Историята с варенето на жаба е грешна
В някакъв миг – може би по време на ненужен, само че пък за сметка на това отегчителен бизнес семинар, воден от човек от 80-те години – е допустимо да сте чували историята за варената жаба.
Според нея, в случай че сложите жаба непосредствено в тенджера с вряща вода, тя ще изскочи незабавно. Но поставите ли я в тенджера със студена вода и постепенно повишите температурата на котлона, тя няма да забележи, че водата се затопля последователно и ще остане в нея, до момента в който не се свари до гибел. Този подозрителен виц се употребява като метод да се илюстрира на хората да внимават да не привикват с необикновени или нездравословни обстановки постепенно, без да виждат заплахата, в която се намират, или от бизнес гурута, които желаят да ви покажат по какъв начин измененията, които желаете, би трябвало да са въведени постепенно, с цел да бъдат сполучливи.
Но същинска ли е тази история? Наистина ли хора са седели и са варили жаби по разнообразни способи, с цел да видят какво ще стане?
Фридрих Голц
През XIX век няколко разнообразни учени се пробват да отговорят на този чудноват въпрос. Първият от тях в действителност се пробва да открие местоположението на душата на жабата, като съпоставя по какъв начин реагират здрави жаби и такива без мозък на слагането им във вряща вода. Фридрих Леополд Голц изрязва мозъчните им полукълба като оставя (според него) единствено дребна част от тях. С тази дребна останала част жабите реагирали, когато ги побутвали, плували, когато ги поставяли във вода, и се обръщали, когато ги поставяли по тил.
Когато Голц постепенно покачва температурата на водата, здравите жаби се опитвали да изскочат от нея при 42 °C, само че макар опитите си били сварявани живи, защото настройката на опита не разрешавала да се измъкнат. Междувременно безмозъчните жаби оставали във водата и не правили съвсем никакви придвижвания, до момента в който водата не достигала 56 °C, след което започвали да потрепват.
В науката е доста значимо един опит да може да се възпроизведе и от други хора – и варенето на жаби до гибел не е изключение. Няколко други също се опитвали да сварят клетите земноводни с друга скорост, а и с друга степен на съчувствие. Един от тях, Хайнцман, който най-малко си прави труда да ги сложи върху дребна коркова платформа, тъй че жабата да е отчасти потопена, само че да може да избяга, открива, че на няколко пъти съумява деликатно да нагрее водата до 37,5 °C, без те да скочат. Той не съумява обаче да премине тази граница, защото опитите преди опита го убедили, че това е температурата, при която жабите се сковават, преди да се сварят до гибел.
Още няколко други експериментатори съумяват да създадат същото, макар че резултатите им варират според от това какъв брой бързо се покачва температурата на водата. Разбира се, това не значи, че концепцията е вярна. Възможно е методът на осъществяване на опита да е попречил на жабите да избягат или температурата на водата да се е повишила прекомерно бързо, с цел да могат да създадат логичен опит за бягство.
Съвременните опити обаче не откриват същите неща.
„ Легендата е изцяло неправилна! “ Виктор Хътчинсън, в този момент почетен професор по биология в Университета на Оклахома, споделя пред Уит Гибънс от Лабораторията по екология на река Савана в Университета на Джорджия.
„ Критичните топлинни максимуми “ на доста типове жаби са избрани от няколко откриватели. При тази процедура водата, в която е потопена жабата, се нагрява последователно с към 2 градуса по Фаренхайт [1°C] в минута. С последователното повишение на температурата на водата жабата в последна сметка става все по-активна в опитите си да избяга. Ако размерът и отворът на контейнера ѝ разрешават да изскочи,. “
Което не е толкоз добра метафора за нещата от живота, само че най-малко е по-точна от научна позиция.
