Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки

Военната история на света е изтъкана от голям брой подвизи, дръзки офанзиви и обезверени защити. Геройство, смелост и неотстъпчивост в лицето на сигурната крах са измежду тези детайли от разказите за воинските подвизи, с които сме привикнали да обвързваме спомените за отминалите спорове. Войната има и други лица.

Има една страна на военното дело, която най-често може да се назова трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени рядкости, които изумяват както съвременниците, по този начин и идните генерации.

Истината е, че те са не по-малко скъпи за опознаването на нашето минало. В поредност от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без подозрение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл.

След края на Голямата война (а.k.a. Първата международна война), в Австралия се завръщат огромен брой ветерани от така наречен „ Анзак “ – австралийско-новозеландските елементи, прочули се с храбростта и саможертвата си по време на борбите за Галиполи. След четири години на фронта, доста от тези ветерани нямат прехранване и се трансформират в обществен проблем, който държавното управление би трябвало да реши.

Възползвайки се от съществуването на големи незаселени и необработени площи, управляващите вземат решение да раздадат земя на над 5 000 ветерани, на която те да изградят ферми. За задачата, в западните територии са заделени диви, сухи и негостоприемни земи, напомнящи фрагменти от уестърн. Правителството дава обещание да задели дотации и да изкупува пшеницата на ветераните на преференциални цени, само че по този начин и не съблюдава поетите задължения. В края на 20-те години, с изключение на със сушата и неналичието на държавна поддръжка, новите фермери стартират да се борят и с последствията от Голямата меланхолия. В тази извънредно неподходяща конюнктура пред измъчените селскостопански дейци се появява още един проблем – стадо от 20 000 птици ему.

Емутата, също както и фермерите, са унизени от липса на вода заради сушата. Логично, те стартират да напущат своя ареал в централна Австралия и се местят на запад. Там попадат на лакомство, което няма по какъв начин да подминат – пшеничните насаждения на австралийските фермери-ветерани. Гигантските птици небрежно опустошават мъчително отгледаната годишна продукция и си печелят ненавистта на фермерите. Освен че унищожават посевите, емутата, привлечени от изобилието от вода в напоителните системи, стартират да разрушават и загражденията, издигнати от фермерите. Това разрешава на другата огромна злина – дивите зайци, да навлязат в нивите и да довършат това, което гигантските птици са пропуснали.

В опит да се преборят с нашествието ветераните провеждат посланичество, което идва в столицата Канбера и се среща с министъра на защитата, сър Джордж Пиърс. Фермерите изискват да им се дадат картечници „ Люис “, с които да разчистят емутата. Министърът се съгласява, само че при изискване, че скорострелните оръжия се употребяват от постоянни бойци, които ще бъдат изпратени на място. В допълнение, фермерите ще би трябвало да покрият всички разноски по настаняването на бойците, както и да платят за употребяваните боеприпаси. Правителството командирова майор Г. Меридит, дружно с още двама души – сержант С. Макмъри и стрелец Дж. О‘Халора, снабдени с две картечници „ Люис “ и над 100 000 патрона. Операцията би трябвало да стартира при започване на октомври 1932 година, когато емутата, след размножителния сезон, се придвижват по на запад към земите на фермерите. (в Австралия лятото стартира през октомври – б.а.)

На 2 октомври стартира да вали пороен дъжд, който разпръсква стадата ему на прекомерно необятна повърхност. Дъждовете следват един след различен през целия месец и едвам при започване на ноември бойците се захващат за работа. През първия ден от интервенцията Меридит и бойците му просто вземат решение да открият огън против птиците. Оказва се, че тази тактичност е извънредно неефективна и емутата небрежно се изпокриват в пущинака, без да дадат доста жертви. На идващия ден Меридит провежда мъжете си в засада край един яз, където птиците се събират на водопой. Над 1 000 емута попадат на засадата. Войниците откриват огън, 12 птици са убити… и картечницата засича. Докато съумеят да възобновят стрелбата, всички останали 988 птици към този момент са изчезнали.

Емутата не посрещат безучастни настъплението на хората. След първите няколко офанзиви, майор Меридит отбелязва, че птиците са почнали да се провеждат на „ отряди “, всеки от които си има водач-наблюдател, който дебне за приближаващи се хора, до момента в който останалите унищожават пшеничните посеви. Тактиката на птиците се оказва ефикасна и през идващите няколко дни те съумяват да избегнат нападенията. В един миг Меридит е обезверен и взема решение да инсталира една от картечниците на камион. Това се оказва огромна неточност – шумът на машината освен предизвестява птиците, само че, става известно, камионът не е задоволително бърз, с цел да ги настигне, а заради друсането точната пукотевица е изцяло невъзможна.

Вестниците се надпреварват със занимателни заглавия, а един орнитолог отбелязва, че емутата очевидно са станали специалисти в партизанската война и техните водачи ползват тактичност, която не може да бъде контрирана с нормалните военни способи. Притиснат от неприятния пиар, министър Пиърс изтегля бойците и приключва интервенцията. В рамките на няколкодневните боеве са убити не изключително огромен брой птици. Най-дръзките калкулации приказват за ок. 500, само че евентуално броят е сред 200 и 300. В отчета си за интервенцията майор Меридит показва, че частта му не е понесла загуби.

Около седмица по-късно, под натиска на фермерите, както и на отчети от страна на локалните управляващи, министър Пиърс взема решение да провежда втора интервенция, с малко повече картечници. Начело още веднъж застава майор Меридит. В рамките на един месец, от 12 ноември до 10 декември 1932 година, втората атака против емутата дава доста по-добри резултати. Според отчета на Меридит ок. 1 000 птици са убити, а още 2 500 умират от получените пострадвания. На първо време емутата са разгонени и посевите са избавени.

Оказва се обаче, че нещата не са по този начин елементарни, а интервенцията на Меридит очевидно не е постигнала решителна победа. През 1934 година, две години по-късно, фермерите още веднъж желаят армията да им изпрати подкрепления. Този апел е още един през 1943 година и през 1948 година С оглед на неприятния имидж, добит през 1932 година, армията отхвърля. Вместо това е въведена система за „ лов на глави “, съгласно която страната отпуска дотации за всяка ликвидирана птица. Тази тактичност се оказва надалеч по-успешна и единствено за една година (1934 г.) ловците на глави претендират за над 57 000 премахнати животни. Поголовното изтребване провокира остра реакция от страна на обществото и избиването е прекратено за сметка на вложенията в по-ефективни заграждения, които стартират да се създават в средата на 30-те години.

Времето на войните сред хора и зверове е отминало. От зложелател на фермерите, гигантската птица безусловно се е трансформирала в знак на страната – тя е част от герба на Австралия, участва на някои от монетите, а името й се съдържа в над 600 топонима. За историята ще остане сравнението, което майор Меридит прави сред емутата и войните зулуси, обяснявайки, че птиците са също по този начин храбри пред лицето на картечниците, а способността им да устояват на получени рани от скорострелните оръжия би ги направила отлични фронтови бойци.