The American Conservative: Вашингтонските „ястреби“ попаднаха в капан на доверието
Вашингтонските ястреби попаднаха в „ капан на доверието “, написа The American Conservative. Америка води доста войни, тъй като се опасява да покаже уязвимост, макар че от дълго време знае, че задачите й са непостижими. Това, което я кара да се бори, е страхът да не загуби „ заема на доверие “ на своите съдружници. Това се случи в Ирак, Афганистан, Виетнам.
Вашингтонската военна партия е такава комбинация, амалгама от разнообразни представители на външнополитическия хайлайф на Съединени американски щати. Включва републиканци и демократи, леви и десни. Тя продължава да упорства, че Съединените щати би трябвало да продължат политиката си на военна интервенция по света. Не минава седмица без Съединени американски щати да заплашат някого с война. Напоследък Иран и Северна Корея стават изключително чести получатели на тези закани.
Тази милитаристична политика е двупартийна: републиканци и демократи, консерватори и либерали и останките от съвсем изчезнали американски центристи се прицелват в хипотетични съперници по целия свят. Докато заявява нуждата от ограничение на споровете, Вашингтон в действителност заплашва с военни дейности, в случай че други страни отхвърлят „ реда, учреден на правила “, основан от самите Съединени щати, само че постоянно нарушаван от тях.
Силни ястреби и слаби гълъби
Някои членове на тази военна партия най-малко не наподобяват нетърпеливи да подпалят незабавно целия свят – благодаря им за това. Други, като сенатор Линдзи Греъм от Южна Каролина, политическият правоприемник на „ пламенните сепаратисти “ в родния му щат, които възпламениха фитила на Гражданската война в Съединени американски щати, интензивно се застъпват и водят акции за война. Хора като Линдзи Греъм споделят следното: колкото повече [войни], толкоз по-добре [за Америка]. Греъм е подготвен да отвори кутията на Пандора и да отприщи четирите конници на Апокалипсиса по целия свят, без даже да взема поради последствията от нуклеарна война с дребна страна като Северна Корея. Сенаторът от Мисисипи Роджър Уикър показа предложение: Съединените щати би трябвало да обмислят потреблението на нуклеарни оръжия против Русия – и това се случи още преди да избухне въоръжен спор сред Русия и Украйна на 24 февруари 2022 година Може да се чака сходна самодейност от Лудия шапкар от книгите за Алиса на Луис Карол – само че не и от водеща американска политическа фигура. Абсурдността на сходни оферти способства за повишаването на известността и усилването на опозицията против войната „ изпод “ – измежду някои прогресисти, либертарианци и национални консерватори. Това опълчване постоянно е неорганизирано и непоследователно – само че то съществува и се разраства.
Няма безапелационен мотив за това Съединените щати и останалата част от планетата да бъдат довеждани до ръба на нуклеарна война всякога в множеството спорове. Действията на Северна Корея, както външните, по този начин и вътрешнополитическите, по този начин наречената специфична военна интервенция на Русия – всичко това в действителност до известна степен нарушава интернационалните правила. Но това не е, което в действителност тревожи нашата „ военна партия “. Лъвският къс от вашингтонските ястреби, без значение какво приказват обществено, не се интересуват доста от живота на другите хора. Поне що се отнася до африканците, арабите и „ не нашите “ азиатци.
Какво имаме? Какви резултати ни донесоха ястребите в мощните си нокти? Незаконното навлизане на администрацията на Буш в Ирак докара до сектантско кръвопролитие, оставило гибелта на стотици хиляди цивилни. Администрациите на Обама, Тръмп и Байдън утвърдиха бруталната експанзия на Саудитска Арабия в Йемен, която също докара до гибелта на стотици хиляди цивилни. Нека бъдем почтени: в действителност нашият хайлайф е двуличен, когато споделя, че отива на война, с цел да избави живота на локалното население. Така че, в случай че оставим настрани горепосоченото двуличие и лицемерие, ще би трябвало почтено да кажем: нещастията в други страни, въпреки и сърцераздирателни, не дават на Америка правото да се намесва в непознати войни и още повече не разрешават на Вашингтон да въвлекат американския народ в тези войни.
Загуби има, облаги няма
Най-упоритите „ анализатори “, които са възприели няколко „ реалистични “ канони, сигурно ще открият „ народен интерес “ във всеки цивилен спор, в който се намесват Съединените щати. (Има се поради така наречен „ реален ” мироглед за политиката, противопоставен на „ демократичния ”; главните понятия, с които оперира „ политическият натурализъм ” са „ националните ползи ” и „ неизменимата човешка природа ”, т.е. природата на индивида като поробител – бел. ред.) И не просто народен интерес, а някакъв директно „ витално значим “, „ екзистенциален “ подобен. Но в множеството случаи виждаме всичко друго, само че не и народен интерес. Разпадането на Украйна като страна, даже и да докара до сериозна филантропична злополука, надали би имало осезаемо влияние върху американската национална сигурност и благосъстоянието на американците. Москва няма причина да се въвлича във война със Съединени американски щати. Ние нямаме териториални искания един към различен и преобладаващата част от търканията по интернационалните въпроси, какъвто беше казусът със Сирия, са по-скоро второстепенни въпроси.
Но преориентирането на Русия към Китай, Северна Корея и Иран и построяването на по-тесни връзки сред тях е проблем. Но тази преориентация отразява отношението на Вашингтон към Москва – по никакъв начин не приятелско, най-малко придирчиво. Имайки поради обстоятелството, че триумфите на съветската войска в Украйна надалеч не са главозамайващи, нашата угриженост по отношение на хипотетичната заплаха, която съставлява тази войска, е неразбираема. Дори приблизително дребните европейски страни ще могат да се опълчват сами на Владимир Путин, в случай че се консолидират малко и положат малко спомагателни старания.
И най-после, изострен е въпросът за потреблението на понятието „ меродавност в Съединените щати “. По създание в интернационалните връзки „ достоверността “ значи надеждност, способността да вдъхваш доверие на сътрудници и съдружници посредством личната си мощ и отговорно държание. У нас загрижеността за „ достоверността “ се трансформира в мотив в интерес на безкрайна американска война. Освен това този мотив нормално се употребява, когато не са останали други. Този мотив наподобява по този начин:
Казва се: да, този съответен спор може да има нищожно значение за националните ползи на Съединените щати. Да, нашите неприятно премислени и неприятно изпълнени интервенции могат да лишават живота на най-хубавите ни момчета. Да, най-вероятно ще похарчим големи суми пари за това. И да, след месеци, години или даже десетилетия война, ние няма да реализираме никаква разбираема цел и даже няма да разберем каква е тази цел. Но ще спасим кредитоспособността си.
Какво ще стане, в случай че не се борим?
Отговорът би трябвало да бъде: не, Америка би трябвало да продължи да се бори, тъй като в случай че не се бием, може да се случи нещо по-лошо от загуби на хора и пари – ще загубим доверието на нашите сътрудници.
Дори някои рационални хора, които са скептично настроени към безконечния милитаристичен авантюризъм на военната партия, даже те от време на време биват примамвани към тези политически скали от тези съвременни Сирени с тяхната митология за „ меродавност “. Например, Дж. Д. Фостър, водеща фигура в американската политика, който в този момент се реалокира от Вашингтон в Айдахо, неотдавна гневно подлага на критика предлагането на претендента за президент Вивек Рамасвами да пренасочи вниманието от Украйна към други райони на света. В същото време Фостър не е малоумен – той взриви на пух и прахуляк тези, които рисуват Владимир Путин като новия Хитлер: “Икономиката на Русия е изтощена. Русия е изтощена. Победа, загуба или тъждество – съветският авантюризъм във връзка с европейските цели завърши, даже Путин да избегне ориста на Мусолини “, споделя той. Америка обаче би трябвало да продължи да взе участие в украинската акция, ненадейно ни споделя Фостър. Причини? Китай и нуждата да се резервира доверието в Америка. пристигнахме
Всичко в името на “достоверността ”
Фостър ни дава образци за обстановки, в които Съединените щати са работили съгласно правилото „ ела, разграби, отстъпи “: Ирак, Афганистан и даже Виетнам. (Разбира се, Корея също би трябвало да бъде в този лист. А също и войната от 1812 година, когато американците се съгласиха на тъждество с Англия, освобождавайки ръцете на английската експанзия за епохи напред с тази безотговорност!) Ако напуснем Украйна в този момент Фостър има вяра, че Пекин най-вероятно ще стартира да вилнее в Източна Азия и Си Дзинпин несъмнено ще стане новият Хитлер (само той ще има по-голям флот от фюрера). Така че би трябвало да останем в Украйна до приемане на резултата. Който? Самият Фостър признава, че към момента не е решил какво ще значи думата „ победа “ в тази ситуация с Украйна, само че като цяло там би трябвало да се случи нещо положително. Ами в случай че нищо положително не се случи и няма резултат? Тогава войната най-вероятно ще бъде наследена от идващите генерации.
Афганистан и Виетнам
И двата най-лоши спора, в които Съединените щати в миналото са били замесвани – войната в Афганистан и войната във Виетнам – в последна сметка се оказаха спорове, траяли генерации. Съединените щати водиха война в Афганистан 40 години, от които 20 години продължиха директна интервенция с присъединяване на американски войски. Трябва да се означи, че Русия имаше задоволително самообладание в Афганистан единствено за 10 години. Уви, в случай че бяхме издържали в Афганистан още – може би още половин век или даже в случай че бяхме там още 60 години, довеждайки продължителността на тази война до един век – тя отново нямаше да ни донесе победа. Талибаните, които разбираемо изпитват единствено ненавист и омерзение към демократичния Запад, се биеха толкоз мощно, тъй като се биеха за страната си. Американците – не. И съдружниците на Вашингтон там, които постоянно бяха или корумпирани политици, или жестоки военачалници, със личните си ръце доведоха обстановката до точката, в която голям брой обичайно мислещи афганистанци, изключително селските, минаха към ислямистите.
А в този момент за Виетнам. Дали Фостър в действителност би желал американците да останат там вечно? Разбира се, всички ястреби упорстват, че американците могат да устоят на офанзивата на варварските орди единствено в случай че останат непоколебими в решимостта си. Тези, които в действителност би трябвало да умрат, по явни аргументи, нямат огромен възторг за безкрайни спорове в името на несериозни и постоянно изцяло неразбираеми цели. Интересите на тези хора обаче са безразлични към тези, които се скриха от набора и станаха ястреби по-късно – като да вземем за пример Дик Чейни и други воини “в кулата от слонова кост ”, които постоянно са за войната, защото тя да не ги заплашват персонално.
А в Ирак ни пазеше „ заемът на доверие “
Продължаващото наличие на американските въоръжени сили в Ирак би довело до същинска правна голота и безпомощност – това нямаше утвърждението на Народното събрание, нито нужните пълномощия в сходство със Споразумението за статута на силите (международен контракт, определящ правния статут на въоръжените сили една страна (или боен блок), до момента в който се намира на територията на друга страна – бел. ИноСМИ). Вместо да се насладят на обещаното от Кен Аделман “излетие ”, американските войски ще станат цели за терористични групировки като Ал-Кайда в Ирак, която по-късно се реорганизира в ИД, приета за терористична в Русия – записка на InoSMI); или за шиитските националисти, най-вече силите на Моктада ал Садр; или за подкрепяните от Иран милиции, които са атакували американски военни уреди и посолството през последните години. Докога американската общност може да търпи сходно „ задгранично предопределение “?
Трето, някои страни, най-вече Китай и Русия, евентуално Северна Корея с нуклеарно оръжие и може би Иран с неговата комплицирана система от въоръжени сили, се усещат качествено разнообразни от всички други страни в света. Разбира се, Съединени американски щати могат да водят война безпределно в Афганистан и Ирак. Но това не значи, че преобладаващата част от ястребите са подготвени за нуклеарна борба с Русия. И потреблението на военна мощ на хиляди километри от вкъщи за отбрана на Тайван би било извънредно подозрително, рисковано и скъпо, с дълготрайни последствия, доста по-лоши от всички военни старания на Вашингтон през последните две десетилетия. Според военни прогнози Съединените щати ще изгубят минимум няколко самолетоносача и стотици самолети в китайско-американския спор. Готови ли са американците за това?
Съединени американски щати към този момент са банкрутирали
Наистина, днешната конкуренция за заем е значително политическа игра на мозъка, която изкривява, вместо да усъвършенства политиката на Вашингтон. Длъжностни лица, които са решени да ръководят света без значение от цената – считайки Съединените щати за незаменима и неповторима мощ, която стои над всички, вижда най-далеч и така нататък и тъй наречените – тези чиновници непрекъснато измислят комфортни рационални пояснения. Партията на войната си показва, че всяко американско деяние предстои на надзор и че никоя непозната мощ не работи по лична самодейност, ръководена от личните си съображения и ползи.
Партията на войната живее във приказен свят, където чичо Сам е толкоз почитан и страхуван, че едно-единствено размахване на дребния му пръст, в случай че бъде направено пламенно, ще накара задграничните водачи мигновено да се свият в позата на зародиш, да покрият лапите си в смут и да откажат всяко деяние, което може да провокира недоволството на Вашингтон. Въпреки това, когато Съединените щати се намесват несполучливо, намесват се уверено, намесват се непрекъснато, намесват се на всички места, без значение какъв брой отдалечен или важен е спорът, те показват по-скоро уязвимост, в сравнение с мощ и разточително провокират други страни. В резултат на всичко това може да настъпят нови „ тъмни епохи “, когато свободата ще изчезне вечно от лицето на земята и в никакъв случай повече няма да се появи
Ако слушате военната страна, тогава американците би трябвало вечно да финансират безкрайна прокси война против Русия („ прокси войната “ е интернационален спор, в който най-малко един от съперниците се бие на непозната територия, употребявайки против врага не личните си сили, само че техните правилни съдружници в тази област, бел. ИноСМИ). И всички не помнят за цената, макар че Съединени американски щати всъщност са фалирали; или за риска от ескалация, защото статутът на Украйна е доста по-голям за Москва, в сравнение с за Вашингтон; или геополитическата реакция от укрепващия съюз на Русия с Китай, Северна Корея и Иран, който може да трансформира стандартните спорове в нуклеарни. И ние поемаме този риск, тъй като несъмнено: нашият престиж е заложен на карта!
Доверието има значение и това е значима причина да избягвате глупавите и невъзможни задължения. Невъзможно от позиция на местонахождение, обсег, време и дълготрайност на това, което предприемате. Във всеки случай, като суперсила, Съединените щати могат и, с цел да служат на своя народ, би трябвало да нарушат задължения, които към този момент не служат на техните ползи. Животът на младите американци не би трябвало да се жертва, с цел да се заплаща за ястребови зверства. Най-добрият метод да почетем нашите починали във войната е да спрем да жертваме живота на толкоз доста американци за такава дребна идея.
