Императорски пингвин - всичко за уникалната птица
В своята досетливост, най-големият създател - природата, от време на време ни намига с някои от своите творения. Те са благи, сладки животни и неповторими освен на осанка, само че и с държанието си. Наред с папагалите, щраусите и птиците фламинго, те са доста красиви и забавни. Такова удивително творение е Императорският пингвин.
Освен че е занимателен като визия, той е едно от най-милите създания, които можем да срещнем в дивата природа. Когато мъжкият ухажва женската, той избира най-красивото камъче за подарък. Почти като при хората, които подаряват пръстен на избраницата си с най-красивия камък.
Тези пингвини пият солена морска вода, за разлика от доста други живи същества, само че в човките си имат специфична част, която отделя солта от водата.
Това са едни от най-грижовните родители измежду животните. Когато дребните им станат на 2 месеца, те им устройват детски ясли, където получават топлота и протекция.
Наистина това необикновено животно би трябвало да бъде опознато, тъй като по този начин ще опознаем по-добре и себе си.
Класификация на Императорския пингвин
Императорския пингвин е с латинско название Aptenodytes forsteri. Той е нелетяща птица, а неговото семейство са Пингвиновите и е най-големият измежду тях. Той е и единственият тип, който се развъжда през зимата в Антарктида.
Описан е през 1844 година от зоолога Джордж Робърт Грей, който извежда името му от старогръцки - без крила.
Научното му наименование е в чест на немския академик Форстер, който съпровожда капитан Кук при второто му корабоплаване и е първият човек, който е видял пингвините през 1773 година.
Императорският пингвин е открит като вкаменелост от късния плиоцен преди към 3 милиона години в Нова Зеландия.
Проучванията демонстрират, че родът е главен, т.е. той се е отклонил от клон, дал началото на всички типове пингвини. Това е станало преди към 40 милиона години съгласно откривателите.
Как наподобява Императорският пингвин?
Това е най-високият и най-тежкият от всички типове пингвини и е ендемичен за Антарктида. Мъжкият и женската са сходни по оперение и размери.
Императорските пингвини са високо към 120 сантиметра високи, дружно с опашката. Теглото им е от 23 до 45 кг. То варира според от типа и мъжките тежат повече от женските. Както всички други, те са нелетящи. Крилете на Императорските пингвини са сплескани в плавници, пригодени за морски хабитат.
Императорският пингвин е петият най-тежък жив тип птица. Теглото на Императорските пингвини им зависи и от сезона, тъй като по време на размножителния интервал мъжкият губи към 12 кг, до момента в който пази яйцето си, защото през това време не яде нищо.
Подобно на всички типове пингвини, Императорският пингвин има опростено тяло, което минимизира влаченето по време на плуване.
Най-интересен е езикът, той е организиран по този начин, че да задържи рибата да не избяга, когато бъде уловена.
Цветът на Императорския пингвин е подобен за двата пола. Възрастният образец има дълбоки черни дорзални пера, покриващи главата, брадичката, гърлото, гърба, гръбната част на плавниците и опашката.
Черното оперение внезапно се отличава от светлото на корема. В горната част на гърдите стават ярко жълти. Ушните петна са блестящо жълти.
Човката на Императорския пингвин е розова, оранжева или люлякова, а от двете страни на врата си има жълто-оранжева линия, която избледнява леко над гърдите.
Малките пилета са покрити със сребристо-сив пух, имат черни глави и бял пух на лицето. Тази пухкава одежда е вълнена и матова. Те одобряват допустимо най-голямо количество топлота, което за тях е решаващо, тъй като не могат да контролират температурата си, за разлика от възрастните. Пилетата тежат към 315 грама.
Адаптация на Императорския пингвин към студа
Императорският пингвин се развъжда в най-студената среда от всички типове птици. Температурата на въздуха може да доближи до 40 градуса под нулата, а скоростта напразно до 144 километра в час.
Видът се приспособява по няколко метода към рисковите условия. Той има 4 пласта плътни пера, които обезпечават 80-90 % от изолацията му. Под кожата има пласт лой, който може да бъде до 3 сантиметра пълен. Контурните пера са с компактност 9 на квадратен сантиметър, а комбинацията от плътни пера и пух играе огромна роля за опазване на топлината.
Мускулите разрешават перата да се държат изправени на сушата, намалявайки топлинните загуби, като задържат пласт въздух до кожата.
Когато пингвинът е във водата, оперението се изравнява и по този метод го изолира, както и подслоя. Предварителната подготовка е доста значима за улеснение на изолацията и за поддържане на оперението мазно и водоотблъскващо.
Императорският пингвин е в положение да поддържа телесната си температура, без да трансформира метаболизма си, в необятен диапазон от температури. Това е единственият тип, който може да рециклира телесната си топлота. Докато кръвта се движи в тялото и отива към крайниците тя изстива, а когато се връща към сърцето още веднъж се затопля и по този начин телесната топлота не се губи.
Движението посредством вървене, плуване и трептене са три механизма за повишение на метаболизма. Четвъртият развой включва разграждане на мазнините.
Начин на живот на Императорския пингвин
Императорският пингвин е обществено животно. Те ловуват дружно и могат да координират своето гмуркане, като са дейни както през деня, по този начин и през нощта. Зрелият възрастен пътува през по-голямата част от годината сред развъдната колония и зоните за хранене в океана. В търсене на храна, те могат да се отдалечат на 500 километра от колонията.
При рискови температурни условия Императорските пингвини се събират в групи и застават дружно. За да се предпазят от студа и вятъра, мъжките се събират на едно място като се редуват кой да стои в средата Това е повода да се движат в групички, близо един до различен.
Малките си отглеждат дружно, като им обезпечават топлота и протекция.
Размножаване на Императорския пингвин
Тези нелетящи птици са моногамни животни, събират се на двойки, тъй като независимото развъждане на поколение е невероятно в суровите условия на живот.
Сред антарктическите ледове няма нищо, което може да послужи за гнездо. Затова женската снася 1 яйце напряко на леда. Мъжкия незабавно го поема и го поставя върху краката си. След това се изгърбва напред, тъй че тялото му до покрие яйцето и да го топли. За да пести сила спи през множеството време. Така остава до излюпването на дребното. През това време не се храни и живее от мазнините си. За излюпеното малко се грижат и двата родители.
Докато бащата топли яйцето, майката влиза в океана, с цел да търси храна. Връща се след 1-2 месеца и повръща рибата, с цел да храни дребното. Ако то се излюпи преди тя да се е върнала, бащата го храни като го поставя на ходилата си и го храни с бяло млечно вещество, което се отделя от жлеза, която се намира в хранопровода му. Бебето остава при родителите си до момента в който се научи да плува и да си лови риба единствено.
Зрелостта настава на тригодишна възраст, само че нормално изчакват още 1 до 3 години. Моногамността им е към една половинка, която е определена за сезона. Всяка година партньорката се сменя.
С какво се храни Императорският пингвин
Диетата на най-големият представител на типа се състои основно от риба, раци и главоноги. Рибите са най-важният хранителен източник, а антарктическата сребърна рибка е съставлява съществена част от диетата на този пингвин.
Друга нормална храна на Императорският пингвин са калмарите и антарктическия крил. Търси ги в откритата вода на Южния океан и тук-там без лед. За задачата императорският пингвин се гмурка на към 50 метра, където може да забележи своята плячка. След това повтаря още веднъж и още веднъж към половин дузина пъти преди да изплува, с цел да диша. Може да прекара 18 минути под водата без да диша. Това е неоценимо преимущество в лова.
Продължителността на живота на Императорския пингвин е към 20 години. Най-големите му врагове са морският леопард, косатката и акулата. Човекът ги е изтребвал поради мазнината им.
