Все повече украинки се записват да служат в бойните части

Все повече украинки се записват да служат в бойните елементи против Русия. 5000 са към този момент дамите бойци на първа линия, които се борят както с врага, по този начин и със сексистките настройки в личните си редици.

Андриана Арехта е сержант в специфична част в украинските въоръжени сили, която се готви да се върне на фронтовата линия. Екип на Би Би Си я среща в рехабилитационен център в Украйна, откакто е била ранена от противопехотна мина в региона на Херсон през декември.

Многобройни текстови и видео репортажи на съветски език означават нейната „ гибел “ в графични елементи.

„ Публикуваха, че съм без крайници и без ръце, че съм убита от тях. Те са експерти в пропагандата “, споделя Андриана.

Анализирани са 320 случая и свидетелски разкази от 35 места в Херсонска област

Руските отчети включват злокобни описания за нея като " главорез " и " отстранен нацист ". Обвиненията против украинката в свирепост и садизъм са без никакви доказателства и се появяват малко откакто украинската войска освобождава Херсон.

„ Жива съм и ще защитя страната си “, споделя тя.

18 месеца след нашествието на Русия във въоръжените сили на страната служат 60 000 дами. Повече от 42 000 са на военни позиции. 5000 от тях са дами бойци на фронтовата линия, показват от Министерството на защитата на Украйна.

Те показват, че никоя жена не може да бъде призована в войска според украинското законодателство срещу волята си.

Но има съответни бойни функции, които съгласно някои се извършват по-добре от дами.

„ Можеш да се скриеш от артилерията, само че не и от снайперист “, споделя командирът на екипа

„ Дойдох при моя пълководец и го попитах: „ Какво мога да направя? А той сподели „ Ще бъдеш снайперист “, спомня си Евгения Емералд.

31-годишната жена е минала военно образование, откакто Русия нахлу в Крим, само че се причислява към армията едвам през 2022 година Пред това е притежател на бизнес за бижута.

Тя е употребила своя предприемачески опит, с цел да построи мощни почитатели в обществените мрежи.

Руските медии и назовават и Евгения „ главорез " и " нацист " в стотици свои репортажи, обсъждащи ролята ѝ на първа линия като жена снайперист.

„ Тази работа е изключително жестока – и физически, и душевен. Можете да видите какво се случва. Можете да видите по какъв начин удряте задачата. Това е персоналният пъкъл за всеки “, споделя украинката, която е майка на малко дете.

Евгения и останалите дами на първа линия на фронта, с които Би Би Си беседва, не могат да разкрият броя на изумените цели. Но Евгения си спомня изострената страст, която изпитва, когато осъзнава, че евентуално ще би трябвало да убие някого.

„ В продължение на 30 секунди треперех – цялото ми тяло, и не можех да го спра. Това е миг на осъзнаване, че достигаш точка, от която няма да има връщане. Но ние не дойдохме при тях с война. Те пристигнаха при нас “, споделя още тя.

„ Украйна става все по-силна “, съобщи той

Процентът на дамите в украинската войска пораства след първото съветско навлизане през 2014 година към присъединението на Крим, достигайки над 15% през 2020 година

Но до момента в който доста дами бойци служат в бойни функции против Русия, те споделят, че има спомагателна борба в личните им редици против сексистките настройки.

Евгения споделя, че се е сблъсквала с това, преди да построи своя престиж и убеденост като снайперист на първа линия.

„ Когато преди малко се причислих към специфичните сили, един от бойците пристигна при мен и сподели: „ Момиче, какво правиш тук? Отиди и сготви борш. “ В този миг се почувствах толкоз афектирана, че си помислих: „ Шегуваш ли се с мен? Мога да съм в кухнята, само че мога и да те нокаутирам “, споделя украинката.

В благотворителната организация Arm Women Now, която дава помощ на украинските дами бойци, разясняват, че има дами, които са разказвали за физическо принуждение над тях в армията.

„ Не можем да си представим мащаба на казуса, тъй като не всяка жена боец желае да приказва за това “, споделят те.

Заместник-министърът на защитата на Украйна Хана Маляр разяснява пред Би Би Си, че това са единствено „ няколко случая “ за разлика от „ стотици хиляди “ мобилизирани.

„ Имаме „ правилото на двете стени “ – крием се там, където няма порти и стъкла “, описа Марина Лозовенко

Жените в украинската войска нямат униформи, съобразени с пола. Те носят неуместно мъжко облекло, в това число мъжко долни дрехи, огромни обувки и бронирани жилетки.

Ако дамите в армията желаят да носят женски униформи, сега те би трябвало или да си купят личен общ комплект онлайн, или да разчитат на благотворителни организации или групово финансиране.

Андриана е съосновател на благотворителна организация, която води акции за равни права на дамите военнослужещи и за реформиране на законодателството на украинската войска, с цел да го приведе в сходство с това на НАТО.

Снайперистът Евгения Емералд споделя, че макар сходни проблеми " войната няма пол ".

„ За войната няма значение дали си мъж, или жена. Когато ракета удари къща, няма значение дали има дами, мъже, деца – всички умират. И на фронтовата линия е същото – в случай че можеш да бъдеш ефикасен и си жена, за какво не защитиш страната си, народа си “, пита тя.

В региона на Източен Донбас снайперистът Ирина взе участие в контранастъплението сега. Би Би Си се свързва с нея в миг на мир на бойното поле.

Тя може да бъде посочена като образец за промените, за които толкоз доста дами бойци са работили интензивно – Ирина работи като жена пълководец на напълно мъжка единица.

„ Образът на снайперистът е романтизиран и е хубав с помощта на филмите. В реалност това е сложна работа “, показва украинката.

Тя разказва по какъв начин снайперистите са лежали неподвижно на земята съвсем шест часа, с цел да произведат изстрел, последван от бърза смяна на позицията.

„ Все едно си играеш със гибелта “, разяснява Ирина.

Хилядите дами, които служат, са оставили зад тила си както кариерите си, по този начин и фамилиите си.

Андриана е напуснала работата си като съветник на Организация на обединените нации по въпросите на равенството сред половете към украинското министерство по въпросите на ветераните, с цел да се причисли към украинската войска, откакто Русия нахлу през 2022 година

През сълзи споделя, че не е виждала сина си повече от седем месеца. Тя е водена от желанието да му обезпечи умерено бъдеще в родната му страна – без да се постанова да рискува живота си, борейки се като родителите му.

" Загубих повече от 100 другари в тази война. Дори не знам какъв брой телефонни номера би трябвало да изтрия “, споделя Андриана.