Успението на свети Кирил Философ
Всяка година на 14 февруари православната черква празнува успението на свети Кирил Философ. За множеството хора това честване провокира неразбиране. То идва от недоумение на смисъла, вложен в думата успение. За да се разбере смисълът на празника, би трябвало да се изясни смисъла на думата.
В актуалния български език няма дума, която да бъде синоним на успение. Модерният превод се колебае сред гибел, заспиване и покой, само че всички са еднообразно неточни.
Успението е гибел дотолкоз, доколкото е завършек на земното битие, свършек на земните грижи и суетност. Но тя не трябва да се приема като несъществуване, завършек на всичко и поглъщане във безконечен мрак. В християнството гибелта е победена от Исус посредством Възкресението. Това я освобождава от визията за край и безконечен мрак и я трансформира в начало, във безконечен живот.
Успението не е и заспиване, въпреки че се приема тъкмо като контраст на земното будуване. Това не е безпаметен сън, а събуждане от земната унесеност и бодърстване във вечността.
Може би тази дума, с типично християнски смисъл се приближава най-вече до думата упокоение. То термин за милостта за тези, които не са съумели да се освободят от пристрастеностите на земния живот и суетата. Но успението е освен това и от това.
Може да се изясни като миг на съединения с Божия наследник, което е задачата на живота на християнина. Успението е плодородно положение, в което душата се съединява със Създателя или по-просто става безсмъртна.
Успението е опция, която е в положение да изпълнят светците. Такъв е свети Константин Философ, чието успение се чества на 14 февруари. Той умира в Рим на 14.02. 869 година, след тежко боледуване. Преди това приел монашество и името Кирил.
Като всеки християнски светец той има житие, написано от ученика му Климент Охридски, в съдействие със свети Методий, брат на Кирил.
Службата, отдадена на успението на свети Константин Философ, е доста антична. Тя се е изпълнявала още от ІХ в чест на светия мъж и просветник. До наши дни е достигнала в 12 ръкописа, а най-старите от тях са от ХІ век.
