А може ли без Висш съдебен съвет
Въпросът може ли страната да остане без настоящ Висш правосъден съвет на пръв взор наподобява безразсъден, само че в действителност е изцяло настоящ. Мандатът на сегашния Висш съдебен съвет изтича на 3 октомври т.г. По закон нови членове на съвета би трябвало да бъдат определени до най-късно до 3 септември. Но от Народното събрание излизат от ден на ден сигнали, че изборът на 11 нови членове от парламентарната квота е неосъществим, тъй като на практика е невероятно да се събере нужното болшинството от ⅔ (160 гласа), с което би трябвало да бъде одобрен всеки един от претендентите поотделно.
Мнозина са склонни да подценяват тематиката за Висш съдебен съвет, без да си дават сметка, че Висш съдебен съвет не е единствено органът, който би трябвало да реши дали да приключи мандата на основния прокурор Иван Гешев за нарушавания. Това, което визира всички без изключение, е, че от Висш съдебен съвет зависи какви ще са съдиите, които вземат решение делата на хората, какви ще се прокурорите, от които зависи дали да проверяват обещано закононарушение или не. Именно Висш съдебен съвет назначава и покачва всички магистрати, той санкционира за пропуски, и всеки обособен състав на съвета, всеки обособен негов член взема решение тази задача съгласно разбиранията си. Другояче казано - Висш съдебен съвет се възпроизвежда в системата и я построява по собствен облик и сходство.
За някои тематиката за Висш съдебен съвет явно наподобява дребна на фона на злободневни и взривоопасни проблеми като военната помощ за Украйна, споровете със Северна Македония, газовите проблеми, инфлацията и всички други, които клатят страната. Депутати от ръководещата коалиция реагират даже с неспокойствие и скука на въпроса за избора на Висш съдебен съвет.
Но: в случай че наесен страната се окаже без Висш съдебен съвет, това ще стане следващият мотив против ръководещите, че нямат потенциал да изпълнят уговорката си за правосъдна промяна. Това ще е конституционна рецесия, която може да докара до блокаж на всички кадрови решения в системата, както и бюджетни разтърсвания, тъй като ще се наложи Министерският съвет да внася проектобюджета на правосъдната власт, а не е ясно кой по-късно ще го разпределя. Без да има решение на Висш съдебен съвет да вземем за пример е невероятно магистрат да напусне правосъдната система даже в случай че е навършил 65 години и по конституция би трябвало незабавно да бъде освободен. Всъщност, никой не би могъл да напусне системата, нито да влезе в нея, няма да има състезания, дисциплинарни производства и санкции, няма по какъв начин да започва произвеждане за освобождение на основния прокурор Иван Гешев.
Реклама
Много по-сериозни обаче биха били политическите негативи, в случай че ръководещите застанат зад тезата, че няма спънка сегашният тотално дискредитиран правосъден съвет да продължи да извършва функционалностите си и след приключването на мандата му, каквито индикации се появяват. Това би било тежък имиджов неуспех на управническата коалиция, която пристигна на власт с разгласен приоритет за очистване на модела, по който е основан актуалният Висш съдебен съвет и самия съвет.
Настоящият Висш правосъден съвет стана генератор и обект на доста кавги, които надалеч не се изчерпват единствено с избора на основния прокурор Иван Гешев и нежеланието да се разискват дейностите му, които петнят правосъдната власт. Затова и продължаването на мандата му би било цялостен имиджов неуспех за актуалните ръководещи. Фотограф: Надежда Чипева
Непреодолимата конституционна рамка С последните промени в Конституцията през 2015 година бе въведено болшинство от 160 гласа за избор на членове на Висш съдебен съвет от парламентарната квота - като гаранция, че в съвета няма да попадат несъстоятелни хора, партийна номенклатура или проводници на разнообразни групови или корпоративни ползи. (Такова болшинство от ⅔ към оня миг към този момент бе въведено за избор на правосъдните инспектори). Ефектът обаче се оказа тъкмо противоположен. Новото условие за квалифицирано болшинство се оказа още по-силен тласък за предварителни подмолни сделки сред партиите за разпределение на парламентарната квота и авансово одобряване на поименния лист с определените. Гласуването в пленарната зала остана условност, церемониално обвързване, с което просто се придава гласност на авансово изработен избор.
Сега обаче мощното опълчване на ръководещи и съпротива изключва каквито и да е договаряния, разясняват импровизирано депутати от съвсем всички групи. Показателно е, в действителност, мълчанието на Народното събрание във връзка различен " неосъществим избор " - за нови членове на Инспектората към Висш съдебен съвет и за нов основен контрольор на мястото на Теодора Точкова, които към този момент просрочиха мандата си с повече от две години. През януари парламентарната правна комисия включи в дневния си ред тематиката за избор на нови правосъдни инспектори, само че след това тихомълком я извади от програмата си без каквито и да е обществени пояснения. Напук на обещанията за транспарантно ръководство, въпросът с изборите за нови инспектори и нови членове на Висш съдебен съвет не се разяснява, а очевидната причина е, че ръководещите са в невъзможност. Без илюзии Неофициално депутати споделят, че ръководещите вършат проекти да отсрочат изборите за нов Висш съдебен съвет и по образеца на Инспектората да оставят сегашния съвет да работи до избора на нов - когато и както бъде осъществен той. Към момента това значи да се даде неопределен мандат на настоящия Висш съдебен съвет, което звучи неуместно. Друг е въпросът дали е конституционно възможно.
Пред " Капитал " правист от парламентарната група на Българска социалистическа партия предвижда с съвсем цялостна решителност, че няма възможност Народното събрание да избере своята квота във Висш съдебен съвет. В момента от ГЕРБ виждат изборите за Инспектората и за Висш съдебен съвет като средство да принудят ръководещите да ги признаят за равносилен сътрудник в политиката, като политическа мощ, с която може да се води разговор и да се реализират договорености, разяснява той. И показва увереност, че наесен се задава конституционна рецесия. От пресцентъра на партията обаче не получихме формален отговор каква е концепцията им за проточения мандат на правосъдни инспектори и идния избор на Висш съдебен съвет.
Реклама
" Още като специалист съм предупреждавала, че въвеждането на болшинство от ⅔ за избор на членове на Висш съдебен съвет и Инспектората е бомба със закъснител, тъй като парламентите ще стават все по-фрагментирани. Към момента обстановката е такава, че е съвсем невероятно да се избере парламентарната квота във Висш съдебен съвет. А идващият парламент ще бъде още по-фрагментиран ", разяснява за " Капитал " Ива Митева от Има Такъв Народ. Според нея няма по какъв начин един подобен избор да се случи без разговор сред всички парламентарни групи, в това число и с ГЕРБ и Движение за права и свободи - както във връзка с Висш съдебен съвет, по този начин и за Инспектората, а същото важи и за измененията в Конституцията. Към момента партиите от ръководещата коалиция имат 134 депутати, даже и с " Възраждане " вършат 147, с 13 по-малко от нужните 160 гласа за избор на всеки един обособен претендент, както и за конституционни промени, сочи тя.
Въвеждането на болшинство от ⅔ за избор на членове на Висш съдебен съвет и Инспектората е бомба със закъснител, тъй като парламентите ще стават все по-фрагментирани. Ива Митева
депутат от "Има подобен народ "
От " Продължаваме промяната " предоставиха коментар на ръководителя на правната комисия Милен Матеев: " Изисква се необятен консенсус в поддръжка на кандидатурите, предвид на нужното болшинство от 2/3 и търсим най-достойните, с високи професионални и нравствени качества претенденти, зад които да застане единно обединението, преди да задействаме процедурата ". На въпрос по какъв начин чакат да решат казуса с нужното болшинство от 160 депутатски гласа, Матеев дава отговор: " Чрез разговор. Ще беседваме и с опозицията, с цел да реализираме консенсус по този въпрос. Преговорите няма да са леки ".
Към момента няма нужното болшинство за избор и алтернативата е сред това да форсираме процедура без болшинство, която да се провали, или да търсим вид за реализиране на болшинство - това дадоха отговор от " Демократична България " на същия въпрос.
Как се комплектова Висш съдебен съвет ВСС се състои от 25 души, от които трима по право - ръководителите на висшите съдилища и основния прокурор. Парламентът избира 11 членове на Висш съдебен съвет, от които шестима - за съдийската гилдия, и петима - за прокурорската гилдия. Съдебната квота също е от 11 членове. Съдиите избират от своя състав шестима членове на Висш съдебен съвет за съдийската гилдия, прокурорите - четирима за прокурорската гилдия, следователите - един член за прокурорската гилдия. Четено Коментирано Препоръчвано 1 Данъци и обезпечаване 2 Войната в Украйна 3 Икономика 1 Политика 2 Икономика 3 Данъци и обезпечаване 1 Икономика 2 Войната в Украйна 3 Енергетика Реклама
Съдебната власт към този момент започва изборите Междувременно, правосъдната власт насрочи избори за нови 11 членове на Висш съдебен съвет от правосъдната квота, които ще бъдат извършени през юни и юли. Общото заседание на следователите, които би трябвало да изберат един собствен представител във Висш съдебен съвет, ще се организира при започване на юни - на 4 юни ще е чуването, а на 11 юни - гласуването. Общото заседание на съдиите, които избират шестима души в съвета, ще се организира надлежно на 18 юни (изслушване) и на 25 юни (гласуване). Прокурорското общо заседание е при започване на юли - надлежно на 2 и 9 юли. Прокурорите избират четирима свои представители в прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет.
Което значи, че на 3 октомври може да се окажем с определена правосъдна квота, само че без парламентарна квота. И с доста въпроси. Един Конституционен съд ни дели от конституционната рецесия По определение конституционна рецесия е налице, когато един конституционно открит орган блокира работата на различен конституционно открит орган до степен той да не може да действа. Както нормално се случва в България, в такива случаи казусът се трансферира на Конституционния съд (КС)
В края на април възможно ли е инспекторите в Инспектората на Висш съдебен съвет (ИВСС), както и основният правосъден контрольор Теодора Точкова, да извършват функционалностите си в изискванията на изминал мандат. Но също по този начин - възможно ли е да спре за неопределен срок активността на ИВСС заради безучастие на Народното събрание. Сезирането на Конституционен съд с този въпрос е доста закъсняло, то се случва в този момент не тъй като някой се е загрижил за инспектората, а тъй като някои среди чакат от Конституционен съд надали не да допише конституцията, за стимулира по някакъв метод, че актуалният Висш съдебен съвет може да остане и да продължи да действа и след приключването на мандата му. Защото правилото, който Конституционен съд одобри за Инспектората, ще важи с цялостна мощ и за Висш съдебен съвет.
Интригата е доста заплатена. През 2010 година Конституционен съд се произнесе с изрично решение, че " приключването на мандата на груповия орган приключва мандата на всички членове на органа ".). А преди този момент, през 2005 година новоприет текст в правосъдния закон, който даде опция да се удължава 7-годишният мандат на ръководителите на висшите съдилища и основния прокурор - до встъпване в служба на техните приемници. Тогава казусът имаше и съответно измерение - мандатът на тогавашният основен прокурор Никола Филчев изтичаше на 18 февруари 2006 година,а неуспехът (или нежеланието) на Висш съдебен съвет да избере нов основен прокурор можеше да го продължи незнайно какъв брой.
Бюлетин Легал Компас
Научавайте най-важното от правния свят и правосъдната система всяка седмица на мейла си
Вашият email Записване
Мнозина са склонни да подценяват тематиката за Висш съдебен съвет, без да си дават сметка, че Висш съдебен съвет не е единствено органът, който би трябвало да реши дали да приключи мандата на основния прокурор Иван Гешев за нарушавания. Това, което визира всички без изключение, е, че от Висш съдебен съвет зависи какви ще са съдиите, които вземат решение делата на хората, какви ще се прокурорите, от които зависи дали да проверяват обещано закононарушение или не. Именно Висш съдебен съвет назначава и покачва всички магистрати, той санкционира за пропуски, и всеки обособен състав на съвета, всеки обособен негов член взема решение тази задача съгласно разбиранията си. Другояче казано - Висш съдебен съвет се възпроизвежда в системата и я построява по собствен облик и сходство.
За някои тематиката за Висш съдебен съвет явно наподобява дребна на фона на злободневни и взривоопасни проблеми като военната помощ за Украйна, споровете със Северна Македония, газовите проблеми, инфлацията и всички други, които клатят страната. Депутати от ръководещата коалиция реагират даже с неспокойствие и скука на въпроса за избора на Висш съдебен съвет.
Но: в случай че наесен страната се окаже без Висш съдебен съвет, това ще стане следващият мотив против ръководещите, че нямат потенциал да изпълнят уговорката си за правосъдна промяна. Това ще е конституционна рецесия, която може да докара до блокаж на всички кадрови решения в системата, както и бюджетни разтърсвания, тъй като ще се наложи Министерският съвет да внася проектобюджета на правосъдната власт, а не е ясно кой по-късно ще го разпределя. Без да има решение на Висш съдебен съвет да вземем за пример е невероятно магистрат да напусне правосъдната система даже в случай че е навършил 65 години и по конституция би трябвало незабавно да бъде освободен. Всъщност, никой не би могъл да напусне системата, нито да влезе в нея, няма да има състезания, дисциплинарни производства и санкции, няма по какъв начин да започва произвеждане за освобождение на основния прокурор Иван Гешев.
Реклама
Много по-сериозни обаче биха били политическите негативи, в случай че ръководещите застанат зад тезата, че няма спънка сегашният тотално дискредитиран правосъден съвет да продължи да извършва функционалностите си и след приключването на мандата му, каквито индикации се появяват. Това би било тежък имиджов неуспех на управническата коалиция, която пристигна на власт с разгласен приоритет за очистване на модела, по който е основан актуалният Висш съдебен съвет и самия съвет.
Настоящият Висш правосъден съвет стана генератор и обект на доста кавги, които надалеч не се изчерпват единствено с избора на основния прокурор Иван Гешев и нежеланието да се разискват дейностите му, които петнят правосъдната власт. Затова и продължаването на мандата му би било цялостен имиджов неуспех за актуалните ръководещи. Фотограф: Надежда Чипева
Непреодолимата конституционна рамка С последните промени в Конституцията през 2015 година бе въведено болшинство от 160 гласа за избор на членове на Висш съдебен съвет от парламентарната квота - като гаранция, че в съвета няма да попадат несъстоятелни хора, партийна номенклатура или проводници на разнообразни групови или корпоративни ползи. (Такова болшинство от ⅔ към оня миг към този момент бе въведено за избор на правосъдните инспектори). Ефектът обаче се оказа тъкмо противоположен. Новото условие за квалифицирано болшинство се оказа още по-силен тласък за предварителни подмолни сделки сред партиите за разпределение на парламентарната квота и авансово одобряване на поименния лист с определените. Гласуването в пленарната зала остана условност, церемониално обвързване, с което просто се придава гласност на авансово изработен избор.
Сега обаче мощното опълчване на ръководещи и съпротива изключва каквито и да е договаряния, разясняват импровизирано депутати от съвсем всички групи. Показателно е, в действителност, мълчанието на Народното събрание във връзка различен " неосъществим избор " - за нови членове на Инспектората към Висш съдебен съвет и за нов основен контрольор на мястото на Теодора Точкова, които към този момент просрочиха мандата си с повече от две години. През януари парламентарната правна комисия включи в дневния си ред тематиката за избор на нови правосъдни инспектори, само че след това тихомълком я извади от програмата си без каквито и да е обществени пояснения. Напук на обещанията за транспарантно ръководство, въпросът с изборите за нови инспектори и нови членове на Висш съдебен съвет не се разяснява, а очевидната причина е, че ръководещите са в невъзможност. Без илюзии Неофициално депутати споделят, че ръководещите вършат проекти да отсрочат изборите за нов Висш съдебен съвет и по образеца на Инспектората да оставят сегашния съвет да работи до избора на нов - когато и както бъде осъществен той. Към момента това значи да се даде неопределен мандат на настоящия Висш съдебен съвет, което звучи неуместно. Друг е въпросът дали е конституционно възможно.
Пред " Капитал " правист от парламентарната група на Българска социалистическа партия предвижда с съвсем цялостна решителност, че няма възможност Народното събрание да избере своята квота във Висш съдебен съвет. В момента от ГЕРБ виждат изборите за Инспектората и за Висш съдебен съвет като средство да принудят ръководещите да ги признаят за равносилен сътрудник в политиката, като политическа мощ, с която може да се води разговор и да се реализират договорености, разяснява той. И показва увереност, че наесен се задава конституционна рецесия. От пресцентъра на партията обаче не получихме формален отговор каква е концепцията им за проточения мандат на правосъдни инспектори и идния избор на Висш съдебен съвет.
Реклама
" Още като специалист съм предупреждавала, че въвеждането на болшинство от ⅔ за избор на членове на Висш съдебен съвет и Инспектората е бомба със закъснител, тъй като парламентите ще стават все по-фрагментирани. Към момента обстановката е такава, че е съвсем невероятно да се избере парламентарната квота във Висш съдебен съвет. А идващият парламент ще бъде още по-фрагментиран ", разяснява за " Капитал " Ива Митева от Има Такъв Народ. Според нея няма по какъв начин един подобен избор да се случи без разговор сред всички парламентарни групи, в това число и с ГЕРБ и Движение за права и свободи - както във връзка с Висш съдебен съвет, по този начин и за Инспектората, а същото важи и за измененията в Конституцията. Към момента партиите от ръководещата коалиция имат 134 депутати, даже и с " Възраждане " вършат 147, с 13 по-малко от нужните 160 гласа за избор на всеки един обособен претендент, както и за конституционни промени, сочи тя.
Въвеждането на болшинство от ⅔ за избор на членове на Висш съдебен съвет и Инспектората е бомба със закъснител, тъй като парламентите ще стават все по-фрагментирани. Ива Митева
депутат от "Има подобен народ "
От " Продължаваме промяната " предоставиха коментар на ръководителя на правната комисия Милен Матеев: " Изисква се необятен консенсус в поддръжка на кандидатурите, предвид на нужното болшинство от 2/3 и търсим най-достойните, с високи професионални и нравствени качества претенденти, зад които да застане единно обединението, преди да задействаме процедурата ". На въпрос по какъв начин чакат да решат казуса с нужното болшинство от 160 депутатски гласа, Матеев дава отговор: " Чрез разговор. Ще беседваме и с опозицията, с цел да реализираме консенсус по този въпрос. Преговорите няма да са леки ".
Към момента няма нужното болшинство за избор и алтернативата е сред това да форсираме процедура без болшинство, която да се провали, или да търсим вид за реализиране на болшинство - това дадоха отговор от " Демократична България " на същия въпрос.
Как се комплектова Висш съдебен съвет ВСС се състои от 25 души, от които трима по право - ръководителите на висшите съдилища и основния прокурор. Парламентът избира 11 членове на Висш съдебен съвет, от които шестима - за съдийската гилдия, и петима - за прокурорската гилдия. Съдебната квота също е от 11 членове. Съдиите избират от своя състав шестима членове на Висш съдебен съвет за съдийската гилдия, прокурорите - четирима за прокурорската гилдия, следователите - един член за прокурорската гилдия. Четено Коментирано Препоръчвано 1 Данъци и обезпечаване 2 Войната в Украйна 3 Икономика 1 Политика 2 Икономика 3 Данъци и обезпечаване 1 Икономика 2 Войната в Украйна 3 Енергетика Реклама
Съдебната власт към този момент започва изборите Междувременно, правосъдната власт насрочи избори за нови 11 членове на Висш съдебен съвет от правосъдната квота, които ще бъдат извършени през юни и юли. Общото заседание на следователите, които би трябвало да изберат един собствен представител във Висш съдебен съвет, ще се организира при започване на юни - на 4 юни ще е чуването, а на 11 юни - гласуването. Общото заседание на съдиите, които избират шестима души в съвета, ще се организира надлежно на 18 юни (изслушване) и на 25 юни (гласуване). Прокурорското общо заседание е при започване на юли - надлежно на 2 и 9 юли. Прокурорите избират четирима свои представители в прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет.
Което значи, че на 3 октомври може да се окажем с определена правосъдна квота, само че без парламентарна квота. И с доста въпроси. Един Конституционен съд ни дели от конституционната рецесия По определение конституционна рецесия е налице, когато един конституционно открит орган блокира работата на различен конституционно открит орган до степен той да не може да действа. Както нормално се случва в България, в такива случаи казусът се трансферира на Конституционния съд (КС)
В края на април възможно ли е инспекторите в Инспектората на Висш съдебен съвет (ИВСС), както и основният правосъден контрольор Теодора Точкова, да извършват функционалностите си в изискванията на изминал мандат. Но също по този начин - възможно ли е да спре за неопределен срок активността на ИВСС заради безучастие на Народното събрание. Сезирането на Конституционен съд с този въпрос е доста закъсняло, то се случва в този момент не тъй като някой се е загрижил за инспектората, а тъй като някои среди чакат от Конституционен съд надали не да допише конституцията, за стимулира по някакъв метод, че актуалният Висш съдебен съвет може да остане и да продължи да действа и след приключването на мандата му. Защото правилото, който Конституционен съд одобри за Инспектората, ще важи с цялостна мощ и за Висш съдебен съвет.
Интригата е доста заплатена. През 2010 година Конституционен съд се произнесе с изрично решение, че " приключването на мандата на груповия орган приключва мандата на всички членове на органа ".). А преди този момент, през 2005 година новоприет текст в правосъдния закон, който даде опция да се удължава 7-годишният мандат на ръководителите на висшите съдилища и основния прокурор - до встъпване в служба на техните приемници. Тогава казусът имаше и съответно измерение - мандатът на тогавашният основен прокурор Никола Филчев изтичаше на 18 февруари 2006 година,а неуспехът (или нежеланието) на Висш съдебен съвет да избере нов основен прокурор можеше да го продължи незнайно какъв брой.
Бюлетин Легал Компас
Научавайте най-важното от правния свят и правосъдната система всяка седмица на мейла си
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ