Бойните „къртици“
Веднага, щом се появили първите подводници във военните флотове, инженерите по целия свят се замислили дали не може да се сътвори „ транспортен съд “, който да се промъкне скрито към врага подземен. Първият документ, свидетелстващ за сходни проучвания, е от 1908 г. Английският инженер И. Дайвер освен създал концепцията и основал модел на подобен под земята транспортен съд, който нарекъл „ субграундина “ – само че и построил първия първообраз. По време на теста подземният транспортен съд навлязъл единствено на 5 метра в почвата, а по-късно се развалил. На Дайвер му трябвали 3 години, с цел да сътвори нов, по-сложен уред на правилото на придвижване на тирбушона. Новата подземница съумяла да проникне към този момент на дълбочина 9 метра. Но парният казан експлодирал, инженерът умрял и работите били прекъснати.
През 1933 г. немският откривател В. декор Берн патентовал немската версия на подземница. Изобретението било засекретено и… изпратено в архива. След седем години граф Клаус декор Щауфенберг, бъдещият водач на юлския скрит план против Хитлер през 1944 година, инцидентно се натъкнал на архивните материали. Идеята за основаване на под земята транспортен съд, кадърен скрито да се доближава до врага, го заинтересувала. Точно по това време Генералният щаб на Третия райх разработвал интервенция „ Морски лъв “ – навлизане на английските острови. Подземни кораби, които да пресекат подземен тесния проток сред Франция и Англия, можели да играят решаваща роля в тази интервенция. Намерили изобретателя и му основали подобаващи условия за работа. Берн заречен да направи уред, който да побере пет души, да се движи подземен със скорост 7 км/ч и да носи военен заряд 300 кг. Но, за благополучие на британците, работата била спряна на равнище лабораторни опити. Хитлер се интересувал повече от реактивните снаряди „ Фау “, към този момент подготвени за всеобщо произвеждане. Работата по основаването на подземна лодка била спряна.
Ала има информация, че фашистка Германия въпреки всичко съумяла да построи дребни подземни лодки и даже да ги употребява във военни интервенции. През 1943 година група немски инженери, ръководени от Херберт декор Щрасе, създали усъвършенстван модел на „ тирбушонната подземница “, препоръчана през 1908 година в Англия. Създадените от него подземници били употребявани като загадка десантна техника. Военен морски транспортен съд, който превозвал 1-2 подземници с няколко десантници, се приближавал до вражеския бряг. Там подземниците се спускали във водата, на собствен ход се добирали до сектор с мека почва и се врязвали в него. Така десантът се стоварва на десетки метри в морето, надалеч от укрепената брегова линия. Но често такива подземни лодки били изгубвани дружно с екипажа им. Затова след поредност от неуспехи Херберт декор Щрасе бил упрекнат в шпионаж в интерес на Естония и разстрелян.
Много по-голям боен интерес представлявал подземният план „ Змията на Мидгард “ (в германо-скандинавската митология Мидгард е земята, обитаема с хора). Неговото развиване почнало през 1939 г. „ Змията на Мидгард “ трябвало да се движи по земята, подземен и под водата на дълбочина до 100 метра. Тя се състояла от няколко десетки свързани звена. Всяко звено има дължина 6 метра, ширина 6,8 метра и височина 3,5 метра. В взаимозависимост от задачата дължината на подобен тип под земята „ трен “ варира от 399 до 524 метра. Пред корпуса се разполага огромна сондажна глава, каквато употребяват в минната индустрия за подземни работи. Върху нея има 4 сонди с диаметър от 1,5 метра. Екипажът се състоял от 30 души. Въоръжението на подземния транспортен съд било съществено: 1000 мини с 250 кг експлозив всяка, 100 дребни заряда с по 10 кг гърмеж. За всеки случай инсталирали 12 сдвоени картечници. Енергийното съоръжение на кораба включвало 4 дизелови електрически генератора, произвеждащи електрически ток за 14 електродвигателя с общ потенциал 19 800 к. с. „ Змията на Мидгард “ се движела под вода със скорост 30 км/ч, през каменни породи със скорост 2 км/ч и в меки почви – с 10 км/ч. Предполага се, че в края на Втората международна война германците въпреки всичко съумели да тестват тази „ подземница “. Но във военни дейности тя сигурно не е взела участие.
Сериозни работи по основаването на руска подземница почнали едвам през 1960-те години, когато даже нобеловият лауреат учен Сахаров говорел за опция да се основат „ подземни торпеда “. За зареждането им с сила предложили да се употребява свръхчестотна радиация.
Един от съветските планове за подземница – този, на Требелев. Снимка: Уикипедия
През 1962 година в украинското населено място Громовка бил издигнат стратегически цех за всеобщо произвеждане на подземни кораби „ Бойна къртица “. Те се задвижвали от бордов нуклеарен реактор, корпусът им бил от титаний с диаметър 3,8 метра и дължина 35 метра. Екипаж – 16 души, скорост на придвижване подземен – до 7 км/ч. Целта на новото оръжие била дефинирана като „ търсене и заличаване на ракетни силози и бункери на съперника “.
По време на проби в Урал „ Бойната къртица “ минала повече от 15 километра в твърда почва, унищожила бетонен бункер и по някаква причина се взривила. Експлозията била записана от американски сеизмографи. След злополуката тестванията били прекъснати.
Най-късно с подземници се захванали американците. Те се възползвали от създаването на Херберт декор Щрасе. През 1968 година неговите чертежи ненадейно „ изплували “ в Париж. Открил ги в архивите френският историк Франсоа Ландузие. Но осем дни по-късно той липсващ безследно, прекосявайки Ламанша с ферибота „ Санта Дравент “. Корабът ненадейно избухнал и потопен. Британската преса бързо надушила случая и обвинила Централно разузнавателно управление на САЩ – само че, като че ли по даден знак, изявленията ненадейно били прекъснати.
