Радиоактивната заря над Хонолулу
Вечерта на 9 юли 1962 няколко от крайплажните хотели в Хонолулу, Хавай, вършат празненство, което ще бъде огряно от „ бомби-дъги “. Тази атракция провокира нещо, което рядко се вижда над Южния Тихи океан – полярното зарево.
По това време хората нямат нужните средства, с цел да засекат изхвърляне на коронална маса от слънцето, което по принцип провокира полярното зарево. Затова DASA (агенция към Министерство на защитата на Съединени американски щати за противопоставяне на оръжия за всеобщо унищожение) и AEC (комисия по атомната енергия) вземат решение да основат зарево посредством суборбитални нуклеарни гърмежи.
Кадър от нуклеарния тест Starfish Prime
Тестът е наименуван с кодовото име Starfish Prime и е част от интервенция Доминик, която има за цел да изследва резултата на нуклеарните оръжия в космоса.
Термоядрената глава W49 е изстреляна с ракета Thor и се взривява на 400 километра над остров Джонстън – височина, която се смята за открит космос. Силата на гърмежа е 1,5 мегатона, само че няма кълбо огън, тъй като толкоз надалеч от Земята няма О2, който е необходим за горенето. Това не значи, несъмнено, че няма образни резултати.
Ето откъс от доцент лекар Сесил Кол, който следи събитието на острова:
Колкото и грандиозна да е гледката, най-впечатляващи са невидимите резултати от гърмежа. Само в Хавай над 300 улични лампи се чупят, телевизионните и радио приемници претърпяват разстройства, аларми се включват без мотив, а няколко електрически линии се стапят. Три спътника в ниската орбита стопират да работят, а към планетата се образува пръстен от изкуствена радиация, която в последна сметка ще спре 1/3 от всички спътници.
Очевидно сиянието е било планувано, само че както постоянно може да се чака от държавните планове по света – огромна част от последвалия резултат идва като изненада.
