Във всяко изкуство има няколко души, за които се говори

Във всяко изкуство има няколко души, за които се приказва единствено със суперлативи. В балета Начо Дуато е един от тях. Творческата му биография е толкоз дълга и забавна, че е невероятно да бъде изброена, тъй като единствено тя ще заеме цялата публикация. Но в живота на този именит хореограф има една особена, мрачна дата – денят, в който ненадейно и без пояснения е уволнен от мадридската Компания Насионал де Данса след 20 години отпред на трупата. Уволнението му е водеща вест в доста международни медии, феновете на балета в целия свят са шокирани, а Дуато афишира, че повече в никакъв случай няма да прави хореография в Испания.

Скоро по-късно Дуато отпътува за Санкт Петербург, нает от милиардера Владимир Кехман за хореограф на Михайловския спектакъл – с история на съвсем два века и репертоар изцяло в духа на класическия балет.

Тук стартира филмът за Дуато, проследяващ първата година от работата му в Санкт Петербург. Студеното време и езиковата преграда са най-малките спънки за хореографа – множеството придвижвания на танцьорите той демонстрира самичък, без потребност от превод, а заетостта му е такава, че така и така не излиза от театъра.

Същевременно за човек с толкоз сила и креативен обсег самотното битие в непознат град е трудно – Дуато страда от хронично бодърствуване, пие прекомерно доста, а в дребното си свободни часове рисува обезверени, мрачни картини, размазвайки боята с четки, пастели и ръце. Изглежда, че въпреки всичко за хората на изкуството то, изкуството, надалеч не е задоволително – даже работейки с най-хубавите танцьори в света и с на практика неограничени финансови средства за костюми и декори, Дуато си остава разтревожен и незадоволен. Това проличава отчетливо и в балетите му за Михайловския спектакъл, които са доста покрай класическия канон и са мъчително красиви.

Днес Начо Дуато е шеф на балета на държавната опера в Берлин и аз персонално към този момент ревизирах кои негови постановки мога да виждам в идния сезон.