Как се отпуска обезщетение за безработица след работа в чужбина
За да бъде отпуснато парично обезщетение за безработица в Република България, заявителите би трябвало да дават отговор на няколко условия, изясняват от Национален осигурителен институт:
- да имат минимум 12 месеца застрахователен стаж през последните 18 месеца преди преустановяване на осигуряването;
- да имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта;
- да не са придобили право на пенсия за застрахователен стаж и възраст в България, или пенсия за напреднала възраст в друга страна или да не получават пенсия за застрахователен стаж и възраст в понижен размер или професионална пенсия;
- да не упражняват трудова активност, за която подлежат на наложително обезпечаване по българското законодателство или законодателството на друга страна.
Правото на парично обезщетение за безработица в България се преценя въз основа на заявление по пример, приложение № 1 към Наредбата за разпределяне и погашение на паричните компенсации за безработица (НОИПОБ), подадено от безработния до определено от него териториално отделение на Националния застрахователен институт (НОИ). Заявлението може да бъде подадено по електронен път с дипломиран електронен автограф (КЕП) или личен идентификационен код (ПИК), публикуван от Национален осигурителен институт, посредством електронна административна услуга „ Подаване на заявление за разпределяне на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на съображение член 54а от КСО “; по електронен път с дипломиран електронен автограф (КЕП) или личен идентификационен код (ПИК), публикуван от Националния застрахователен институт, посредством Системата за несъмнено електронно връчване (ССЕВ) на Министерство на електронното ръководство като известие до профила в ССЕВ на определено от безработното лице териториално отделение на Национален осигурителен институт или на книжен притежател в дирекция „ Бюро по труда “ по непрекъснат или сегашен адрес.
Когато лицата са работили в чужбина, с изключение на наредбите на националното ни законодателство, приложение намират и разпоредбите на Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 и интернационалните контракти в региона на общественото обезпечаване и обществената сигурност, по които България е страна и в които се съдържат разпореждания, регламентиращи администрирането на паричните компенсации за безработица.
Когато индивидът е работил в друга държава-членка на Европейски Съюз, ЕИП или Швейцария, способена страна да отпусне парично обезщетение за безработица по предписание е страната, в която той е бил нает преди да остане незает. В този случай безработният може да употребява осигурителния си стаж, добит по законодателството на други държави-членки на Европейски Съюз, ЕИП или Швейцария с цел да придобие право на обезщетение в страната по последна претовареност, в случай че осигурителните му интервали в тази страна не са задоволителни.
istock
При потреблението на разпоредбите за сумиране, използвани към компенсациите за безработица, обаче съществува едно значимо ограничаване. Прилагането на наредбите за сумиране зависи от изискването лицето да има приключени осигурителни интервали или интервали на претовареност, според наредбите на законодателството, по което се претендира за обезщетение.
Безработни получават под минималната заплата
От правилото, че способена страна да отпусне парично обезщетение за безработица по предписание е страната, в която съответното лице е било наето преди да остане безработно, има едно значимо изключение, според което изцяло безработно лице, което по време на последната си активност в страна членка, друга от способената страна членка и което продължава да обитава в тази страна членка или се върне в тази страна членка, се слага разполагаем на службите по заетостта в страната членка по престояване, като получава компенсации в сходство със законодателството на страната членка по престояване. Важно изискване за приемане на обезщетение по това законодателство е безработното лице да е разполагаем на службите по заетостта на страната членка, от която желае да получава обезщетение за безработица, макар че то може като спомагателна мярка, да се сложи разполагаем на службите по заетостта в страната членка, в която то последно е осъществявало активност като заето или като независимо заето лице.
Определянето на типа на безработното лице (напълно безработно или отчасти безработно) зависи от това дали сред служащия и работодателя съществува или се поддържа избрана връзка от трудово-правно договорно естество, а не от продължителността на възможни краткотрайни преустановявания на активността на служащия.
Когато лицето е работило в страна, с която България има подписан и настоящ интернационален контракт в региона на общественото обезпечаване и обществената сигурност, и в който се съдържат разпореждания, регламентиращи администрирането на паричните компенсации за безработица, способена страна да отпусне парично обезщетение за безработица е страната, в която съответното лице е било наето преди да остане безработно.
istock
За разлика от разпоредбите на европейските регламенти за съгласуваност на системите за обществена сигурност, от това предписание няма изключения.
В този случай безработният може да употребява осигурителния си стаж, насъбран в страните, с които има интернационален контракт, с цел да придобие право на обезщетение в страната по последна претовареност, в случай че осигурителните му интервали в тази страна не са задоволителни. Такива са наредбите на договорите, използвани за Албания, Босна и Херцеговина, Украйна, Северна Македония, Молдова, Сърбия и Черна гора.
В случай че лицето е работило в страна, с която България няма настоящ интернационален контракт в региона на общественото обезпечаване и обществената сигурност, в който са регламентирани правила за сумиране на стаж за компенсации за безработица, то не може да употребява осигурителните си интервали в тази страна за придобиване на право на обезщетение за безработица в България.
По отношение на пресмятане на размера на паричното обезщетение за безработица следва да се има поради следното:
Съгласно наредбите на Кодекса за обществено обезпечаване, дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на 100 от среднодневното заплащане или среднодневния застрахователен приход, върху който са импортирани или дължими осигурителни вноски във фонд „ Безработица “ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на преустановяване на обезпечаването и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от оптималния дневен размер на компенсацията за безработица Минималният дневен размер на компенсацията за безработица за 2024 година е 18,00 лева Максималният дневен размер на компенсацията за безработица за 2024 година е 107,14 лева
Ако в интервала, от който се дефинира среднодневното заплащане или среднодневният застрахователен приход, се включва време, което се зачита за застрахователен стаж, без да се дължат осигурителни вноски, или през което лицето не е обезпечено за безработица, при установяване на осигурителния приход за времето, зачетено за застрахователен стаж по законодателството на друга страна на съображение интернационален контракт, по който Република България е страна, се взема поради среднодневната минимална работна заплата, открита за страната за съответния интервал.
istock
Изключение от тези правила е планувано в наредбите на Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009, според които институцията по престояване следва да вземе поради трудовото заплащане или професионалния приход, получавани от заинтригуваното лице в страната членка, чието законодателство се е прилагало по отношение на него при последната му работа като заето или независимо заето лице, в случай че по време на тази претовареност заинтригуваното лице е обитавало в друга страна членка, друга от страната по последна претовареност.
Размерът и срокът за погашение на паричното обезщетение за безработица зависи и от посочената от съответната страна причина за преустановяване на последната претовареност. Ако повода за преустановяване на трудовия контракт е да вземем за пример „ преустановяване по взаимно единодушие ” или „ дисциплинарно уволняване ”, лицето ще получи минималния размер на паричното обезщетение за период от 4 месеца.
Ако по време на приемане на паричното обезщетение лицето стартира да упражнява трудова активност – съображение за наложително обезпечаване по КСО или трудова активност по законодателството на друга страна, която бъде прекратена след по-малко от 12 месеца, изплащането на паричното обезщетение се възвръща за оставащия към датата на преустановяване интервал, в случай че регистрацията на лицето в Агенцията по заетостта е направена в период от 7 работни дни от преустановяване на трудовата активност. Ако регистрацията е направена след този период по неуважителни аргументи, изплащането на паричното обезщетение се възвръща от датата на новата регистрация за оставащия към датата на прекратяването интервал, понижен със закъснението.
Безработните лица, придобили право на обезщетение преди приключване на три години от предишно практикуване на правото на обезщетение, получават минималния дневен размер на компенсацията за безработица според Закона за бюджета на държавното публично обезпечаване за период от 4 месеца.
- да имат минимум 12 месеца застрахователен стаж през последните 18 месеца преди преустановяване на осигуряването;
- да имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта;
- да не са придобили право на пенсия за застрахователен стаж и възраст в България, или пенсия за напреднала възраст в друга страна или да не получават пенсия за застрахователен стаж и възраст в понижен размер или професионална пенсия;
- да не упражняват трудова активност, за която подлежат на наложително обезпечаване по българското законодателство или законодателството на друга страна.
Правото на парично обезщетение за безработица в България се преценя въз основа на заявление по пример, приложение № 1 към Наредбата за разпределяне и погашение на паричните компенсации за безработица (НОИПОБ), подадено от безработния до определено от него териториално отделение на Националния застрахователен институт (НОИ). Заявлението може да бъде подадено по електронен път с дипломиран електронен автограф (КЕП) или личен идентификационен код (ПИК), публикуван от Национален осигурителен институт, посредством електронна административна услуга „ Подаване на заявление за разпределяне на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на съображение член 54а от КСО “; по електронен път с дипломиран електронен автограф (КЕП) или личен идентификационен код (ПИК), публикуван от Националния застрахователен институт, посредством Системата за несъмнено електронно връчване (ССЕВ) на Министерство на електронното ръководство като известие до профила в ССЕВ на определено от безработното лице териториално отделение на Национален осигурителен институт или на книжен притежател в дирекция „ Бюро по труда “ по непрекъснат или сегашен адрес.
Когато лицата са работили в чужбина, с изключение на наредбите на националното ни законодателство, приложение намират и разпоредбите на Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 и интернационалните контракти в региона на общественото обезпечаване и обществената сигурност, по които България е страна и в които се съдържат разпореждания, регламентиращи администрирането на паричните компенсации за безработица.
Когато индивидът е работил в друга държава-членка на Европейски Съюз, ЕИП или Швейцария, способена страна да отпусне парично обезщетение за безработица по предписание е страната, в която той е бил нает преди да остане незает. В този случай безработният може да употребява осигурителния си стаж, добит по законодателството на други държави-членки на Европейски Съюз, ЕИП или Швейцария с цел да придобие право на обезщетение в страната по последна претовареност, в случай че осигурителните му интервали в тази страна не са задоволителни.
istock При потреблението на разпоредбите за сумиране, използвани към компенсациите за безработица, обаче съществува едно значимо ограничаване. Прилагането на наредбите за сумиране зависи от изискването лицето да има приключени осигурителни интервали или интервали на претовареност, според наредбите на законодателството, по което се претендира за обезщетение.
Безработни получават под минималната заплата
От правилото, че способена страна да отпусне парично обезщетение за безработица по предписание е страната, в която съответното лице е било наето преди да остане безработно, има едно значимо изключение, според което изцяло безработно лице, което по време на последната си активност в страна членка, друга от способената страна членка и което продължава да обитава в тази страна членка или се върне в тази страна членка, се слага разполагаем на службите по заетостта в страната членка по престояване, като получава компенсации в сходство със законодателството на страната членка по престояване. Важно изискване за приемане на обезщетение по това законодателство е безработното лице да е разполагаем на службите по заетостта на страната членка, от която желае да получава обезщетение за безработица, макар че то може като спомагателна мярка, да се сложи разполагаем на службите по заетостта в страната членка, в която то последно е осъществявало активност като заето или като независимо заето лице.
Определянето на типа на безработното лице (напълно безработно или отчасти безработно) зависи от това дали сред служащия и работодателя съществува или се поддържа избрана връзка от трудово-правно договорно естество, а не от продължителността на възможни краткотрайни преустановявания на активността на служащия.
Когато лицето е работило в страна, с която България има подписан и настоящ интернационален контракт в региона на общественото обезпечаване и обществената сигурност, и в който се съдържат разпореждания, регламентиращи администрирането на паричните компенсации за безработица, способена страна да отпусне парично обезщетение за безработица е страната, в която съответното лице е било наето преди да остане безработно.
istock За разлика от разпоредбите на европейските регламенти за съгласуваност на системите за обществена сигурност, от това предписание няма изключения.
В този случай безработният може да употребява осигурителния си стаж, насъбран в страните, с които има интернационален контракт, с цел да придобие право на обезщетение в страната по последна претовареност, в случай че осигурителните му интервали в тази страна не са задоволителни. Такива са наредбите на договорите, използвани за Албания, Босна и Херцеговина, Украйна, Северна Македония, Молдова, Сърбия и Черна гора.
В случай че лицето е работило в страна, с която България няма настоящ интернационален контракт в региона на общественото обезпечаване и обществената сигурност, в който са регламентирани правила за сумиране на стаж за компенсации за безработица, то не може да употребява осигурителните си интервали в тази страна за придобиване на право на обезщетение за безработица в България.
По отношение на пресмятане на размера на паричното обезщетение за безработица следва да се има поради следното:
Съгласно наредбите на Кодекса за обществено обезпечаване, дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на 100 от среднодневното заплащане или среднодневния застрахователен приход, върху който са импортирани или дължими осигурителни вноски във фонд „ Безработица “ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на преустановяване на обезпечаването и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от оптималния дневен размер на компенсацията за безработица Минималният дневен размер на компенсацията за безработица за 2024 година е 18,00 лева Максималният дневен размер на компенсацията за безработица за 2024 година е 107,14 лева
Ако в интервала, от който се дефинира среднодневното заплащане или среднодневният застрахователен приход, се включва време, което се зачита за застрахователен стаж, без да се дължат осигурителни вноски, или през което лицето не е обезпечено за безработица, при установяване на осигурителния приход за времето, зачетено за застрахователен стаж по законодателството на друга страна на съображение интернационален контракт, по който Република България е страна, се взема поради среднодневната минимална работна заплата, открита за страната за съответния интервал.
istock Изключение от тези правила е планувано в наредбите на Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009, според които институцията по престояване следва да вземе поради трудовото заплащане или професионалния приход, получавани от заинтригуваното лице в страната членка, чието законодателство се е прилагало по отношение на него при последната му работа като заето или независимо заето лице, в случай че по време на тази претовареност заинтригуваното лице е обитавало в друга страна членка, друга от страната по последна претовареност.
Размерът и срокът за погашение на паричното обезщетение за безработица зависи и от посочената от съответната страна причина за преустановяване на последната претовареност. Ако повода за преустановяване на трудовия контракт е да вземем за пример „ преустановяване по взаимно единодушие ” или „ дисциплинарно уволняване ”, лицето ще получи минималния размер на паричното обезщетение за период от 4 месеца.
Ако по време на приемане на паричното обезщетение лицето стартира да упражнява трудова активност – съображение за наложително обезпечаване по КСО или трудова активност по законодателството на друга страна, която бъде прекратена след по-малко от 12 месеца, изплащането на паричното обезщетение се възвръща за оставащия към датата на преустановяване интервал, в случай че регистрацията на лицето в Агенцията по заетостта е направена в период от 7 работни дни от преустановяване на трудовата активност. Ако регистрацията е направена след този период по неуважителни аргументи, изплащането на паричното обезщетение се възвръща от датата на новата регистрация за оставащия към датата на прекратяването интервал, понижен със закъснението.
Безработните лица, придобили право на обезщетение преди приключване на три години от предишно практикуване на правото на обезщетение, получават минималния дневен размер на компенсацията за безработица според Закона за бюджета на държавното публично обезпечаване за период от 4 месеца.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ