Джорд Уеа управлява Либерия, която Щатите купиха за 6 оръдия...
Вече четири години именитият футболист Джордж Уеа ръководи родната си Либерия. Мандатът изтича скоро, идващите избори ще са през 2023 година Вярно е, че някогашният нападател към този момент е убеден, че ще ги завоюва във всички области (а не в 11 от 15, както през 2018 г.).
Като футболист Уеа популяризира многострадалната Либерия. Основната му премия е " Златната топка " през 1995 година Зад гърба му има солидна кариера с титли във всички страни, където е играл: Купата на Франция с Монако, шампионата с ПСЖ, две Скудето с Милан и ФА Къп с Челси.
Гръмките обещания в акцията за битка с бедността и корупцията също помогнаха за спечелването на президентството, вдъхвайки вяра в либерийците. Но съумя ли Уеа да стане сполучлив политик и избавител за хората?
Какво има в Либерия? Кратка лекция за историята на страната
Либерия е една от най-бедните, слаборазвити и изостанали страни в света. Така беше за съвсем всичките 175 години самостоятелност - като се изключи няколко сегмента, които в тази ситуация бяха наречени " напредък без развиване " (въпреки че сегашната Либерия може да завижда на този стопански растеж).
Либерия постоянно е зависела от нещо: непознат капитал, помощ или цената на суровините. Нивото на обучение в страната е ниско, в следствие - неналичието на квалифицирани хора. В исторически проект локалните са получавали стотинки - през 60-те години заплатата е била приблизително 10 пъти по-ниска, в сравнение с в развитите страни (сега разликата е още по-голяма).
Либерия най-сетне беше довършена от две цивилен войни. Но за какво се случи всичко това?
Вижте знамето на Либерия. Не ти ли припомня за нещо?
Да, наподобява на знамето на Съединени американски щати. Само вместо звездички една звезда. Столицата на Либерия е Монровия. Кръстена на петия президент на Съединените щати Джеймс Монро. Конституцията също е написана под въздействието на американската. Веднага излиза наяве, че има някаква връзка сред Либерия и Щатите. Намек може да се откри в името на страната и нейното мото: „ Любовта към свободата ни докара тук “.
През 19 век въпросът за робството беше изострен в Съединените щати. В допълнение към социално-културните проблеми, спорът сред Севера и Юга, робството спъваше развиването на капитализма. Трябваше да помислят какво да вършат с освободените чернокожи плебеи, тъй като ставаха от ден на ден и повече. Те нямаха права и не можеха да се впишат обикновено в обществото. Това се потвърждава от последвалата расова сегрегация. Хората също се страхували, че някогашните плебеи ще си отмъстят (понякога избухват локални бунтове).
Една от вариантите, която президентът Монро и други политици харесаха, беше да се заселят някогашни плебеи в Африка (повечето от робите бяха докарани от африканския континент). На основата на тази концепция се ражда Либерия. Вярно е, един колорит: на територията на бъдещата Либерия са живели туземци - разнообразни племена и националности. Но на американците не им пукало.
Американското колонизационно общество, безмълвно подкрепяно от държавното управление, се занимавало с превозването и презаселването на някогашни плебеи. Хората му първо проучили територията в Западна Африка, а по-късно купили земя от водачите при хищнически условия, давайки артикули на стойност към 50 $ - шест оръдия, кутия мъниста, две бъчви тютюн, буре барут и ром, няколко чифта от обувки, три носни кърпички и още нещо.
Друг проблем - доста, доста сериозен, който не разреши на Либерия да се развие и частично стана причина за гражданската война - е връзката сред заселниците (американо-либерийци, както се наричаха) и коренното население.
Бившите плебеи, откакто получили независимост, самите почнали да се държат като робовладелци.
Те протегнали ръка на локалните, поставяйки себе си нагоре. Това се отразявало в държанието, маниерите, стиловете на облекло и домовете. Заселниците заели основни позиции и поели контрола върху главните области на стопанската система. В същото време американо-либерийците са единствено 1-2% от общото население, а туземците - повече от милион.
• След войната Либерия претърпява стопански взрив. През 1944 година президент става Уилям Тубман (може би най-успешният президент в историята на страната). Той прокламира нов курс: „ политика на обединяване “ (изравняване на американо-либерийците и коренното население; най-после предоставяне на локалните цивилен права и разрешаване да заемат държавна служба) и „ политика на отворени порти “ (привличане на задгранични вложители с разнообразни тласъци, като например ниски данъци).
• При Тубман Либерия беше във напредък: стана един от трите най-големи експортьори на желязна руда (заедно с Канада и Швеция), беше отпред в добива на латекс и производството на каучук. От 1950 до 1962 година Брутният вътрешен продукт на страната нараства 2,5 пъти, износът нараства 5 пъти (възлиза на 148 милиона през 1965 г.).
При Тубман Либерия беше във напредък
Имаше напредък в образованието и опазването на здравето. Преди него: 90% необразовано население, детска смъртност - 75 % и единствено 6 лекари в страната. Под негово управление: 912 учебни заведения, 80 хиляди студенти, нов университет, 4 колежа, 23 лечебни заведения, 106 диспансера, очна клиника и медицински институт, където се образова личен състав.
• В края на 60-те години избухна рецесия. Въпреки възхода, Либерия остава изостанала страна. Първо, тя беше мощно подвластна от естествените запаси. По това време цените на рудата и каучука просто се сринаха. Второ, имаше доста задгранични заеми (падащи приходи и неспособност за изплащането им). И тогава през далечната 1971 година Тубман ненадейно почива.
• Тубман беше сменен от дългогодишния си вицепрезидент Уилям Толбърт. Като политик той беше по-слаб, само че въпреки всичко много умел и остроумен. Членовете на семейство Толбърт направляваха значими области на стопанската система, правейки благосъстояния. Почти половината от държавните постове бяха заемани от родственици (министърът на финансите беше брат, министърът на сигурността беше шурей, министърът на защитата беше различен шурей и т.н.).
Уилям Толбърт бе слаб политик, само че въпреки всичко много умел и остроумен
Фаталната стъпка обаче е покачването на цената на ориза през 1979 година
При междинна заплата от 80 $ на месец, цената на 50-килограмов чувал ориз се подвига с 50% до 30 $.
• През април 1980 година става държавен прелом. Толберт е погубен, а сержант Самюел Доу от групата на народите Кру (тоест не е потомък на освободени роби) узурпира властта. Така завършиха 133 години американско-либерийско ръководство.
Дау узурпира властта, удуши грубо опозицията, пое контрола над медиите; и най-важното, той самичък изкарва пари: купи частен аероплан и брониран джип, а също така купува недвижими парцели в Съединени американски щати и открива сметки в задгранични банки.
Либерия беше избавена от цялостен колапс от Съединени американски щати за сметка на материална и финансова помощ. През 1980-1985 година тя възлизаше на 450 милиона и покриваше една трета от бюджетните разноски на страната.
• Но това не оказа помощ на Доу да остане на власт. Либерия беше погълната от вътрешната страна от същите проблеми, хората бяха изтощени от бедността, степента на напрежение набъбна. Образуваха се групи, разграничени по етнически линии, които желаеха да завоюват власт. През септември 1990 година Доу е погубен от военачалника принц Джонсън. В страната стартира безпорядък, който прерасна в революция.
Първата революция (1989-1996) е една от най-кървавите в историята на Африка. В него участваха както деца, по този начин и възрастни хора (в конфликтите участваха 60 хиляди, една четвърт от тях под 15 години).
Войната лиши живота на 150 хиляди, 1,2 милиона жители изгубиха домовете си, 700 хиляди избягаха в прилежащи страни.
• През 1999 година, три години след първата, избухна втора революция. Тя завърши през 2003 година В Либерия влязоха миротворци на Организация на обединените нации (мироопазващата интервенция продължи 15 години) и беше основано краткотрайно държавно управление.
• Нормалният живот се върна през 2005 година след първите демократични избори от доста години. Уеа още тогава искаше да стане президент, само че Елън Джонсън-Сърлийф, икономист, приключила Харвард и работеща в Световната банка, го изпревари. През 2011 година тя беше избрана отново за втори мандат, а по-късно по закон към този момент не можеше да се кандидатира. • Повечето жители даже не печелят 2-3 $ дневно. 70-80% от популацията живее с по-малко от $1,25 дневно. Според Transparency International ниските заплати в обществения бранш и неналичието на почтено образование основават тласъци за корупция. Избухванията на Ебола и Ковид удариха мощно страната. Заради тях не се говореше за стопански напредък. И едвам в този момент Световната банка предвижда растеж от 3-4% през идващите няколко години.
Почвата пред Уеа не е най-хубавата. За да се възвърне толкоз надълбоко страната, евентуално ще са нужни още 100-200 години систематична работа.
Въпреки това Уеа даде доста обещания. И всички тези обещания бяха закрепени. В Либерия има институт Наймоте (създаден от деятели през 2001 г.), който управлява демократичните процеси в страната, следи работата на политиците и образова локалните поданици.
След като Уеа бе определен, Наймоте започва самодейността УеаМетер. Същността е елементарна: да записвате всички обещания и да проследявате динамичността на тяхното осъществяване.
От януари 2018 година до януари 2022 година
Уеа даде 169 обещания. Той е извършил изцяло единствено 11 (7% от общия брой).
Други 65 обещания (38%) са в ход. И 93 обещания (55%) не са инициирани.
Програмата на някогашния футболист се основаваше на четири основни стълба: власт на хората (има единствено 50 обещания, 5 обещания са изпълнени и 20 в развой на изпълнение), стопанска система и работни места (общо 71 обещания, 5 са изпълнени, 28 в напредък), поддържане на мира (10 обещания, 20 в ход), както и ръководство и бистрота (23 обещания, нищо не е изпълнено, 12 в процес).
Едно от главните решения на Уеа като президент е да понижи заплатите на политици, министри и високопоставени чиновници. Когато Джордж встъпи в служба, заплатата на президента на Либерия беше 100 000 $ годишно. Уее я понижи с 25%, като изпрати спестените пари във фонда за развиване на страната. Като цяло депутатите в Либерия преди Уеа получаваха под 10 хиляди $ на месец, а някои учители не изкарват даже 200 $. Уеа понижи заплатите.
Други изпълнени задания са най-вече по-скромни, само че заслужаващи внимание промени в земята и образованието:
• възнаграждение на изпита WASSCE за всички възпитаници от 12 клас в държавни и частни учебни заведения (окончателен тест, след който се издава диплома);
• ремонт на Мемориалната болница на Джон Ф. Кенеди;
• приемане на закон за правата на земя (при остарялата система на земеползване, до 80% от либерийците са живели без законно приети права върху земята, този закон разшири правата на земята до милиони поданици на селските райони)
• създаване на пазар, военна болница и подаяние на 30 шевни машини на дами в две области. В развой са, да вземем за пример, намаление на цените за съществени артикули, импортирани в страната. Или стабилизирането на либерийския $ (за това държавното управление инжектира 25 милиона щатски $ в икономиката). Стартира стратегия за заем за дребен бизнес на стойност 3 милиона $. Има и по-скромни цели: инсталирането на 2000 улични лампи в столицата, въвеждането на 50% от жителите на страната в биометричната база данни (в началото на мандата беше единствено 0,5%).
Друг индикатор за работата на Уеа са непрекъснатите митинги. През юни 2019 година хиляди либерийци излязоха на улиците против икономическия крах и корупцията, настоявайки за оставката на някогашния футболист.
Правителството беше упрекнато в корист с пари, а Уеа беше упрекнат в непросветеност и по-конкретни неща: да вземем за пример, те бяха недоволни от градежа на първокласни къщи на фона на отхвърли да се заявява намерено благосъстоятелност.
През 2019-2020 година митингите се разпалиха, след това затихнаха. Претенциите не са се трансформирали: стопански проблеми, корупция и непросветеност. Протестите бяха най-вече мирни и ненасилствени, само че полицията от време на време използваше водни оръдия и сълзотворен газ. Случвало се е интернетът да изчезне в страната. Те стачкуваха освен поради разрухата в стопанската система. През лятото на 2020 година стотици стачкуващи излязоха на улиците, с цел да стачкуват против увеличението на броя на изнасилванията в Либерия. На третия ден от митинга полицията разпръсна протестиращите със сълзотворен газ.
Съединени американски щати не са удовлетворени от темпото на битката с корупцията в Либерия
Историческата връзка сред Либерия и Съединените щати остава. Например през 2015 година държавното управление на Съединени американски щати даде на Либерия безплатна помощ от 257 милиона $ за решение на казуса с електрическата енергия и пътната инфраструктура.
От 2003 година насам Съединени американски щати предоставиха повече от 2,4 милиарда $ помощ на Либерия за поддръжка на следвоенното стабилизиране и развиване на страната. Освен това за битката с Ебола бяха отпуснати съвсем 600 милиона $. Или да вземем за пример 96,5 милиона през 2019 година за развиване на селското стопанство, опазването на здравето, публичните услуги, правораздаването и сигурността.
Между другото, безвъзмездната помощ от 2015 година за 257 милиона е изчислна до януари 2021 година За да получи друга такава безплатна помощ, една страна би трябвало да дава отговор на най-малко 10 от 20 знака. Либерия дава отговор единствено на девет критерия. 11 знака - господство на закона, фискална политика, разноски за главно обучение, инфлация, комерсиална политика, успеваемост на държавното управление и други - не дават отговор на нормата.
Миналият ноември в известие от администрацията на Байдън, предадено от дипломат Майкъл Маккарти, беше обърнато особено внимание на битката с корупцията. Маккарти означи, че Съединени американски щати са загрижени, че Либерия не реализира сериозен прогрес по този въпрос.
Статистиката към момента е разочароваща: 90% от либерийците правят оценка равнището на корупция като високо, съвсем две трети не имат вяра в уговорката на държавното управление да се бори с корупцията. И Уеа към момента не се е трансформирал доста..
Свързани вести Хвърлят телата на умрели от ебола по улиците на Либерия Президентката на Либерия уволни сина си, не заявил приходи Президентката на Либерия Елън Сърлийф е евентуален Нобелов лауреат за мир
Като футболист Уеа популяризира многострадалната Либерия. Основната му премия е " Златната топка " през 1995 година Зад гърба му има солидна кариера с титли във всички страни, където е играл: Купата на Франция с Монако, шампионата с ПСЖ, две Скудето с Милан и ФА Къп с Челси.
Гръмките обещания в акцията за битка с бедността и корупцията също помогнаха за спечелването на президентството, вдъхвайки вяра в либерийците. Но съумя ли Уеа да стане сполучлив политик и избавител за хората?
Какво има в Либерия? Кратка лекция за историята на страната
Либерия е една от най-бедните, слаборазвити и изостанали страни в света. Така беше за съвсем всичките 175 години самостоятелност - като се изключи няколко сегмента, които в тази ситуация бяха наречени " напредък без развиване " (въпреки че сегашната Либерия може да завижда на този стопански растеж).
Либерия постоянно е зависела от нещо: непознат капитал, помощ или цената на суровините. Нивото на обучение в страната е ниско, в следствие - неналичието на квалифицирани хора. В исторически проект локалните са получавали стотинки - през 60-те години заплатата е била приблизително 10 пъти по-ниска, в сравнение с в развитите страни (сега разликата е още по-голяма).
Либерия най-сетне беше довършена от две цивилен войни. Но за какво се случи всичко това?
Вижте знамето на Либерия. Не ти ли припомня за нещо?
Да, наподобява на знамето на Съединени американски щати. Само вместо звездички една звезда. Столицата на Либерия е Монровия. Кръстена на петия президент на Съединените щати Джеймс Монро. Конституцията също е написана под въздействието на американската. Веднага излиза наяве, че има някаква връзка сред Либерия и Щатите. Намек може да се откри в името на страната и нейното мото: „ Любовта към свободата ни докара тук “.
През 19 век въпросът за робството беше изострен в Съединените щати. В допълнение към социално-културните проблеми, спорът сред Севера и Юга, робството спъваше развиването на капитализма. Трябваше да помислят какво да вършат с освободените чернокожи плебеи, тъй като ставаха от ден на ден и повече. Те нямаха права и не можеха да се впишат обикновено в обществото. Това се потвърждава от последвалата расова сегрегация. Хората също се страхували, че някогашните плебеи ще си отмъстят (понякога избухват локални бунтове).
Една от вариантите, която президентът Монро и други политици харесаха, беше да се заселят някогашни плебеи в Африка (повечето от робите бяха докарани от африканския континент). На основата на тази концепция се ражда Либерия. Вярно е, един колорит: на територията на бъдещата Либерия са живели туземци - разнообразни племена и националности. Но на американците не им пукало.
Американското колонизационно общество, безмълвно подкрепяно от държавното управление, се занимавало с превозването и презаселването на някогашни плебеи. Хората му първо проучили територията в Западна Африка, а по-късно купили земя от водачите при хищнически условия, давайки артикули на стойност към 50 $ - шест оръдия, кутия мъниста, две бъчви тютюн, буре барут и ром, няколко чифта от обувки, три носни кърпички и още нещо.
Друг проблем - доста, доста сериозен, който не разреши на Либерия да се развие и частично стана причина за гражданската война - е връзката сред заселниците (американо-либерийци, както се наричаха) и коренното население.
Бившите плебеи, откакто получили независимост, самите почнали да се държат като робовладелци.
Те протегнали ръка на локалните, поставяйки себе си нагоре. Това се отразявало в държанието, маниерите, стиловете на облекло и домовете. Заселниците заели основни позиции и поели контрола върху главните области на стопанската система. В същото време американо-либерийците са единствено 1-2% от общото население, а туземците - повече от милион.
• След войната Либерия претърпява стопански взрив. През 1944 година президент става Уилям Тубман (може би най-успешният президент в историята на страната). Той прокламира нов курс: „ политика на обединяване “ (изравняване на американо-либерийците и коренното население; най-после предоставяне на локалните цивилен права и разрешаване да заемат държавна служба) и „ политика на отворени порти “ (привличане на задгранични вложители с разнообразни тласъци, като например ниски данъци).
• При Тубман Либерия беше във напредък: стана един от трите най-големи експортьори на желязна руда (заедно с Канада и Швеция), беше отпред в добива на латекс и производството на каучук. От 1950 до 1962 година Брутният вътрешен продукт на страната нараства 2,5 пъти, износът нараства 5 пъти (възлиза на 148 милиона през 1965 г.).
При Тубман Либерия беше във напредък
Имаше напредък в образованието и опазването на здравето. Преди него: 90% необразовано население, детска смъртност - 75 % и единствено 6 лекари в страната. Под негово управление: 912 учебни заведения, 80 хиляди студенти, нов университет, 4 колежа, 23 лечебни заведения, 106 диспансера, очна клиника и медицински институт, където се образова личен състав.
• В края на 60-те години избухна рецесия. Въпреки възхода, Либерия остава изостанала страна. Първо, тя беше мощно подвластна от естествените запаси. По това време цените на рудата и каучука просто се сринаха. Второ, имаше доста задгранични заеми (падащи приходи и неспособност за изплащането им). И тогава през далечната 1971 година Тубман ненадейно почива.
• Тубман беше сменен от дългогодишния си вицепрезидент Уилям Толбърт. Като политик той беше по-слаб, само че въпреки всичко много умел и остроумен. Членовете на семейство Толбърт направляваха значими области на стопанската система, правейки благосъстояния. Почти половината от държавните постове бяха заемани от родственици (министърът на финансите беше брат, министърът на сигурността беше шурей, министърът на защитата беше различен шурей и т.н.).
Уилям Толбърт бе слаб политик, само че въпреки всичко много умел и остроумен
Фаталната стъпка обаче е покачването на цената на ориза през 1979 година
При междинна заплата от 80 $ на месец, цената на 50-килограмов чувал ориз се подвига с 50% до 30 $.
• През април 1980 година става държавен прелом. Толберт е погубен, а сержант Самюел Доу от групата на народите Кру (тоест не е потомък на освободени роби) узурпира властта. Така завършиха 133 години американско-либерийско ръководство.
Дау узурпира властта, удуши грубо опозицията, пое контрола над медиите; и най-важното, той самичък изкарва пари: купи частен аероплан и брониран джип, а също така купува недвижими парцели в Съединени американски щати и открива сметки в задгранични банки.
Либерия беше избавена от цялостен колапс от Съединени американски щати за сметка на материална и финансова помощ. През 1980-1985 година тя възлизаше на 450 милиона и покриваше една трета от бюджетните разноски на страната.
• Но това не оказа помощ на Доу да остане на власт. Либерия беше погълната от вътрешната страна от същите проблеми, хората бяха изтощени от бедността, степента на напрежение набъбна. Образуваха се групи, разграничени по етнически линии, които желаеха да завоюват власт. През септември 1990 година Доу е погубен от военачалника принц Джонсън. В страната стартира безпорядък, който прерасна в революция.
Първата революция (1989-1996) е една от най-кървавите в историята на Африка. В него участваха както деца, по този начин и възрастни хора (в конфликтите участваха 60 хиляди, една четвърт от тях под 15 години).
Войната лиши живота на 150 хиляди, 1,2 милиона жители изгубиха домовете си, 700 хиляди избягаха в прилежащи страни.
• През 1999 година, три години след първата, избухна втора революция. Тя завърши през 2003 година В Либерия влязоха миротворци на Организация на обединените нации (мироопазващата интервенция продължи 15 години) и беше основано краткотрайно държавно управление.
• Нормалният живот се върна през 2005 година след първите демократични избори от доста години. Уеа още тогава искаше да стане президент, само че Елън Джонсън-Сърлийф, икономист, приключила Харвард и работеща в Световната банка, го изпревари. През 2011 година тя беше избрана отново за втори мандат, а по-късно по закон към този момент не можеше да се кандидатира. • Повечето жители даже не печелят 2-3 $ дневно. 70-80% от популацията живее с по-малко от $1,25 дневно. Според Transparency International ниските заплати в обществения бранш и неналичието на почтено образование основават тласъци за корупция. Избухванията на Ебола и Ковид удариха мощно страната. Заради тях не се говореше за стопански напредък. И едвам в този момент Световната банка предвижда растеж от 3-4% през идващите няколко години.
Почвата пред Уеа не е най-хубавата. За да се възвърне толкоз надълбоко страната, евентуално ще са нужни още 100-200 години систематична работа.
Въпреки това Уеа даде доста обещания. И всички тези обещания бяха закрепени. В Либерия има институт Наймоте (създаден от деятели през 2001 г.), който управлява демократичните процеси в страната, следи работата на политиците и образова локалните поданици.
След като Уеа бе определен, Наймоте започва самодейността УеаМетер. Същността е елементарна: да записвате всички обещания и да проследявате динамичността на тяхното осъществяване.
От януари 2018 година до януари 2022 година
Уеа даде 169 обещания. Той е извършил изцяло единствено 11 (7% от общия брой).
Други 65 обещания (38%) са в ход. И 93 обещания (55%) не са инициирани.
Програмата на някогашния футболист се основаваше на четири основни стълба: власт на хората (има единствено 50 обещания, 5 обещания са изпълнени и 20 в развой на изпълнение), стопанска система и работни места (общо 71 обещания, 5 са изпълнени, 28 в напредък), поддържане на мира (10 обещания, 20 в ход), както и ръководство и бистрота (23 обещания, нищо не е изпълнено, 12 в процес).
Едно от главните решения на Уеа като президент е да понижи заплатите на политици, министри и високопоставени чиновници. Когато Джордж встъпи в служба, заплатата на президента на Либерия беше 100 000 $ годишно. Уее я понижи с 25%, като изпрати спестените пари във фонда за развиване на страната. Като цяло депутатите в Либерия преди Уеа получаваха под 10 хиляди $ на месец, а някои учители не изкарват даже 200 $. Уеа понижи заплатите.
Други изпълнени задания са най-вече по-скромни, само че заслужаващи внимание промени в земята и образованието:
• възнаграждение на изпита WASSCE за всички възпитаници от 12 клас в държавни и частни учебни заведения (окончателен тест, след който се издава диплома);
• ремонт на Мемориалната болница на Джон Ф. Кенеди;
• приемане на закон за правата на земя (при остарялата система на земеползване, до 80% от либерийците са живели без законно приети права върху земята, този закон разшири правата на земята до милиони поданици на селските райони)
• създаване на пазар, военна болница и подаяние на 30 шевни машини на дами в две области. В развой са, да вземем за пример, намаление на цените за съществени артикули, импортирани в страната. Или стабилизирането на либерийския $ (за това държавното управление инжектира 25 милиона щатски $ в икономиката). Стартира стратегия за заем за дребен бизнес на стойност 3 милиона $. Има и по-скромни цели: инсталирането на 2000 улични лампи в столицата, въвеждането на 50% от жителите на страната в биометричната база данни (в началото на мандата беше единствено 0,5%).
Друг индикатор за работата на Уеа са непрекъснатите митинги. През юни 2019 година хиляди либерийци излязоха на улиците против икономическия крах и корупцията, настоявайки за оставката на някогашния футболист.
Правителството беше упрекнато в корист с пари, а Уеа беше упрекнат в непросветеност и по-конкретни неща: да вземем за пример, те бяха недоволни от градежа на първокласни къщи на фона на отхвърли да се заявява намерено благосъстоятелност.
През 2019-2020 година митингите се разпалиха, след това затихнаха. Претенциите не са се трансформирали: стопански проблеми, корупция и непросветеност. Протестите бяха най-вече мирни и ненасилствени, само че полицията от време на време използваше водни оръдия и сълзотворен газ. Случвало се е интернетът да изчезне в страната. Те стачкуваха освен поради разрухата в стопанската система. През лятото на 2020 година стотици стачкуващи излязоха на улиците, с цел да стачкуват против увеличението на броя на изнасилванията в Либерия. На третия ден от митинга полицията разпръсна протестиращите със сълзотворен газ.
Съединени американски щати не са удовлетворени от темпото на битката с корупцията в Либерия
Историческата връзка сред Либерия и Съединените щати остава. Например през 2015 година държавното управление на Съединени американски щати даде на Либерия безплатна помощ от 257 милиона $ за решение на казуса с електрическата енергия и пътната инфраструктура.
От 2003 година насам Съединени американски щати предоставиха повече от 2,4 милиарда $ помощ на Либерия за поддръжка на следвоенното стабилизиране и развиване на страната. Освен това за битката с Ебола бяха отпуснати съвсем 600 милиона $. Или да вземем за пример 96,5 милиона през 2019 година за развиване на селското стопанство, опазването на здравето, публичните услуги, правораздаването и сигурността.
Между другото, безвъзмездната помощ от 2015 година за 257 милиона е изчислна до януари 2021 година За да получи друга такава безплатна помощ, една страна би трябвало да дава отговор на най-малко 10 от 20 знака. Либерия дава отговор единствено на девет критерия. 11 знака - господство на закона, фискална политика, разноски за главно обучение, инфлация, комерсиална политика, успеваемост на държавното управление и други - не дават отговор на нормата.
Миналият ноември в известие от администрацията на Байдън, предадено от дипломат Майкъл Маккарти, беше обърнато особено внимание на битката с корупцията. Маккарти означи, че Съединени американски щати са загрижени, че Либерия не реализира сериозен прогрес по този въпрос.
Статистиката към момента е разочароваща: 90% от либерийците правят оценка равнището на корупция като високо, съвсем две трети не имат вяра в уговорката на държавното управление да се бори с корупцията. И Уеа към момента не се е трансформирал доста..
Свързани вести Хвърлят телата на умрели от ебола по улиците на Либерия Президентката на Либерия уволни сина си, не заявил приходи Президентката на Либерия Елън Сърлийф е евентуален Нобелов лауреат за мир
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ