Веселина Михайлова, директор на банков клон в Експресбанк: Фотографията е моята страст
Веселина Михайлова е доста живописен човек – шеф на банков клон в Експресбанк, обхващащ осем офиса на територията на Варна, Добрич и Генерал Тошево, обича да снима и се придвижва с велосипед. Много приказва, от време на време на всеослушание, жестикулира, ръкомаха и в случай че инцидентно замлъкне за по-дълго време – близките се тормозят.
На какво посвещаваш свободното си време?
Всъщност фотографията е обичаното ми занимание. В нея виждам синтез сред техника и изкуство. Обичах да рисувам, само че с времето пристрастеността ми към фотографията набъбна, защото открих, че за нея е значим методът и погледът към нещата. Във фотографията е значимо наблюдението – да откриеш нещо забавно в обикновеното– това е играта на въображението, която може да направи една фотография неповторима и неповторима. Фотографията е метод на чувство, на допиране, на обич.
Снимах още в ученическите си години с известните съветски лентови фотоапарати Смяна 8 и Фед 5. Имах фотографска лаборатория и проявявах фотосите, които правех. В тъмната стаичка, където ги проявявах, бях запленена от магията на плавното изплуване на облиците. С годините цифровите фотоапарати изместиха старите съветски машини, само че и тук открих доста благоприятни условия и обстоятелството, че лентата ми в никакъв случай не свършва. С напредването на технологиите към този момент нямам лаборатория, само че имам пъстър принтер за фотоси, който получих като премия от присъединяване ми в конкурс по снимка за чиновници в групата Сосиете Женерал.
През 2013 година се снабдих и с колело. По това време брачният партньор ми също стартира интензивно да се занимава с колоездене. Така започнах да вървя по събития на колоездачи, като се включвах като арбитър или за поддръжка. Сега пътувам с тях из цялата страна и в чужбина, допирам се до прелестни места и имам огромно поле за изява и във фотографията. Усещането за придвижване, тонус и зареждане при напредването с колело ме пристрасти и в този момент се движа на всички места из града с колело. Колоездачите имат мото: „ Ако вятърът ти е в гърба и си по наклон – сбъркал си пътя! “ Това мото извънредно тъкмо приляга и на огромна част от кариерата ми. Нещата не постоянно ми се случват елементарно, само че с труд, непримиримост и дребна доза шанс – постоянно имат позитивен резултат.
Как избра кариерния си път?
Завършила съм Икономически университет във Варна, компетентност „ Маркетинг и мениджмънт “. Маркетингът и мениджмънтът постоянно са ме интересували, само че започвайки работа в Експресбанк през 1998 година маркетингът остана някъде настрана до 2014 година, когато започнах да работя и за Локалния маркетинг за Група Варна.
Започнах работа в Банката инцидентно. Периодът беше сложен – след Виденовата зима и хиперинфлацията, щерка ми към този момент беше на две години и търсех опция за реализация. За мой шанс имах щастието да вляза в Банката, да покажа и развия опциите си. Минах през разнообразни офиси и позиции, като постоянно търсех позитивната страна в смяната.
Как минава един твой работен ден?
Работният ми ден е динамичен и деен. Придвижвам се с колело или тротинетка до офиса. Там денят ми започва с обмисляне на дневните задания, които са във фокус от предните дни, навестявам офисите, срещам се с клиенти, брокери, организирам безчет телефонни диалози, решавам проблеми с клиенти, структурирам нови покупко-продажби, утвърждавам към този момент контрактувани покупко-продажби, образовам екипа ми, отмятам административни задачи…
Какво ти носи работата в Експресбанк?
Работата в Експресбанк, постоянно е била забавна и предизвикателна за мен. Срещите с хора /клиенти и колеги/, планирането, следенето и реализирането на разнообразни задания и планове ме е амбицирало и стимулирало да покажа най-хубавото от себе си, да покажа и потвърдя, че мога да се оправя с разнообразни обстановки и планове и то сполучливо. В търсене на правилния метод, с цел да стигна до сполучлив край на дилемите, по които работя – постоянно се усещам провокирана да диря вероятностите и опциите за решение на избрана обстановка.
Какво е за теб триумфът?
Успехът е да се чувстваш и благополучен, и задоволен от постигнатото всеки един ден. Успех е да не отлагаш за бъдещето удоволствието от предстоящ резултат, а да можеш пълноценно да изживееш сегашното с най-близките си хора, с приятелите си, с сътрудниците и да се чувстваш задоволен от резултата на дейностите си, намирайки салдото сред работа и семейство.
На какво посвещаваш свободното си време?
Всъщност фотографията е обичаното ми занимание. В нея виждам синтез сред техника и изкуство. Обичах да рисувам, само че с времето пристрастеността ми към фотографията набъбна, защото открих, че за нея е значим методът и погледът към нещата. Във фотографията е значимо наблюдението – да откриеш нещо забавно в обикновеното– това е играта на въображението, която може да направи една фотография неповторима и неповторима. Фотографията е метод на чувство, на допиране, на обич.
Снимах още в ученическите си години с известните съветски лентови фотоапарати Смяна 8 и Фед 5. Имах фотографска лаборатория и проявявах фотосите, които правех. В тъмната стаичка, където ги проявявах, бях запленена от магията на плавното изплуване на облиците. С годините цифровите фотоапарати изместиха старите съветски машини, само че и тук открих доста благоприятни условия и обстоятелството, че лентата ми в никакъв случай не свършва. С напредването на технологиите към този момент нямам лаборатория, само че имам пъстър принтер за фотоси, който получих като премия от присъединяване ми в конкурс по снимка за чиновници в групата Сосиете Женерал.
През 2013 година се снабдих и с колело. По това време брачният партньор ми също стартира интензивно да се занимава с колоездене. Така започнах да вървя по събития на колоездачи, като се включвах като арбитър или за поддръжка. Сега пътувам с тях из цялата страна и в чужбина, допирам се до прелестни места и имам огромно поле за изява и във фотографията. Усещането за придвижване, тонус и зареждане при напредването с колело ме пристрасти и в този момент се движа на всички места из града с колело. Колоездачите имат мото: „ Ако вятърът ти е в гърба и си по наклон – сбъркал си пътя! “ Това мото извънредно тъкмо приляга и на огромна част от кариерата ми. Нещата не постоянно ми се случват елементарно, само че с труд, непримиримост и дребна доза шанс – постоянно имат позитивен резултат.
Как избра кариерния си път?
Завършила съм Икономически университет във Варна, компетентност „ Маркетинг и мениджмънт “. Маркетингът и мениджмънтът постоянно са ме интересували, само че започвайки работа в Експресбанк през 1998 година маркетингът остана някъде настрана до 2014 година, когато започнах да работя и за Локалния маркетинг за Група Варна.
Започнах работа в Банката инцидентно. Периодът беше сложен – след Виденовата зима и хиперинфлацията, щерка ми към този момент беше на две години и търсех опция за реализация. За мой шанс имах щастието да вляза в Банката, да покажа и развия опциите си. Минах през разнообразни офиси и позиции, като постоянно търсех позитивната страна в смяната.
Как минава един твой работен ден?
Работният ми ден е динамичен и деен. Придвижвам се с колело или тротинетка до офиса. Там денят ми започва с обмисляне на дневните задания, които са във фокус от предните дни, навестявам офисите, срещам се с клиенти, брокери, организирам безчет телефонни диалози, решавам проблеми с клиенти, структурирам нови покупко-продажби, утвърждавам към този момент контрактувани покупко-продажби, образовам екипа ми, отмятам административни задачи…
Какво ти носи работата в Експресбанк?
Работата в Експресбанк, постоянно е била забавна и предизвикателна за мен. Срещите с хора /клиенти и колеги/, планирането, следенето и реализирането на разнообразни задания и планове ме е амбицирало и стимулирало да покажа най-хубавото от себе си, да покажа и потвърдя, че мога да се оправя с разнообразни обстановки и планове и то сполучливо. В търсене на правилния метод, с цел да стигна до сполучлив край на дилемите, по които работя – постоянно се усещам провокирана да диря вероятностите и опциите за решение на избрана обстановка.
Какво е за теб триумфът?
Успехът е да се чувстваш и благополучен, и задоволен от постигнатото всеки един ден. Успех е да не отлагаш за бъдещето удоволствието от предстоящ резултат, а да можеш пълноценно да изживееш сегашното с най-близките си хора, с приятелите си, с сътрудниците и да се чувстваш задоволен от резултата на дейностите си, намирайки салдото сред работа и семейство.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ