Цивилизации и ценности, война или мир
Всяка война била тя … Първата Световна (1914 - 1918), Втората Световна (1939 - 1945), в Корея и Китай (1950-53), Гватемала (1954), Индонезия (1958), Куба (1959-61), Гватемала (1960), Конго (1964), Лаос (1953-73), Виетнам (1961-73), Камбоджа (1969-70), Гватемала (1967-69), Гренада (1983), Ливан (1983-84), Панама (1989), Ирак (1991- 03), Кувейт (1991), Сомалия (1993), Босна (1994-95), Судан (1998), Югославия (1999), Емен (2002), Ирак (2003-15), Афганистан (2001- 2015), Сирия (2011- 2016), Украйна (2022 ) не може да бъде ценностен избор, тъй като кръвта на почтени постоянно съпътства заличаването на отговорни, тъй като войната е съд и ликвидиране, а е заповядано в Библията „ не съди “, „ не убивай “.
Днес светът още веднъж е разтресен. Западният свят остро осъжда съветската военна интервенция в Украйна и постанова редица стопански наказания на Русия. Но никой спор не е независим факт. Той е избран от събитията преди този момент, а те са въпрос на цивилизационни особености на конфликтуващите.
В книгата си „ Сблъсък на цивилизациите “ С. Хантигтън разказва осем вероятни хоризонтални цивилизации. Това са западна цивилизация – учредена на католицизма и протестантството; ислямска цивилизация; индуска цивилизация; китайска цивилизация – учредена на будизма; японска цивилизация – учредена на шинтоизма; латиноамериканска цивилизация – учредена на католицизма и локални традиции; православна цивилизация; африканска цивилизация – учредена на локални обичаи. Може да постановим и отвесни цивилизации съгласно класите в обществото (по теорията за класите). Две от тях ще са най-висшата - тази на финансово-политическия хайлайф и най-нисшата - тази на долната класа. Първата целеполага, а другите живеят според тези цели и всички по вертикала са реализатори на решенията ѝ. За да се разбере една цивилизация е нужно да се вникне в нейните вярвания и действия. И тъй като първичната причина за всяка дейност/действие е ползата, предписан от задачите, избрани от претекстовете, отговарящи на потребностите, произхождащи от полезностите, то диалогът за една цивилизация е диалог за нейните полезности.
Ценностите съгласно проф. Г. Фотев са главният въпрос на човешкото битие . Те имат осево значение за интеграция и съществено значение при дезинтеграцията на систематичното цяло. Под една сериозна точка на намаляване на интеграцията и непостижимост на споровете, публичната система престава да съществува. Т. Парсънз дефинира полезностите като едно от публичните средства за взаимообмен, като другите три са пари, въздействие и политическа власт. Френският социолог М. Дюверже открива, че легитимността на една власт се крие във обстоятелството, че тя е съобразена със схемата на легитимността , избрана посредством системата на полезности и правила, и съществува единодушие по отношение на въпроса за тази скица. К. Попър твърди, че полезностите се нуждаят от обществена поддръжка, а един път унищожена традицията, дружно с нея изчезва и цивилизацията. А Д. Ийстън ни разкрива, че ограничението на самостоятелната независимост за да се създаде деяние в политиката е развой на алокация на полезности . Именно този развой е ексклузивитет на отвесната цивилизация на финансово-политическия хайлайф.
Днешният боен спор сред Русия и Украйна е конфликт на цивилизации. Вертикални. Още 2008 година НАТО заяви, че обмисля участието в алианс на Грузия и Украйна, а от март 2022 Вл. Зеленски подава молба за участие на страната му в Европейски Съюз. Така православна Украйна е претендент за западната цивилизация. Русия, от своя страна легитимира военните си дейности със отбрана на 4 милионното съветско население от терора на профашистките организации Азов и Десен бранш. Другата причина е разширението на НАТО до границите ѝ и то при изискване на устни сделки от 90те години, че това няма да се случи. Може да кажем, че полезността “сигурност” сблъсква Запада и Русия. Доколкото геополитиката носи със себе си значима комплексност подбудена от струпване на разнопосочни схеми на отвесни ползи, пристрастия и дълготрайност на идеологични процеси, алокиращи нужните полезности, то би било обикновено да възприемем сигурността, като единствена противоречива точка в този конфликт.
Колкото и да е мъчно да сравним две християнски цивилизации, въпреки всичко са забележими разлики сред западната, учредена на католицизъм и протестантство и православната. В разбора по-долу не трябва да забравяме, че ценностната характерност на всяка от обсъжданите цивилизации е мощно повлияна и даже аранжирана от отвесната цивилизация на елитите по места.
Западната цивилизация е завършена политически и стопански, както и съставлява цялост от държавни субекти, публично изживяващи или стремящи се към избрани полезности. Не може да се каже същото за православната, тъй като тя е показана от страни с друго политикономическо развиване, положение и системи. Това са Беларус, България, Гърция, Грузия, Молдова, Румъния, Русия, Северна Македония, Сърбия, Република сръбска, Черна Гора и Украйна.1 Тези от тях, които съвместяват западни и православни полезности (България, Гърция, Румъния, Украйна, Северна Македония), според класификацията на С. Хънтингтън, би следвало да са „ бременни “ с спорове.
Западната цивилизация (САЩ, Европейски съюз, Канада, Англия, Австралия – общо 12% от популацията на земята) се характеризира с съществена полезност - демократична политическа система. Икономиката е пазарна, като се стига и до тирания на пазара посредством неолибералните политики. Поради това обществото е консуматорско, усвоява елементарно политики за всевъзможни свободи и изживява хедонизъм. Демократичната ѝ политическа система е формирана от изборно право, партиен плурализъм, разделяне на управляващите, независимост на мисълта и словото, съблюдаване на човешките права. Избирателното право се осъществя от 30 до 50% от популацията и не води до “власт от народа, за народа”, както е записано, да вземем за пример във френската Конституция. Партийният плурализъм в по–голямата си част е показан от популистки организации в интерес на главните партии или нечии корпоративни ползи. Разделението на управляващите не балансира публичната система. Свободата на мисълта и словото се ръководи с медийния поток и цензурата на обществените мрежи взаимно с политически институции - ЕК, да вземем за пример. Успехът на личността се мери посредством материалното положение, изразено в покупателна дарба. Свободите гравитират към преимущества за транссексуални хора и връзки, които стават и част от риториката на Ватикана. Видим е блян към трансхуманни научни разработки и следващ метод на живот, разказан в книгата на шефа на Световния Икономически Форум (СИФ) Кл. Шваб “Голямото зануляване”, чиято съществена концепция е очистване на собствеността даже върху личното тяло. Животът на междинния западняк се свежда до материално битие. Същността му е индивидуалистична и е подвластна на техно-масмедийната идеология. Мейнстриимът е главен източник на подготвен еднообразен разбор, прочистен от “фалшиви новини”, а хедонистично настроеното популацията е склонно да се съобрази и повярва в него. Бедата на тази цивилизация, както споделя Солженицин е в „ една друга злополука, която към този момент е настъпила със страшна мощ: това е злополуката на хуманистичното самостоятелно безрелигиозно схващане “2. Доказателство за това е отричането на западната цивилизациия от личната си вяра и подмяната на поздрава за “Рождество Христово” с подобен за сезонни празници. Друг образец е отменяне на свещенността на майката и бащата, които би трябвало да почитаме съгласно втората божия заповед, а в западната цивилизация те към този момент се назовават родител 1 и 2.
Основната западна полезност, която е най-конвентеруема в процеса на привличане на нови членове е демокрацията. Но за западната народна власт западните престижи в обществените науки по никакъв начин не са ласкави. Анализирайки тази западна полезност – демокрацията, Р. Дарендорф, Н. Чомски, Дж. Стиглиц и К. Попър стигат до едни и същи заключения, нюансирани в тяхното приложение: Първият твърди, че е необходим „ поврат, стопански поврат, обществен поврат, честен поврат “ (1). Чомски е още по-категоричен - “необходима е фундаментална социална смяна за одобряване на демокрацията “(2). Стиглиц отива надалеч в неолибералната нервност, призовавайки за „ нов финансов ред “, в който материалното няма да е водеща страна (3), а К. Попър непосредствено декларира, че “народовластието (демокрацията) е единствено подстрекателство, което въобще не може да бъде истина” (4).
Не бива да забравяме, че цялата ценностна скица, носеща легитимността, за която горе споменахме, цитирайки М. Дюверже, е напълно в ексклузивитета на отвесната елитарна цивилизация на Запада.
От друга страна, православната цивилизация е мъчно да се охарактеризира. Тя, както към този момент казахме, не е хомогенна. Различни страни, да вземем за пример България, Русия, имат разнообразни политически системи – демократична или консервативна. Икономиката е пазарна или смесена. Обществото обаче е духовно-консуматорско, има усет към консервативните политики, съобразени с морала и обичайните полезности, изживява блян към нещо велико или свято. Икономиката, в случай че е смесена, поддържа редица държавни институции, институти и предприятия, с което се реализира както надзор на разработките и разпределението на продукта, по този начин и ориентиране в мечтана посока, обвързвана с цялостното планувано развиване на страната. Обществото не изживява извънредно хедонистки консумативизъм. По своята същина православието е изповядване на Един Дух, единосъщ с Отца и Сина, т.е. троичното единение на Бог, както и разбирането за църквата като богочовешки организъм, чиято глава е Бог, а обособените вярващи - неговите членове. Тази специфичност дава на православните общества чувство за целокупност и единение, което е чувство за общественост. Транссексуални и трансхуманни политики са неприемливи, а свободата на словото е рамкирана в рамките на морала и държавността. Животът на междинния православен е битка за доказване на качества, разум, умения. Критичното и нереално мислене е проблем за идеологизация и налагане на подготвени масмедийни разбори. Въпреки че това е политическа процедура и тук, тя не е по този начин усъвършенствана както при западната цивилизация. Никоя страна, принадлежаща на православната цивилизация, не е станала член на западната посредством референдум или различен вид питане до народа, т.е. прекосяването от православна към западна цивилизация постоянно е политическо решение. Православни страни, като се изключи Гърция, се причисляват към западната цивилизация в края на 20 в. От икономическа позиция цената на придобиване на полезността „ народна власт “ е била платена първо с квалифицирания за латиноамериканските страни Вашингтонски консенсус - финансовия път за бързо прекосяване към пазарна стопанска система. Последствията от този консенсус (фискална дисциплинираност, унищожаване дотациите за предприятията, понижаване на налозите, либерализация на финансовите, валутни пазари, външната търговия, приватизация (в България и ликвидация), унищожаване ограничавания за ПЧИ, отбрана правата на благосъстоятелност и дерегулиране на икономиката) се мерят с шокова стопанска система, заеми, задлъжнялост и равнища на кредитоспособност. Впоследствие е извървян дълъг преговорен път за участие в Европейския съюз, придружен от нуждата да се съобрази кохезията в политиките, а това най-малко за България е означавало отвод от част от нуклеарната енергетика и съвсем цялото интензивно селско стопанство. Цената за придобиване на полезността „ сигурност “ посредством участие в НАТО е платена, най-малко от България, с отхвърли от личната военна мощност. Затова и до в този момент православните страни в западната цивилизация изживяват значима неустановеност и финансова стратификация на обществото. От друга страна, най-важната част на пазарната стопанска система е потреблението и оборота , без които главната пазарна полезност – облага, не може да се осъществя. Стимулирането на двете е взаимосвързано и реализира колосални размери, тъй че западната цивилизация употребява 40% от брутния международен артикул. Екологичните проблеми освен това, без оглед на източника им, са за цялата човешка цивилизация. Вертикална православна цивилизация няма, доколкото православните страни не са систематизирани в систематична политическа целокупност. Но най-голямата православна страна е Русия.
В отговор на военните дейности на Русия в Украйна Западната цивилизация демонизира Русия. В същото време, западната цивилизация не пое опциите за дипломация и спокойно решение на въпроса, препоръчани в интервала 17.12.2021 - 17.01.2022, когато Русия сложи на масата за договаряния разширението на НАТО като опасност за сигурността си. Това също е ценностен избор. Ценностен избор е и да се изгонят съветски спортисти, актьори, учени, студенти или просто жители, което мощно припомня жигосано държание от преди 77 години. Далече сме от мисълта, че западният хайлайф не познава алтернативата на сигурност, съгласно която повишение на въоръжаването на един военен/ защитителен блок води до повишение на въоръжението на различен военен/ защитителен блок, при което понижава сигурността. Далече сме и от мисълта, че днешният западен хайлайф не осъзнава комулативността на глобите по отношение на Русия. Рефлексът им не обгръща единствено 160 милионния съветски народ. Икономическата рецесия се принася към 500 милионния народ на Европейския съюз и се показва в понижени доставки и повишение на цените, в резултат на което пораства инфлацията и безработицата, което ще докара до цивилен безредици, а може би и революция. Скачат обществените измерения на политическия риск (полагаеми се права, житейски шансове, съмнение и разединение) от решението да се глоби, а не да се договаря. Същевременно проблемите във финансовата сфера ескалират. Желанието на Саудитска Арабия да размени $ с юани, стресна към момента аварийна американската валута и то когато инфлацията в Съединени американски щати галопира, а ФЕД3 продължава да печата пари. Възникването на нови разплащателни системи, за каквато оповестиха Индия и Русия, ще промени паричните връзки както от позиция на сетълмента, по този начин и от позиция на метода за заплащане. Плащането на съветския газ и петрол в рубли трансформира международната надмощие на $. Проблемни ще станат и доставките за Африканския континент, който при положение, че усети по-силен апетит, ще отприщи нова бежанска вълна към Европа. Кому е нужна тази нова международна рецесия, след предходната корона рецесия? Дали огромното нулиране, което не се случи с рецесията от пандемията, не намира своя късмет в новата международна икономическа и финансова рецесия?! И от какви полезности се водят представителите на най-висшата отвесна западна цивилизация, включваща и СИФ, и Кл. Шваб, с цел да поддържат днешната патова обстановка?!
В конфликта на западната и православната цивилизация, тъй като войната в Украйна не е война на Русия против Украйна, а на Русия против груповия Запад, управителен от Съединени американски щати, в този конфликт и от двете страни влиза друга цивилизация – ислямската. Един път като медиатор за мир от страна на Турция и повторно като участник във войната и от двете страни в лицето на частни военни сирийски образования с неприемливи ценностни причини – пари и възмездие. Тази ненужна и рискова интервенция е доказателство за две неща: Едното е, че каквито и да са цивилизационните разлики, когато конфликтът им се прояви във война, то тя е отвън ценностната картина. Другото е невъзможността на отвесната западната и православната цивилизация да съградят мир. И тук поражда значимият въпрос, а точно какви полезности липсват на двете цивилизации нужни за мира. И отговорът е елементарен – липсва почитание към хоризонталните цивилизации както западна, по този начин и православна.
В науката няма една догадка, а националната мъдрост споделя, че медалът има две страни. Да, възмущението от войната е огромно и заслужено, само че да не се оценя причинно-следствения уред при горещата война, както и да не се претеглят средствата за реализиране на задачата при икономическа война не оказва помощ на жадувания мир от една страна, а и подклажда и поддържа огъня - боен или стопански, от друга. И това не е нужно на нито една хоризонтална цивилизация, нито на западната, нито на православната, които по едно и също време показват топъл банкет на бежанците от войната. Но разширението на спора е необходим на отвесните цивилизации, тези на финансово-политическите елитите, за които полезностите са единствено инструмент за налагане на въздействие и власт, опосредствани с пари, с цел да може да бъде приложена нужната законна скица. Ето по този начин човечеството става съвременник на „ непровокирани “, „ противозаконни, само че законни войни “4.
В умозаключение може да създадем единствено един извод: без значение, коя хоризонтална цивилизация представляваме, би трябвало да сме извънредно деликатни с дневния ред и операциите на отвесните цивилизации на елитите, които имат ексклузивитета да дефинират дневния ред на нашия живот, само че не и да го живеят.
Бележки:
Дарендорф, Ралф.Модерният обществен спор. Есе за политиката и свободата. София: Златорог, 1998:61
Чомски, Ноам. Провалени страни. София: Бард, 2007:329
Стиглиц, Джоузеф. Свободно рухване. София: ИнфоДАР, 2011:300
Попър, Кръл. Някои проблеми на новите демокрации. София: Св. Климент Охридски, 1993:22
1 Многочислени православни общества има в Близкия Изток, както и в Западна Европа, Северна Америка и Австралия най-вече потомци на емигранти.
2 Вестник “Военно дело”, 2016, бр. 11 – Разпаднатият свят, Ал. Солженицин
3 ФЕД – федерална аварийна система на Съединени американски щати
4 Извод на интернационална самостоятелна комисия за следствие на войната в Косово ръководена от изтъкнатия правист от Южна Африка Ричард Голдстоун, който формулира израза: „ Бомбардировките над Сърбия през 1999 година от НАТО са противозаконни, само че законни “, противозаконни, тъй като не са утвърдени от Съвета за Сигурност при Организация на обединените нации, законни, тъй като всички дипломатически благоприятни условия били изчерпани (въпреки обстоятелството, че предлагането на Сърбия е било прегледано чак на 87 ден от бомбардировките.) (Чомски, Ноам. Провалени страни. София: Бард, 2007:155)
Днес светът още веднъж е разтресен. Западният свят остро осъжда съветската военна интервенция в Украйна и постанова редица стопански наказания на Русия. Но никой спор не е независим факт. Той е избран от събитията преди този момент, а те са въпрос на цивилизационни особености на конфликтуващите.
В книгата си „ Сблъсък на цивилизациите “ С. Хантигтън разказва осем вероятни хоризонтални цивилизации. Това са западна цивилизация – учредена на католицизма и протестантството; ислямска цивилизация; индуска цивилизация; китайска цивилизация – учредена на будизма; японска цивилизация – учредена на шинтоизма; латиноамериканска цивилизация – учредена на католицизма и локални традиции; православна цивилизация; африканска цивилизация – учредена на локални обичаи. Може да постановим и отвесни цивилизации съгласно класите в обществото (по теорията за класите). Две от тях ще са най-висшата - тази на финансово-политическия хайлайф и най-нисшата - тази на долната класа. Първата целеполага, а другите живеят според тези цели и всички по вертикала са реализатори на решенията ѝ. За да се разбере една цивилизация е нужно да се вникне в нейните вярвания и действия. И тъй като първичната причина за всяка дейност/действие е ползата, предписан от задачите, избрани от претекстовете, отговарящи на потребностите, произхождащи от полезностите, то диалогът за една цивилизация е диалог за нейните полезности.
Ценностите съгласно проф. Г. Фотев са главният въпрос на човешкото битие . Те имат осево значение за интеграция и съществено значение при дезинтеграцията на систематичното цяло. Под една сериозна точка на намаляване на интеграцията и непостижимост на споровете, публичната система престава да съществува. Т. Парсънз дефинира полезностите като едно от публичните средства за взаимообмен, като другите три са пари, въздействие и политическа власт. Френският социолог М. Дюверже открива, че легитимността на една власт се крие във обстоятелството, че тя е съобразена със схемата на легитимността , избрана посредством системата на полезности и правила, и съществува единодушие по отношение на въпроса за тази скица. К. Попър твърди, че полезностите се нуждаят от обществена поддръжка, а един път унищожена традицията, дружно с нея изчезва и цивилизацията. А Д. Ийстън ни разкрива, че ограничението на самостоятелната независимост за да се създаде деяние в политиката е развой на алокация на полезности . Именно този развой е ексклузивитет на отвесната цивилизация на финансово-политическия хайлайф.
Днешният боен спор сред Русия и Украйна е конфликт на цивилизации. Вертикални. Още 2008 година НАТО заяви, че обмисля участието в алианс на Грузия и Украйна, а от март 2022 Вл. Зеленски подава молба за участие на страната му в Европейски Съюз. Така православна Украйна е претендент за западната цивилизация. Русия, от своя страна легитимира военните си дейности със отбрана на 4 милионното съветско население от терора на профашистките организации Азов и Десен бранш. Другата причина е разширението на НАТО до границите ѝ и то при изискване на устни сделки от 90те години, че това няма да се случи. Може да кажем, че полезността “сигурност” сблъсква Запада и Русия. Доколкото геополитиката носи със себе си значима комплексност подбудена от струпване на разнопосочни схеми на отвесни ползи, пристрастия и дълготрайност на идеологични процеси, алокиращи нужните полезности, то би било обикновено да възприемем сигурността, като единствена противоречива точка в този конфликт.
Колкото и да е мъчно да сравним две християнски цивилизации, въпреки всичко са забележими разлики сред западната, учредена на католицизъм и протестантство и православната. В разбора по-долу не трябва да забравяме, че ценностната характерност на всяка от обсъжданите цивилизации е мощно повлияна и даже аранжирана от отвесната цивилизация на елитите по места.
Западната цивилизация е завършена политически и стопански, както и съставлява цялост от държавни субекти, публично изживяващи или стремящи се към избрани полезности. Не може да се каже същото за православната, тъй като тя е показана от страни с друго политикономическо развиване, положение и системи. Това са Беларус, България, Гърция, Грузия, Молдова, Румъния, Русия, Северна Македония, Сърбия, Република сръбска, Черна Гора и Украйна.1 Тези от тях, които съвместяват западни и православни полезности (България, Гърция, Румъния, Украйна, Северна Македония), според класификацията на С. Хънтингтън, би следвало да са „ бременни “ с спорове.
Западната цивилизация (САЩ, Европейски съюз, Канада, Англия, Австралия – общо 12% от популацията на земята) се характеризира с съществена полезност - демократична политическа система. Икономиката е пазарна, като се стига и до тирания на пазара посредством неолибералните политики. Поради това обществото е консуматорско, усвоява елементарно политики за всевъзможни свободи и изживява хедонизъм. Демократичната ѝ политическа система е формирана от изборно право, партиен плурализъм, разделяне на управляващите, независимост на мисълта и словото, съблюдаване на човешките права. Избирателното право се осъществя от 30 до 50% от популацията и не води до “власт от народа, за народа”, както е записано, да вземем за пример във френската Конституция. Партийният плурализъм в по–голямата си част е показан от популистки организации в интерес на главните партии или нечии корпоративни ползи. Разделението на управляващите не балансира публичната система. Свободата на мисълта и словото се ръководи с медийния поток и цензурата на обществените мрежи взаимно с политически институции - ЕК, да вземем за пример. Успехът на личността се мери посредством материалното положение, изразено в покупателна дарба. Свободите гравитират към преимущества за транссексуални хора и връзки, които стават и част от риториката на Ватикана. Видим е блян към трансхуманни научни разработки и следващ метод на живот, разказан в книгата на шефа на Световния Икономически Форум (СИФ) Кл. Шваб “Голямото зануляване”, чиято съществена концепция е очистване на собствеността даже върху личното тяло. Животът на междинния западняк се свежда до материално битие. Същността му е индивидуалистична и е подвластна на техно-масмедийната идеология. Мейнстриимът е главен източник на подготвен еднообразен разбор, прочистен от “фалшиви новини”, а хедонистично настроеното популацията е склонно да се съобрази и повярва в него. Бедата на тази цивилизация, както споделя Солженицин е в „ една друга злополука, която към този момент е настъпила със страшна мощ: това е злополуката на хуманистичното самостоятелно безрелигиозно схващане “2. Доказателство за това е отричането на западната цивилизациия от личната си вяра и подмяната на поздрава за “Рождество Христово” с подобен за сезонни празници. Друг образец е отменяне на свещенността на майката и бащата, които би трябвало да почитаме съгласно втората божия заповед, а в западната цивилизация те към този момент се назовават родител 1 и 2.
Основната западна полезност, която е най-конвентеруема в процеса на привличане на нови членове е демокрацията. Но за западната народна власт западните престижи в обществените науки по никакъв начин не са ласкави. Анализирайки тази западна полезност – демокрацията, Р. Дарендорф, Н. Чомски, Дж. Стиглиц и К. Попър стигат до едни и същи заключения, нюансирани в тяхното приложение: Първият твърди, че е необходим „ поврат, стопански поврат, обществен поврат, честен поврат “ (1). Чомски е още по-категоричен - “необходима е фундаментална социална смяна за одобряване на демокрацията “(2). Стиглиц отива надалеч в неолибералната нервност, призовавайки за „ нов финансов ред “, в който материалното няма да е водеща страна (3), а К. Попър непосредствено декларира, че “народовластието (демокрацията) е единствено подстрекателство, което въобще не може да бъде истина” (4).
Не бива да забравяме, че цялата ценностна скица, носеща легитимността, за която горе споменахме, цитирайки М. Дюверже, е напълно в ексклузивитета на отвесната елитарна цивилизация на Запада.
От друга страна, православната цивилизация е мъчно да се охарактеризира. Тя, както към този момент казахме, не е хомогенна. Различни страни, да вземем за пример България, Русия, имат разнообразни политически системи – демократична или консервативна. Икономиката е пазарна или смесена. Обществото обаче е духовно-консуматорско, има усет към консервативните политики, съобразени с морала и обичайните полезности, изживява блян към нещо велико или свято. Икономиката, в случай че е смесена, поддържа редица държавни институции, институти и предприятия, с което се реализира както надзор на разработките и разпределението на продукта, по този начин и ориентиране в мечтана посока, обвързвана с цялостното планувано развиване на страната. Обществото не изживява извънредно хедонистки консумативизъм. По своята същина православието е изповядване на Един Дух, единосъщ с Отца и Сина, т.е. троичното единение на Бог, както и разбирането за църквата като богочовешки организъм, чиято глава е Бог, а обособените вярващи - неговите членове. Тази специфичност дава на православните общества чувство за целокупност и единение, което е чувство за общественост. Транссексуални и трансхуманни политики са неприемливи, а свободата на словото е рамкирана в рамките на морала и държавността. Животът на междинния православен е битка за доказване на качества, разум, умения. Критичното и нереално мислене е проблем за идеологизация и налагане на подготвени масмедийни разбори. Въпреки че това е политическа процедура и тук, тя не е по този начин усъвършенствана както при западната цивилизация. Никоя страна, принадлежаща на православната цивилизация, не е станала член на западната посредством референдум или различен вид питане до народа, т.е. прекосяването от православна към западна цивилизация постоянно е политическо решение. Православни страни, като се изключи Гърция, се причисляват към западната цивилизация в края на 20 в. От икономическа позиция цената на придобиване на полезността „ народна власт “ е била платена първо с квалифицирания за латиноамериканските страни Вашингтонски консенсус - финансовия път за бързо прекосяване към пазарна стопанска система. Последствията от този консенсус (фискална дисциплинираност, унищожаване дотациите за предприятията, понижаване на налозите, либерализация на финансовите, валутни пазари, външната търговия, приватизация (в България и ликвидация), унищожаване ограничавания за ПЧИ, отбрана правата на благосъстоятелност и дерегулиране на икономиката) се мерят с шокова стопанска система, заеми, задлъжнялост и равнища на кредитоспособност. Впоследствие е извървян дълъг преговорен път за участие в Европейския съюз, придружен от нуждата да се съобрази кохезията в политиките, а това най-малко за България е означавало отвод от част от нуклеарната енергетика и съвсем цялото интензивно селско стопанство. Цената за придобиване на полезността „ сигурност “ посредством участие в НАТО е платена, най-малко от България, с отхвърли от личната военна мощност. Затова и до в този момент православните страни в западната цивилизация изживяват значима неустановеност и финансова стратификация на обществото. От друга страна, най-важната част на пазарната стопанска система е потреблението и оборота , без които главната пазарна полезност – облага, не може да се осъществя. Стимулирането на двете е взаимосвързано и реализира колосални размери, тъй че западната цивилизация употребява 40% от брутния международен артикул. Екологичните проблеми освен това, без оглед на източника им, са за цялата човешка цивилизация. Вертикална православна цивилизация няма, доколкото православните страни не са систематизирани в систематична политическа целокупност. Но най-голямата православна страна е Русия.
В отговор на военните дейности на Русия в Украйна Западната цивилизация демонизира Русия. В същото време, западната цивилизация не пое опциите за дипломация и спокойно решение на въпроса, препоръчани в интервала 17.12.2021 - 17.01.2022, когато Русия сложи на масата за договаряния разширението на НАТО като опасност за сигурността си. Това също е ценностен избор. Ценностен избор е и да се изгонят съветски спортисти, актьори, учени, студенти или просто жители, което мощно припомня жигосано държание от преди 77 години. Далече сме от мисълта, че западният хайлайф не познава алтернативата на сигурност, съгласно която повишение на въоръжаването на един военен/ защитителен блок води до повишение на въоръжението на различен военен/ защитителен блок, при което понижава сигурността. Далече сме и от мисълта, че днешният западен хайлайф не осъзнава комулативността на глобите по отношение на Русия. Рефлексът им не обгръща единствено 160 милионния съветски народ. Икономическата рецесия се принася към 500 милионния народ на Европейския съюз и се показва в понижени доставки и повишение на цените, в резултат на което пораства инфлацията и безработицата, което ще докара до цивилен безредици, а може би и революция. Скачат обществените измерения на политическия риск (полагаеми се права, житейски шансове, съмнение и разединение) от решението да се глоби, а не да се договаря. Същевременно проблемите във финансовата сфера ескалират. Желанието на Саудитска Арабия да размени $ с юани, стресна към момента аварийна американската валута и то когато инфлацията в Съединени американски щати галопира, а ФЕД3 продължава да печата пари. Възникването на нови разплащателни системи, за каквато оповестиха Индия и Русия, ще промени паричните връзки както от позиция на сетълмента, по този начин и от позиция на метода за заплащане. Плащането на съветския газ и петрол в рубли трансформира международната надмощие на $. Проблемни ще станат и доставките за Африканския континент, който при положение, че усети по-силен апетит, ще отприщи нова бежанска вълна към Европа. Кому е нужна тази нова международна рецесия, след предходната корона рецесия? Дали огромното нулиране, което не се случи с рецесията от пандемията, не намира своя късмет в новата международна икономическа и финансова рецесия?! И от какви полезности се водят представителите на най-висшата отвесна западна цивилизация, включваща и СИФ, и Кл. Шваб, с цел да поддържат днешната патова обстановка?!
В конфликта на западната и православната цивилизация, тъй като войната в Украйна не е война на Русия против Украйна, а на Русия против груповия Запад, управителен от Съединени американски щати, в този конфликт и от двете страни влиза друга цивилизация – ислямската. Един път като медиатор за мир от страна на Турция и повторно като участник във войната и от двете страни в лицето на частни военни сирийски образования с неприемливи ценностни причини – пари и възмездие. Тази ненужна и рискова интервенция е доказателство за две неща: Едното е, че каквито и да са цивилизационните разлики, когато конфликтът им се прояви във война, то тя е отвън ценностната картина. Другото е невъзможността на отвесната западната и православната цивилизация да съградят мир. И тук поражда значимият въпрос, а точно какви полезности липсват на двете цивилизации нужни за мира. И отговорът е елементарен – липсва почитание към хоризонталните цивилизации както западна, по този начин и православна.
В науката няма една догадка, а националната мъдрост споделя, че медалът има две страни. Да, възмущението от войната е огромно и заслужено, само че да не се оценя причинно-следствения уред при горещата война, както и да не се претеглят средствата за реализиране на задачата при икономическа война не оказва помощ на жадувания мир от една страна, а и подклажда и поддържа огъня - боен или стопански, от друга. И това не е нужно на нито една хоризонтална цивилизация, нито на западната, нито на православната, които по едно и също време показват топъл банкет на бежанците от войната. Но разширението на спора е необходим на отвесните цивилизации, тези на финансово-политическите елитите, за които полезностите са единствено инструмент за налагане на въздействие и власт, опосредствани с пари, с цел да може да бъде приложена нужната законна скица. Ето по този начин човечеството става съвременник на „ непровокирани “, „ противозаконни, само че законни войни “4.
В умозаключение може да създадем единствено един извод: без значение, коя хоризонтална цивилизация представляваме, би трябвало да сме извънредно деликатни с дневния ред и операциите на отвесните цивилизации на елитите, които имат ексклузивитета да дефинират дневния ред на нашия живот, само че не и да го живеят.
Бележки:
Дарендорф, Ралф.Модерният обществен спор. Есе за политиката и свободата. София: Златорог, 1998:61
Чомски, Ноам. Провалени страни. София: Бард, 2007:329
Стиглиц, Джоузеф. Свободно рухване. София: ИнфоДАР, 2011:300
Попър, Кръл. Някои проблеми на новите демокрации. София: Св. Климент Охридски, 1993:22
1 Многочислени православни общества има в Близкия Изток, както и в Западна Европа, Северна Америка и Австралия най-вече потомци на емигранти.
2 Вестник “Военно дело”, 2016, бр. 11 – Разпаднатият свят, Ал. Солженицин
3 ФЕД – федерална аварийна система на Съединени американски щати
4 Извод на интернационална самостоятелна комисия за следствие на войната в Косово ръководена от изтъкнатия правист от Южна Африка Ричард Голдстоун, който формулира израза: „ Бомбардировките над Сърбия през 1999 година от НАТО са противозаконни, само че законни “, противозаконни, тъй като не са утвърдени от Съвета за Сигурност при Организация на обединените нации, законни, тъй като всички дипломатически благоприятни условия били изчерпани (въпреки обстоятелството, че предлагането на Сърбия е било прегледано чак на 87 ден от бомбардировките.) (Чомски, Ноам. Провалени страни. София: Бард, 2007:155)
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ