Всички камъни, хвърлени някога по някого, ще полетят обратно към

Всички камъни, хвърлени в миналото по някого, ще полетят назад към този, който ги е хвърлил. След какъв брой време ще стане това - не знаем. Понякога се връщат мигновено, различен път - минава доста време. Но камъкът ще е същият – тъкмо този, който ние сме хвърлили.

Истината е, че никой никого не санкционира. Просто в живота всичко се връща - става по-бавно, не незабавно, на части. Още на времето Плутарх горчиво се е оплакал - за какво истината тържествува с такова забавяне, а Божиите мелници мелят толкоз постепенно, когато злодеят към този момент е не запомнил за дейностите си! И си мисли, че инцидентно е ударен... Никой човек не може да превъзпита злодеите. Само кармата.



Просто всички камъни, хвърлени по някого, рано или късно политат назад по хвърлящия ги. Понякога се връщат мигновено, от време на време - минава доста време. Но камъкът е същият, хвърленият от нас. И това не е единствено будистка мъдрост, за това са писали преди хилядолетия Плутарх и Еврипид. А Лонгфелоу превежда думите им от преди хиляди години – за Божиите мелници:

„ Воденичните камъни на Господа бавят/ Да, тебеширът написа по брашно./ Търпението му е голямо/ Но ръката Му е твърда “...