Общо 60 години затвор даде ВКС на българи и испанец за въоръжен грабеж
Върховният касационен съд остави в действие доказана от Апелативен съд – Пловдив присъда на Пазарджишкия областен съд, с която българските жители Васил Атанасов и Джамал Аликов и испанецът Фернандо Кастро са наказани по на 20 години отнемане от независимост за въоръжен обир.
Пазарджишкият областен съд е признал тримата подсъдими за отговорни в това, че на 21.12. 2015 година, в гр. Пазарджик, в съучастничество като съизвършители, посредством потребление на мощ и заплашване, са лишили непознати движими движимости от владението на разнообразни лица с желание незаконно да ги присвоят, като грабежът е в изключително огромни размери, причинителите са били въоръжени и същият е бил съпроводен с причиняване на междинни телесни повреди на един от потърпевшите. Деянието за подсъдимите Атанасов и Кастро е при рисков рецидив.
Подсъдимите знаели, че потърпевшото семейство има пари, тъй като неотдавна било продало лек автомобил „ Порше Панамера “ и за това решили да го оберат. Проучили в детайли разположението на постройките в парцела на фамилията в Пазарджик и се снабдили с нелегално оръжие. Място на нападението било помещение, благосъстоятелност на компания, която разполагала с няколко здания и офиси. Имало и настрана помещение, което било употребявано за барбекю. Пред оградата, до входната врата на двора, се намирала каравана за пазача на обекта. На 21. 12. 2015 година първо нападнали пазача на къщата. Вързали го със свински опашки и залепили устата му с тиксо. След това нахлули маскирани и въоръжени в постройката, в която се намирало барбекюто, където семейство и родственици били събрани на софра. Простреляли брата на притежателя в крайници и ръката. Завързали всички и изчакали да се прибере и дъщерята с детето си. Нападнали и тях. Взели солидните златни украшения и часовници от мъжете и дамите и парите, които намерили в чантата на едната потърпевша. Всичко било на обща стойност 66 714 лв.. След това избягали с автомобил. Полицейски автопатрул ги спрял за инспекция по пътя към Пещера, само че те потеглили с колата, до момента в който служителите на реда проверявали персоналните им документи, които останали в ръцете на униформените. Скрили оръжието някъде край пътя и се разделили. По-късно след оперативно - издирвателни действия от полицията били арестувани.
Делото в Пловдивския апелативен съд е формирано по отношение на митинг на Окръжна прокуратура – Пазарджик, тъжби на частни обвинители и на тримата подсъдими. Протестът на прокурора, както и жалбите на частните обвинители и подсъдимите са неоснователни, е заключението на апелативните съдии след извършеното въззивно произвеждане, което завършва с потвърждаване на 20-годишните санкции на тримата подсъдими. Те са наказани и да заплатят общо 342 465 лв. на петимата потърпевши за претърпени имуществени и неимуществени вреди.
Върховният касационен съд отхвърля митинга на прокуратурата, която упорства тримата подсъдими да бъдат наказани по по-тежката правна подготовка – за въоръжен обир, съпроводен с опит за ликвидиране на Тодор Николов, само че пледира в правосъдна зала за потвърждаване на наложените санкции от 20 години отнемане от независимост. Върховен касационен съд оставя без почитание и жалбите на частните обвинители, които упорстват за смяна на квалификацията и доживотни присъди на тримата подсъдими.
Касационната инстанция показва, че от заключението на спомагателната здравна експертиза по делото се удостоверява тежестта и характера на породеното увреждане в региона на левия крак на потърпевшия Николов, което е несъмнено на междинна телесна щета, като не се открива вследствие на получените пострадвания да е настъпила непосредствена заплаха за живота на потърпевшия, заради което в тази ситуация откритият механизъм на причиняване на уврежданията – за обезвреждане на съпротивата на потърпевшия и заплашване, техният темперамент и тежест не сочат на образуван директен предумисъл за ликвидиране на потърпевшия. „ Пловдивският апелативен съд е изложил извънредно подробни претекстове по въпроса за наказването, което следва да се наложи на тримата подсъдими, от една страна като тип наказване и от друга като съответна тежест на определения тип глоба, която е определил. Върховен касационен съд се съгласява със мнението на следения въззивен съд, че от трите различно планувани санкции за закононарушението, за което подсъдимите са приети за отговорни по член 199, алинея 2 от Наказателен кодекс най-подходящо по тип наказване за реализиране на задачите по член 36 от Наказателен кодекс и оптимално съответно на тежестта на осъщественото действие се явява наказването отнемане от независимост, което дефинира неоснователността на настояването в жалбите на частните обвинители за анулация на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане за налагане на по-тежко по тип наказване, а точно пожизнен затвор. “-се споделя в решението на висшите магистрати. Те одобряват за вярна преценката на пловдивските апелативни съдии, че цялостната характерност на личността на тримата подсъдими, тежестта на действието, прегледана вкупом с предходните осъждания на подсъдимите, изисква по-интензивна насила и че задачите на наказването по отношение на тях не могат да бъдат реализирани дейно с налагане на по-ниско по мярка наказване. Съвкупната преценка на събитията по делото, които надвишават рамките на нормалната социална заплаха за закононарушенията срещу собствеността, вярно са били регистрирани като мотив в тенденция нуждата от оптималната дълготрайност на лишаването от независимост за реализиране на целения с наказателната принуда резултат, заради което в тази ситуация не са налице учредения за демонстрация на по-голяма благосклонност по отношение на дейците. По изложените съображения недоволствата за очевидна неправда на наказванията на тримата подсъдими са признати за неоснователни и жалбите им за понижаване на размера на наложените санкции отнемане от независимост са били оставени без почитание, заради което същите следва да изтърпят наказване в оптимално планувания от закона размер от по 20 години отнемане от независимост.
Решението на Върховния касационен съд е дефинитивно.
Пазарджишкият областен съд е признал тримата подсъдими за отговорни в това, че на 21.12. 2015 година, в гр. Пазарджик, в съучастничество като съизвършители, посредством потребление на мощ и заплашване, са лишили непознати движими движимости от владението на разнообразни лица с желание незаконно да ги присвоят, като грабежът е в изключително огромни размери, причинителите са били въоръжени и същият е бил съпроводен с причиняване на междинни телесни повреди на един от потърпевшите. Деянието за подсъдимите Атанасов и Кастро е при рисков рецидив.
Подсъдимите знаели, че потърпевшото семейство има пари, тъй като неотдавна било продало лек автомобил „ Порше Панамера “ и за това решили да го оберат. Проучили в детайли разположението на постройките в парцела на фамилията в Пазарджик и се снабдили с нелегално оръжие. Място на нападението било помещение, благосъстоятелност на компания, която разполагала с няколко здания и офиси. Имало и настрана помещение, което било употребявано за барбекю. Пред оградата, до входната врата на двора, се намирала каравана за пазача на обекта. На 21. 12. 2015 година първо нападнали пазача на къщата. Вързали го със свински опашки и залепили устата му с тиксо. След това нахлули маскирани и въоръжени в постройката, в която се намирало барбекюто, където семейство и родственици били събрани на софра. Простреляли брата на притежателя в крайници и ръката. Завързали всички и изчакали да се прибере и дъщерята с детето си. Нападнали и тях. Взели солидните златни украшения и часовници от мъжете и дамите и парите, които намерили в чантата на едната потърпевша. Всичко било на обща стойност 66 714 лв.. След това избягали с автомобил. Полицейски автопатрул ги спрял за инспекция по пътя към Пещера, само че те потеглили с колата, до момента в който служителите на реда проверявали персоналните им документи, които останали в ръцете на униформените. Скрили оръжието някъде край пътя и се разделили. По-късно след оперативно - издирвателни действия от полицията били арестувани.
Делото в Пловдивския апелативен съд е формирано по отношение на митинг на Окръжна прокуратура – Пазарджик, тъжби на частни обвинители и на тримата подсъдими. Протестът на прокурора, както и жалбите на частните обвинители и подсъдимите са неоснователни, е заключението на апелативните съдии след извършеното въззивно произвеждане, което завършва с потвърждаване на 20-годишните санкции на тримата подсъдими. Те са наказани и да заплатят общо 342 465 лв. на петимата потърпевши за претърпени имуществени и неимуществени вреди.
Върховният касационен съд отхвърля митинга на прокуратурата, която упорства тримата подсъдими да бъдат наказани по по-тежката правна подготовка – за въоръжен обир, съпроводен с опит за ликвидиране на Тодор Николов, само че пледира в правосъдна зала за потвърждаване на наложените санкции от 20 години отнемане от независимост. Върховен касационен съд оставя без почитание и жалбите на частните обвинители, които упорстват за смяна на квалификацията и доживотни присъди на тримата подсъдими.
Касационната инстанция показва, че от заключението на спомагателната здравна експертиза по делото се удостоверява тежестта и характера на породеното увреждане в региона на левия крак на потърпевшия Николов, което е несъмнено на междинна телесна щета, като не се открива вследствие на получените пострадвания да е настъпила непосредствена заплаха за живота на потърпевшия, заради което в тази ситуация откритият механизъм на причиняване на уврежданията – за обезвреждане на съпротивата на потърпевшия и заплашване, техният темперамент и тежест не сочат на образуван директен предумисъл за ликвидиране на потърпевшия. „ Пловдивският апелативен съд е изложил извънредно подробни претекстове по въпроса за наказването, което следва да се наложи на тримата подсъдими, от една страна като тип наказване и от друга като съответна тежест на определения тип глоба, която е определил. Върховен касационен съд се съгласява със мнението на следения въззивен съд, че от трите различно планувани санкции за закононарушението, за което подсъдимите са приети за отговорни по член 199, алинея 2 от Наказателен кодекс най-подходящо по тип наказване за реализиране на задачите по член 36 от Наказателен кодекс и оптимално съответно на тежестта на осъщественото действие се явява наказването отнемане от независимост, което дефинира неоснователността на настояването в жалбите на частните обвинители за анулация на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане за налагане на по-тежко по тип наказване, а точно пожизнен затвор. “-се споделя в решението на висшите магистрати. Те одобряват за вярна преценката на пловдивските апелативни съдии, че цялостната характерност на личността на тримата подсъдими, тежестта на действието, прегледана вкупом с предходните осъждания на подсъдимите, изисква по-интензивна насила и че задачите на наказването по отношение на тях не могат да бъдат реализирани дейно с налагане на по-ниско по мярка наказване. Съвкупната преценка на събитията по делото, които надвишават рамките на нормалната социална заплаха за закононарушенията срещу собствеността, вярно са били регистрирани като мотив в тенденция нуждата от оптималната дълготрайност на лишаването от независимост за реализиране на целения с наказателната принуда резултат, заради което в тази ситуация не са налице учредения за демонстрация на по-голяма благосклонност по отношение на дейците. По изложените съображения недоволствата за очевидна неправда на наказванията на тримата подсъдими са признати за неоснователни и жалбите им за понижаване на размера на наложените санкции отнемане от независимост са били оставени без почитание, заради което същите следва да изтърпят наказване в оптимално планувания от закона размер от по 20 години отнемане от независимост.
Решението на Върховния касационен съд е дефинитивно.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ