Защо сухото мляко все повече се търси от българските млекопреработватели?
В последните години българският пазар на млечни артикули се сблъсква със съществени провокации, които водят до увеличено търсене на изсъхнало мляко от страна на локалните млекопреработватели. Спадът в производството на свежо мляко, възходящият импорт на различни млечни първични материали и неналичието на ефикасни държавни ограничения се оказват съществени мотори на този обезпокоителен тренд.
Производството на свежо мляко в България е в сериозен спад, което се дължи на разнообразни фактори като незадоволителна поддръжка за фермерите , унищожаването на отглеждането на животни и непривлекателни изкупни цени. Това постанова млекопреработвателите да търсят други възможности, които постоянно включват импорт на изсъхнало и кондензирано мляко от страни като Украйна, където цените са по-ниски.
Отсъствието на строги регулации и надзор върху комерсиалните практики в допълнение утежнява ситуацията. Продукти с ниско качество, които включват изсъхнало мляко и палмова лой, заместват обичайните млечни произведения , без потребителите да са наясно с това. В страни като Гърция, Румъния и Франция сходни практики са неприемливи, което акцентира потребността от възстановяване на българските стандарти и политики.
Намаляването на изкупуването на козе мляко, макар че то е известен артикул в доста други страни, илюстрира неналичието на пазарно търсене и благоприятни условия за българските фермери. Тази наклонност се отразява и върху дребните ферми, които макар обединяването и вложенията не съумяват да намерят поддръжка от локалните млекопреработватели.
За да се преодолее тази наклонност е нужна промяна в регулациите , които да обгръщат строги ограничения за надзор и поддръжка на локалното произвеждане. Подобряването на информираността измежду потребителите за качеството и произхода на млечните артикули също е от значително значение.
Министерски съвет обезпечи 300 млн. лв. за земеделските производители
