Юношата на Розова долина (Казанлък) Йордан Върбанов направи име в

Юношата на Розова котловина (Казанлък) Йордан Върбанов направи име в българския футбол като състезател на ЦСКА, с чиято фланелка два пъти стана първенец на България и записа паметни мачове в евротурнирите против Галатасарай и Блекбърн. Впоследствие Върбанов носи екипа на различен роден клуб със съществени обичаи – Локомотив (София), преди да предприеме азиатското си премеждие.

В интервала 2008-2010 Данчо бе в редиците на китайския Хангжоу Грийнтаун, а по-късно изкара и един сезон в Анхуи Жуифанг. След одисеята си в Китай бранителят се завърна в България и още веднъж постави фланелката на столичните „ железничари “. От 2013-та до това лято Дузи бе футболист на Витоша (Бистрица), след което реши да постави завършек на кариерата си и да се ориентира към идващото си предизвикателство – треньорството.

Пред формалния уебсайт на Витоша (Бистрица) Йордан Върбанов приказва за първите си месеци в новата си роля – ментор на отбора до 15 години, компликациите, които среща, и задачите, които желае да реализира като треньор.

- Дузи, това лято постави завършек на кариерата си и отвори нова страница в своя футболен живот, откакто стана треньор в школата на Витоша (Бистрица). Как се реши на тази крачка?
- Моментът бе съвършен да спра. Последният сезон в Първа лига бе бонус за мен, непредвидена опция да си напомня тръпката от мачовете с най-хубавите тимове в България. Моето време като футболист обаче изтече. В редиците на Витоша има доста млади и надарени момчета, които заслужават късмет за изява, а и аз самият желаех да се насоча към идващото си предизвикателство – треньорството.

- Вече няколко месеца имаш опция да работиш с деца в школата. Какво е чувството за теб?
- Това е едно напълно ново прекарване, ново предизвикателство за мен. В същото време обаче е и обучение.

- За късото време като треньор какви компликации срещна?
- Може би най-трудно ми е да съумея да предам концепциите си на децата, както и самите те да вникнат в тях. Проблемът идва от това, че те мислят по друг метод и от време на време е мъчно да намерим и приказваме на общ език.

- Сам загатна думата предизвикателство. Кое е най-голямото за теб?
- Да съумея да предам на децата опита и знанията, които натрупах като футболист, а по-късно те да съумеят да ги схванат и употребяват по най-хубавия метод. Искам да се научат да усещат играта и да се любуват на миговете на терена.

- Какво е главното, което искаш да им предадеш?
- Искам да ги науча да почитат съперника, да се борят, да не се предават, да бъдат положителни съотборници и да си оказват помощ освен на терена, само че и в живота. Надявам се, с изключение на да ги науча да бъдат положителни спортисти, да им оказа помощ да станат и положителни хора.

- През дългогодишната си кариера си срещал доста млади футболисти у нас. Една от най-дискутираните тематики у нас е тази за гения у играчите. Какво мислиш? Има ли го в България?
- О, да, несъмнено има доста надарени момчета, само че в наши дни децата са разсеяни, прекомерно доста ги влекат технологиите и е мъчно да успееш да ги заразиш с магията на футбола. Проблемът е, че им липсват централизация, мотивация и ненапълно образование. Не на последно място, в множеството случаи упражняваме разграничени на групи, децата нямат опция да бъдат дружно и да се почувстват като едно цяло по време на заниманията, което след това се отразява на играта им в мачовете.

- Защо Витоша (Бистрица), а не различен тим за старт на треньорската ти кариера? Как оценяваш изискванията, които предлага клубът?
- Това бе разумното продължение на моята кариера. Прекарах последните си пет години във Витоша. Клубът ми даде доста. Имахме и положителни, и неприятни моменти дружно. Бяхме като едно семейство. Президентът и управлението постоянно са били правилни с мен. След като сложих завършек на кариерата си, ми предложиха да остана в клуба като треньор. Мисля, че това бе добър късмет за моето развиване. Условията, които предлага Витоша, са положителни както за развиването на юношите, по този начин и за сполучливата реализация на самите треньори.

- Колко се е развил клубът спрямо момента, в който сте почнали работа в него?
- Аз към момента съм млад треньор, само че умерено мога да кажа, че усещанията ми са повече от позитивни. Всяка година клубът усъвършенства базата си и от ден на ден момчета желаят да са част от него. Отделно се увеличи доста и равнището на юношеските тимове.

- Какво е най-голямото ти предпочитание, най-голямата ти цел като треньор на деца?
- Да споделя опита и знанията си с подрастващите, да съумея да им предам любовта към футбола и да ги науча на дисциплинираност, почит и почитание към съперник, съотборници, треньори и родители.

- Дузи, за край, какво е твоето обръщение към децата, които се занимават с футбол?
- Да бъдат усърдни и работливи, да не се предават, да се забавляват по време на тренировките и мачовете, да мечтаят и да не стопират да имат вяра в себе си.

- Благодаря ти доста и триумф!
- Благодаря и аз!