Ревизия и „Ревизор”-и. Стой, та гледай...
В прашната и унила българска зима още веднъж, сходно слухова илюзия, се приплъзна заканата за проверка на прехода. Всъщност, в случай че има дума, от която всички във властта и олигархията застиват, това не е думата корупция, не е думата избори, не е даже думата оставка. При тази дума всеки политик гледа да стъпи по-здраво, а в случай че седи - хваща се за стола. Подскачат и обезумяват при думата проверка. Въпреки относително почтения подтекст, в който тя нормално се използва, даже единствено при нейното споменаване големците от всяка власт побесняват. Преди беше съвсем неразрешена, може би тъй като се свързваше с рисковия термин ревизионизъм и тъй като всяко преразглеждане на канони, полезности, събития и хронологии се смяташе враждебно и непозволено. Беше крамолна и нежелана във всички области на живота. Най-тежкото и публикувано обвиняване в писателската общественост да вземем за пример бе клеветата, че някой приканва за проверка на българската литература. Т.е. предлага разбърквания в ранглистата на художествените полезности и по-лошо, на техните създатели. Особено изкусно си служеха с тази клюка неколцината откровени средняци, пропълзели в челото на листата. (Колкото и да не ви се има вяра, там се влизаше и с пълзене). Такова обвиняване можеше да съсипе персоналната орис на всеки създател.
Ревизия...
Уж това време свърши, а продължиха да избухват при нейното изтърваване в общественото пространство днешните наши големци. Крещят и заплашват инак благоразположени и плъзгави дискополитици, запенват се надъхани парламентарни дами, втвърдяват взор и скърцат със зъби невъзмутими партийни пълководци. Независимо дали става въпрос за проверка на някаква стратегия, която никой с изключение на тях самите не е чел, на кадрова политика или даже на ляв, десен, па даже и междинен мироглед. (Всъщност, самата дума благоразумно отпадна от речника им, те се разгръщат до относително сполучливия, само че не по-малко изнервящ евфемизъм «служебно правителство».)
Най-вероятно «ревизия» ги стряска в своя напълно примитивен, магазинерски смисъл. Когато ти ревизират рафтовете и склада, когато ти сверяват фактурите и ти гледат в чекмеджето, когато броят, считат и теглят линия. Изнервя ги, че ще се разкрие какво са търгували на едро, какво са раздавали на заем, какъв е бил персоналният им вземане-даване, процентът им какъв е бил в реалност, до момента в който самите те са театралничили в героични пози - напети манекени на политическата витрина. Разядосва ги, както ги гневят подхвърлените в обществото цени на къщите им, на джиповете и на колежите, на завладените посредством подставени лица курорти и заводи. Както ги паникьосват въпросите къде отиват заемите от чужбина, парите от приватизацията, от тайнствените оръжейни покупко-продажби, от осигуровките.
Думата «ревизия» им е ненавистна и противна - да можеше, биха я забранили. Защото всяка проверка най-често приключва с начет.
И внезапно, като отневиделица, като гром из ясно небо: проверка! Този път на целия преход, на циничната всебългарска приватизация, на общонационалния обир, на тоталната ликвидация, каквато се прави единствено пред закриване. Веднъж към този момент бе давана такава ключова дума, обещана бе такава проверка гръмогласно и сочно. Но всичко се бързо затаи и замълча, на никое място не излезе знак, че нещо са разровили и наблюдавали. Та ние като повредени от знание и народопсихология жители незабавно се усъмнихме, че този възклик на властта е бил откровена измама и автентичен, естествен популизъм. Отшумя, разми се в изобилния диалект,в немирното въображение на властта и в международния звук.
И в този момент, без смешка, отчетливо, заканително, още веднъж: проверка, следствие, без благосклонност и без отминалост, без отсрочване и състрадание.
Народът не е вчерашен,
единият преход единствено към този момент трийсет години по какъв начин кара. Научиха го да има вяра на приказки, само че към този момент се отучва. И въпреки всичко топли душата сходна закана, подвига прахоляк из страната хвърковатата чета на юнака-крило за клети сюрмаси и българинът извива очи – може пък да се найде дървен бог и чифт белезници за всеки от ордата хайдуци, що вилняха из страната и я обърнаха в пустиня. С отминалост, без отминалост – всеки да си откри майстора.
И се взираме всички като един в Ревизора. Не в оня от митницата, дето в този момент екологията ревизира, а в новия, значимия, всесилния инспектор, дето прехода ще обръща откъм хастара и ще вади въшката от подгъвите. Нещо не ни ли припомня той, нещо не ни ли човърка? Някои ще си кажат: четете класиците! И прави ще бъдат.
В един недодялан градец идва инспектор. Местните информатори неотложно донасят на градоначалника. Вестта е повече от злокобна. И колелото се завърта. Първенците на града вземат ограничения. Но „ Ревизор ” от Гогол по тази причина е комедия, с цел да е цялостна с неточности. Припознават се локалните баровци – не улучват ревизора, а се кланят пред Хлестаков, млад лентяй и малък шарлатанин, който схваща ситуацията, само че ги води за носа: дава празни обещания, измъква ненадейно положителни суми, дава обещание ходатайства и ръси оферти за сватба. И си отпътува с натежал стомах и цялостни джобове.
Този талантлив сюжет от дълго време е слязъл от сцената в живота и е разиграван от безчет измамници и самозванци към този момент насмалко два века. Запознати настояват, че при първите закани за проверка на българската приватизация преди десетина години всичко се е състояло по тъкмо този типичен модел – възможните обвинени гузно са предали поисканите им суми, активи и бизнеси, и проверката е завършила на нула. Без да бъде даже действително провъзгласена.
Мнима проверка или привиден инспектор – едно и също е
Днешното потомство осведомени се кълнат, че тъкмо така ще приключи и новообявената по нашите места втора проверка (разследване). Това няма да учуди никого, минимум тези, които ще се отърват с лека или междинна нерешителност. Нито тези, които са я тази проверка забъркали и са от нея предстоящо благополучие проработили. Те ще се надяват единствено същинската проверка в никакъв случай да не ги реализира.
Защото може би те си знаят: на тях надали толкоз ще им търсят парите. Няма да са най-важното милионите им, дето ги от страната доят и стрижат, дето ги посредством властта си грабят и натрупат, дето ги търкалят от банка в банка, от една чужбина в друга - нека им се дирите изгубят. Милионите им тогава ще са последна грижа. Защото различен ще е техният начет. Съдбоносен. И може би - съдбовен. Невъзстановим. Той може да се откри и без проверка. И още занапред.
Няма да им " излязат " няколко милиона българи...
Ревизия...
Уж това време свърши, а продължиха да избухват при нейното изтърваване в общественото пространство днешните наши големци. Крещят и заплашват инак благоразположени и плъзгави дискополитици, запенват се надъхани парламентарни дами, втвърдяват взор и скърцат със зъби невъзмутими партийни пълководци. Независимо дали става въпрос за проверка на някаква стратегия, която никой с изключение на тях самите не е чел, на кадрова политика или даже на ляв, десен, па даже и междинен мироглед. (Всъщност, самата дума благоразумно отпадна от речника им, те се разгръщат до относително сполучливия, само че не по-малко изнервящ евфемизъм «служебно правителство».)
Най-вероятно «ревизия» ги стряска в своя напълно примитивен, магазинерски смисъл. Когато ти ревизират рафтовете и склада, когато ти сверяват фактурите и ти гледат в чекмеджето, когато броят, считат и теглят линия. Изнервя ги, че ще се разкрие какво са търгували на едро, какво са раздавали на заем, какъв е бил персоналният им вземане-даване, процентът им какъв е бил в реалност, до момента в който самите те са театралничили в героични пози - напети манекени на политическата витрина. Разядосва ги, както ги гневят подхвърлените в обществото цени на къщите им, на джиповете и на колежите, на завладените посредством подставени лица курорти и заводи. Както ги паникьосват въпросите къде отиват заемите от чужбина, парите от приватизацията, от тайнствените оръжейни покупко-продажби, от осигуровките.
Думата «ревизия» им е ненавистна и противна - да можеше, биха я забранили. Защото всяка проверка най-често приключва с начет.
И внезапно, като отневиделица, като гром из ясно небо: проверка! Този път на целия преход, на циничната всебългарска приватизация, на общонационалния обир, на тоталната ликвидация, каквато се прави единствено пред закриване. Веднъж към този момент бе давана такава ключова дума, обещана бе такава проверка гръмогласно и сочно. Но всичко се бързо затаи и замълча, на никое място не излезе знак, че нещо са разровили и наблюдавали. Та ние като повредени от знание и народопсихология жители незабавно се усъмнихме, че този възклик на властта е бил откровена измама и автентичен, естествен популизъм. Отшумя, разми се в изобилния диалект,в немирното въображение на властта и в международния звук.
И в този момент, без смешка, отчетливо, заканително, още веднъж: проверка, следствие, без благосклонност и без отминалост, без отсрочване и състрадание.
Народът не е вчерашен,
единият преход единствено към този момент трийсет години по какъв начин кара. Научиха го да има вяра на приказки, само че към този момент се отучва. И въпреки всичко топли душата сходна закана, подвига прахоляк из страната хвърковатата чета на юнака-крило за клети сюрмаси и българинът извива очи – може пък да се найде дървен бог и чифт белезници за всеки от ордата хайдуци, що вилняха из страната и я обърнаха в пустиня. С отминалост, без отминалост – всеки да си откри майстора.
И се взираме всички като един в Ревизора. Не в оня от митницата, дето в този момент екологията ревизира, а в новия, значимия, всесилния инспектор, дето прехода ще обръща откъм хастара и ще вади въшката от подгъвите. Нещо не ни ли припомня той, нещо не ни ли човърка? Някои ще си кажат: четете класиците! И прави ще бъдат.
В един недодялан градец идва инспектор. Местните информатори неотложно донасят на градоначалника. Вестта е повече от злокобна. И колелото се завърта. Първенците на града вземат ограничения. Но „ Ревизор ” от Гогол по тази причина е комедия, с цел да е цялостна с неточности. Припознават се локалните баровци – не улучват ревизора, а се кланят пред Хлестаков, млад лентяй и малък шарлатанин, който схваща ситуацията, само че ги води за носа: дава празни обещания, измъква ненадейно положителни суми, дава обещание ходатайства и ръси оферти за сватба. И си отпътува с натежал стомах и цялостни джобове.
Този талантлив сюжет от дълго време е слязъл от сцената в живота и е разиграван от безчет измамници и самозванци към този момент насмалко два века. Запознати настояват, че при първите закани за проверка на българската приватизация преди десетина години всичко се е състояло по тъкмо този типичен модел – възможните обвинени гузно са предали поисканите им суми, активи и бизнеси, и проверката е завършила на нула. Без да бъде даже действително провъзгласена.
Мнима проверка или привиден инспектор – едно и също е
Днешното потомство осведомени се кълнат, че тъкмо така ще приключи и новообявената по нашите места втора проверка (разследване). Това няма да учуди никого, минимум тези, които ще се отърват с лека или междинна нерешителност. Нито тези, които са я тази проверка забъркали и са от нея предстоящо благополучие проработили. Те ще се надяват единствено същинската проверка в никакъв случай да не ги реализира.
Защото може би те си знаят: на тях надали толкоз ще им търсят парите. Няма да са най-важното милионите им, дето ги от страната доят и стрижат, дето ги посредством властта си грабят и натрупат, дето ги търкалят от банка в банка, от една чужбина в друга - нека им се дирите изгубят. Милионите им тогава ще са последна грижа. Защото различен ще е техният начет. Съдбоносен. И може би - съдбовен. Невъзстановим. Той може да се откри и без проверка. И още занапред.
Няма да им " излязат " няколко милиона българи...
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ