Проф. Марк Галеоти: Автократът Путин - 7 повратни момента в живота му
В навечерието на 70-ия рожден ден на Владимир Путин проф. Марк Галеоти наблюдава по какъв начин съветският президент се трансформира в тираничен автократ и стартира пагубната си инвазия в Украйна:
Седем повратни момента в живота на Владимир Путин са съдействали за оформянето на неговото мислене и могат да обяснят възходящото му отчуждение от Запада.
Тренировки по джудо, 1964 година
Роден в Ленинград, към момента белязан от 872-дневната блокада по време на Втората международна война, младият Владимир е тъмно и войнствено момче в учебно заведение - най-хубавият му другар си спомня, че „ би могъл да се бие с всеки “, тъй като „ не изпитва боязън “.
Въпреки това кльощавото, само че тромаво момче в града, наводнен от улични банди, би трябвало да знае по какъв начин да се пази и на 12 години стартира да се занимава първо със самбо, а по-късно с джудо. Той е съдбоносен и порядъчен и на 18-годишна възраст към този момент има черен колан по джудо и трето място в националното съревнование за юноши.
Разбира се, от този момент заниманията по джудо са част от деликатно калибрирания му имидж на мачо. Но това също по този начин е повишило увереността му в един рисков свят и в това време разбирането, че по личните му думи, когато борбата е неизбежна, „ би трябвало да удариш пръв и то задоволително мощно, с цел да не може съперникът ти да се изправи на крайници “.
Търсене на работа в Комитет за Държавна сигурност (на СССР), 1968 година
Ненапразно хората заобикалят да вървят на „ Литейни проспект “ №4, където се намира централата на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Ленинград. По времето на Сталин през неговите камери за разпити на път за лагерите на ГУЛАГ минават толкоз доста хора, че в Ленинград се споделя нелепа смешка: „ Голямата къща “ – най-високата постройка в града, тъй като от нейните изби се вижда Сибир.
Въпреки това, когато е на 16 години, Путин влиза в приемна с червен килим и пита много озадачения чиновник зад гишето по какъв начин може да си откри работа. Казали му, че би трябвало да отбие военната си работа или да получи тапия, тъй че той даже попитал коя тапия е по-добра.
Казали му, че това е право, и от този момент Путин решил да получи тапия по право, след което получил работата. За градския гамен Путин Комитет за Държавна сигурност (на СССР) беше най-голямата тайфа в града, която осигуряваше сигурност и кариерно развиване даже на човек, който нямаше връзки с партията.
Но работата за Комитет за Държавна сигурност (на СССР) също дава вероятност. Както самият Путин един път сподели за един шпионски филм, който е гледал като младеж, „ един разузнавач може да реши ориста на хиляди хора “.
Заобиколен от навалица, 1989 година
Въпреки очакванията на Путин, кариерата му в Комитет за Държавна сигурност (на СССР) по този начин и не потръгва. Той беше стабилен играч в междинна категория, само че не се издигна до върха. Въпреки това стартира да учи немски език и вследствие на това през 1985 година е назначен в бюрото за връзка на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Дрезден.
Там той се открива много комфортно, само че през ноември 1989 година режимът в Източна Германия стартира да се разрушава с шокираща скорост.
На 5 декември навалица обкръжава постройката на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Дрезден. Путин обезверено се обажда в най-близкия гарнизон на руската войска с молба за отбрана, а те безпомощно дават отговор: „ Не можем да създадем нищо без заповед от Москва. А Москва мълчи “.
Путин се е научил да се опасява от неочакван срив на централната власт и е решил в никакъв случай да не повтаря това, което счита за неточност на руския водач Михаил Горбачов, а точно да не реагира бързо и уверено, когато се сблъска с опозицията.
„ Петрол против храни “, 1992 година
След разпадането на Съветския съюз Путин напуща Комитет за Държавна сигурност (на СССР), само че скоро получава позиция като асистент на новия новаторски кмет на родния си град, в този момент Санкт Петербург.
Икономиката е в положение на свободно рухване и Путин е претрупан да провежда договорка, с цел да помогне на жителите на града да оцелеят, като замени нефт и метали на стойност 100 млн. $ против храна.
Жителите на града по този начин и не виждат храната: съгласно следствието, което бързо е скрито от управляващите, Путин, неговите другари и градските бандити прибират парите.
През „ шеметните 90-те години “ Путин бързо осъзна, че политическото въздействие е стока, която може да се осребри, и че бандитите могат да се трансфорат в потребни съдружници. Когато всички към него печелеха пари от неговата позиция, за какво и той да не направи същото?
Нахлуване в Грузия, 2008 година
Когато през 2000 година Путин стана президент на Русия, той се надяваше, че ще успее да построи позитивни връзки със Запада - при свои лични условия, включващи сферата на въздействие на Русия в някогашния Съветски съюз. Скоро той се разочарова, а по-късно и разгневи, вярвайки, че Западът интензивно се пробва да изолира и унижи Русия.
Когато грузинският президент Михаил Саакашвили реши да вкара страната си в НАТО, Путин се разгневи, а опитът на Грузия да си върне контрола над подкрепяния от Русия сепаратистки район Южна Осетия стана мотив за наказателна интервенция.
За пет дни съветските войски разгромиха грузинската войска и постановиха на Саакашвили позорен мир.
Западът беше засегнат, само че година по-късно президентът на Съединени американски щати Барак Обама предложи да „ възвърне “ връзките с Русия, а Москва даже получи правото да бъде хазаин на Световното състезание по футбол през 2018 година
На Путин му стана ясно, че е избрал верния способ - слабият и променлив Запад ще подвига доста звук, само че в последна сметка ще отстъпи пред твърдата воля.
Протести в Москва, 2011-2013 година
Широко публикуваното - и правдиво - разбиране, че резултатите от парламентарните избори през 2011 година са били фалшифицирани, провокира митинги, които се ускориха, откакто Путин разгласи, че ще се кандидатира още веднъж за президент през 2012 година
Протестите на площад „ Болотная “ в Москва бяха най-масовите по време на президентството на Путин.
Той счита, че митингите са били замислени, насърчавани и направлявани от Вашингтон, и упреква персонално държавния секретар на Съединени американски щати Хилари Клинтън за тях.
За Путин това беше доказателство, че маските са свалени, че Западът се е насочил персонално към него и че в действителност е във война.
Изолация от Covid, 2020-21 година
Когато пандемията от ковид обхвана цялата планета, Путин влезе в дълбока изолираност, необикновена даже за стандартите на автократите. Всеки, който искаше да се срещне с него, беше изолиран за две седмици под защита, а по-късно трябваше да премине през кулоар, залят с ултравиолетова светлина, която убиваше микробите, и цялостен с дезинфектанти.
През това време броят на съдружниците и съветниците, които могат да се срещнат с Путин лице в лице, беше фрапантно понижен до шепа подмазвачи и съмишленици-ястреби.
Неспособен да се вслушва в различни възгледи и съвсем в никакъв случай не виждал страната си, Путин наподобява е считал всички свои догатки за верни, а предразсъдъците си - за оправдани. Така бяха посяти семената, от които след това израсна нашествието в Украйна.
-------
Професор Марк Галеоти е академик и създател на книгите „ Трябва да поговорим за Путин “ и „ Войната на Путин “, която следва да излезе. Анализът е оповестен от Би Би Си. /БГНЕС
Седем повратни момента в живота на Владимир Путин са съдействали за оформянето на неговото мислене и могат да обяснят възходящото му отчуждение от Запада.
Тренировки по джудо, 1964 година
Роден в Ленинград, към момента белязан от 872-дневната блокада по време на Втората международна война, младият Владимир е тъмно и войнствено момче в учебно заведение - най-хубавият му другар си спомня, че „ би могъл да се бие с всеки “, тъй като „ не изпитва боязън “.
Въпреки това кльощавото, само че тромаво момче в града, наводнен от улични банди, би трябвало да знае по какъв начин да се пази и на 12 години стартира да се занимава първо със самбо, а по-късно с джудо. Той е съдбоносен и порядъчен и на 18-годишна възраст към този момент има черен колан по джудо и трето място в националното съревнование за юноши.
Разбира се, от този момент заниманията по джудо са част от деликатно калибрирания му имидж на мачо. Но това също по този начин е повишило увереността му в един рисков свят и в това време разбирането, че по личните му думи, когато борбата е неизбежна, „ би трябвало да удариш пръв и то задоволително мощно, с цел да не може съперникът ти да се изправи на крайници “.
Търсене на работа в Комитет за Държавна сигурност (на СССР), 1968 година
Ненапразно хората заобикалят да вървят на „ Литейни проспект “ №4, където се намира централата на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Ленинград. По времето на Сталин през неговите камери за разпити на път за лагерите на ГУЛАГ минават толкоз доста хора, че в Ленинград се споделя нелепа смешка: „ Голямата къща “ – най-високата постройка в града, тъй като от нейните изби се вижда Сибир.
Въпреки това, когато е на 16 години, Путин влиза в приемна с червен килим и пита много озадачения чиновник зад гишето по какъв начин може да си откри работа. Казали му, че би трябвало да отбие военната си работа или да получи тапия, тъй че той даже попитал коя тапия е по-добра.
Казали му, че това е право, и от този момент Путин решил да получи тапия по право, след което получил работата. За градския гамен Путин Комитет за Държавна сигурност (на СССР) беше най-голямата тайфа в града, която осигуряваше сигурност и кариерно развиване даже на човек, който нямаше връзки с партията.
Но работата за Комитет за Държавна сигурност (на СССР) също дава вероятност. Както самият Путин един път сподели за един шпионски филм, който е гледал като младеж, „ един разузнавач може да реши ориста на хиляди хора “.
Заобиколен от навалица, 1989 година
Въпреки очакванията на Путин, кариерата му в Комитет за Държавна сигурност (на СССР) по този начин и не потръгва. Той беше стабилен играч в междинна категория, само че не се издигна до върха. Въпреки това стартира да учи немски език и вследствие на това през 1985 година е назначен в бюрото за връзка на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Дрезден.
Там той се открива много комфортно, само че през ноември 1989 година режимът в Източна Германия стартира да се разрушава с шокираща скорост.
На 5 декември навалица обкръжава постройката на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Дрезден. Путин обезверено се обажда в най-близкия гарнизон на руската войска с молба за отбрана, а те безпомощно дават отговор: „ Не можем да създадем нищо без заповед от Москва. А Москва мълчи “.
Путин се е научил да се опасява от неочакван срив на централната власт и е решил в никакъв случай да не повтаря това, което счита за неточност на руския водач Михаил Горбачов, а точно да не реагира бързо и уверено, когато се сблъска с опозицията.
„ Петрол против храни “, 1992 година
След разпадането на Съветския съюз Путин напуща Комитет за Държавна сигурност (на СССР), само че скоро получава позиция като асистент на новия новаторски кмет на родния си град, в този момент Санкт Петербург.
Икономиката е в положение на свободно рухване и Путин е претрупан да провежда договорка, с цел да помогне на жителите на града да оцелеят, като замени нефт и метали на стойност 100 млн. $ против храна.
Жителите на града по този начин и не виждат храната: съгласно следствието, което бързо е скрито от управляващите, Путин, неговите другари и градските бандити прибират парите.
През „ шеметните 90-те години “ Путин бързо осъзна, че политическото въздействие е стока, която може да се осребри, и че бандитите могат да се трансфорат в потребни съдружници. Когато всички към него печелеха пари от неговата позиция, за какво и той да не направи същото?
Нахлуване в Грузия, 2008 година
Когато през 2000 година Путин стана президент на Русия, той се надяваше, че ще успее да построи позитивни връзки със Запада - при свои лични условия, включващи сферата на въздействие на Русия в някогашния Съветски съюз. Скоро той се разочарова, а по-късно и разгневи, вярвайки, че Западът интензивно се пробва да изолира и унижи Русия.
Когато грузинският президент Михаил Саакашвили реши да вкара страната си в НАТО, Путин се разгневи, а опитът на Грузия да си върне контрола над подкрепяния от Русия сепаратистки район Южна Осетия стана мотив за наказателна интервенция.
За пет дни съветските войски разгромиха грузинската войска и постановиха на Саакашвили позорен мир.
Западът беше засегнат, само че година по-късно президентът на Съединени американски щати Барак Обама предложи да „ възвърне “ връзките с Русия, а Москва даже получи правото да бъде хазаин на Световното състезание по футбол през 2018 година
На Путин му стана ясно, че е избрал верния способ - слабият и променлив Запад ще подвига доста звук, само че в последна сметка ще отстъпи пред твърдата воля.
Протести в Москва, 2011-2013 година
Широко публикуваното - и правдиво - разбиране, че резултатите от парламентарните избори през 2011 година са били фалшифицирани, провокира митинги, които се ускориха, откакто Путин разгласи, че ще се кандидатира още веднъж за президент през 2012 година
Протестите на площад „ Болотная “ в Москва бяха най-масовите по време на президентството на Путин.
Той счита, че митингите са били замислени, насърчавани и направлявани от Вашингтон, и упреква персонално държавния секретар на Съединени американски щати Хилари Клинтън за тях.
За Путин това беше доказателство, че маските са свалени, че Западът се е насочил персонално към него и че в действителност е във война.
Изолация от Covid, 2020-21 година
Когато пандемията от ковид обхвана цялата планета, Путин влезе в дълбока изолираност, необикновена даже за стандартите на автократите. Всеки, който искаше да се срещне с него, беше изолиран за две седмици под защита, а по-късно трябваше да премине през кулоар, залят с ултравиолетова светлина, която убиваше микробите, и цялостен с дезинфектанти.
През това време броят на съдружниците и съветниците, които могат да се срещнат с Путин лице в лице, беше фрапантно понижен до шепа подмазвачи и съмишленици-ястреби.
Неспособен да се вслушва в различни възгледи и съвсем в никакъв случай не виждал страната си, Путин наподобява е считал всички свои догатки за верни, а предразсъдъците си - за оправдани. Така бяха посяти семената, от които след това израсна нашествието в Украйна.
-------
Професор Марк Галеоти е академик и създател на книгите „ Трябва да поговорим за Путин “ и „ Войната на Путин “, която следва да излезе. Анализът е оповестен от Би Би Си. /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ