Цикличният евангелист
Винаги съм бил последовател на научнопопулярната литература, документалните филми и изобщо всичко, което те кара да мислиш и да стигаш до нови заключения и изводи. Часовете, прекарани пред екрана или пред страниците, попивайки друга информация, ме накараха да стигна до стадий, в който се трансфорах в повтаряем евангелист (човек, който е ревнив последовател на цикличността и мисли, че всичко, освен в природата, а във вселената, е учредено на цикли).
Основите
Нека да стартираме с нашето всекидневие. Всички естествени феномени, които ни заобикалят, имат някаква цикличност - кръговратът на водата, преобразуването на въздуха от О2 във въглероден диоксид и назад, сезоните, размножаването на типа и реплицирането на ДНК структурите. Всичко това се повтаря през избран период.
Разбира се, можем да стигнем по - надалеч. Еволюцията на хората (а и природата като цяло) се състои от непрекъсната цикличност на генни разновидности през поколенията. Разбира се, множеството се отхвърлят като негодни и застрашаващи, само че развиването ни се дължи на тези периодически положителни разновидности, които настъпват с новите човеци, идващи на бял свят.
Не е чудно, че ние, хората, сме взели образец от природата и вкарваме сходни зависимости във всяка система, която измисляме. От обикновеното програмиране, основаващо се на няколко типа циклични структури, през новите открития в изкуствения разсъдък, където цикличната подготовка на логаритмите води до продуктивни резултати в действителна среда, до антични официални системи като езиците ни, на които приказваме. В тях е цялостно с циклично предаване на значение посредством местоимения и (контекстови) синоними. Взаимовръзката сред изреченията се основава на това циклично предаване на метаинформация.
Нашият мозък харесва подобен вид системи, тъй като самият той е сходна система от неврони. Всяка концепция или спомен, които имаме, се основава на повтаряща се възбудимост на избран регион от неврони. Колкото повече се повтаря, толкоз “по - здрави ” са концепцията или споменът. Честата възбудимост придава издръжливост сред невроните и нервните импулси се предават по - елементарно през тях.
Погледнато от психическа позиция, ще е забавно да се следи цикличната връзка сред интуитивната и логическата система в нашия мозък. Разпределянето на дилемите сред двете системи е от главно значение, за това да не се претрупваме душевен и да се оставяме на рефлексите си.
Да отидем и по-далеч
Аз съм почитател на теоретичната физика. Като подобен обърнах внимание, както на теорията на дребното (квантовата физика), по този начин и на огромното (космологията).
В квантовата механика/физика се следят забавни явления. Всичко се състои от обикновени частици - електрони и кварки. Всички те могат да се появяват от нищото и да трансформират положението си. Един електрон да се трансформира в кварк и назад. Тези преобразувания са разказани посредством, по този начин наречените, диаграми на Файнман. Както виждаме и тук посредством цикличност можем от електрон да стигнем до... електрон.
В света на огромното също има забавни явления. Угасването на една звезда, води до черна дупка, а експлоадирането на черна дупка дава запаси за построяването на нова звезда. И до момента в който тъмната сила се дължи на нещо, наречено космологична константа - закрепена скорост, с която се уголемява нашата галактика, то тъмната материя може би е дело на упоменатите обикновени частици, появяващи се от нищото. Те не се появяват сами, а със свои античастици (антиелектрони, антикварки) и при конфликт с тях анихилират (унищожават се). Това води до обособяване на сила. От известния закон на Айнщайн знаем, че силата и масата са взаимозаменяеми, т.е. напълно умерено това може да е нашата тъмна материя.
Ако прибавим и струнната доктрина - една от теориите, които се пробват да обединят четирите съществени сили - елекромагнетизма, слабото и мощното нуклеарни взамодействия и гравитацията, то можем да се натъкнем на паралелни вселени, вселени върху двуизмерни мембрани, вселени от мехури и по какъв начин една галактика дава живот на друга. Дори две вселени могат да си споделят посредством конфликти между тях, евентуално причиняващи по този метод, по този начин наречения “голям гърмеж ”.
Това са единствено основите върху, които са стъпили моите изводи, само че са отлично начало да добиете визия какъв брой значими са циклите за съществуването на вселената.
Автор: Иван Григоров
Източници : Космическият пейзаж от Ленард Съскинд
Гьодел, Ешер, Бах: една гирлянда към безкрайността от Дъглас Хофстатър
Елегантната галактика от Брайън Грийн
Мисленето от Даниъл Канеман
