Военната етика изисква от всеки командир и капитан да остане

Военната нравственос изисква от всеки пълководец и капитан да остане на своя пост и да одобри всичко от победа до проваляне. Когато Втората Световна война е към своя край, един човек, позициониран на губещата линия, демонстрира достолепие и поема отговорност за дейностите на починалия Хитлер. За разлика от доста други, Херман Гьоринг взема решение да се изправи пред военния арбитражен съд в Нюрнберг и да покаже на какво е кадърен.

В края на Втората Световна война се оказва, че Гьоринг даже скрито се е надявал да получи помощ от американците и да има правото да се срещне с Айзенхауър, само че упованията са попарени. Надеждата му е, че ще бъде представител на губещата страна, само че вместо това получава своя раиран костюм, лишен от военните си трофеи – маршал и главнокомандващ на немските Военновъздушни сили. Изпратен е в Люксембург и застава от позицията на обвинен, споделяйки ориста на още 50 немски министъра, офицери и други високи позиции от немската войска.

Гьоринг изненадва американците със своето наднормено и изтощено тяло, по мнението на лекарите, той може да получи инфаркт във всеки един миг. По това време има и доста нацисти, които вземат решение да се самоубият и да избегнат срама, затова процесът би трябвало да се случи. Основната концепция не е обвързана с елиминирането на нацисти, а с наказването и изпращането на известие до всеки идващ деспот, който реши да въвлече света в сходен спор. За да оцелее, Гьоринг е подложен на прецизна диета и под защита, с цел да не прибегне до самоубийство.

Наложена е даже стратегия, която да спре зависимостта му към опиати. Медицинската помощ дава резултат и разкрива един нов и мислещ пълководец на Военновъздушни сили, който няма желание да напусне последното юридическо полесражение, без да даде своето петаче по тематиката. За разлика от останалите си сътрудници, които бързат да отрекат стореното зло, Гьоринг е склонен за осъждането на Хитлер и възбраната на цялата му идеология, само че в подмяна желае по-леки ограничения против своите сътрудници, даже е подготвен да изисква освобождението им, защото, както войната постоянно оправдава, мнозина са изпълнявали заповеди.

Гьоринг даже е благополучен, че е в листата на 22-мата, които ще получат смъртна присъда, в случай че нещо се обърка. В Нюрнберг всички са натикани в дребни килии с размери от 1.5 квадратни метра. Всяко едно устройство, в това число ампулите с цианид в зъбите, са отстранени, а пандизчията влиза единствено в своя раиран костюм, носейки обувки без връзки. Осъзнавайки, че обстановката не е толкоз розова, Гьоринг отхвърля да извършва заповеди, отхвърля да почисти килията си и прави невъзможното, с цел да накара американците да върнат ред в дребната килия. За него, в един от последните му моменти, дребната победа е доста скъпа.

По време на разпитите, Гьоринг е един от дребното, които непринудено отиват и дават своите показания. Като някогашен воин от Първата Световна война, той застава до Хитлер през 20-те години на предишния век и освен подкрепя военната промишленост на Германия, само че също по този начин прави военна промяна във Военновъздушни сили.

В този миг, когато множеството съдии и прокурори би трябвало да изградят облика на един безспорен изверг, Гьоринг свети с сексапил, недопечен комизъм и успокоение. На финалът е съвсем невероятно да не бъде харесан, въпреки и от самото начало да е костелив орех и в никакъв случай да не се подава на провокации. Най-голямата изненада е, че няма нищо общо с комичния облик, построен от американските медии, това е човек, който освен знае какво прави, само че и има особени тактики и взор от самото начало на войната.

Херман споделя, че множеството министри, генерали и капитани на Хитлер, са имали една единствена цел – да подобрят и развият немската система, да отхвърлят оковите на Първата Световна война и да разрешат на страната да се развива. Това е сложната част, защото разногласията с Хитлер не са толкоз очарователни, колкото наподобяват за мнозина. Булшинството от обкръжението не е приемало доста от поставените проекти, само че все пак се виждат и други тежки главоболия.

Гьоринг признава, че е бил срещу концепцията да се води война с Англия, срещу концепцията да се афишира война на Съединени американски щати и срещу цялата инвазия в Русия. Плановете са били напълно разнообразни, само че още по-странното е, че генералът не се пречупва като останалите си сътрудници. В множеството случаи може да се чуе смях от килията му, от време на време може да бъде нахален и постоянно декларира, че е изцяло почтен.

Веднъж, откакто е запитан за какво не е отрекъл Германия и нейната посока на войната, за какво е траял да промотира имперските напъни, Гьоринг се смее с цялостно гърло и задава доста по-елементарен въпрос: белким Русия, Америка и Англия не вършат същото и не промотират своята лична идеология?

По мнението на германеца, единствената причина да се намира в съда е, че просто е застанал на губещата страна. Нещо повече, упрекнатият даже показва, че най-вероятно след 10-15 години неговата присъда ще се счита за засегнатост по отношение на човешките права, защото той самият в никакъв случай не е изпращал евреи в лагери и в никакъв случай не е бил обожател на сходни маневри. Немският военачалник е отговарял за Военновъздушни сили и нищо повече от това. На финалът е изправен за най-различни обвинявания като закононарушения против мира, закононарушения против човечеството, военни закононарушения и конспирации.

Целият документ на обвиняването е от близо 25 хиляди думи, а единствено простак би помислил, че ще се размине с присъда или ще успее да се избави. Осъзнавайки, че всяка последваща победа ще е Пирова такава, подсъдимият взема решение да извади най-хубавото допустимо от себе си и да покаже на какво е кадърен. В самата правосъдна зала е причислен и доктор Густав М. Гилбърт – боен психолог, който би трябвало да е сигурен, че Гьоринг не се пробва да играе картата с безотговорност. По мнението на психолога, Гьоринг няма да издържи на отношението към Третия райх и обстоятелството, че се е глезил с красиви униформи, най-различни награди и други патриотични визии. В тези последни дни, Херман е желал да наподобява безупречно и не се е трогвал от обвиняванията на съда.

На 20 ноември 1945 година Гьоринг застава на правосъдната пейка и наподобява образно изменен, свалил е много килограми, от напрежението на воденето на война, освен това от губеща страна, няма и диря. Обвиненията се изчитат и Гьоринг се пробва да прочете къса декларация, само че е пресечен. Херман декларира, че не е отговорен за нито едно от посочените и сяда.

През цялото време Робърт Джаксън – прокурорът по делото – показва, че въпреки тези хора да желаят да изчезнат от света и даже одобряват това дело за нещо като благословия, мнозина не помнят, че на техните съперници даже не са давали опция за почтен съд. Тъй като от самото начало Херман употребява думите „ Както и вие “, съдът ясно му припомня, че няма да толерира сходни извинения.

Гьоринг доста желае да подсети, че Германия не е единственият провинен за Втората Световна война и няма да понесе всички санкции по този метод. Опитите му да резервира топката в своето поле се сгромолясват, когато са показани първите фотоси на концентрационни лагери в залата. На 3 януари военачалник Ото Олендорф от SS ще опише в детайли цялата методика за изтребване на евреи.

Гьоринг стартира да открива дупки в своята отбрана, изключително откакто предоставените показания наподобяват повече на хорър филм, в сравнение с нещо обикновено. Пред тези обвинявания, немецът ще мълчи и няма да има какво да каже, само че когато идва въпрос за руските обвинявания, той стартира да се смее с цяло гърло. Извинява се на съда и стартира да се чуди за какво руснаците, които носят присъдата на всеобщи убийци, стартират да се преглеждат като основните съдници. На 20 февруари се пуска филм, показващ зверствата в Русия, вместо да одобри това, Гьоринг декларира, че няма гаранция от каква националност са избитите и умерено могат да бъдат немци, облечени в съветски униформи, допълвайки, че руснаците са способни на безусловно всичко.

Атмосферата на самото дело се трансформира. Целият свят желае да види правдивост и строги санкции, само че вместо това идва едно тягостно и даже досадно следствие. Това, което би трябвало да свърши за няколко седмици, минава в месеци. По това време Херман чака, че с дължината на делото ще има по-високи шансове да победи останалите. По време на общите обеди, Гьоринг дава насоки на останалите упрекнати и им споделя, че би трябвало да се борят за свободата.

Тези дейности ще му издействат независим обяд в обособена трапезария. На 8 март 1946 година е извикан първия очевидец на Гьоринг – военачалник Карл Боденшчац от Военновъздушни сили. Именно той споделя, че Гьоринг е желал да реши Мюнхенската рецесия спокойно, а по-късно не е желал да има война с Англия и Съюз на съветските социалистически републики и все пак е упрекнат точно в това. Неговите опити да пробие системата са финтирани от Гестапо във всеки един миг. Вторият очевидец е маршал Ернард Милч. Той не е максимален обожател на Гьоринг и двамата се хващат за гушите по време на войната, американците чакат, че в този момент ще събори всички отбрани на своя сътрудник, само че вместо това се оказва тъкмо противоположното.

Разпитът продължава към 15 минути и се оказва, че Милч обръща съществено играта. Единственото му изказване е, че Луфтвафе е построена само за отбрана, а не за нахлуване. Точно затова е мъчно да се счита, че Гьоринг в миналото е можел да влезе в ролята на агресор. Милч се оказва стоманен и в редица случаи парира Джонсън, неутрализирайки всеки опит за изкарването на доказателства против маршалът. Останалите очевидци показват Гьоринг като пълководец, само че не и като нацист, както е описван.

В следствие излиза наяве, че Гьоринг даже е изпратен на аварийна пейка. На 13 март 1946 година Херман застава на банката за очевидци. Джонсън показва, че Гьоринг е оказал помощ за въоръжаването на Германия, въпреки и публично да е било неразрешено. Отговорът на командира е: „ Разбира се, че се въоръжихме, аз персонално скърбя, че не сме се въоръжили повече. “

Единственото искане на Гьоринг е било насочено към връщането на земите, изгубени от Версайския Мирен контракт. На доста въпроси, подсъдимият дава отговор, че са част от вътрешната политика на страната и не могат да бъдат разисквани пред задграничен съд. Обвиненията за военни закононарушения и такива против човечеството били чиста фикция. Гьоринг показва, че контролът на всички лагери е даден на Химлер.

Джаксън ще уточни, че Гьоринг е единственият, който може да изясни какво тъкмо е желала нацистката партия. В опит да се откри някаква кукичка, за която обвиняването да се хване, Джаксън задава един доста значим въпрос, остава ли Гьоринг правилен на Хитлер, откакто е видял какво тъкмо се е случило. Маршалът употребява доста деликатно думите си и изяснява, че един маршал е предан в положителните и неприятните времена, само че подозира, че даже Хитлер не е знаел за това, което се е случвало в лагерите, както и той е схванал от видеото. Гьоринг добавя, че когато немския народ научи за сторилото се, няма да има потребност от съд, германците сами ще се отрекат от него и ще го съдят.

Когато излиза съветския прокурор – военачалник Руденко, Гьоринг припомня, че Съюз на съветските социалистически републики е желал да наруши всички точки, за които са имали единодушие по време на конференцията от 16 юли 1941 година Той не е бил склонен с анексирането на Крим или с предаването на Балтийските страни. Разговорът е изключително обаятелен:

Гьоринг: Като остарял ловджия, аз действах на правилото, че мечата кожа не се разделя, преди мечката да бъде убита.

Руденко: Разбирам, че мечата кожа би трябвало да се раздели натеритории, когато е взета напълно, вярно ли е това?

Гьоринг: Какво ще се прави с кожата е решение, което идва след застрелването на мечката.

Руденко: За благополучие, това не се случи.

Гьоринг: Щастие за вас.

В идващите седмици излиза наяве, че Гьоринг дава сигналите, че може да се размине с присъда, само че не може да отхвърля всички зверства във войната. През цялото време дава тип на човек, който има голямото предпочитание да отбрани армията си, да я направи сполучлива и съзнателно да избегне тези жестоки способи, с които да се вземе успеха. Неговото чуване продължава 12 дни, а по-късно два ред и на останалите обвинени. През това време маршалът стои и не показва безусловно никакъв интерес. Ако се демонстрират документи, които би трябвало да покажат, че обвинените са отговорни, Гьоринг първи ще уточни същинското наличие и ще приказва за машинация и подправяне на доказателства. Когато излиза маршал Фридрих Паулус, който командва 6-та войска в Сталинград, Гьоринг крещи:

„ Питайте това мръсно прасе дали знае, че е изменник? “

На 31 август след 216 дни и 300 хиляди документа, изписани 10 милиона думи, идва време за обвиняването, като обаче не би трябвало да забравяме, че Гьоринг има правото да приказва пред съда:

„ Обвинението, в своите финални реплики, се отнесе с обвинените и техните показания с минимална до никаква стойност. Показанията, дадени под клетва, бяха признати като безспорната истина и би трябвало да служат на обвиняването и този съд, само че все пак бяха разказани като ненужни или слаби, а постоянно и отхвърляни от обвиняването. Хитлер в никакъв случай не е получавал и един документ за гибел на човек късно, както аз също не съм получавал информация за злото, което се е случвало. Германският народ вярваше във Фюрера, игнорираше неговите закононарушения, които към този момент знаем през днешния ден, хората, които се бориха с достолепие и преданост, които направиха своята всеотдайност и демонстрираха кураж, те също страдаха в една борба за живот и гибел, в която са избрали своята позиция на доверие. Немският народ би трябвало да бъде свободен от всякаква присъда. “

На 1 октомври 1946 година сър Джофри Лорънс се обръща към журито и показва, че Гьоринг е човек, който е бил на второ място до Хитлер и е бил задоволително заплашителен боен деспот, политически и боен водач, както и един от отговорниците за концентрационните лагери. Гьоринг е упрекнат за отговорен за всички присъди, само че не демонстрира никакви страсти. Осъден е на гибел посредством обесване. На 4 октомври юристът на Херман ще изиска присъдата да се промени на разстрел, а не на бесене, само че получава отвод.

На 7 октомври се среща с жена си за финален път, двамата резервират самообладание и когато минава през лекаря на пандиза, споделя, че след тази среща към този момент е мъртъв, нищо друго няма значение. На 15 октомври излиза наяве, че Гьоринг е съумял да откри ампула с цианид, която да реши всички проблеми. Лекарите не съумяват да го спасят. В килията му е открита и записка, с която споделя своята последна дума:

„ Откривам строенето на сцена за нашата гибел като много постно осъществяване. Това е сензация за гладните кореспонденти, фотографи и за любопитните. Големият край е характерен за безкрайните дълбини, в които потъна този съд и това обвиняване. Чист спектакъл, от началото до края! Разбирам доста добре, че нашите врагове желаят да се отърват от нас – от боязън или ненавист. Можеха да запазят тази известност, в случай че бяха посочили някаква взаимност. Аз считам да умра без тази гласност и сензация. Нямам никакъв морал или друго обвързване, също така да се предам на смъртната си присъда, произнесена от враговете на Германия. Напускам този свят на драго сърце и се обръщам към гибелта със избавление. “