Мария Бинева, синхронно плуване: Моето сърце е в артистичното плуване
Варна. Сърцето ми е в артистичното плуване. Започнах и се отдръпвам с обич. Не бих загърбила спорта – дори в противен случай, постоянно ще оказвам помощ. А когато идват нови триумфи, това ще е безпределно задоволство за мен. Защото съм оставила парченце от себе си в обичания спорт. И имам вяра, че той ще върви напред! Има светлина и вяра!
Като хубав гердан от перли се редят думите. Идват надълбоко от сърцето на Мария Бинева. Жената, която слага във Варна началото на най-красивия и мекушав спорт във водата – артистичното плуване. Отдава 40 години от живота си точно на него. Именно през днешния ден, с обилен празник, във Варна треньори и състезатели ще отпразнуват 40 година от основаването на артистичното плуване във Варна, съобщи кореспондент на Радио „ Фокус “ – Варна . Съдбата среща Мария и артистичното плуване през 1981 година, когато Бинева слага основите на красивия спорт в морската столица. През 1990 година към този момент е ръководител на Националния съдийски комитет, а две години по-късно - интернационален арбитър в редиците на LEN.
Успехите се нижат един след различен – през 1994 година е приета за интернационален арбитър на FINА. През 2004 година пази норматив „ Б “, а от 2008 година й гласоподават доверие за най-престижната - категория „ А “, върховен пилотаж в международното съдийство!
От 2005 до 2018 година Мария Бинева е ръководител на Техническия комитет по синхронно плуване при Българска федерация плувни спортове. От 2011 година до сегашния миг е член на Управителния съвет на Българска федерация плувни спортове.
***
Едва ли ориста я показва инцидентно за учредител на синхронното плуване във Варна. Това е нейна огромна фантазия. И е безпределно щастлива, че я сбъдва. Мария Бинева пази превъзходни мемоари от тези, първите години, когато спортът се ражда в морската столица: „ Началото е обвързвано с
Бистра Димитрова, със София. По нейно гледище спортът се развива и в морската столица, в управлението на съдружие „ Черно море “,в лицето на Минка Ванкова и капитан Дачев, постъпват разнообразни оферти. И с помощта на корифея в БГ плуването Иван Попов, който ме познаваше доста добре като треньор по плуване, се обърнаха към мен, да слага основите. Това бе сбъдната моя фантазия! Открай време бях почитател на фигурното пързаляне, а когато гледах по малкия екран и синхронно плуване, постоянно си мечтаех за този спорт. И се случи, несъмнено не е плод на случайност! “
Трудното начало
По това време треньорите гледат с известна доза неуважение синхронистките и техните ръководители. „ Тези крайници, дето стърчат над водата, разсейвали другите… “, подсмихвали се критиците. Въпреки компликациите, Бинева поема протегнатата ръка на Кина Желева. Създава се първият клуб по синхронно плуване към тогавашното дружество „ Лазур “. Желева поема напълно неговата прехрана. Кръщават го КПС „ Лазур “.
„ Първите девойки бяха от спортното учебно заведение. Кариерата им като плувци към този момент някакси залязваше. И тогава, светла му памет, Данко Добрев, беше индивидът, който ми ги даде да работя с тях. По-късно пристигнаха треньорите Галина Василева и Снежана Пенева. След 4-5 години аз се отдръпнах – имах други задължения, бях учител по плуване в Катедрата по физкултура на Медицинския университет. Реших да се отдам на съдийството, тъй като нашият спорт е комплекс от състезатели, треньори и съдии. Ако един от трите съставния елемент липсва, спортът не може да върви “, връща лентата на спомените сполучливата варненка.
Признава, че преди време всички се учели в придвижване, нямали достъп до литература. Треньорката Бистра Димитрова прави семинари, а останалите просто попиват от нея. „ Момичетата се възпламениха, тъй като спортът е доста хубав.
Водните грации и танцът с делфините
Неслучайно учените споделят, че делфините са най-умните бозайници. Сплав от разсъдък, прелест и доста автентичен сексапил са вплетени в представленията на Делфинариума във Варна, в които вземат участие и красиви състезателки по синхронно плуване.
„ Нашият спорт си откри място в живота на България и с помощта на тези красиви представления с делфините.
Представете си красиви синхронистки, които влизат измежду делфините! Публиката е необикновено възторжена. През тези години треньорите на делфините към момента не ги бяха подготвили с доста номера, тъй че целият театър да е по-дълъг. Ние помагахме да се създаде и обогати спектакъла. Сега, от дистанцията на времето, си давам сметка, че съчетанията са били доста обикновени, семпли. Делфините след време по този начин привикнаха с девойките, че започнаха да ги прескачат, да минават сред тях, което пък беше още по-голямо шоу за феновете. В един миг трябваше да спрем, тъй като не можеха да вършат нищо и единствено се забавляваха с девойките. Целият този театър беше реалност, с помощта на Лазур, тъй като Делфинариумът беше под тяхната шапка “, вълнува се Мария Бинева.
От АБ до интернационален арбитър на ФИНА
Варненката извървява извънредно сполучлив път в съдийството. Започва от АБ и стига върха, ставайки интернационален арбитър на ФИНА, „ А “ категория. Дали пътят е бил бодлив, или моментите на задоволство са били повече, Бинева споделя искрено. И с голяма доза неспокойствие: „ Да достигнеш до най-високата категория е извънредно мъчно. Изискват се доста чести съдийски участия в интернационалните надпревари, а това по ред аргументи – и финансови, не беше допустимо. Има и друго – с цел да имаш право да бъдеш арбитър, внушителен тим от твоята страна би трябвало да взе участие в спортния конгрес. И в този момент е по този начин “.
Как се преодолява пристрастността в съдийството
След 2009 година, с цел да могат ЛЕН и ФИНА оптимално да лимитират субективния фактор в съдийството, вкараха съдийски учебни заведения, споделя Мария Бинева. „ Там, в границите на 3 – 4 дни изучавахме спецификите в съдийството и полагахме изпити. Ако ги издържиш, имаш късмет за последваща категория. И, несъмнено, получаваш участия. В интернационалните шампионати постоянно има Оbserver, така наречен наблюдаващ, който прави оценка на всички осъществявания, тя е арбитражна. И ти като арбитър, в случай че си доста покрай неговата оценка, с доста дребна разлика, получаваш добра оценка. Оценките бяха от слаб до добър. След време вкараха и доста добър, още веднъж за да се ограничи субективния фактор. Има оценка и за субективизъм или пристрастност, която е изключително значима. Аз присъствах на 4 учебни заведения, до момента в който стигна до „ А “ категория. Но не я получих толкоз бързо, колкото ми се искаше. Таня Богомилова в ролята й на общоприет секретар на БФПС, разбираше, че съдията е нужен и намираше метод да финансира тези участия, прибавя авторитетната съдийка.
Мария Бинева взе участие като арбитър оценител на извънредно богата палитра от интернационалните конгреси.
„ Най-ценни са ми надпреварите от така наречен Световна лига, международните серии, а преди години се наричаше Златна серия. Основно в Златната серия съм съдийствала в Бон. Това бе извънредно мощен шампионат, нашите състезателки покриваха изискуемия норматив за европейските и международни шампионати. Никъде не сме взели участие без затрупан норматив, безплатно. Другите ми доста мощни надпревари бяха в Барселона и Рим- Roma synchro. Елитът на европейското и международното съдийство постоянно участваше там и имаш опция да се учиш около тях, малко или доста. Освен това виждаш по какъв начин се развива самият спорт, малко по малко излиза някой с неповторими съчетания! “, откровена е Бинева.
Извървява сполучливо и йерархичната стълбица във федерацията, с цел да стигне до поста ръководител на Техническия комитет по синхронно плуване.
„ Не бих споделила, че съм проявявала изключителна упоритост към това, тъй като дълги години бях ръководител на Съдийската комисия. И пристигна един миг, в който започнах да работя единствено като основен арбитър в България. Постепенно се стигна до оглавяването от моя страна на Техническия комитет, нещата се случиха доста естествено. Работата ми беше повече административна, организационна и действително преди двайсетина години станах ръководител на Техническия комитет, освободих поста на Съдийската комисия. Два мандата съм избирана от Общото заседание на клубовете по водни спортове с 51 гласа за член на Управителния съвет на федерацията– това
значи, че има хора в плуването, които ме познават и са се доверили на опциите ми “, прибавя Бинева.
Милее за Ерата „ Таня Богомилова “
Личността на човек е водеща във всяка сфера. Таня Богомилова е доста прецизен човек, проведена, директна. Аз обичам да работя с прями хора – да ми показват моите неточности, само че когато аз посоча техните, също да се вслушат. Така взаимно си оказваме помощ и построяваме професионално. Е по какъв начин няма да жаля за нея?! С Таня се приказва на един език. Понякога може да не е приемала моите причини, само че знам, че е обмислила своето извънредно решение по даден проблем. И в случай че е показала контрааргументи, те също са били правилни. Може в даден случай да съм била прекомерно пристрастна, което е обикновено, хора сме, разсъждава Бинева. И прибавя:
„ Таня Богомилова в никакъв случай не е тръгвала с негативизъм към нашия спорт. Тя е индивидът, който за всичките тези години постоянно е участвал на републиканските ни шампионати. Вижда какво се случва. Идва и споделя: „ Не ми харесва това осъществяване, какво ще кажеш? “. Имаше разговор, заварка посред ни. Случвало се е да гледаме дружно контролно преди европейско, тя ме пита дали съгласно мен ще се случат нещата. Ето по този начин се работи. Само с такива хора спортът има прогрес! Таня Богомилова е извънреден админ. Човек, който заемайки поста общоприет секретар на Българска федерация плувни спортове, трябваше да се учи доста бързо, в придвижване. Успя да подреди федерацията безупречно – по конец! Всеки документ си имаше място, следеше се кореспонденцията от ЛЕН и ФИНА, разпределяше се по ресори кой защо дава отговор, а тя упражняваше надзор. Изключителен админ! Аз се занимавам с този спорт още от времето преди 1989 година, познавам тогавашните управленци на федерацията и имам база за съпоставяне. Мъчно ми е, че нейният 17- годишен труд бе унищожен! “
В прорез с федерацията
Мария Бинева признава, че нейното мислене не е в унисон с това на актуалното управление на федерацията по плувни спортове.
„ Много ми е болно, когато се усеща надменно отношение към артистичното плуване. Нашият спорт не получава задоволително средства от бюджета за плувните спортове!
Имам укор и към сътрудниците от Техническия комитет. Много мъчно български отбор проби на европейско състезание. Първо през 1999 година в Истанбул, след това през 2014 година Голям пробив след 15 години, случи се с помощта на Таня Богомилова - девойките излязоха на европейско състезание. Това бяха състезателките на „ Аква спорт “. Благодарение на къртовската работа на треньорката им Галина Георгиева стартира да се оформя един отбор, с който България да взе участие в цялостен състав на интернационалните конгреси. Започнаха да ни ръкопляскат. Влязохме във край с отбор на еврошампионата в Белград! След това в Тампере – идват при мен сътрудници съдии, върховен пилотаж и споделят: „ Браво, Мария, вършиме прелестно усещане! Радваме се, че България е с цялостен състав! “. Те го одобряват като почитание към форума!
Колегите от другите клубове обаче в този миг взеха решение, че видиш ли, федерацията финансира присъединяване на избран клуб. Трябва да се направи народен тим. Да, би трябвало! Нямам нищо срещу! Кой ще бъде народен треньор?! Кой ще поеме отговорността?! Плуването има народен селекционер, той работи с клубните треньори, сформира се проект за подготовка и нещата вървят. В синхронното плуване кой е народен селекционер?, вълнува се Бинева.
Споделя, че макар всичките й огорчения, е оптимист: „ Дано гилдията от треньори в този спорт най-сетне откри пресечна точка в егоцентризма си в името на спорта! Ще бъда първият, който ще ги приветства! “
Гордее се с триумфите, трупани през годините
Мария Бинева е щастлива от сполучливото развиване на обичания й спорт през годините: „ Успехите на България се дължат на клуб „ Нова “ с треньор Ирина Димитрова - първо и само до момента присъединяване на олимпийски игри през 2014 в Атина. Състезателките на НСА – треньор Юлия Чубурова, на „ Левски Спарта “ – треньор Валентина Богачева, които стигнаха до квалификации за олимпиада, върхови достижения. Не мога да подмина Калина Йорданова, която до момента има най-хубавото класиране на международно състезание. Това е история! “
Хегемонията на варненските клубове
Три варненски клуба – „ Аква спорт “ с треньор Галина Георгиева, „ Торпедо “ с Галина Андонова и „ Албатрос “ с Мирослава Пеева и Бистра Петкова, са хегемони в артистичното плуване в България години наред. Те самите повтарят триумфите на своите треньори- Галина Василева и Снежана Пенева, които 90-те години на 20 век построиха мощна варненска школа и преобладаваха със състезателките си в републиканските шампионати и бяха гръбнакът на националните тимове. Какъв е ключът към триумфа, разсъждава Мария Бинева: „ Може би това се дължи първо на известността на спорта артистично плуване във Варна. Освен това – треньорите търсят деца, не разчитат да дойдат 1 – 2 на басейна. Умеят да ги приобщят. Резултатът - клубовете във Варна са цялостни с деца. Докато в София става все по-трудно. Дали изискванията за работа, дали други справедливи фактори, даже, в случай че щете - родителите са причината…
Във Варна лятото организираме държавния шампионат навън – красиво е, прелестно, наслада за окото и душата. Отсреща е морето, зрелищно, атрактивно е. Освен това девойките вземат участие в разнообразни шоу стратегии, а това е реклама за спорта. Отделно е трудът на треньорите, той стои преди всичко. Но незабавно по-късно е значимо, че точно те умеят да привлекат състезателките и да ги задържат. Говорим за генерации, които от деца стигат до дами. Това е извънредно мъчно, изключително в тийнейджърска възраст. Истинската приятност от труда на треньора идва, когато от девойки се стигне до дами. Там е същинското артистично плуване – когато състезателят е към този момент приключен като персона, може да възпроизведе концепцията на едно комбиниране и да те допре.
Гордее се с най-успешните състезатели…
Мария Бинева се гордее с първите участници на България в олимпиада. Горда е с: Ася Анастасова, Богдана Зарева, а Калина Йорданова и Елена Радкова вземат участие в няколко Световни шампионати.
„ Дай Боже да имаме още веднъж подобен играч като Калина – със забележителен дух и борбеност – може би преди време ги имаше и в Галина Ангелова и партньорката й Калина Горбанова. Калина Йорданова гореше, за нея нямаше спънки, скачаше във водата и даваше всичко от себе си. След това състезателките на Ирина – Гергана Тонева, Мишел Хюбнер. Състезателките на Валентина Богачева – Христина Дамянова, към този момент треньор,работи в „ Пирин “. Виждам по какъв начин за толкоз малко време тези деца напредват и доближават до почетната стълба. И другите би трябвало да се преценяват с тях “, щастлива е Мария.
Артистичното плуване – все по-красиво и по-сложно
Нежният, хубав и обичан спорт става все по-труден през годините.
„ Спортът ни се трансформира в посока на техниката – фигури, детайли и хибриди от тях. Изисква се доста по-сложна хореография – повече работа с ръце и с крайници, повече компликация. Въведоха се три обособени оценки за всяко осъществяване. В техническата стратегия има оценка за осъществяване, за общо, усещане, където се изисква друго. В третата съдийска комисия се правят оценка единствено наложителните детайли – фигурите. Във волната стратегия има оценка за осъществяване, артистичност, компликация. Всички тези фактори да ги съчетаеш в едно е огромен мурафет. Малко са страните в света, които са го достигнали – Русия, Украйна, Испания, Франция, Италия, Япония, Китай “, признава Бинева.
Академии за треньори
За да са в унисон треньорите с нововъведенията, посещават специфични академии.
„ Регулярно се вършат семинари, изключително при промяна на правилника. Ето в този момент след Олимпиадата в Япония влиза в действие нов устав в артистичното плуване, той ще е годен за интервал от 4 години. Не става по-лесно, много по-сложно. В правенето на тези материали работят същинските корифеи на артистичното плуване. Няма място да оспориш това, което е направено, тъй като то е съвършено! “, споделя интернационалната съдийка от България.
Светла вяра за бъдещето
Никога няма да ме напусне вярата за по-добро. Моето сърце е в артистичното плуване. Така съм почнала и по този начин се отдръпвам. С доста обич! Това не значи, че ще загърбя спорта. Напротив! Когато има триумфи, това ще е задоволство и за мен, тъй като въпреки всичко нещо съм оставила след себе си, с цел да върви той напред. Искам да имам вяра, пожелава си Бинева.
И продължава: „ Тези хора, които врат и кипят вътре и си дават живота за артистичното плуване, ще намерят пресечната точка между тях и ще го повдигнат на по-високо равнище. Казвам го с все сърце, вълнувам се, макар че за доста хора наподобявам сурова и дистанцирана, моите усеща сега кипят “, откровена е Бинева.
Като хубав гердан от перли се редят думите. Идват надълбоко от сърцето на Мария Бинева. Жената, която слага във Варна началото на най-красивия и мекушав спорт във водата – артистичното плуване. Отдава 40 години от живота си точно на него. Именно през днешния ден, с обилен празник, във Варна треньори и състезатели ще отпразнуват 40 година от основаването на артистичното плуване във Варна, съобщи кореспондент на Радио „ Фокус “ – Варна . Съдбата среща Мария и артистичното плуване през 1981 година, когато Бинева слага основите на красивия спорт в морската столица. През 1990 година към този момент е ръководител на Националния съдийски комитет, а две години по-късно - интернационален арбитър в редиците на LEN.
Успехите се нижат един след различен – през 1994 година е приета за интернационален арбитър на FINА. През 2004 година пази норматив „ Б “, а от 2008 година й гласоподават доверие за най-престижната - категория „ А “, върховен пилотаж в международното съдийство!
От 2005 до 2018 година Мария Бинева е ръководител на Техническия комитет по синхронно плуване при Българска федерация плувни спортове. От 2011 година до сегашния миг е член на Управителния съвет на Българска федерация плувни спортове.
***
Едва ли ориста я показва инцидентно за учредител на синхронното плуване във Варна. Това е нейна огромна фантазия. И е безпределно щастлива, че я сбъдва. Мария Бинева пази превъзходни мемоари от тези, първите години, когато спортът се ражда в морската столица: „ Началото е обвързвано с
Бистра Димитрова, със София. По нейно гледище спортът се развива и в морската столица, в управлението на съдружие „ Черно море “,в лицето на Минка Ванкова и капитан Дачев, постъпват разнообразни оферти. И с помощта на корифея в БГ плуването Иван Попов, който ме познаваше доста добре като треньор по плуване, се обърнаха към мен, да слага основите. Това бе сбъдната моя фантазия! Открай време бях почитател на фигурното пързаляне, а когато гледах по малкия екран и синхронно плуване, постоянно си мечтаех за този спорт. И се случи, несъмнено не е плод на случайност! “
Трудното начало
По това време треньорите гледат с известна доза неуважение синхронистките и техните ръководители. „ Тези крайници, дето стърчат над водата, разсейвали другите… “, подсмихвали се критиците. Въпреки компликациите, Бинева поема протегнатата ръка на Кина Желева. Създава се първият клуб по синхронно плуване към тогавашното дружество „ Лазур “. Желева поема напълно неговата прехрана. Кръщават го КПС „ Лазур “.
„ Първите девойки бяха от спортното учебно заведение. Кариерата им като плувци към този момент някакси залязваше. И тогава, светла му памет, Данко Добрев, беше индивидът, който ми ги даде да работя с тях. По-късно пристигнаха треньорите Галина Василева и Снежана Пенева. След 4-5 години аз се отдръпнах – имах други задължения, бях учител по плуване в Катедрата по физкултура на Медицинския университет. Реших да се отдам на съдийството, тъй като нашият спорт е комплекс от състезатели, треньори и съдии. Ако един от трите съставния елемент липсва, спортът не може да върви “, връща лентата на спомените сполучливата варненка.
Признава, че преди време всички се учели в придвижване, нямали достъп до литература. Треньорката Бистра Димитрова прави семинари, а останалите просто попиват от нея. „ Момичетата се възпламениха, тъй като спортът е доста хубав.
Водните грации и танцът с делфините
Неслучайно учените споделят, че делфините са най-умните бозайници. Сплав от разсъдък, прелест и доста автентичен сексапил са вплетени в представленията на Делфинариума във Варна, в които вземат участие и красиви състезателки по синхронно плуване.
„ Нашият спорт си откри място в живота на България и с помощта на тези красиви представления с делфините.
Представете си красиви синхронистки, които влизат измежду делфините! Публиката е необикновено възторжена. През тези години треньорите на делфините към момента не ги бяха подготвили с доста номера, тъй че целият театър да е по-дълъг. Ние помагахме да се създаде и обогати спектакъла. Сега, от дистанцията на времето, си давам сметка, че съчетанията са били доста обикновени, семпли. Делфините след време по този начин привикнаха с девойките, че започнаха да ги прескачат, да минават сред тях, което пък беше още по-голямо шоу за феновете. В един миг трябваше да спрем, тъй като не можеха да вършат нищо и единствено се забавляваха с девойките. Целият този театър беше реалност, с помощта на Лазур, тъй като Делфинариумът беше под тяхната шапка “, вълнува се Мария Бинева.
От АБ до интернационален арбитър на ФИНА
Варненката извървява извънредно сполучлив път в съдийството. Започва от АБ и стига върха, ставайки интернационален арбитър на ФИНА, „ А “ категория. Дали пътят е бил бодлив, или моментите на задоволство са били повече, Бинева споделя искрено. И с голяма доза неспокойствие: „ Да достигнеш до най-високата категория е извънредно мъчно. Изискват се доста чести съдийски участия в интернационалните надпревари, а това по ред аргументи – и финансови, не беше допустимо. Има и друго – с цел да имаш право да бъдеш арбитър, внушителен тим от твоята страна би трябвало да взе участие в спортния конгрес. И в този момент е по този начин “.
Как се преодолява пристрастността в съдийството
След 2009 година, с цел да могат ЛЕН и ФИНА оптимално да лимитират субективния фактор в съдийството, вкараха съдийски учебни заведения, споделя Мария Бинева. „ Там, в границите на 3 – 4 дни изучавахме спецификите в съдийството и полагахме изпити. Ако ги издържиш, имаш късмет за последваща категория. И, несъмнено, получаваш участия. В интернационалните шампионати постоянно има Оbserver, така наречен наблюдаващ, който прави оценка на всички осъществявания, тя е арбитражна. И ти като арбитър, в случай че си доста покрай неговата оценка, с доста дребна разлика, получаваш добра оценка. Оценките бяха от слаб до добър. След време вкараха и доста добър, още веднъж за да се ограничи субективния фактор. Има оценка и за субективизъм или пристрастност, която е изключително значима. Аз присъствах на 4 учебни заведения, до момента в който стигна до „ А “ категория. Но не я получих толкоз бързо, колкото ми се искаше. Таня Богомилова в ролята й на общоприет секретар на БФПС, разбираше, че съдията е нужен и намираше метод да финансира тези участия, прибавя авторитетната съдийка.
Мария Бинева взе участие като арбитър оценител на извънредно богата палитра от интернационалните конгреси.
„ Най-ценни са ми надпреварите от така наречен Световна лига, международните серии, а преди години се наричаше Златна серия. Основно в Златната серия съм съдийствала в Бон. Това бе извънредно мощен шампионат, нашите състезателки покриваха изискуемия норматив за европейските и международни шампионати. Никъде не сме взели участие без затрупан норматив, безплатно. Другите ми доста мощни надпревари бяха в Барселона и Рим- Roma synchro. Елитът на европейското и международното съдийство постоянно участваше там и имаш опция да се учиш около тях, малко или доста. Освен това виждаш по какъв начин се развива самият спорт, малко по малко излиза някой с неповторими съчетания! “, откровена е Бинева.
Извървява сполучливо и йерархичната стълбица във федерацията, с цел да стигне до поста ръководител на Техническия комитет по синхронно плуване.
„ Не бих споделила, че съм проявявала изключителна упоритост към това, тъй като дълги години бях ръководител на Съдийската комисия. И пристигна един миг, в който започнах да работя единствено като основен арбитър в България. Постепенно се стигна до оглавяването от моя страна на Техническия комитет, нещата се случиха доста естествено. Работата ми беше повече административна, организационна и действително преди двайсетина години станах ръководител на Техническия комитет, освободих поста на Съдийската комисия. Два мандата съм избирана от Общото заседание на клубовете по водни спортове с 51 гласа за член на Управителния съвет на федерацията– това
значи, че има хора в плуването, които ме познават и са се доверили на опциите ми “, прибавя Бинева.
Милее за Ерата „ Таня Богомилова “
Личността на човек е водеща във всяка сфера. Таня Богомилова е доста прецизен човек, проведена, директна. Аз обичам да работя с прями хора – да ми показват моите неточности, само че когато аз посоча техните, също да се вслушат. Така взаимно си оказваме помощ и построяваме професионално. Е по какъв начин няма да жаля за нея?! С Таня се приказва на един език. Понякога може да не е приемала моите причини, само че знам, че е обмислила своето извънредно решение по даден проблем. И в случай че е показала контрааргументи, те също са били правилни. Може в даден случай да съм била прекомерно пристрастна, което е обикновено, хора сме, разсъждава Бинева. И прибавя:
„ Таня Богомилова в никакъв случай не е тръгвала с негативизъм към нашия спорт. Тя е индивидът, който за всичките тези години постоянно е участвал на републиканските ни шампионати. Вижда какво се случва. Идва и споделя: „ Не ми харесва това осъществяване, какво ще кажеш? “. Имаше разговор, заварка посред ни. Случвало се е да гледаме дружно контролно преди европейско, тя ме пита дали съгласно мен ще се случат нещата. Ето по този начин се работи. Само с такива хора спортът има прогрес! Таня Богомилова е извънреден админ. Човек, който заемайки поста общоприет секретар на Българска федерация плувни спортове, трябваше да се учи доста бързо, в придвижване. Успя да подреди федерацията безупречно – по конец! Всеки документ си имаше място, следеше се кореспонденцията от ЛЕН и ФИНА, разпределяше се по ресори кой защо дава отговор, а тя упражняваше надзор. Изключителен админ! Аз се занимавам с този спорт още от времето преди 1989 година, познавам тогавашните управленци на федерацията и имам база за съпоставяне. Мъчно ми е, че нейният 17- годишен труд бе унищожен! “
В прорез с федерацията
Мария Бинева признава, че нейното мислене не е в унисон с това на актуалното управление на федерацията по плувни спортове.
„ Много ми е болно, когато се усеща надменно отношение към артистичното плуване. Нашият спорт не получава задоволително средства от бюджета за плувните спортове!
Имам укор и към сътрудниците от Техническия комитет. Много мъчно български отбор проби на европейско състезание. Първо през 1999 година в Истанбул, след това през 2014 година Голям пробив след 15 години, случи се с помощта на Таня Богомилова - девойките излязоха на европейско състезание. Това бяха състезателките на „ Аква спорт “. Благодарение на къртовската работа на треньорката им Галина Георгиева стартира да се оформя един отбор, с който България да взе участие в цялостен състав на интернационалните конгреси. Започнаха да ни ръкопляскат. Влязохме във край с отбор на еврошампионата в Белград! След това в Тампере – идват при мен сътрудници съдии, върховен пилотаж и споделят: „ Браво, Мария, вършиме прелестно усещане! Радваме се, че България е с цялостен състав! “. Те го одобряват като почитание към форума!
Колегите от другите клубове обаче в този миг взеха решение, че видиш ли, федерацията финансира присъединяване на избран клуб. Трябва да се направи народен тим. Да, би трябвало! Нямам нищо срещу! Кой ще бъде народен треньор?! Кой ще поеме отговорността?! Плуването има народен селекционер, той работи с клубните треньори, сформира се проект за подготовка и нещата вървят. В синхронното плуване кой е народен селекционер?, вълнува се Бинева.
Споделя, че макар всичките й огорчения, е оптимист: „ Дано гилдията от треньори в този спорт най-сетне откри пресечна точка в егоцентризма си в името на спорта! Ще бъда първият, който ще ги приветства! “
Гордее се с триумфите, трупани през годините
Мария Бинева е щастлива от сполучливото развиване на обичания й спорт през годините: „ Успехите на България се дължат на клуб „ Нова “ с треньор Ирина Димитрова - първо и само до момента присъединяване на олимпийски игри през 2014 в Атина. Състезателките на НСА – треньор Юлия Чубурова, на „ Левски Спарта “ – треньор Валентина Богачева, които стигнаха до квалификации за олимпиада, върхови достижения. Не мога да подмина Калина Йорданова, която до момента има най-хубавото класиране на международно състезание. Това е история! “
Хегемонията на варненските клубове
Три варненски клуба – „ Аква спорт “ с треньор Галина Георгиева, „ Торпедо “ с Галина Андонова и „ Албатрос “ с Мирослава Пеева и Бистра Петкова, са хегемони в артистичното плуване в България години наред. Те самите повтарят триумфите на своите треньори- Галина Василева и Снежана Пенева, които 90-те години на 20 век построиха мощна варненска школа и преобладаваха със състезателките си в републиканските шампионати и бяха гръбнакът на националните тимове. Какъв е ключът към триумфа, разсъждава Мария Бинева: „ Може би това се дължи първо на известността на спорта артистично плуване във Варна. Освен това – треньорите търсят деца, не разчитат да дойдат 1 – 2 на басейна. Умеят да ги приобщят. Резултатът - клубовете във Варна са цялостни с деца. Докато в София става все по-трудно. Дали изискванията за работа, дали други справедливи фактори, даже, в случай че щете - родителите са причината…
Във Варна лятото организираме държавния шампионат навън – красиво е, прелестно, наслада за окото и душата. Отсреща е морето, зрелищно, атрактивно е. Освен това девойките вземат участие в разнообразни шоу стратегии, а това е реклама за спорта. Отделно е трудът на треньорите, той стои преди всичко. Но незабавно по-късно е значимо, че точно те умеят да привлекат състезателките и да ги задържат. Говорим за генерации, които от деца стигат до дами. Това е извънредно мъчно, изключително в тийнейджърска възраст. Истинската приятност от труда на треньора идва, когато от девойки се стигне до дами. Там е същинското артистично плуване – когато състезателят е към този момент приключен като персона, може да възпроизведе концепцията на едно комбиниране и да те допре.
Гордее се с най-успешните състезатели…
Мария Бинева се гордее с първите участници на България в олимпиада. Горда е с: Ася Анастасова, Богдана Зарева, а Калина Йорданова и Елена Радкова вземат участие в няколко Световни шампионати.
„ Дай Боже да имаме още веднъж подобен играч като Калина – със забележителен дух и борбеност – може би преди време ги имаше и в Галина Ангелова и партньорката й Калина Горбанова. Калина Йорданова гореше, за нея нямаше спънки, скачаше във водата и даваше всичко от себе си. След това състезателките на Ирина – Гергана Тонева, Мишел Хюбнер. Състезателките на Валентина Богачева – Христина Дамянова, към този момент треньор,работи в „ Пирин “. Виждам по какъв начин за толкоз малко време тези деца напредват и доближават до почетната стълба. И другите би трябвало да се преценяват с тях “, щастлива е Мария.
Артистичното плуване – все по-красиво и по-сложно
Нежният, хубав и обичан спорт става все по-труден през годините.
„ Спортът ни се трансформира в посока на техниката – фигури, детайли и хибриди от тях. Изисква се доста по-сложна хореография – повече работа с ръце и с крайници, повече компликация. Въведоха се три обособени оценки за всяко осъществяване. В техническата стратегия има оценка за осъществяване, за общо, усещане, където се изисква друго. В третата съдийска комисия се правят оценка единствено наложителните детайли – фигурите. Във волната стратегия има оценка за осъществяване, артистичност, компликация. Всички тези фактори да ги съчетаеш в едно е огромен мурафет. Малко са страните в света, които са го достигнали – Русия, Украйна, Испания, Франция, Италия, Япония, Китай “, признава Бинева.
Академии за треньори
За да са в унисон треньорите с нововъведенията, посещават специфични академии.
„ Регулярно се вършат семинари, изключително при промяна на правилника. Ето в този момент след Олимпиадата в Япония влиза в действие нов устав в артистичното плуване, той ще е годен за интервал от 4 години. Не става по-лесно, много по-сложно. В правенето на тези материали работят същинските корифеи на артистичното плуване. Няма място да оспориш това, което е направено, тъй като то е съвършено! “, споделя интернационалната съдийка от България.
Светла вяра за бъдещето
Никога няма да ме напусне вярата за по-добро. Моето сърце е в артистичното плуване. Така съм почнала и по този начин се отдръпвам. С доста обич! Това не значи, че ще загърбя спорта. Напротив! Когато има триумфи, това ще е задоволство и за мен, тъй като въпреки всичко нещо съм оставила след себе си, с цел да върви той напред. Искам да имам вяра, пожелава си Бинева.
И продължава: „ Тези хора, които врат и кипят вътре и си дават живота за артистичното плуване, ще намерят пресечната точка между тях и ще го повдигнат на по-високо равнище. Казвам го с все сърце, вълнувам се, макар че за доста хора наподобявам сурова и дистанцирана, моите усеща сега кипят “, откровена е Бинева.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ