На 9.09 да си спомним соца: Бай Тошо забранил песента "Тодоре, дърто магаре"
Всеизвестно е, че в интервала от 1944 година до рухването на социализма всеки член на соцобществото, който искаше да кандидатства за висше образователно заведение, работа, участие в организация и други, наложително представяше автобиография, през днешния ден известното CV (си ви).
В нея се описваше всичко до „ 10-о коляно ”. И, не дай си Боже, в нея да бъде намерено нещо „ неправилно ”... Но в биографията на някогашния Първи има прекалено много бели петна, пред които до неотдавна историците се усещаха безпомощни. Явно тези дупки са били подминавани или съзнателно запълвани с комфортни измислици. Например единствената автобиография на Живков, публично оповестена в определените му съчинения (т.24.С.,1978 г.), само че тези писания са писани от усърдните писачи към Централен комитет като проф. Мито Исусов и други В идващите години (1982 г.) е публикуван биографичен етюд, изд. Институт по история на Българска комунистическа партия. Петър Семерджиев, Матей Шопкин, Димитър Мурджев и други също показват биографични очерци за Живков. През 1976 година обаче се появява една остаряла автобиография от 17.ХII.1945 година, когато Живков като шеф на Народната милиция е нараснал в чин полковник, в която има доста въпросителни, само че без коментар по достоверността й. Тези незнайни моменти засягат времето до 1944 година за прекомерно спорната и скромна активност на Живков в комунистическото придвижване. Старият партиен деятел Никола Павлов - Комара, споделя, че „ фамозната му биография със забележителна старателност се скалъпва, като му се приписва невероятна измислена активност ”.
Кръщелно
На първо място автобиографията стартира с датата и мястото на раждане. В кръщелното е маркирано 14.IX.1911 година Коментарът е, че това е денят на кръщението, а попът Велчо е бил пийнал и е пропуснал раждането на 7.IX. Друг мотив е разлика в остарял - нов жанр. Обаче по традиция здравите деца се кръщават на 40-ия ден. През 1980 година остарялото учебно заведение в Правец се мести и учителят и контрольор Н. Найденов попада на основната книга - кондиката на школото. Там желал да разбере какъв триумф е имал ученикът Тодор Живков. За негово удивление рождената дата е записана 14.VII.1911 година, а също, че той е повтарял 1-ви и 3-ти клас. Може единствено да се гадае повода. Майка му пък уверено твърдяла, че е родила първородния си наследник „ точно на Симеон ”. Предполага се, че е имала поради празника на преподобния Симеон Стълпник на 1 септември. Пак по думите на баба Маруца Тодор бил роден на 20 септември. Ето какво написа самият Живков в записките си от 1997 година: „ Майка ми остана непреклонна: " На никакъв 7-и, роден си точно на Симеон, на 20-и. " Всеки път завършвах препирнята ни с думите: " Иди се обяснявай с попа, мамо, мен ме остави. " Ако я бях послушал, в този момент щях да съм по-млад с цели 13 дни! ”.
Произход
Живков е първо дете в фамилията, кръстен е на дядо си Тодор, който е пазач. В Правец всеки 3-ти носи това име. За произхода си той акцентира, че е от доста оскъдно селско семейство. Всъщност татко му Христо получава много земеделска благосъстоятелност, само че по думите на братовчедката Цвета Банзарова не го влечала земеделската работа, бил ленив и поел други действия - имал кожухарски работилници в Орхание (дн. Ботевград) и Габрово, прекупвал дървен материал, имал мандра за овче сирене... Имал и подофицерско звание от Първата международна война. Майка му Маруца е от заможното семейство Гергови, имало хан и кръчми по пътя София - Варна. Те имали влашки генезис, а Маруца говорела добре румънски, а и името й е с румънски генезис. Тя била работлива и амбициозна и след женитбата младите се преместили да живеят в Орхание. Тодор има и брат - Георги, и сестра Цветана. В Орхание младият Живков учи в гимназия, където се включва във Въздържателното придвижване. Но постоянно се връща в Правец и се вижда, че учението не му е по сърце. От тези интервали битуват някои напотвърдени клюки. Например, че майка му Маруца решила да го притегли към фамилните отговорности и го оженили за локална мома, въпреки и прекомерно млада, щото той имал алъш-вериш с нея. Освен това Живковци имали цигански генезис. Факт е, че след Освобождението през 1878 година орханийските роми били покръстени всеобщо, а семейството им преди този момент била Ашарови. Още, че на събори доста се пеела хумористичната национална ария „ Тодоре, дърто магаре ”, само че откакто той станал Първи в страната, я забранил. Но Живков не живял и ден с призрачната противоречива брачна половинка, а незабавно отпътувал за София.
През есента на 1929 година той се записва в Графическото учебно заведение при Държавната печатница. Завършва го през 1932 година, като апропо работи като келнер и живее на интернат на улица „ Петрохан “ 17 в кв. Подуяне.
Според формалната биография от този момент стартира и неговата партийно-функционерска активност. Видният профсъюзен деятел по време на съпротивата Борис Благоев, ръководел синдикални стачки в София, споделя: „ Още на първото съвещание на ОК на Българска комунистическа партия в София през 1934 година се повдигна въпросът за кандидатурата на Тодор Живков, който беше в организацията на няколко митинга, главно във връзка процеса против Георги Димитров, също печатар, приключил същото учебно заведение. Но мнението на членовете на ОК, стана ясно, смятаха, че той е съмнителна персона ”. А в автобиографията си той написа, че през 1930 година е постъпил в комсомолска ядка на печатницата, а през 1932 година минал в Партията. Борис Благоев написа: „ Той нямаше място измежду нас. Беше отхвърлен за съществени подозрения и непочтеност към партията. Този циничен човек донесе огромни беди ”.
Пакости
Разглеждайки претекстовете му за кандидатстване в партията, той акцентира, че през лятото на 1931 година е задържан след комунистическо заседание, тъй като замерил с тухла началника на полицейския сектор, само че неизвестно за какво е освободен. През 1932 година още веднъж е задържан и отново пуснат. До 1934 година неколкократно е разпитван в полицията, и то персонално от шефа на царската полиция Никола Гешев. Вероятно тогава е бил вербуван. Руси Христозов написа в мемоари: „ Райко Дамянов ни описа, че есента на 1934 година станал огромен неуспех в Софийския ОК на Българска комунистическа партия. Много са задържани и наказани, а Живков бил освободен без последици ”.
Дамянов е секретар на ОК и когато през 1935 година вършат анализ на аргументите за неуспеха, стигат до решение, че Тодор Живков ги е предал и вземат решение да го изключат със възбрана за управителни действия. Това по-късно е изтрито от партийните летописи, а той е възобновен с анулиране на това решение чак през 1949 година
Според А. Александров през 1946 година е имало разработка на Държавна сигурност по изследване на обстоятелства, сочещи връзка на Живков с Гешев и дейности като британски сътрудник. Разработката носи кодови имена „ Таралеж ” и „ Овен ” - псевдоними, под които се допуска, че е работил Живков, когато е внедрен измежду комунистите (К. Чакъров, „ Вторият етаж ”). Уж като незаконен имал персонална карта под името Иван Томов. Но съгласно Георги Чанков (псевдоними - Хубенов, Стойчев), български политик от Българска комунистическа партия, член на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия и на Централния комитет на Българска комунистическа партия, секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия и заместник-председател на Министерския съвет, откритите листове са издействани от Министерството на войната посредством вътрешен човек.
Повиквателна
Според формалната биография през 1936 година Тодор Живков е откъснат от революционната активност поради наложителна военна тегоба. Всъщност той съумява да отсрочи на два пъти службата, представяйки подправен документ, че е записан студент в Свободния университет за икономически науки (днес УНСС). В Заповедната книга на Централния боен списък от 1935 година измежду явилите се на 10.V. той е записан под №68 в VI рота на Трудови войски, а е уволнен на 19.X.1935 година - т.е. служил е 5 м и 9 дни. Останалото време е изплатено. Бил е трудовак сякаш като обезсърчителен. Но в действителност не като комунистически активист, а като нарушител апаш. Във в. „ Утро ” от 1930 година е оповестено известие от полицията: „ Съобщава се на софийските жители, че е хванат крадецът на колела - лицето на Тодор Христов Живков от с. Правец ” (П. Ковачев, „ Трудовакът от VI рота ”).
Носът на цар Фердинанд
Според Марин Караиванов, дългогодишният началник на Държавен архив-Хасково, библиотекарят Борис Чанков се натъкнал на любопитна история, до момента в който разговарял с пророчицата Ванга. Тя му разказала, че Маруца - майката на Тодор Живков, била слугиня в пералнята на цар Фердинанд Кобургготски. Има версия, че Тодор Живков е взел носа на татко си. За да бъде покрита тайната на перачката, я омъжили небрежно за Христо, написа " Телеграф ".
Според професора по правосъдна медицина Георги Цеков в никакъв случай не е взимана ДНК от Тодор Живков, тъй че няма по какъв начин да се откри дали е градска легенда изказванието, че в жилите му тече кръвта на Кобургите. „ Чувал съм от осведомени хора, че в действителност Фердинанд е имал необикновен интерес към Тодор Живков ”, споделя проф. Цеков в едно изявление.
В нея се описваше всичко до „ 10-о коляно ”. И, не дай си Боже, в нея да бъде намерено нещо „ неправилно ”... Но в биографията на някогашния Първи има прекалено много бели петна, пред които до неотдавна историците се усещаха безпомощни. Явно тези дупки са били подминавани или съзнателно запълвани с комфортни измислици. Например единствената автобиография на Живков, публично оповестена в определените му съчинения (т.24.С.,1978 г.), само че тези писания са писани от усърдните писачи към Централен комитет като проф. Мито Исусов и други В идващите години (1982 г.) е публикуван биографичен етюд, изд. Институт по история на Българска комунистическа партия. Петър Семерджиев, Матей Шопкин, Димитър Мурджев и други също показват биографични очерци за Живков. През 1976 година обаче се появява една остаряла автобиография от 17.ХII.1945 година, когато Живков като шеф на Народната милиция е нараснал в чин полковник, в която има доста въпросителни, само че без коментар по достоверността й. Тези незнайни моменти засягат времето до 1944 година за прекомерно спорната и скромна активност на Живков в комунистическото придвижване. Старият партиен деятел Никола Павлов - Комара, споделя, че „ фамозната му биография със забележителна старателност се скалъпва, като му се приписва невероятна измислена активност ”.
Кръщелно
На първо място автобиографията стартира с датата и мястото на раждане. В кръщелното е маркирано 14.IX.1911 година Коментарът е, че това е денят на кръщението, а попът Велчо е бил пийнал и е пропуснал раждането на 7.IX. Друг мотив е разлика в остарял - нов жанр. Обаче по традиция здравите деца се кръщават на 40-ия ден. През 1980 година остарялото учебно заведение в Правец се мести и учителят и контрольор Н. Найденов попада на основната книга - кондиката на школото. Там желал да разбере какъв триумф е имал ученикът Тодор Живков. За негово удивление рождената дата е записана 14.VII.1911 година, а също, че той е повтарял 1-ви и 3-ти клас. Може единствено да се гадае повода. Майка му пък уверено твърдяла, че е родила първородния си наследник „ точно на Симеон ”. Предполага се, че е имала поради празника на преподобния Симеон Стълпник на 1 септември. Пак по думите на баба Маруца Тодор бил роден на 20 септември. Ето какво написа самият Живков в записките си от 1997 година: „ Майка ми остана непреклонна: " На никакъв 7-и, роден си точно на Симеон, на 20-и. " Всеки път завършвах препирнята ни с думите: " Иди се обяснявай с попа, мамо, мен ме остави. " Ако я бях послушал, в този момент щях да съм по-млад с цели 13 дни! ”.
Произход
Живков е първо дете в фамилията, кръстен е на дядо си Тодор, който е пазач. В Правец всеки 3-ти носи това име. За произхода си той акцентира, че е от доста оскъдно селско семейство. Всъщност татко му Христо получава много земеделска благосъстоятелност, само че по думите на братовчедката Цвета Банзарова не го влечала земеделската работа, бил ленив и поел други действия - имал кожухарски работилници в Орхание (дн. Ботевград) и Габрово, прекупвал дървен материал, имал мандра за овче сирене... Имал и подофицерско звание от Първата международна война. Майка му Маруца е от заможното семейство Гергови, имало хан и кръчми по пътя София - Варна. Те имали влашки генезис, а Маруца говорела добре румънски, а и името й е с румънски генезис. Тя била работлива и амбициозна и след женитбата младите се преместили да живеят в Орхание. Тодор има и брат - Георги, и сестра Цветана. В Орхание младият Живков учи в гимназия, където се включва във Въздържателното придвижване. Но постоянно се връща в Правец и се вижда, че учението не му е по сърце. От тези интервали битуват някои напотвърдени клюки. Например, че майка му Маруца решила да го притегли към фамилните отговорности и го оженили за локална мома, въпреки и прекомерно млада, щото той имал алъш-вериш с нея. Освен това Живковци имали цигански генезис. Факт е, че след Освобождението през 1878 година орханийските роми били покръстени всеобщо, а семейството им преди този момент била Ашарови. Още, че на събори доста се пеела хумористичната национална ария „ Тодоре, дърто магаре ”, само че откакто той станал Първи в страната, я забранил. Но Живков не живял и ден с призрачната противоречива брачна половинка, а незабавно отпътувал за София.
През есента на 1929 година той се записва в Графическото учебно заведение при Държавната печатница. Завършва го през 1932 година, като апропо работи като келнер и живее на интернат на улица „ Петрохан “ 17 в кв. Подуяне.
Според формалната биография от този момент стартира и неговата партийно-функционерска активност. Видният профсъюзен деятел по време на съпротивата Борис Благоев, ръководел синдикални стачки в София, споделя: „ Още на първото съвещание на ОК на Българска комунистическа партия в София през 1934 година се повдигна въпросът за кандидатурата на Тодор Живков, който беше в организацията на няколко митинга, главно във връзка процеса против Георги Димитров, също печатар, приключил същото учебно заведение. Но мнението на членовете на ОК, стана ясно, смятаха, че той е съмнителна персона ”. А в автобиографията си той написа, че през 1930 година е постъпил в комсомолска ядка на печатницата, а през 1932 година минал в Партията. Борис Благоев написа: „ Той нямаше място измежду нас. Беше отхвърлен за съществени подозрения и непочтеност към партията. Този циничен човек донесе огромни беди ”.
Пакости
Разглеждайки претекстовете му за кандидатстване в партията, той акцентира, че през лятото на 1931 година е задържан след комунистическо заседание, тъй като замерил с тухла началника на полицейския сектор, само че неизвестно за какво е освободен. През 1932 година още веднъж е задържан и отново пуснат. До 1934 година неколкократно е разпитван в полицията, и то персонално от шефа на царската полиция Никола Гешев. Вероятно тогава е бил вербуван. Руси Христозов написа в мемоари: „ Райко Дамянов ни описа, че есента на 1934 година станал огромен неуспех в Софийския ОК на Българска комунистическа партия. Много са задържани и наказани, а Живков бил освободен без последици ”.
Дамянов е секретар на ОК и когато през 1935 година вършат анализ на аргументите за неуспеха, стигат до решение, че Тодор Живков ги е предал и вземат решение да го изключат със възбрана за управителни действия. Това по-късно е изтрито от партийните летописи, а той е възобновен с анулиране на това решение чак през 1949 година
Според А. Александров през 1946 година е имало разработка на Държавна сигурност по изследване на обстоятелства, сочещи връзка на Живков с Гешев и дейности като британски сътрудник. Разработката носи кодови имена „ Таралеж ” и „ Овен ” - псевдоними, под които се допуска, че е работил Живков, когато е внедрен измежду комунистите (К. Чакъров, „ Вторият етаж ”). Уж като незаконен имал персонална карта под името Иван Томов. Но съгласно Георги Чанков (псевдоними - Хубенов, Стойчев), български политик от Българска комунистическа партия, член на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия и на Централния комитет на Българска комунистическа партия, секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия и заместник-председател на Министерския съвет, откритите листове са издействани от Министерството на войната посредством вътрешен човек.
Повиквателна
Според формалната биография през 1936 година Тодор Живков е откъснат от революционната активност поради наложителна военна тегоба. Всъщност той съумява да отсрочи на два пъти службата, представяйки подправен документ, че е записан студент в Свободния университет за икономически науки (днес УНСС). В Заповедната книга на Централния боен списък от 1935 година измежду явилите се на 10.V. той е записан под №68 в VI рота на Трудови войски, а е уволнен на 19.X.1935 година - т.е. служил е 5 м и 9 дни. Останалото време е изплатено. Бил е трудовак сякаш като обезсърчителен. Но в действителност не като комунистически активист, а като нарушител апаш. Във в. „ Утро ” от 1930 година е оповестено известие от полицията: „ Съобщава се на софийските жители, че е хванат крадецът на колела - лицето на Тодор Христов Живков от с. Правец ” (П. Ковачев, „ Трудовакът от VI рота ”).
Носът на цар Фердинанд
Според Марин Караиванов, дългогодишният началник на Държавен архив-Хасково, библиотекарят Борис Чанков се натъкнал на любопитна история, до момента в който разговарял с пророчицата Ванга. Тя му разказала, че Маруца - майката на Тодор Живков, била слугиня в пералнята на цар Фердинанд Кобургготски. Има версия, че Тодор Живков е взел носа на татко си. За да бъде покрита тайната на перачката, я омъжили небрежно за Христо, написа " Телеграф ".
Според професора по правосъдна медицина Георги Цеков в никакъв случай не е взимана ДНК от Тодор Живков, тъй че няма по какъв начин да се откри дали е градска легенда изказванието, че в жилите му тече кръвта на Кобургите. „ Чувал съм от осведомени хора, че в действителност Фердинанд е имал необикновен интерес към Тодор Живков ”, споделя проф. Цеков в едно изявление.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ