Край Златоград откриха крепост на император Юстиниан Велики
В разгара на есента завършиха последните за този сезон археологически изследвания на екипа на проф. Николай Овчаров. С неговите съвещания, те са под директното управление на доктор Николай Бояджиев от РИМ-Смолян, а цел бе значим археологически обект сред родопските градчета Златоград и Неделино. Ето за какво проучванията са финансирани взаимно от двете общини.
Триседмичните разкопки на високия 845 м връх „ Св. Неделя “ се увенчаха с цялостен триумф. Бяха разкрити останките на късноантична цитадела, строена евентуално в епохата на най-видния византийски император Юстиниан I Велики (527-568). Тя е била звено в защитата на Родопите против варварските нашествия в Източната Римска империя (Византия). Днес от укреплението са оживели останките от една кула и елементи от крепостната стена, градена от ломени камъни, свързани със здрав хоросан. Предполага се, че тя е била висока 7-8 м, а от издигащата се на към 15 м височина кула се е откривал взор на разстояние от десетки километри.
Късноантичен питос, открит в руините на крепостта
Крепостта край Златоград е ситуирана на повърхност от близо 0.3 хектара и е имала изразени военни функционалности. В нея е обитавал дребен гарнизон от бойци, които са поддържали в безупречност крепостните уреди и хранилища с храни. От последните се откриха десетки цели и начупени на части глинени делви (питоси), в които е съхранявано основно жито.
Водата е черпена от бездънен близо 17 м чудесно построен бунар, намиращ се директно до южната крепостна стена.
Твърдината евентуално е осъществявала образна връзка с останалите замъци в региона.
Крепостният бунар
Разкритата цитадела добавя картината на селищния живот в Източните и Средните Родопи през късноантичния и ранновизантийски интервал (IV-VI в.) Всъщност дребната стражева твърдина е пазела пътищата сред двата дяла на Великата планина. На изток по долината на Средна Арда са се намирали такива значими замъци като тези при Вишеград край Кърджали и огромния укрепен град Перперикон.
Районът на днешния Смолян на запад пък бил охраняван от други неголеми замъци като тези при Девин и Беден. По този метод е защитавана вътрешността на Родопите от нашествията на безчовечен нации, като тези на готи, хуни и по-късно – славяни.
Триседмичните разкопки на високия 845 м връх „ Св. Неделя “ се увенчаха с цялостен триумф. Бяха разкрити останките на късноантична цитадела, строена евентуално в епохата на най-видния византийски император Юстиниан I Велики (527-568). Тя е била звено в защитата на Родопите против варварските нашествия в Източната Римска империя (Византия). Днес от укреплението са оживели останките от една кула и елементи от крепостната стена, градена от ломени камъни, свързани със здрав хоросан. Предполага се, че тя е била висока 7-8 м, а от издигащата се на към 15 м височина кула се е откривал взор на разстояние от десетки километри.
Късноантичен питос, открит в руините на крепостта
Крепостта край Златоград е ситуирана на повърхност от близо 0.3 хектара и е имала изразени военни функционалности. В нея е обитавал дребен гарнизон от бойци, които са поддържали в безупречност крепостните уреди и хранилища с храни. От последните се откриха десетки цели и начупени на части глинени делви (питоси), в които е съхранявано основно жито.
Водата е черпена от бездънен близо 17 м чудесно построен бунар, намиращ се директно до южната крепостна стена.
Твърдината евентуално е осъществявала образна връзка с останалите замъци в региона.
Крепостният бунар
Разкритата цитадела добавя картината на селищния живот в Източните и Средните Родопи през късноантичния и ранновизантийски интервал (IV-VI в.) Всъщност дребната стражева твърдина е пазела пътищата сред двата дяла на Великата планина. На изток по долината на Средна Арда са се намирали такива значими замъци като тези при Вишеград край Кърджали и огромния укрепен град Перперикон.
Районът на днешния Смолян на запад пък бил охраняван от други неголеми замъци като тези при Девин и Беден. По този метод е защитавана вътрешността на Родопите от нашествията на безчовечен нации, като тези на готи, хуни и по-късно – славяни.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ