Започва кланицата „ротация”: Кои министри изпадат от властта, къде е Мария Габриел?
В последните дни на 2023 година ръководещото болшинство на ГЕРБ и „ Продължаваме промяната – Демократична България “ и Движение за права и свободи значително извърши задачите, които си сложи при основаването на държавното управление „ Денков – Габриел “ – измененията в Конституцията и държавният бюджет за 2024 година са факт, а България хвана последния трен за влизане в Шенген, въпреки и към този момент единствено по въздух и вода.
В новата година нежната властова структура ще се изправи пред не по-леки провокации, въпреки при обединяване да разполага с задоволително гласове, с цел да прокара всяко решение против опозицията в Народното събрание. Основната причина е, че се задават тежки междупартийни договаряния за попълването на основни за ръководството на страната позиции в регулаторите и правосъдната система, сочат неофициални диалози на „ Дневник “ с източници от обединенията в кабинета – ГЕРБ и „ Продължаваме промяната – Демократична България “. Резултатите освен ще дефинират действието на държавната машина за години напред, само че ще имат отношение и към въздействието на участниците в ръководството в бъдеще.
Усложняващи условия за връзките сред формалните участници във властта и неофициалният им сътрудник Движение за права и свободи ще се явяват следващите избори – този път за Европейски парламент, които могат да разместят през юни политическите салда в страната. Неофициално представители на ръководещите не изключиха вид при слаби резултати на обединенията зад кабинета, продължаването на промените да бъде оставено в ръцете на партиите, получили най-голямо доверие в евровота. Трудност се обрисува и рисковата процедура по ротация на държавното управление през март, изискваща цялостно авансово единодушие сред сътрудниците.
В края на предходната година съпредседателят на „ Демократична България “ Христо Иванов разгласи, че за реализиране на пълноценна правосъдна промяна, с изключение на конституционните промени, са нужни и ремонти в Закона за правосъдната власт, в процесуалните закони както и избор на нови членове на правосъдния и прокурорския съвет, и основен прокурор. Заявката му обрисува небосвод на настоящето ръководство от най-малко девет месеца, поради периодите по разискване на текстовете и процедурите по желание.
Пред скоби: Конституционният съд
Преди парламентарната почивка за празниците с гласовете на ГЕРБ, „ Продължаваме промяната – Демократична България “ и Движение за права и свободи Народното събрание откри процедурата за избор на двама членове на Конституционния съд. Срокът за номинации изтича на 11 януари – първия работен ден на депутатите след ваканцията.
По неофициална информация повода болшинството да се задейства с избора на съдиите е поръчката на опозицията и президента измененията в Конституцията да бъдат обжалвани в съда.
Конституционният съд (КС) се състои от 12 членове, само че от две години заседава в понижен състав от 10 души, защото мандатите на Анастас Анастасов и Гроздан Илиев от парламентарната квота изтекоха през 2021 година През октомври ще изтече мандатът и на определения през 2015 година Константин Пенчев. Сред евентуалните претенденти импровизирано в коридорите на Народното събрание се загатваха както блестящо политически фигури, като водачите на групата на ГЕРБ Десислава Атанасова и на „ Продължаваме промяната – Демократична България “ Атанас Атанасов, по този начин и специалисти като конституционалистът Екатерина Михайлова.
Засега публично няма нито една номинация. Процедурата няма краен период, а решението кои адвокати ще седнат в столовете на конституционни съдии ще покаже балансите сред формалните участници във властта и колегата им Движение за права и свободи. Изборът на съдии в става с нормално болшинство от над половината присъстващи в пленарната зала депутати.
Доста по-сложен ще е изборът на управление на новата Антикорупционна комисия. Промените, които „ Продължаваме промяната “ прокламираше месеци наред, минаха през Народното събрание, само че в последна сметка беше решено тримата ръководители на комисията да се избират със 160 гласа. Това значи, че ръководещите ще имат потребност от спогодба с Движение за права и свободи кой да поеме поста в основния орган, който би трябвало да се бори дейно с корупцията.
„ Кланица за купчина власт “
В предходната сесия ГЕРБ, „ Продължаваме промяната – Демократична България “ и Движение за права и свободи се схванаха сполучливо за вакантните места в управата на Българската национална банка (БНБ) и Сметната палата. Неуспешен беше изборът на шеф и подуправител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Заради разногласието към него трите групи се договориха, че ще прецизират механизъм, по който да се вършат назначенията в регулаторите. До момента не е известно да е реализирано единодушие за сходен механизъм.
Последните политически поръчки и от Бойко Борисов, и от Христо Иванов са, че позициите няма да се разпределят сред трите обединения, въпреки в началото таман от ГЕРБ да пристигна анонс, че една трета от регулаторите ще се управляват от Движение за права и свободи. Кирил Петков пък изиска по концепция самостоятелните регулатори да се управляват от политически фигури.
В изявление за БНР в четвъртък (4 януари) Лена Бориславова от управлението на „ Продължаваме промяната “ изясни, че партията желае да предложи нов модел за установяване на претендентите: „ Вместо да бъдат партийни функционери или родственици на наши депутати, желаеме това да бъдат одобрени специалисти, които имат високи професионални качества и които се употребяват с високо публично доверие, изразявали са своите публични позиции, тъй че да има по-широк консенсус в обществото, че точно тези хора заслужават да бъдат в регулаторите “.
Регулаторите са въпрос с доста огромен залог и огромно напрежение.
Източник от ръководещите дефинира импровизирано идните договаряния и за механизъм, и за самите назначения като „ касапница за голяма купчина власт “. Позициите в тези органи са от решаващо значение, освен тъй като са доста (над 80 души в 17 органа), само че и тъй като мандатът им постоянно надвишава този на едно държавно управление.
Отсега по неофициални мнения на депутати като най-апетитни са определяни позициите в управлението на Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР) и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).
Реклама
В променената Конституция се сътвори нов член, съгласно който изборът в някои от регулаторите може да става с болшинство от 160 народни представители, в случай че това е категорично посочено в закон. Пред БНР Христо Иванов от „ Продължаваме промяната – Демократична България “ настоя, че това не значи, че за всички позиции ще стои това условие „ Разбрали сме се за две неща: ще беседваме за всичко след Нова година. И до момента в който всичко не е контрактувано, нищо не е контрактувано “, съобщи той.
Ще се обвържат ли още партиите зад кабинета
С няколко обществени изявления представители на ГЕРБ дадоха да се разбере, че при ротацията, която се чака при започване на март, партията ще упорства на смяна на формулата на ръководство: на повече политически представители в Министерския съвет, както и на съдружно съглашение сред двете обединения.
За документ се приказва от дълго време, само че до подписването му по този начин и не се стигна, въпреки импровизирано да е известно, че вид на текстове е направен и прочут и двете групи. Според източници от „ Продължаваме промяната – Демократична България “ обединението още няма единно мнение дали би трябвало да се подпише съглашение с ГЕРБ, защото това ще официализира политическата коалиция.
Съставът на кабинета „ Денков – Габриел “ се приема от сътрудниците за преобладаващо експертен. Очевидните политически представители, отвън премиера и вицепремиера, са от „ Продължаваме промяната – Демократична България “: Асен Василев (финанси), Андрей Цеков (регионално развитие), Георги Гвоздейков (транспорт), Димитър Илиев (спорт), Атанас Славов (правосъдие).
По неофициална информация с наближаването на ротацията номинацията на Мария Габриел поражда напрежение в ГЕРБ, където имало схващане, че е нужно извеждане на напред във времето на партийните водачи в изпълнителната власт. Представители на ГЕРБ не я възприемали като партиен човек, тъй като значимата част от кариерата ѝ е в европейските институции.
И въпреки всичко източници от групировката на Борисов дефинират като „ 99% несъмнено “, че не различен, а Габриел ще заеме мястото на Николай Денков. Съпредседателят на „ Продължаваме промяната “ Асен Василев пък към този момент съобщи в изявление за „ Нова телевизия “, че „ няма догадка, в която ГЕРБ могат да излъчат различен министър председател “. Наскоро и Бойко Борисов разгласи, че „ има ясно написано съглашение – „ Денков – Габриел “, при ротацията: „ Габриел – Денков “.
Очакваните смени на министри
Публично представителите на политическите сили заобикалят да разясняват възможни смени на министри при ротацията, само че в неофициални диалози декларират, че те са неизбежни. Тъй като съставът на кабинета би трябвало да се съгласува сред двете страни, източници разясниха, че би трябвало да се вземат поради претенциите им до момента.
Отявлено до момента са желани оставките на министрите на вътрешните работи Калин Стоянов и на спорта Димитър Илиев (заради полицейското принуждение по време на митингите против Българския футболен съюз). През последните месеци или ГЕРБ и Движение за права и свободи в синхрон, или „ Продължаваме промяната – Демократична България “ са се противопоставяли и на министрите на:
• защитата Тодор Тагарев поради метода му за придобиване на бойни машини „ Страйкър “. Напрежение към него имаше и поради случай с някогашния консултант на Тагарев Мустафа Емин, осъден след обвинявания за жестоко държание и корист с политическо състояние при потърсена помощ в „ Пирогов “;
• опазването на здравето Христо Хинков поради опита да в профил шефа на „ Пирогов “;
• енергетиката Румен Радев към съглашението с миньорите и енергетиците;
• електронното ръководство Александър Йоловски поради проблемите с машинното гласоподаване и изказванията за закани за опит за оказване на напън при социална поръчка;
Като най-противоречиво се обрисува отношението на ГЕРБ и Борисов към министъра на финансите Асен Василев. Преди най-яростни критици, в този момент двамата демонстрират единодушие в голям брой аспекти: Борисов похвали Василев за Бюджет 2024 и за отхвърли от съветски петрол; Василев косвено зае страната на ГЕРБ и Движение за права и свободи по сюжета с шефа на „ Пирогов “; Борисов единствен обществено не възрази против желанието на министъра на финансите да се продават земи от Държавния аграрен фонд.
Според сделката сред ГЕРБ и „ Продължаваме промяната – Демократична България “ държавното управление с министър председател Николай Денков ще работи девет месеца, които изтичат на 6 март 2024 година Ротацията не е планувана в Конституцията и по тази причина единствената допустима процедура е министър-председателят да подаде оставката на кабинета си и да стартира нова процедура по сформиране на държавно управление. Тя включва съвещания при президента, без закрепен период, последвани от връчване на изследователски мандат на претендента за министър председател на най-голямата парламентарна група (ГЕРБ).
Народното събрание избира Министерския съвет с нормално болшинство от над половината присъстващи. ГЕРБ и „ Продължаваме промяната – Демократична България “ сами имат повече от нужните гласове – общо 132-ма народни представители, само че единствено в случай че имат авансово единодушие по състава на кабинета. Никоя от двете групи не би могла да прокара в кабинет, без другата, тъй че вероятно противоречие може теоретично да докара до неуспех на процедурата. Ключов подробност е, че гласуването на кабинета става едновременно, т.е. без право да се утвърди един министър, а да се отхвърли различен.
Ротацията би трябвало да бъде съчетана и със промяна на ръководителя на Народното събрание – Никола Минчев би трябвало да смени на поста Росен Желязков. Това също става с нормално болшинство.
