Тирана гледа към бъдещето
За Албания като че ли най-лесно от всички балкански страни се популяризират клишета и стандарти и нормално в действителност е по този начин - за това, което не познаваш, си най-склонен да фантазираш. Няма да сгрешим обаче, като кажем, че тук се сблъскват митологичното и действителното както в историята, по този начин и в сегашното. Как едно място, наситено с толкоз доста несъгласия, съумява да се освободи от оковите на предишното и да гледа към бъдещето?
За предишното и сегашното на тази близка до нас страна знаем прекомерно малко, а по никакъв начин не сме надалеч от момента, в който може би ще бъдем дружно в един политически съюз.
За Албания и за нейната столица Тирана, спорно на общите настройки у нас, може сигурно да се твърди, че гледат в бъдещето.
Фотограф: Петър Денчев
Този взор е претрупан с голям брой парадокси като мощния блян страната да се оттласне от социалистическото минало, даже с цената на разрушението, по този начин и с някои ирационални архаични прояви през последните 30-ина години. Като да вземем за пример опита на депутата Гафур Мазреку да убие своя сътрудник Азем Хайдари в албанския парламент през 1997 година, воден от разбиранията за чест на обичайното право - така наречен Канун. От друга страна, през последните две десетилетия Тирана се трансформира в забавен и трогателен за навестяване град, който използва по съобразителен метод своето историческо завещание, като го слага в центъра на своята музейна тактика. Дали зад това видимо утешение на духовете не се крие и нещо друго?
Фотограф: Петър Денчев Реклама
След като един път е към този момент била бастион на сталинизма съвсем до края на 80-те години, Албания продължава да е раздирана от несъгласия и през 90-те години. Балканската страна с доста средиземноморски сексапил познава и изолацията, и недоимъка, и бруталните репресии на комунистическия режим, само че и гражданската война през 1997 година Тогава интернационалната общественост осъществя няколко интервенции, които кулминират в резолюция 1101 на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, която дава начало на мироопазващата задача " Зора " за възобновяване на мира. Това не пречи на Тирана през днешния ден да бъде пъстър, даже заслепяващ в дословния смисъл на думата град, който претърпява както културен подем, само че дружно с това се бори с предишното и посредством цената на опустошение.
Албания е последната страна, която получава своята самостоятелност от Османската империя (ако не броим Република Турция), през 1912 година Нейното институционално създаване обаче е бързо прекратено от започващата Първа международна война. След това за малко е република, след това монархия под короната на крал Зог I, по-късно италианска окупационна зона, до момента в който не се основава албанската комунистическа партия благодарение на югославските комунисти. Войната приключва с установяването на съвсем едноличната тирания на Енвер Ходжа, който поетапно скъсва връзки с всички страни, които се разграничават от сталинизма - първо Югославия (1948), по-късно Съветския съюз и страните от Съвет за икономическа взаимопомощ (1961 - 1962) и най-после Китай (1978). Така в края на 80-те години Албания се оказва в цялостна изолираност, а мнозина албанци даже не схващат, че Берлинската стена е паднала.
Параноичната изолираност на Енвер Ходжа води до построяването на стотици хиляди бункери в страната, а и в столицата, които през днешния ден са туристическа атракция, само че и добър образец по какъв начин предишното може да се трансформира в артефакт, посредством който да бъдат надмогвани контузиите. Затова, в случай че попаднете в Тирана, наложително би трябвало да посетите музеите " Бункарт I " и " Бункарт II ", представящи степента на параноя, която е владяла обществото. Идеята на " Бункарт " е да предложи интерактивно прекарване, посредством което посетителите да схванат повече за системата от бункери на Албания, само че и да показва безумието на изолационизма. Първият клон на музея ( " Бункарт I " ) е ситуиран в покрайнините на града, в издигнатия през 1978 година пететажен под земята град с над 106 пространства.
Там можете да видите стаите, които са предопределени за спалня на диктатора, залата за събрания на политбюро и да научите голям брой други обстоятелства. " Бункарт II " е ситуиран тъкмо в центъра на Тирана, до известната часовникова кула (Kulla e Sahatit), издигната през 1822 година, и показва част от развиването на Segurimi - службата за държавна сигурност на Албания до 1991 година Съвсем до часовниковата кула се намира и джамията " Етем бей ", приключена по същото време. Кулата и джамията са били част от историческия център на Тирана, а пред тях, където през днешния ден откриваме централния площад " Скендербег ", заключен сред постройките на Националния исторически музей, Операта и Националната банка, е бил остарелият базар. Съвсем наоколо е и къщата музей на Исмаил Кадаре.
Реклама
Не по-малко любопитно място е и Къщата на листата. Музей, който се обитава в бившето седалище на тайната полиция на Албания. Разположен тъкмо против православната катедрала на Тирана, на няколко минути от площад " Скендербег ", този музей реконструира структурата и практиките на тайната полиция по извънредно увлекателен и учебен метод, успяващ да внуши злокобната същина на изолационизма. Къщата на листата печели премията за музей на Европа през 2020 година
Следите от предишното са на всички места в Тирана, само че те бързо се трансформират в нещо ново. Така да вземем за пример известната пирамида, която е трябвало да бъде музей на Енвер Ходжа, ситуирана покрай министерския съвет на Албания, напълно скоро ще бъде преобразена в нов обект, тъй като Тирана е определена за Младежка столица на Европа за 2022 година Новото строителство е съвсем на всички места, има нови хотели, офиси, търговски центрове, от 2004 година насам градът търпи същинско възобновление.
Фотограф: Петър Денчев
Тогавашният кмет на Тирана, художникът Еди Рама, днешният министър-председател на Албания, стартира акция за трансформиране на социалистическото завещание, която включва в огромната част жилищни блокове в монотонен жанр. Рама ги оцветява в ярки цветове, осъществят се голям брой графити и мюрали, които придават на града напълно нов и пресен тип. Празните пространства се трансформират в паркове, преди няколко години напълно е реновиран и площад " Скендербег " - през днешния ден това е най-голямата пешеходна зона на Балканите.
Тирана изненадва и с добре поддържания голям парк, който е съвсем напълно в центъра на града. Oткриваме изкуствено езеро, в парка се намира и някогашната кралска резиденция, има голям брой заведения за хранене, които съчетават в менюто си средиземноморска и ориенталска кухня дружно с обичайни специалитети. А нощният живот кипи по питейни заведения и кафенета. За ценителите на питейните заведения предлагаме кафе и бар " Хеминугей ", две заведения, едно до друго, които работят през разнообразни часови пояси на денонощието.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Икономика 2 Политика 3 Войната в Украйна 1 Политика 2 Политика 3 Икономика 1 Пловдив 2 Имена 3 Войната в Украйна Реклама
Рама е подложен на критика изключително поради разрушението на Националния спектакъл на Албания в центъра на Тирана, който е издигнат по времето на италианската окупация. Обещанията са да бъде издигнат нов спектакъл, до тогава националната натрупа е преместена във краткотрайна постройка. Сега из Тирана се чува и за проектите му да унищожи жилищните здания по протежението на един от огромните булеварди - " Дуръско шосе " (Rruga e Durresit), строени по времето на социализма, с цел да бъдат сменени с нови и модерно строителство. Дали това е рационална концепция или поредна демонстрация на ирационалност, следва да разберем.
Фотограф: Петър Денчев
Албания предлага голям брой изненади, измежду които е и богатото културно завещание. Националната художествена изложба на Тирана е затворена за няколко години за реновиране, само че пък има градска изложба, която също си коства да бъде посетена. По-голямата част от другите градове (Дуръс, Шкодер) имат непокътнати достоверни исторически централни елементи, а адриатическите плажове са изключително примамливи. Някои от тях като този в Дуръс имат дължина на плажната линия над 10 километра.
До Албания се стига относително елементарно с автомобил през Македония за по-малко от осем часа. Иначе има задоволително полети през Виена, в случай че не ви се кара. Остава единствено да имате любознание, с цел да се потопите в непознатото.
Петър Денчев е публицист и сценичен режисьор.
Бюлетин Капитал: Light
Всяка събота заран: просвета, изкуство, свободно време.
Вашият email Записване
За предишното и сегашното на тази близка до нас страна знаем прекомерно малко, а по никакъв начин не сме надалеч от момента, в който може би ще бъдем дружно в един политически съюз.
За Албания и за нейната столица Тирана, спорно на общите настройки у нас, може сигурно да се твърди, че гледат в бъдещето.
Фотограф: Петър Денчев
Този взор е претрупан с голям брой парадокси като мощния блян страната да се оттласне от социалистическото минало, даже с цената на разрушението, по този начин и с някои ирационални архаични прояви през последните 30-ина години. Като да вземем за пример опита на депутата Гафур Мазреку да убие своя сътрудник Азем Хайдари в албанския парламент през 1997 година, воден от разбиранията за чест на обичайното право - така наречен Канун. От друга страна, през последните две десетилетия Тирана се трансформира в забавен и трогателен за навестяване град, който използва по съобразителен метод своето историческо завещание, като го слага в центъра на своята музейна тактика. Дали зад това видимо утешение на духовете не се крие и нещо друго?
Фотограф: Петър Денчев Реклама
След като един път е към този момент била бастион на сталинизма съвсем до края на 80-те години, Албания продължава да е раздирана от несъгласия и през 90-те години. Балканската страна с доста средиземноморски сексапил познава и изолацията, и недоимъка, и бруталните репресии на комунистическия режим, само че и гражданската война през 1997 година Тогава интернационалната общественост осъществя няколко интервенции, които кулминират в резолюция 1101 на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, която дава начало на мироопазващата задача " Зора " за възобновяване на мира. Това не пречи на Тирана през днешния ден да бъде пъстър, даже заслепяващ в дословния смисъл на думата град, който претърпява както културен подем, само че дружно с това се бори с предишното и посредством цената на опустошение.
Албания е последната страна, която получава своята самостоятелност от Османската империя (ако не броим Република Турция), през 1912 година Нейното институционално създаване обаче е бързо прекратено от започващата Първа международна война. След това за малко е република, след това монархия под короната на крал Зог I, по-късно италианска окупационна зона, до момента в който не се основава албанската комунистическа партия благодарение на югославските комунисти. Войната приключва с установяването на съвсем едноличната тирания на Енвер Ходжа, който поетапно скъсва връзки с всички страни, които се разграничават от сталинизма - първо Югославия (1948), по-късно Съветския съюз и страните от Съвет за икономическа взаимопомощ (1961 - 1962) и най-после Китай (1978). Така в края на 80-те години Албания се оказва в цялостна изолираност, а мнозина албанци даже не схващат, че Берлинската стена е паднала.
Параноичната изолираност на Енвер Ходжа води до построяването на стотици хиляди бункери в страната, а и в столицата, които през днешния ден са туристическа атракция, само че и добър образец по какъв начин предишното може да се трансформира в артефакт, посредством който да бъдат надмогвани контузиите. Затова, в случай че попаднете в Тирана, наложително би трябвало да посетите музеите " Бункарт I " и " Бункарт II ", представящи степента на параноя, която е владяла обществото. Идеята на " Бункарт " е да предложи интерактивно прекарване, посредством което посетителите да схванат повече за системата от бункери на Албания, само че и да показва безумието на изолационизма. Първият клон на музея ( " Бункарт I " ) е ситуиран в покрайнините на града, в издигнатия през 1978 година пететажен под земята град с над 106 пространства.
Там можете да видите стаите, които са предопределени за спалня на диктатора, залата за събрания на политбюро и да научите голям брой други обстоятелства. " Бункарт II " е ситуиран тъкмо в центъра на Тирана, до известната часовникова кула (Kulla e Sahatit), издигната през 1822 година, и показва част от развиването на Segurimi - службата за държавна сигурност на Албания до 1991 година Съвсем до часовниковата кула се намира и джамията " Етем бей ", приключена по същото време. Кулата и джамията са били част от историческия център на Тирана, а пред тях, където през днешния ден откриваме централния площад " Скендербег ", заключен сред постройките на Националния исторически музей, Операта и Националната банка, е бил остарелият базар. Съвсем наоколо е и къщата музей на Исмаил Кадаре.
Реклама
Не по-малко любопитно място е и Къщата на листата. Музей, който се обитава в бившето седалище на тайната полиция на Албания. Разположен тъкмо против православната катедрала на Тирана, на няколко минути от площад " Скендербег ", този музей реконструира структурата и практиките на тайната полиция по извънредно увлекателен и учебен метод, успяващ да внуши злокобната същина на изолационизма. Къщата на листата печели премията за музей на Европа през 2020 година
Следите от предишното са на всички места в Тирана, само че те бързо се трансформират в нещо ново. Така да вземем за пример известната пирамида, която е трябвало да бъде музей на Енвер Ходжа, ситуирана покрай министерския съвет на Албания, напълно скоро ще бъде преобразена в нов обект, тъй като Тирана е определена за Младежка столица на Европа за 2022 година Новото строителство е съвсем на всички места, има нови хотели, офиси, търговски центрове, от 2004 година насам градът търпи същинско възобновление.
Фотограф: Петър Денчев
Тогавашният кмет на Тирана, художникът Еди Рама, днешният министър-председател на Албания, стартира акция за трансформиране на социалистическото завещание, която включва в огромната част жилищни блокове в монотонен жанр. Рама ги оцветява в ярки цветове, осъществят се голям брой графити и мюрали, които придават на града напълно нов и пресен тип. Празните пространства се трансформират в паркове, преди няколко години напълно е реновиран и площад " Скендербег " - през днешния ден това е най-голямата пешеходна зона на Балканите.
Тирана изненадва и с добре поддържания голям парк, който е съвсем напълно в центъра на града. Oткриваме изкуствено езеро, в парка се намира и някогашната кралска резиденция, има голям брой заведения за хранене, които съчетават в менюто си средиземноморска и ориенталска кухня дружно с обичайни специалитети. А нощният живот кипи по питейни заведения и кафенета. За ценителите на питейните заведения предлагаме кафе и бар " Хеминугей ", две заведения, едно до друго, които работят през разнообразни часови пояси на денонощието.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Икономика 2 Политика 3 Войната в Украйна 1 Политика 2 Политика 3 Икономика 1 Пловдив 2 Имена 3 Войната в Украйна Реклама
Рама е подложен на критика изключително поради разрушението на Националния спектакъл на Албания в центъра на Тирана, който е издигнат по времето на италианската окупация. Обещанията са да бъде издигнат нов спектакъл, до тогава националната натрупа е преместена във краткотрайна постройка. Сега из Тирана се чува и за проектите му да унищожи жилищните здания по протежението на един от огромните булеварди - " Дуръско шосе " (Rruga e Durresit), строени по времето на социализма, с цел да бъдат сменени с нови и модерно строителство. Дали това е рационална концепция или поредна демонстрация на ирационалност, следва да разберем.
Фотограф: Петър Денчев
Албания предлага голям брой изненади, измежду които е и богатото културно завещание. Националната художествена изложба на Тирана е затворена за няколко години за реновиране, само че пък има градска изложба, която също си коства да бъде посетена. По-голямата част от другите градове (Дуръс, Шкодер) имат непокътнати достоверни исторически централни елементи, а адриатическите плажове са изключително примамливи. Някои от тях като този в Дуръс имат дължина на плажната линия над 10 километра.
До Албания се стига относително елементарно с автомобил през Македония за по-малко от осем часа. Иначе има задоволително полети през Виена, в случай че не ви се кара. Остава единствено да имате любознание, с цел да се потопите в непознатото.
Петър Денчев е публицист и сценичен режисьор.
Бюлетин Капитал: Light
Всяка събота заран: просвета, изкуство, свободно време.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ