Военната хунта в Мианмар губи войната, докато бунтът набира сила,

Военната хунта в Мианмар губи войната, до момента в който протестът набира мощ, предава „ Файненшъл таймс ”. (Видеото е архивно.)

Само преди година сходен поврат изглеждаше невъобразим. Хунтата държеше крепко властта с поддръжката на Китай и организираше политика на етническо пречистване по отношение на мюсюлманското малцинство от етноса рохинга.

Сега нещата са напълно разнообразни.  Падането на един от най-оживените гранични търговски градове в Мианмар в ръцете на бунтовническите сили оказва спомагателен напън върху военния режим, който се бори с невиждан протест в цялата страна.

Стотици бойци се предадоха в Миавади, град на югоизточната граница на Мианмар, прочут като търговски център за храни, скъпоценни камъни и други артикули, до момента в който доста други избягаха към прилежащ Тайланд.

Три години след военния прелом хунтата в Мианмар е изправена пред най-сериозната опасност от бунтовниците,  откакто загуби надзор над стратегически гранични райони покрай Индия, Китай, Бангладеш и в този момент Тайланд.

Засега военните държат централните елементи на страната, само че хватката на властта на военачалник Мин Аунг Хлаинг отслабва и съседите на Мианмар трансформират политиката си по отношение на военните и бунтовниците.

Военните търпят унизителна поредност от провали и натискът върху Мин Аунг Хлаинг е голям.

Миавади се намира на основен път, свързващ централен Мианмар с Тайланд.

Преди три години мощно непопулярният прелом провокира митинги в цялата страна и придвижване за гражданско непокорство. Хиляди цивилни бяха убити, до момента в който хунтата реагира със смъртоносна мощ, като Организация на обединените нации упрекна военния режим във военни закононарушения.

Ключов миг настъпи предишния октомври, когато група бунтовници, наречени Алиансът на трите братства, проведоха атака покрай китайската граница, като триумфът им насърчи други бунтовници да нападат стратегически градове и сложи хунтата в оттегляне.

Бунтовниците съставляват другите етнически малцинствени групи в Мианмар. Правителството на националното единение, държавно управление в сянка, формирано от законодатели от свалена администрация на нобеловия лауреат Аун Сан Су Чи, която е под домакински арест, също поддържа протеста.

Този месец размирен дрон удари военния щаб на хунтата и въздушна база в Найпидо – центъра на властта на режима.

Хунтата реагира с безразборни въздушни удари и обстрели. Организация на обединените нации заяви, че офанзивите на против цивилни обекти са нарастнали петорно през последните пет месеца.

Междувременно хиляди бойци са дезертирали или са били убити или ранени. Загубите на хунтата се правят оценка на към 30 хиляди души.

През февруари военните задължиха младите мъже и дами да служат в армията до две години, което накара мнозина да избягат от страната.

Въоръжените размирен сили управляват стратегическите гранични зони, а прилежащите страни, които не признават публично хунтата, се притесняват спорът да не излезе от границите на Мианмар.



Сега хунтата управлява главно централен Мианмар, в това число основните градове Найпидо, Янгон и Мандалай. Ще бъде доста по-трудно за бунтовническите сили да настъпят в централния район. Местните бунтовници не са по този начин опитни и добре въоръжени като останалите, които се бият с военните от десетилетия.

Независимо от това натискът върху режима в цялата страна е налице.

Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в