Микробиолог разкрива нещата и местата, които и където никога не трябва да ядем
Всяка година към 2,4 милиона души в Обединеното кралство получават хранително отравяне – най-много от вирусно или бактериално замърсяване. Повечето хора се възвръщат в границите на няколко дни без лечение… само че не всички имат този шанс.
Примроус Фрийстоун е микробиолог и евентуално е по-наясно с риска от хранителни инфекции от множеството хора. Ето някои от нещата, за които ни поучава да внимаваме.
Фрийстоун рядко се храни навън – без значение дали става въпрос за пикник или барбекю – защото рискът от хранително отравяне се усилва, когато храната се изнесе.
Поддържането на хигиена, изключително миенето на ръце, при готвене е от основно значение, с цел да не се разболее човек, само че какъв брой постоянно в парка или на плажа може да се откри топла течаща вода и сапун? Можете да се употребяват алкохолни гелове, което е по-добре от нищо, само че те не убиват всички микроби.
Освен това храната притегля голям брой летящи и пълзящи твари, като мухи, оси и мравки, които могат да пренесат микроби, в това число Е коли, салмонела и листерия.
Друго значимо нещо е съхраняването на бързо развалящата се храна покрита и на студено, защото микробите могат да се удвоят, в случай че яденето се затопли до 30 °C за повече от няколко часа. За барбекюто месото би трябвало да бъде добре сготвено, а кулинарният термометърът е добра инвестиция, с цел да се избегнат стомашни несполуки. Не би трябвало да се яде месо, в случай че вътрешната му температура е по-ниска от 70°C.
На закрито храната може да бъде изложена на замърсяване от инсекти, прахуляк и най-много от хора. Следователно хранителното отравяне е неминуем риск при хранене от бюфет.
Различни замърсявания могат да дойдат от посетителите на бюфета, които допират храната, а микробите могат да бъдат публикувани върху храната от хора, които кихат или кашлят, даже да не са заболели. И на закрито би трябвало да се има поради замърсяването от инсекти, като мухи или оси. Освен това микробите могат да се пренесат и от въздух, богат на бактерии, гъбички и вируси.
Добре е да си гледаме часовника, когато сме на шведска маса, защото има предписание кетърингът да седи до 2 часа: бързо развалящите се храни стават рискови за консумация в границите на 2 часа, в случай че не се държат покрити и в ледник. Проблемът е, че масите нормално са подредени преди да дойдем, тъй че е мъчно да се разбере какъв брой време са седели чиниите с готвено месо, морски блага, салати, десерти и апетитно подредени плодове и зеленчуци.
За топлите бюфети, като тези, които се сервират на закуска в хотелите, Фрийстоун постоянно заобикаля хладка храна, защото бактериите, които предизвикват хранителни отравяния, могат да се развият бързо, когато храната се съхранява при температура под 60°C. Горещата храна би трябвало да се сервира гореща, т.е. с температура минимум 60°C. Ако има някаква неустановеност по отношение на сигурността на предлаганата храна, постоянно са вид прясно изгорял самун и мармалад в самостоятелни пакетчета.
Има някои храни, които постоянно би трябвало да се заобикалят, и суровите ракообразни, като стридите, са една от тях. Причината е, че те са филтърни животни и могат да концентрират в тъканта си микроби, като вибрио и норовирус.
Заразена с вибрио стрида не наподобява, не мирише и не е с друг усет, само че все пак може да аргументи тежко заболяване. По данни на Центъра за надзор и предварителна защита на болесттите (САЩ) към 80 000 души се заразяват с този вирус от сурови стриди, а единствено в Съединени американски щати всяка година от вибриоза умират 100 души.
Възможно е да се получи хранително отравяне и при консумация на всевъзможни сурови черупчести (миди, рапани…). Трябва да се ядат единствено добре сготвени миди, тъй като топлината дейно убива нездравословните микроби.
Нашият микробиолог в никакъв случай не яде пакетирани салати, най-много тъй като едно от научните ѝ проучвания е обвързвано с сигурността на пресните салати. Установено е, че пакетираните могат да съдържат микроорганизми, причиняващи хранителни отравяния, като е. коли, салмонела и листерия.
Тези патогени се развиват повече от хиляда пъти по-добре, когато им се дадат сокове от листата на салатата, даже в случай че салатата в торбичката е охладена. Обезпокоителното е, че същите микроорганизми употребяват соковете от салати, с цел да станат по-вирулентни и по този начин да причинят по-успешна зараза.
За феновете на зеленото, разтревожени от тази информация, множеството салати в пакетчета са безвредни, в случай че се съхраняват в ледник, измиват се добре преди приложимост (дори готовата салата би трябвало да се измие) и се употребяват допустимо най-скоро след пазаруването им.
За бързо развалящите се храни постоянно би трябвало да се ревизира срокът на валидност, несъмнено. Но даже да не е изминал, в случай че опаковката наподобява подута или при отваряне храната наподобява или мирише друго от предстоящото, би трябвало да се изхвърли в кофата, защото най-вероятно е нечиста.
Никога не би трябвало да се употребява една и същ дъска за рязане на сурови и готвени храни, а миенето на ръцете преди и след работа с храна е наложително.
Една от нещата, които Фрийстоун в никакъв случай не прави, е да претопля сварен ориз, тъй като несготвеният ориз може да съдържа спори на Bacillus cereus – микроорганизъм, който провокира хранителни отравяния. А макар че клетките на Bacillus се унищожават при готвене, спорите оцеляват. Ако оризът се остави да изстине и да престои на стайна температура, спорите се трансформират в бактерии, чийто брой бързо се усилва, защото оризът е добра среда за обработване на този микроогранизъм при стайна температура.
Той може да създаде отрови, които в границите на няколко часа след усвояване могат да провокират повръщане и диария с продължение на до 24 часа.
Добра процедура е да се нареждаме допустимо по-рано на опашката на шведските маси (дори да наподобява лакомо), да бъдем внимателен при хранене от съмнителни сладкарници и да си следим часовника за това какъв брой постоянно се подменят бързо развалящите се храни.
Фрийстоун също по този начин в никакъв случай не събира „ кучешки торбички “ с останки от храна (обикновено те са надхвърлили двучасовия срок), даже в случай че в действителност са предопределени за домакински любим.
Ползите от това човек да е микробиолог (дори да звучи малко параноясал) са, че знае по какъв начин да избегне хранително отравяне, а в подмяна хората са уверени, че кухнята му е доста по-безопасна за хранене.
