"Черната овца" на Гюнар Столесен
В рубриката " Четиво " Дневник разгласява фрагмент от " Черната овца ", с създател Гюнар Столесен, възложен от Издателство " Персей "
Гюнар Столесен е норвежкият кръстник на престъпния разказ. " Черната овца " е апетитен за негов шедьовър
Неслучайно назовават писателя Гюнар Столесен (р.1947) норвежкия кръстник на престъпния разказ. Неговият частен детектив Варг Веум е един от най-популярните персонажи в престъпния род както в литературата, по този начин и на екрана. Той е воин на 20 романа и 2 сборника с разкази. 12 от романите са екранизирани, а филмовата поредност с Тронд Еспер Сейм е известна и у нас.
След излезлия в края на предходната година разказ " Спътници на гибелта " в този момент в книжарниците заема място новият трилър " Черната овца " (издателство " Книги за всички " ).
Частният детектив Варг Веум желае да помогне на приятелката си Карин да открие сестра си, изчезнала преди години. В хода на следствието той се натъква на няколко убийства, неразгадани мистерии и конфликт с полицията, която не таи особени благосклонности към него. Но в последна сметка постоянно в дъното на всичко стоят пари. В случая - доста пари.
Сестрата, на която преди време Варг Веум е оказал помощ, още веднъж е затънала в средите на наркоманите. Едновременно с това детективът стартира битка с полицейската администрация, отговаряща за документите на чужденците. Поводът е, че на негър южноафриканец, студент в Норвегия, е отказано удължение на разрешението за престояване в страната.
Двата случая се пресичат и се заплита рисков възел, който ще сложи под опасност и живота на самия частен детектив.
Съпругът на сестрата е умрял в пожар, само че истината може да се окаже и друга. Наркотиците напълно не са най-важното в този случай, а прикритие за един подъл проект.
Като четец на " Дневник " може да купите книгата със специфична отстъпка от най-малко 10% в. Кодът за нея е 10Dnevnik. Поръчайте книгата.
Ако в настояща промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Черната овцаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Откъс от " Черната овца " на Гюнар Столесен
В реанимацията всичко се случва доста бързо - или умирате незабавно, или ви реалокират в елементарна болнична стая, където процесът по умирането лишава малко повече време. Макар че е допустимо и да ви изпратят незабавно у дома.
В устата ми продължаваше да има усет на пушек, само че по леко изгорелите вежди и зачервеното лице можеше умерено да се реши, че чисто и просто съм задремал в солариума. Девойката с бяла престилка, която, наподобява, беше пораснала с банани и чипсове, не бе в въодушевление да си хаби усмивките за мъже, по-възрастни от четиридесетте, и заради това ми сервира без непотребни страсти транспарантно като рентгенова фотография кафе и сандвичи със смачкани сардини в доматен сос, чийто некролог беше написан на място тук, върху късчета бял кашкавал.
Попитах я дали няма днешни вестници. Не, нямаше. Тогава включих радиото. По първата станция разсъждаваха за финансовите диспути в Стортинга. По втората ме осведомиха за тапите по подстъпите към Осло. Превключих на локалната станция, само че и тук незабавно ме осведомиха за тапите, само че към този момент в Берген. Пред тези вести избрах тишината.
Утринната визитация мина около мен като експрес. Бях изписан, преди да съумеят да ме видят. Облякох личните си облекла, от които от километър миришеше на пушек, и с тъга сресах косата си. През последните две седмици не бях по-близо до гибелта, в сравнение с в този момент. Тилът ми и до момента усещаше горещината на пламъците.
Щом слязох в огромната приемна, незабавно си купих два вестника. Мъдрех се на първите страници и на двата, което изобщо не ми хареса. " Страшен пожар на " Ньостегатен ". Частният детектив Варг Веум е изнесен в последния миг от горящата къща. " Гореспоменатата персона висеше в най-хубавите обичаи на умиращия Карлсон, който живее на покрива, в ръцете на смелия пожарникар.
" Умишлен палеж? " - питаше другият вестник. Въпросът очевидно бе предопределен за доверчивата публика, само че нито на първата, нито на която и да е от другите страници присъстваше отговор. " Носят потърпевшия към колата за спешна помощ " - гласеше текстът под фотографията. Но популярност богу, на никого от публицистите най-малко на този вестник не беше хрумнала концепцията да обясни кой точно е потърпевшият.
Огледах се, с цел да се убедя, че никой в приемната не ме е познал. Представителите на моята специалност не обичат кой знае какъв брой лицата им да се тиражират на първите страници на вестниците в огромния град. Не си струваше обаче да се нервирам. Повечето от бързащите около мен хора в никакъв случай не биха могли да познаят даже самите себе си на вестникарските фотоси. Всички имаха нормалните лица на посетителите в лечебните заведения, казващи: " Само не си мислете, че ние сме болните. Ние сме здрави като бикове ".
У себе си нямах пари за такси и се насочих към автобусната спирка в северния завършек на тунела на Хаукеланд. Над региона Улрикен плуваха ниски облаци, валеше дъжд и листата по мокрите улици към този момент съвсем се бяха трансформирали в каша. От това неприятно време на душата ставаше напълно тъжно. От капака на канализационната шахта се излъчваше миризма като от труп.
Когато норвежците чакат на спирката превоз, съвсем никой от тях не стои под навеса, даже и да вали дъжд. Под козирката има място единствено за двама. Останалите остават под дъжда по този начин, като че ли двамата в укритието са заболели от заразна болест и е рисково да се приближаваш до тях.
Аз безсрамно пробвах да стана трети, само че това приключи прекомерно печално за възрастния господин с тъмносивото скъпо палто и жълтите ръкавици, тъй като му се наложи да се озове под дъжда.
Жената, с която ми се наложи да разделям спирката, несъмнено беше пристигнала в Берген от най-дълбоката провинция на Западна Норвегия. Погледът ѝ бе прикрепен върху асфалта, ъгълчетата на устата ѝ бяха отпуснати надолу, а върху целия ѝ образ лежеше печатът на отнесеност и дълбока горест, като че ли мечтаеше само да се върне на земята, от която я бяха откъснали. Слънцето на детството ѝ от дълго време беше залязло зад хоризонта и в никакъв случай повече нямаше да се появи иззад океана.
Лицата на стоящите под дъжда в очакване на рейса бяха изобщо изцяло безизразни, а чертите им - нарисувани с елементарен молив и като че ли дъждът можеше да ги измие във всеки един миг.
Когато от тунела се появи жълтият рейс, всички незабавно се втурнахме към него и нахлувайки вътре, се постарахме да седнем колкото може по-далече един от различен. Веселичко утринно сборище. Ако в този миг някой ни беше предложил да изпеем радостна песничка, той щеше да бъде изпратен неотложно назад в психиатрията. Добре че тя бе зад ъгъла.
Слязох от рейса при Централната поща с чувството на човек, изписан от болничното заведение след дълго и тежко боледуване. Тръгнах към полицейското ръководство и се поинтересувах дали Данкерт Мюс е там. Да, там бил, само че нямал предпочитание да ме види.
- Тогава ще му се наложи да затвори очи - усмихнах се на плешивия дежурен и се насочих към асансьора.
В кабинета си на четвъртия етаж Мюс се опитваше да вдиша повече въздух, допушвайки следващата си цигара. Съзирайки ме, той избухна:
- Нима не е ясно, че не желая да те виждам? - изръмжа той.
- Страхувам се, че ще промениш решението си. - С тези думи се насочих към бюрото му и седнах на стола.
Няколко секунди се измервахме взаимно с погледи. Ако множеството хора с годините стават все по-малки и по-малки, то при Мюс е тъкмо противоположното. С всяка година той придобиваше все по-голяма и по-голяма аналогия с неодялан квадратен монолит от гранит. На главата му обаче постоянно имаше една и съща неизменима шапка, която несъмнено Бог му бе предопределил да носи до гибелта си като наказване.
Беше облечен в сив костюм, черни обувки, бяла риза и рижавочервена вратовръзка.
- Подбрал си най-хубавата си вратовръзка - споделих аз.
Той реалокира фаса в другото ъгълче на устата си и издиша.
- Твърде рано се зарадвах. Трябваше да изчакаме единствено пет минути
- Да, ще ви се наложи да се позанимаете с палежа. Не е като с елементарен пожар в остаряла дървена къща
На устните му се прокрадна слаба усмивка.
- Не бих го нарекъл " палеж ". Обикновено почистване на сметки сред свои. И следствието на това закононарушение ще ми достави същинско наслаждение Надявам се, че ме разбираш?
- Всичко е ясно. Значи към този момент сте почнали следствието?
Той се вторачи в мен. От цигарата му се разнасяше противна миризма. Започнах да чувствам пощипване по кожата от дима.
- Не бях самичък в къщата.
- Така ли? - Последва дълго безмълвие. - А ние си мислехме, че си се преместил там за непрекъснато. - Ново безмълвие. - Че точно в такова общество се чувстваш като измежду свои. - Той раздвижи езика в устата си и направи категоричен жест, с цел да покаже, че му се гади от диалога му с мен. След това протегна ръка към бележника и молива и сподели: - Е, Веум, кой беше там с изключение на теб?
- Най-малко четирима души. Единият ме блъсна по стълбището, другият ме цапардоса по главата и още двама.
- Весела компания, както виждам. И никой ли не танцуваше инцидентно канкан?
- Един юноша, който, наподобява, беше видял призрака на гибелта, и една госпожица.
- Девойка - Той зяпна и аз бях съвсем очарован от това, че цигарата не падна на бюрото. - Доколкото те познавам, точно нея си преследвал.
Изгледах го твърдо.
- Това ми е работата. Възложиха ми да я намеря, да схвана по какъв начин е и
- И
Опитах се да си показва лицето ѝ, само че го бях видял единствено за няколко секунди и в паметта ми не бе останало нищо от тези секунди.
- Удариха ме откъм гърба по главата с нещо тежко. Когато се свестих, къщата към този момент гореше.
Сега изглеждаше по-заинтригуван.
- Колко дълго си бил в безсъзнание?
- Не зная. Вие в какъв брой пристигнахте?
Той се порови в книжата на бюрото си.
- Ето известието за пожара е постъпило в 22:35. Пожарната е пристигнала на мястото в 22:39. Ние - две-три минути по-късно.
Замислих се.
- Беше към 10, когато влязох в къщата. Някой би трябвало да е видял по какъв начин бяга оня юноша, който ме събори. И другите. Освен в случай че Нищо ли не открихте в пожарището?
Той поклати негативно глава и единствено продължи да почуква с молива по повърхността на бюрото си.
- Тази госпожица Има ли си име?
Кимнах.
- Повечето хора имат имена.
Той ме изгледа с каменния си взор, само че по този начин и не сподели нищо.
Аз продължих бързо:
- Ако искаш да го научиш, би трябвало първо да звънна на сестра ѝ, моята клиентка.
Той се усмихна снизходително и изпръхтя:
- Звъни, в случай че щеш, и на римския папа, само че ми кажи името ѝ.
Набрах номера на Службата за регистрация на популацията. Карин подвигна слушалката и преди да съумея да обясня защо става дума, изстреля:
- Господи, Веум! Опитвах се да ти се обадя. Четох днешните вестници. Какво стана? Какво!? Надявам се, че Сирен не е била в къщата. Как си ти?
- Да, да. Една нощ в реанимацията и съм в отлична форма, както и старшият контрольор - отговорих аз. - И - не. Тя съумя да избяга, да го кажем по този начин.
Мюс присви очи.
- Значи въпреки всичко е била там.
- Да.
- Ти приказва ли с нея?
-Успяхме единствено да си заменяем един-два погледа, преди някой да ме удари откъм гърба по главата.
- Ударили са те? Господи, какъв призрачен сън!
- Полицията не мисли по този начин.
- Къде си в този момент?
- В полицейския сектор.
- В поли...
- Именно заради това ти звъня. Искат да научат името на сестра ти. Не мога да им го кажа без твоето разрешение.
- Стига единствено да не отидат при майка ми, то
- Тогава всичко е наред?
- Да. Ще ми се обадиш ли? Трябва да схвана
- Ще ти звънна. Чао към този момент.
Оставих слушалката и погледнах Данкерт Мюс.
- Всичко е наред.
- Името?
- Сирен Сьовог.
Той записа постепенно името и дълго го гледа. След това стартира трескаво да рови залежите от значими документи на бюрото си.
- По дяволите - Погледна ме и се усмихна необятно. - Интересно Много забавно. - С дебелия си показалец, един от най-известните показалци в града, натисна бутона на вътрешната връзка. - Трябва ми информацията за Сирен Сьовог - подреди той. - Възраст - Погледна ме.
- Двайсет и осем години.
- Двайсет и осем години - повтори Мюс. - Външни белези
- Може би ще е по-добре, в случай че аз самичък - Посегнах към вътрешната връзка.
Мюс изръмжа:
- Ще се свържа по-късно с вас. - Изключи връзката и се обърна към мен. - Като излизаш, кажи на дежурния особените ѝ белези. Искам да знам всички детайлности - цвят на косата, прическа, облекла, особени белези, с други думи, всичко, което може да ни заинтересува. Ти и самичък знаеш.
- Но Откъде внезапно подобен интерес?
Той ме погледна замислено.
- Имахме сходен случай преди година и половина.
- И какво?
Погледна ме отровно.
- Миналия път почина един човек. Привлече ме това, че той и тази госпожица са с идентични семейства.
- Мислиш за Името на този човек Асбьорн Сьовог ли е?
Той стовари юмручищата си върху бюрото.
- Така е по-добре, Веум! Защо незабавно не сподели за това? Значи имаш какво още да разкажеш?
Поклатих глава.
- Не. Това е мъжът ѝ. Този случай я е предиздвикал да се захване още веднъж с опиатите.
- И не виждаш нищо необичайно в това? Че мъжът ѝ е изгорен преди година и половина, а тя още веднъж е забъркана в сходен пожар през днешния ден?
- Вчера.
- Е, да! - изгледа ме злобно той.
Да. Сега, когато ме попита, в действителност открих това за необичайно. Трябваше да не не помни да ѝ припомня за това съвпадане при идната ни среща. Ако обаче се имаше поради, че всички служители на реда в този град сега я търсеха, то срещата ни можеше и да не се състои толкоз скоро.
- А разследвахте ли оня пожар?
Той се порови в книжата.
- Не кой знае какъв брой. Не беше изработен никакъв финален извод. Може би този път ще успеем. Стига единствено да намерим тази Сирен Сьовог.
Сега можех да следя процеса на образуването на мислите в главата му. Устата му се разтегли встрани, а ъгълчетата ѝ се отпуснаха надолу, както на портрета на шефа на музея, нарисуван от Карл Баркс.
- А ти, Веум, би трябвало да се държиш на безвредно разстояние от този случай. Сега той е наша работа. Ние сами ще намерим Сирен Сьовог, а ти
- А аз? Искаш да ми предложиш нещо ли?
Той се наведе през бюрото и се взря в очите ми.
- Прави каквото искаш, демон да те вземе, Веум, единствено спри по-далече от нас. Дотогава, до момента в който не намериш следващия мъртвец за мен. Докато не намериш мъртвец, Веум
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Гюнар Столесен е норвежкият кръстник на престъпния разказ. " Черната овца " е апетитен за негов шедьовър
Неслучайно назовават писателя Гюнар Столесен (р.1947) норвежкия кръстник на престъпния разказ. Неговият частен детектив Варг Веум е един от най-популярните персонажи в престъпния род както в литературата, по този начин и на екрана. Той е воин на 20 романа и 2 сборника с разкази. 12 от романите са екранизирани, а филмовата поредност с Тронд Еспер Сейм е известна и у нас.
След излезлия в края на предходната година разказ " Спътници на гибелта " в този момент в книжарниците заема място новият трилър " Черната овца " (издателство " Книги за всички " ).
Частният детектив Варг Веум желае да помогне на приятелката си Карин да открие сестра си, изчезнала преди години. В хода на следствието той се натъква на няколко убийства, неразгадани мистерии и конфликт с полицията, която не таи особени благосклонности към него. Но в последна сметка постоянно в дъното на всичко стоят пари. В случая - доста пари.
Сестрата, на която преди време Варг Веум е оказал помощ, още веднъж е затънала в средите на наркоманите. Едновременно с това детективът стартира битка с полицейската администрация, отговаряща за документите на чужденците. Поводът е, че на негър южноафриканец, студент в Норвегия, е отказано удължение на разрешението за престояване в страната.
Двата случая се пресичат и се заплита рисков възел, който ще сложи под опасност и живота на самия частен детектив.
Съпругът на сестрата е умрял в пожар, само че истината може да се окаже и друга. Наркотиците напълно не са най-важното в този случай, а прикритие за един подъл проект.
Като четец на " Дневник " може да купите книгата със специфична отстъпка от най-малко 10% в. Кодът за нея е 10Dnevnik. Поръчайте книгата.
Ако в настояща промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Откъс от " Черната овца " на Гюнар Столесен
В реанимацията всичко се случва доста бързо - или умирате незабавно, или ви реалокират в елементарна болнична стая, където процесът по умирането лишава малко повече време. Макар че е допустимо и да ви изпратят незабавно у дома.
В устата ми продължаваше да има усет на пушек, само че по леко изгорелите вежди и зачервеното лице можеше умерено да се реши, че чисто и просто съм задремал в солариума. Девойката с бяла престилка, която, наподобява, беше пораснала с банани и чипсове, не бе в въодушевление да си хаби усмивките за мъже, по-възрастни от четиридесетте, и заради това ми сервира без непотребни страсти транспарантно като рентгенова фотография кафе и сандвичи със смачкани сардини в доматен сос, чийто некролог беше написан на място тук, върху късчета бял кашкавал.
Попитах я дали няма днешни вестници. Не, нямаше. Тогава включих радиото. По първата станция разсъждаваха за финансовите диспути в Стортинга. По втората ме осведомиха за тапите по подстъпите към Осло. Превключих на локалната станция, само че и тук незабавно ме осведомиха за тапите, само че към този момент в Берген. Пред тези вести избрах тишината.
Утринната визитация мина около мен като експрес. Бях изписан, преди да съумеят да ме видят. Облякох личните си облекла, от които от километър миришеше на пушек, и с тъга сресах косата си. През последните две седмици не бях по-близо до гибелта, в сравнение с в този момент. Тилът ми и до момента усещаше горещината на пламъците.
Щом слязох в огромната приемна, незабавно си купих два вестника. Мъдрех се на първите страници и на двата, което изобщо не ми хареса. " Страшен пожар на " Ньостегатен ". Частният детектив Варг Веум е изнесен в последния миг от горящата къща. " Гореспоменатата персона висеше в най-хубавите обичаи на умиращия Карлсон, който живее на покрива, в ръцете на смелия пожарникар.
" Умишлен палеж? " - питаше другият вестник. Въпросът очевидно бе предопределен за доверчивата публика, само че нито на първата, нито на която и да е от другите страници присъстваше отговор. " Носят потърпевшия към колата за спешна помощ " - гласеше текстът под фотографията. Но популярност богу, на никого от публицистите най-малко на този вестник не беше хрумнала концепцията да обясни кой точно е потърпевшият.
Огледах се, с цел да се убедя, че никой в приемната не ме е познал. Представителите на моята специалност не обичат кой знае какъв брой лицата им да се тиражират на първите страници на вестниците в огромния град. Не си струваше обаче да се нервирам. Повечето от бързащите около мен хора в никакъв случай не биха могли да познаят даже самите себе си на вестникарските фотоси. Всички имаха нормалните лица на посетителите в лечебните заведения, казващи: " Само не си мислете, че ние сме болните. Ние сме здрави като бикове ".
У себе си нямах пари за такси и се насочих към автобусната спирка в северния завършек на тунела на Хаукеланд. Над региона Улрикен плуваха ниски облаци, валеше дъжд и листата по мокрите улици към този момент съвсем се бяха трансформирали в каша. От това неприятно време на душата ставаше напълно тъжно. От капака на канализационната шахта се излъчваше миризма като от труп.
Когато норвежците чакат на спирката превоз, съвсем никой от тях не стои под навеса, даже и да вали дъжд. Под козирката има място единствено за двама. Останалите остават под дъжда по този начин, като че ли двамата в укритието са заболели от заразна болест и е рисково да се приближаваш до тях.
Аз безсрамно пробвах да стана трети, само че това приключи прекомерно печално за възрастния господин с тъмносивото скъпо палто и жълтите ръкавици, тъй като му се наложи да се озове под дъжда.
Жената, с която ми се наложи да разделям спирката, несъмнено беше пристигнала в Берген от най-дълбоката провинция на Западна Норвегия. Погледът ѝ бе прикрепен върху асфалта, ъгълчетата на устата ѝ бяха отпуснати надолу, а върху целия ѝ образ лежеше печатът на отнесеност и дълбока горест, като че ли мечтаеше само да се върне на земята, от която я бяха откъснали. Слънцето на детството ѝ от дълго време беше залязло зад хоризонта и в никакъв случай повече нямаше да се появи иззад океана.
Лицата на стоящите под дъжда в очакване на рейса бяха изобщо изцяло безизразни, а чертите им - нарисувани с елементарен молив и като че ли дъждът можеше да ги измие във всеки един миг.
Когато от тунела се появи жълтият рейс, всички незабавно се втурнахме към него и нахлувайки вътре, се постарахме да седнем колкото може по-далече един от различен. Веселичко утринно сборище. Ако в този миг някой ни беше предложил да изпеем радостна песничка, той щеше да бъде изпратен неотложно назад в психиатрията. Добре че тя бе зад ъгъла.
Слязох от рейса при Централната поща с чувството на човек, изписан от болничното заведение след дълго и тежко боледуване. Тръгнах към полицейското ръководство и се поинтересувах дали Данкерт Мюс е там. Да, там бил, само че нямал предпочитание да ме види.
- Тогава ще му се наложи да затвори очи - усмихнах се на плешивия дежурен и се насочих към асансьора.
В кабинета си на четвъртия етаж Мюс се опитваше да вдиша повече въздух, допушвайки следващата си цигара. Съзирайки ме, той избухна:
- Нима не е ясно, че не желая да те виждам? - изръмжа той.
- Страхувам се, че ще промениш решението си. - С тези думи се насочих към бюрото му и седнах на стола.
Няколко секунди се измервахме взаимно с погледи. Ако множеството хора с годините стават все по-малки и по-малки, то при Мюс е тъкмо противоположното. С всяка година той придобиваше все по-голяма и по-голяма аналогия с неодялан квадратен монолит от гранит. На главата му обаче постоянно имаше една и съща неизменима шапка, която несъмнено Бог му бе предопределил да носи до гибелта си като наказване.
Беше облечен в сив костюм, черни обувки, бяла риза и рижавочервена вратовръзка.
- Подбрал си най-хубавата си вратовръзка - споделих аз.
Той реалокира фаса в другото ъгълче на устата си и издиша.
- Твърде рано се зарадвах. Трябваше да изчакаме единствено пет минути
- Да, ще ви се наложи да се позанимаете с палежа. Не е като с елементарен пожар в остаряла дървена къща
На устните му се прокрадна слаба усмивка.
- Не бих го нарекъл " палеж ". Обикновено почистване на сметки сред свои. И следствието на това закононарушение ще ми достави същинско наслаждение Надявам се, че ме разбираш?
- Всичко е ясно. Значи към този момент сте почнали следствието?
Той се вторачи в мен. От цигарата му се разнасяше противна миризма. Започнах да чувствам пощипване по кожата от дима.
- Не бях самичък в къщата.
- Така ли? - Последва дълго безмълвие. - А ние си мислехме, че си се преместил там за непрекъснато. - Ново безмълвие. - Че точно в такова общество се чувстваш като измежду свои. - Той раздвижи езика в устата си и направи категоричен жест, с цел да покаже, че му се гади от диалога му с мен. След това протегна ръка към бележника и молива и сподели: - Е, Веум, кой беше там с изключение на теб?
- Най-малко четирима души. Единият ме блъсна по стълбището, другият ме цапардоса по главата и още двама.
- Весела компания, както виждам. И никой ли не танцуваше инцидентно канкан?
- Един юноша, който, наподобява, беше видял призрака на гибелта, и една госпожица.
- Девойка - Той зяпна и аз бях съвсем очарован от това, че цигарата не падна на бюрото. - Доколкото те познавам, точно нея си преследвал.
Изгледах го твърдо.
- Това ми е работата. Възложиха ми да я намеря, да схвана по какъв начин е и
- И
Опитах се да си показва лицето ѝ, само че го бях видял единствено за няколко секунди и в паметта ми не бе останало нищо от тези секунди.
- Удариха ме откъм гърба по главата с нещо тежко. Когато се свестих, къщата към този момент гореше.
Сега изглеждаше по-заинтригуван.
- Колко дълго си бил в безсъзнание?
- Не зная. Вие в какъв брой пристигнахте?
Той се порови в книжата на бюрото си.
- Ето известието за пожара е постъпило в 22:35. Пожарната е пристигнала на мястото в 22:39. Ние - две-три минути по-късно.
Замислих се.
- Беше към 10, когато влязох в къщата. Някой би трябвало да е видял по какъв начин бяга оня юноша, който ме събори. И другите. Освен в случай че Нищо ли не открихте в пожарището?
Той поклати негативно глава и единствено продължи да почуква с молива по повърхността на бюрото си.
- Тази госпожица Има ли си име?
Кимнах.
- Повечето хора имат имена.
Той ме изгледа с каменния си взор, само че по този начин и не сподели нищо.
Аз продължих бързо:
- Ако искаш да го научиш, би трябвало първо да звънна на сестра ѝ, моята клиентка.
Той се усмихна снизходително и изпръхтя:
- Звъни, в случай че щеш, и на римския папа, само че ми кажи името ѝ.
Набрах номера на Службата за регистрация на популацията. Карин подвигна слушалката и преди да съумея да обясня защо става дума, изстреля:
- Господи, Веум! Опитвах се да ти се обадя. Четох днешните вестници. Какво стана? Какво!? Надявам се, че Сирен не е била в къщата. Как си ти?
- Да, да. Една нощ в реанимацията и съм в отлична форма, както и старшият контрольор - отговорих аз. - И - не. Тя съумя да избяга, да го кажем по този начин.
Мюс присви очи.
- Значи въпреки всичко е била там.
- Да.
- Ти приказва ли с нея?
-Успяхме единствено да си заменяем един-два погледа, преди някой да ме удари откъм гърба по главата.
- Ударили са те? Господи, какъв призрачен сън!
- Полицията не мисли по този начин.
- Къде си в този момент?
- В полицейския сектор.
- В поли...
- Именно заради това ти звъня. Искат да научат името на сестра ти. Не мога да им го кажа без твоето разрешение.
- Стига единствено да не отидат при майка ми, то
- Тогава всичко е наред?
- Да. Ще ми се обадиш ли? Трябва да схвана
- Ще ти звънна. Чао към този момент.
Оставих слушалката и погледнах Данкерт Мюс.
- Всичко е наред.
- Името?
- Сирен Сьовог.
Той записа постепенно името и дълго го гледа. След това стартира трескаво да рови залежите от значими документи на бюрото си.
- По дяволите - Погледна ме и се усмихна необятно. - Интересно Много забавно. - С дебелия си показалец, един от най-известните показалци в града, натисна бутона на вътрешната връзка. - Трябва ми информацията за Сирен Сьовог - подреди той. - Възраст - Погледна ме.
- Двайсет и осем години.
- Двайсет и осем години - повтори Мюс. - Външни белези
- Може би ще е по-добре, в случай че аз самичък - Посегнах към вътрешната връзка.
Мюс изръмжа:
- Ще се свържа по-късно с вас. - Изключи връзката и се обърна към мен. - Като излизаш, кажи на дежурния особените ѝ белези. Искам да знам всички детайлности - цвят на косата, прическа, облекла, особени белези, с други думи, всичко, което може да ни заинтересува. Ти и самичък знаеш.
- Но Откъде внезапно подобен интерес?
Той ме погледна замислено.
- Имахме сходен случай преди година и половина.
- И какво?
Погледна ме отровно.
- Миналия път почина един човек. Привлече ме това, че той и тази госпожица са с идентични семейства.
- Мислиш за Името на този човек Асбьорн Сьовог ли е?
Той стовари юмручищата си върху бюрото.
- Така е по-добре, Веум! Защо незабавно не сподели за това? Значи имаш какво още да разкажеш?
Поклатих глава.
- Не. Това е мъжът ѝ. Този случай я е предиздвикал да се захване още веднъж с опиатите.
- И не виждаш нищо необичайно в това? Че мъжът ѝ е изгорен преди година и половина, а тя още веднъж е забъркана в сходен пожар през днешния ден?
- Вчера.
- Е, да! - изгледа ме злобно той.
Да. Сега, когато ме попита, в действителност открих това за необичайно. Трябваше да не не помни да ѝ припомня за това съвпадане при идната ни среща. Ако обаче се имаше поради, че всички служители на реда в този град сега я търсеха, то срещата ни можеше и да не се състои толкоз скоро.
- А разследвахте ли оня пожар?
Той се порови в книжата.
- Не кой знае какъв брой. Не беше изработен никакъв финален извод. Може би този път ще успеем. Стига единствено да намерим тази Сирен Сьовог.
Сега можех да следя процеса на образуването на мислите в главата му. Устата му се разтегли встрани, а ъгълчетата ѝ се отпуснаха надолу, както на портрета на шефа на музея, нарисуван от Карл Баркс.
- А ти, Веум, би трябвало да се държиш на безвредно разстояние от този случай. Сега той е наша работа. Ние сами ще намерим Сирен Сьовог, а ти
- А аз? Искаш да ми предложиш нещо ли?
Той се наведе през бюрото и се взря в очите ми.
- Прави каквото искаш, демон да те вземе, Веум, единствено спри по-далече от нас. Дотогава, до момента в който не намериш следващия мъртвец за мен. Докато не намериш мъртвец, Веум
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ