Как един учен си направи яке от „веганска вълна“ от фъстъци
Вълнените облекла съществуват откогато хората изобщо носят облекла и овцете са опитомени – вълната изолира добре и оказва помощ на тялото да запази топлината си. Обединеното кралство към момента е един от най-големите производители на вълна в света и отглежда повече от 60 разнообразни породи овце.
Но с възхода на веганството, доста хора към този момент се питат дали е етично да се употребява вълна в облекла и тъкани. Веганите не носят облекло от тази материя, защото тя постоянно е непряк артикул от месната индустрия.
Ето за какво благотворителната организация Peta започва предизвикателство за основаване на веган вълна с премия 1 милион щатски $, с цел да откри субект, група или компания, която може да направи вълнен материал, който е „ образно, текстурно и функционално подобен или по-добър от овчата вълна. “
Но наподобява, че още през 40-те години на предишния век текстилният физик Уилям Астбъри към този момент работи по случая – и съумява да стигне до заглавията на вестниците, тъй като се показва облечен очевидно в безусловно веганско яке.
Дрехата му не е изтъкана от вълна или други стандартни текстилни материали, а от – влакно, направено от фъстъци или фъстъчени протеини.
В книгата си „ The Man in the Monkeynut Coat: William Astbury and How Wool Wove a Forgotten Road to the Double-Helix “ Керстен Хол споделя историята на Астбъри и фамозното му палто, който с сътрудника си Флорънс Бел, поставя основите на откритието на структурата на ДНК.
Учените Джеймс Уотсън и Франсис Крик са известни с това, че първи са създали структурата на ДНК. Но техният триумф идва 15 години откакто Астбъри и Бел за първи път демонстрират, че рентгеновите лъчи в действителност могат да разкрият тази структурата.
И работата им има неочакван генезис, защото задачата на Астбъри не е да дава отговор на грандиозни въпроси за тайните на живота, а да учи скромните вълнени нишки, до момента в който работи като преподавател по текстилна физика в университета в Лийдс.
Още от Средновековието вълната и текстилът са били икономическата кръв на този град в Йоркшир – тъкачниците са главен източник на претовареност в края на 19 и началото на 20 век.
През 1928 година Астбъри идва в Лийдс и употребява рентгенови лъчи, с цел да разкрие молекулярната форма на протеините във вълнените нишки. Той открива, че те могат да бъдат свивани и разтягани – значително като пружина. Тази смяна в молекулярната им архитектура изяснява еластичността на вълната – свойство, което я прави толкоз привлекателна за текстилната промишленост.
И посредством него Астбъри прави още едно значимо научно изобретение.
Пространствена конструкция на миоглобинa
От средата на 30-те години нататък Астбъри, дружно със своите сътрудници Албърт Чибнал и Кенет Бейли, подават патенти за развой, който употребява разтворители като карбамид (също урея), с цел да покаже прецизната 3D форма на протеини, открити в семената – като фъстъците. След това техният способ ги пренагъва като молекулярно оригами в неразтворими нишки, създавайки евтина и лесна за произвеждане суровина за текстилната индустрия.
Споделяйки неговия оптимизъм, компанията Imperial Chemical Industries купува патента и построява цех в Шотландия за произвеждане на новото текстилно влакно от фъстъци, което назова Ардил и подарява на Астбъри яке, направено от него.
По време на Втората международна война дефицитът на вълна предизвиква вложенията в новия плат и стартират акции за увещание на английската общност в изгодите от него.
Този блян към създаване на нови текстилни нишки по това време може също да е ентусиазъм за сюжета на английския комедиен филм от 1951 година „ Човекът в белия костюм “. Във кино лентата химик човеколюбец изобретява тъкан, която е устойчива на изхабяване и петна, само че фантазиите му се срутват, когато управлението на текстилната компания, за която работи, осъзнава, че тъканта не би трябвало да вижда бял свят, защото не е добре за бизнеса да се вършат толкоз издръжливи артикули.
За страдание, сходно на тъканта от кино лентата, ардил не извършва обещанието си да избави английската текстилна промишленост. Но Астбъри и неговото изобретение оставят значимо научно завещание.
Работата остава значима, тъй като показва убеждението му, че разбирането на живите системи изисква решение на тяхната молекулярна архитектура. Докато платът не реализира триумф, проучванията към него поставят основата за бъдещи нововъведения в молекулярната биология и материалознанието.
Този метод, прочут като структурна биология, от този момент ни разрешава да разберем по какъв начин кръвният протеин хемоглобин може да придвижва О2 в тялото, по какъв начин мускулите се свиват, и в най-последно време по какъв начин пиковият протеин на повърхността на SARS-CoV2 разрешава на вируса да се свърже и да влезе човешки кафези – познание, което докара до създаването на ваксина.
Когато Астбъри умира през 1961 година, неговият другар и сътрудник, ботаникът Р. Д. Престън, си спомня за него като за „ човек с доста качества – академик, музикант, бонвиван, хуморист, в прочут смисъл авантюрист… избухлив до края, все едно всяка заран му бе коледна заран. “
Може би към този лист с оценки би трябвало да прибавим и посмъртна номинация за премията за веганска вълна от 1 милион $ на Peta.
