- Върви след Мене! Като чул тези думи на Господа

- " Върви след Мене! "

Като чул тези думи на Господа освен с телесния си слух, само че и със сърцето си, митарят незабавно станал и последвал Христа. Матей не размислял и не се учудвал, че Великият Учител и вълшебник приканва него, презрения митар. Той с цялото си сърце почувствал думите Му и категорично тръгнал след Христа. В насладата си той приготвил в своя дом огромно пиршество и Господ не отказал поканата му и влезнал в дома му. В дома на Матей се събрали доста съседи, другари и познати - всички те били митари и грешници - и седнали на трапезата дружно с Иисус и учениците Му. Случило се там да участват и някои книжници и фарисеи. Като видели, че Господ не се гнуси от грешници и митри, а седи дружно с тях на трапезата, те роптаели и казвали па учениците Му:

- " Защо вашият Учител яде и пие с митари и грешници? " А Господ чул думите им и дал отговор:

- " Здравите нямат потребност от доктор, а болните; " тъй като " не съм пристигнал да прикани праведници, а грешници към смирение ".

Оттогава Матей оставил занятието си, тръгнал след Христа и като негов правилен възпитаник повече към този момент не Го оставил. Скоро той се удостоил да бъде присъединен към лика на дванадесетте определени апостоли (Мат. гл. 10; Марк. 3:13-19; Лук. 6:13-16). Заедно с другите възпитаници той съпровождал Господа при пътешествията в Галилея и Иудея, слушал божественото Му обучение, виждал безбройните Му чудеса, ходел с проповед при изгубените овци от вкъщи Израилев, бил очевидец на кръстните премеждия и изкупителната гибел на Спасителя и преславното Му възнесение на небето.

След Възнесението Господне и слизането на Светия Дух върху апостолите свети Матей изначало останал в Палестина и дружно с другите апостоли проповядвал Евангелието в Йерусалим и покрайнините му. Но ето, че пристигнало време Христовите апостоли да се разпилян по разнообразни страни и при разнообразни нации, с цел да ги извърнат към Христовата религия. Преди апостолът да напусне Йерусалим, иерусалимските християни го молели да им остави записани делата и учението на Иисус Христос. Другите апостоли, които по това време били в Йерусалим, дали единодушието си той да извърши молбата им. И изпълнявайки общото предпочитание, осем години след възнесението на Христа свети Матей написал Евангелието.

Когато напуснал Йерусалим, свети деятел Матей проповядвал Евангелието в доста страни. Благовестейки Христа, той минал Македония, Сирия, Персия, Партия и Мидия, обико­лил цяла Етиопия, която му се паднала по чоп, и я просветил със светлината на евангелския разсъдък. Накрая, снаждам от Светия Дух, пристигнал в земята на канибалите при един негър и звероподобен народ. Той влезнал в град Мирмени, където обърнал неколцина към Господа, сложил за свещеник своя сателит Платон и основал дребна черква. А самичък се изкачил на близката планина и обитавал там в пост, като старателно се молел на Бога за обръщането на този погрешен народ. Господ му се явил в облика на прелестен младеж с скиптър в дясната си ръка и го приветствал. Той протегнал ръка, подал жезъла на светия и му заповядал да слезе от планината и да го забие пред вратите на устроената от него черква.

- От този скиптър - споделил Господ - с Моята мощ ще порасне високо дърво и то ще дава изобилен плод, който с размера и сладостта си ще превъзхожда всички други плодове, а от корена му ще потече извор на чиста вода. Като се умият с водата, човекоядците ще придобият благообразие на лицето и всеки, който вкуси от плода, ще не помни зверските нрави и ще стане добър и мирен човек.

Свети Матей приел жезъла от Господните ръце, слязъл от планината и отишъл в града, с цел да извърши заповяданото. Князът на този град па име Фулвиан имал жена и наследник, обзети от бесове. Те срещнали апостола по пътя и викнали срещу него със страшни гласове:

- Кой те изпраща тук с този скиптър за наша погибел?

Апостолът запретил на нечистите духове и ги прогонил, а изцелените му се поклонили и добродушно го последвали. Епископ Платон научил за идването му и го посрещнал дружно с клира, а свети Матей отишъл в църквата и направил по този начин, както му било заповядано: той забил пред вратите й жезъла, който в същия час пред очите на всички се трансформирал в огромно дърво, на клоните му се появили прелестни огромни и сладки плодове и от корена му бликнал извор.

Присъстващите били изумени от учудване. Целият град се стекъл да види чудото и всички вкусвали от плодовете на дървото и пиели от чистата вода. А свети деятел Матей, застанал на високо място, проповядвал на събралите се хора Божието слово на техния език. Те незабавно повярвали в Господа и апостолът ги кръстил в чудотворния извор. И според словото Господне кръстилите се човекоядци излизали от водата с благолепни лица и бяла кожа, придобивали освен телесна, само че и душевна белота и хубост, отхвърляйки ветхия и обличайки се в новия човек - Христа.

Като научил за станалото, князът изначало се зарадвал за изцелението на жена си и сина си, само че след това по бесовско подстрекателство се разгневил на апостола, задето всички се стичат при него и оставят боговете си, и решил да го погуби. В същата нощ Спасителят се явил на апостола, заповядал му да бъде неустрашим и заречен да бъде с него в настъпващата тъга.

На сутринта, когато светият деятел дружно с вярващите възпявал хвала на Бога в църквата, князът пратил четирима воини да го заловен. Но когато отишли в Господния храм. незабавно ги обхванала мрачевина и те едвам съумели да се върнат обратно. Когато ги запитали за какво не са довели Матей, те дали отговор: " Ние го чухме да приказва, само че не можахме да го забележим и да го хванем ".

Фулвиан се разгневил още повече. Той пратил още воини с оръжие и им заповядал със мощ да доведат апостола, а в случай че някой стартира да се противи и да го пази, да бъде погубен. Но и тези воини се завърнали с празни ръце, тъй като, когато наближили храма, небесна светлина озарила апостола и защото не били в положение да го гледат, те изпаднали в огромен боязън, хвърлили оръжието си, побягнали обратно и разказали за станалото на княза, Фулвиан ужасно се разярил и тръгнал с всички свои прислужници самичък да хване апостола. Но едвам съумял да се приближи към него, когато ненадейно ослепял и почнал да моли за лидер. Тогава взел да умолява апостола да му елементарни съгрешението и да просвети ослепелите му очи. Свети Матей осенил с кръстно предсказание очите на княза и му дарувал просветление, Фулвиан прогледнал, само че единствено с телесните очи, тъй като злобата го ослепила толкоз, че приписал това велико знамение не на Божият мощ, а на чудо. Той взел апостола за ръка и го отвел и двореца си, като се преструвал, че желае да му окаже почести, а в сърцето си лукаво замислял да хвърли Господния деятел в огъня като мъдрец. Но предузнал неговите лукавите замисли и тайните придвижвания на сърцето му, апостолът го изобличил и споделил:

- Лъстиви мъчителю! Скоро ли ще извършиш замисленото? Направи това, което сатаната е вложил в сърцето ти, а аз, както виждаш, съм подготвен да претърпя всичко за моя Бог.

Тогава князът заповядал на воините си да заловен свети Матей, да го хвърлят на земята по тил, а ръцете и нозете му крепко да приковат с гвоздеи. Когато създали това, прислужниците по заповед на мъчителя събрали доста съчки и клони, донесли смола и сяра, поставили ги върху свети Матей и ги запалили. Издигнал се огромен пламък и всички си мислели, че Христовият деятел към този момент е изгорен, само че ненадейно огънят загаснал и свети Матей се оказал жив, незасегнат и прославящ Бога. Хората изпаднали в смут от такова дивно знамение и въздали хвала на Бога на апостола. Но Фулвиан още повече се разярил. Като не желаел да съзре Божията мощ, която опазила жив и незасегнат от огъня Христовия просветител, той беззаконно упреквал праведника и го наричал мъдрец.

- Матей - твърдял той - угаси огъня и остана жив в него с чудо.

После заповядал да донесат още повече дърва и съчки, да ги сложат върху светия деятел, а от горната страна да ги полеят със смола. Освен това наредил да донесат неговите дванадесет златни идола и да ги слагат в кръг към огъня, като ги призовавал на помощ, та тяхната мощ да попречи на апостола да се избави от пламъка и да се трансформира в пепел. А в огъня светият деятел се молел на Господ на силите да покаже непобедимата Си мощ, да яви безсилието на езическите богове и да иосрами тези, които им се надяват.

И ненадейно огненият пламък с ужасяващ гръм се устремил върху златните идоли и те се разтопили от огъня като восък. Много от присъстващите погрешни били изгорени, а от разтопените идоли изригнал пламък, който в облика на дракон се устремил към Фулвиан, тъй че той не могъл да избяга и да се избави от заплахата, до момента в който не призовал смирено апостола да го избави от гибелта. А той запретил на огъня и пламъкът незабавно загаснал и сходството на огнен дракон изчезнало. Фулвиан желал с почести да извади светия от огъня, само че той се помолил и предал святата си душа в ръцете на Бога. Тогава князът заповядал да донесат златен одър и да положат на него честното тяло, неповредено от огъня, да го облекат в скъпоценни одежди, и като го вдигнал дружно с велможите си, го внесъл в своя замък. Но той още нямал съвършена религия и заповядал да създадат стоманен ковчег, да го запечатат с олово от всички страни и да го хвърлят в морето. При това споделил на велможите си:

- Ако Този, Който резервира Матей незасегнат в огъня, го опази да не потъне във водата, значи в действителност Той е Единият Бог и на Него ще се покланяме, като оставим всички наши богове, които не можаха да избавят себе си от крах в огъня.

След като стоманеният ковчег с честните мощи бил хвърлен в морето, през нощта светият се явил на свещеник Платон и му споделил:

- Иди на следващия ден на морския бряг, на изток от княжеския замък, и там вземи мощите ми, изнесени на сушата.

На сутринта епископът, съпроводен от доста вярващи, се отправил на посоченото място и намерил стоманения ковчег с мощите на свети деятел Матей, както му било известено вън видението.

Като научил за това, пристигнал князът със своите велможи и този път изцяло повярвал в нашия Господ Иисус Христос, високо изповядал, че Той е Единият Истински Бог, който е за пазил незасегнат Своя раб Матей, както приживе в огъня, по този начин и след гибелта във водата. И като паднал пред ковчега с мо щите на апостола, помолил светеца да му елементарни провинения та пред него и от все сърце поискал да се кръсти. Като видял вярата и усърдието на Фулвиан, свещеник Платон го огласил, научил го на същинската света религия и го кръстил. И когато по­ложил ръката си на главата му и желал да му даде име, свише се чул глас да споделя:

- Наречи го не Фулвиан, а Матей.

Приел в кръщението името на апостола, князът се стараел да бъде имитатор и на неговия живот. Скоро той предал на различен княжеската власт, отказал се изцяло от суетата на света, отдал се на молитва в Божията черква и бил почетен от свещеник Платон с презвитерски ранг. А когато след три години епископът умрял, на оставилия княжеската власт презвитер Матей във привидение се явил деятел Матей и го увещавал да одобри епископския трон на блажения Платон. Презвитерът приел епископството и добре се потрудил за Христовото благовестие. Той отвърнал мнозина от идолопоклонството и ги довел при Бога, а след това самичък минал при Него след дълъг и богоугоден живот. И дружно със свети евангелист Матей пред стои пред Божия трон и моли Господа и ние да бъдем наследници на безконечното Божие Царство. Амин.