Новата процедура за фотоволтаици и приоритетите на българския план за възстановяване - Нашите автори
В началото на месец декември 2022 година стартира публичното разискване на една от най-интересните процедури, ориентирани към предприятия, по Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ). По нея се планува даване на безплатна помощ за създаване на фотоволтаични уреди за лично ползване в наложителна композиция с местни уреди за предпазване на сила.
Процедурата е забавна най-малко по две аргументи:
1) Тя се отличава от познатите до момента процедури за енергийна успеваемост.
2) Най-накрая на оперативно равнище би трябвало да бъде изведен целта за декаробнизация на промишлеността, в тази ситуация – посредством потребление на възобновими енергийни източници (ВЕИ).
Този разбор преглежда процедурата, както в конкретика, по този начин и в по-общия подтекст на НПВУ. В него са обрисувани главните условия към претендентите, само че същите имат директно отношение и към по-общия обзор, който демонстрира прекомерно формалния метод, прилаган при осъществяването на НПВУ.
Кой може да кандидатства за ВЕИ с акумулатори и за каква сума?
Процедурата е отворена за оптимално необятен кръг от компании в две посоки:
- могат да вземат участие на процедура всички браншове от промишлеността и услугите като се изключи селското стопанство и производството и разпределението на горива и сила.
- с изключение на дребни и междинни предприятия, могат да вземат участие и част от огромните предприятия , които в тази ситуация са наречени дребни сдружения със междинна пазарна капитализация и сдружения със междинна пазарна капитализация (или така наречен midcaps).
Посоченият сегмент на midcaps си пробива път в последните години и явно се трансформира в приоритет на равнище Европейски съюз, който е намерил място в НПВУ и в актуалната процедура. Тези предприятия ще могат да аплайват и по част от ограниченията по Програма „ Конкурентоспособност и нововъведения в предприятията “ 2021 – 2027, заради което категорията им заслужава обособен разбор, само че в тази ситуация е значимо да се означи, че тя включва предприятия, които излизат от определението за малко и приблизително дружество (МСП) във връзка с индикатора „ личен състав “ и надлежно по процедурата е възможно присъединяване на сдружения с до 1500 чиновници (при таван от 250 за приблизително предприятие).
При общ бюджет от 200 милиона лв., обособените сдружения ще могат да аплайват за безплатна помощ от 100 хиляди до 1 милион лв., като тази помощ най-често ще съставлява 45-50% от общите разноски по плана. Съответно, от позиция на финансови параметри, е допустимо да се кандидатства за инвестиция на обща стойност от към 2 милиона лв..
Важно е да се означи, че едно от дребното ограничавания касае присъединяване на свързани предприятия, осъществяващи сходна активност – единствено едно от няколко такива може да получи финансиране. На това ограничаване следва да се обърне внимание, доколкото то не е изведено в изискванията за допустимост, а е поместено в раздел „ Краен период за кандидатстване “. Там се показва и че за „ сходна активност “ се смята активност, попадаща в границите на същия тризначен дигитален код (група), според настоящата подредба на икономическите действия.
Технически параметри на процедурата
Процедурата предизвиква потреблението на ВЕИ от предприятията за лични потребности като в същото време се цели да бъде преодолян и един от главните дефекти на ВЕИ от слънчева сила – непостоянното произвеждане.
Основните механически параметри и условия по процедурата разрешават инсталиране на фотоволтаична система за лично ползване до 1 мегават . Това е обвързано с няколко спомагателни условия, както следва:
- конфигурираната мощ не може да надвишава повече от два пъти размера на предоставената мощ от енергоразпределително сдружение (кандидатите следва да показват контракти с такива дружества);
- потребената сила от фотоволтаичната система следва да не е по-малко от 260 kWh на годишна база за всеки 1 kW конфигурирана мощ на енергийното оборудване (неизпълнението на условието ще докара до връщане на предоставеното финансиране).
- локалните уреди за предпазване на сила (батерии), следва да са с общ най-малък потенциал равносилен на предпазване с дълготрайност от най-малко 4 часа за най-малко 25% от конфигурираната мощ на фотоволтаичната система.
След осъществяване на плановете си, съответните сдружения ще имат обвързване в продължение на пет години да дават информация за създадената от тях сила.
Проектите би трябвало да се осъществят в лични обекти на сдруженията, а силата да се употребява за реализиране на главната им икономическа активност. С приемането на финансиране, сдруженията поемат и следните общи отговорности, свързани с инвестицията:
- да изградят нова фотоволтаична система с минимални механически параметри, написани в процедурата (вкл. и във връзка с батериите);
- да рециклират и обезвреждат съответните съставни елементи от системата;
- да не реалокират построената система минимум пет години след осъществяване на проекта;
- да изпълнят инвестицията възоснова на механически план (на стадий кандидатстване е задоволително съществуването на абстрактен проект) и надлежно след инспекция на нуждата от осъществяване на оценка на влияние върху околната среда (ОВОС);
- да застраховат фотоволтаичната система за интервал от пет години след осъществяването на проекта;
- да не продават създадената сила на трети лица най-малко пет години след осъществяване на плана.
Последното демонстрира, че след приключване на посочения петгодишен интервал, продажбата на създадена сила от ВЕИ в предприятието би била кардинално допустима.
На какво се дава преимущество при оценката на плановете?
За да може едно сдружение да реши какви са възможностите му да получи финансиране от основно значение е методиката, по която ще бъде оценено.
В случая може да създадем извод, че оценката на плановете, сходно и на тази по други процедури по НПВУ, значително ще се базира на автоматизирана калкулация на финансовите индикатори на сдруженията. Този метод е справедлив и обезпечава експедитивност, само че остава въпросът – какъв е целта на процедурата и кой следва да бъде финансиран с преимущество при съществуването на стеснен финансов запас.
С оглед на към този момент създалата се процедура от предишни процедури – като определящи при оценката на плановите оферти са заложени коефициентите на доходност и на добавена стойност на сдруженията за последните три финансови години и най-вече точки ще получат сдружения, които имат средновисоки коефициенти за посочения интервал. Това е метод, който евентуално може да бъде необорим в процедура за софтуерна рационализация, само че наподобява необичайно в процедура за ВЕИ в подтекста на съставния елемент „ умна промишленост “.
Същевременно предприятията от браншове с високо ползване на сила (единственият индикатор, относим към общия приоритет за зелен преход) ще получат алегорични точки, т.е. същинският фокус наподобява „ пропуснат “. Още повече, че тези браншове с високо ползване все още липсват в оповестените документи. Едва ли формалните данни от Национален статистически институт не са налични, само че даже и без тях главните енергоемки промишлености са известни и могат да бъдат посочени без изпитание. Остава обаче въпросът – за какво в една видимо „ зелена “ процедура водещи са индикатори, които в най-хубавия случай имат отношение към общата конкурентоспособност на предприятието. Така ще се стигне до обстановка, при която дружество с висок коефициент на доходност и с високо ползване на електрическа сила няма да получи финансиране, защото няма да събере задоволително точки при оценката.
Едва ли последното се дължи на предумисъл, само че се затвърждава усещането, че съответните институции просто се стремят да приключат по-бързо с процедурите по НПВУ и да ги отчетат като изпълнени. Съответно – за следващ път политическото схващане за имплементирането на сходен вид стратегически документи, какъвто е НПВУ, стига до късия небосвод - да покажем, че сме усвоили средствата, без да се интересуваме от реализиране на дълготраен резултат.
Зеленият преход и декарбонизацията на предприятията в НПВУ
Въпросът за целите, свързани със зеления преход и декарбонизацията на предприятията и то най-много индустриалните такива, може да се преглежда и в по-широк подтекст, с оглед наличието на НПВУ. Приоритетът „ Зелена България “ от НПВУ, като цяло, не е ориентиран към индустриалния бранш и това е елементарно обяснимо. Единствената мярка там, която би могла да има отношение към посочената целева група, е процедурата за енергийно възобновяване на нежилищни здания. Тя обаче още веднъж е с оптимално необятен секторен обсег – търговия, услуги, туризъм, произвеждане.
Това ни връща към съставния елемент „ Интелигентна промишленост “ и актуалната процедура. Кратък обзор на програмата за икономическа промяна от този съставен елемент демонстрира, че в случай че за актуалната грантова скица за ВЕИ са отделени 200 милиона лв., то по към този момент отминалите грантови схеми за софтуерна рационализация и интернет уеб сайтове (?!) са отделени съвсем 300 милиона лв.. В допълнение – още 180 милиона лв. са планувани за зелен преход и кръгова стопанска система (т.е. това въпреки всичко е маркирано като приоритет), само че там безвъзмездната помощ ще бъде предоставяна чрез финансови принадлежности.
Темата за грантовете и финансовите принадлежности евентуално заслужава обособен разбор, само че неговото място не е тук. Остава въпросът – кое е приоритет в така наречен зелен преход? Изглежда НПВУ няма подобен във връзка с производството и услугите. Или се пробва да направи щастливи всички и да не обиди никого, както се вижда и от методиката за оценка, прегледана нагоре, а и от плануваното в раздел „ Зелена България “. И действително това, кой ще получи поддръжка, ще се дефинира по метод, равностоен на мятане на чоп.
Ако зеленият преход в действителност е приоритет за нас, то грантовите принадлежности би трябвало да се съсредоточат точно в процедури и в браншове, които директно способстват за него. Наличието на грантова скица за софтуерна рационализация с официално маркиран „ цифров съставен елемент “ след 15 години, изобилстващи от такива процедури, буди неразбиране. Както и отделянето на 180 милиона за зелени финансови принадлежности в случай, че разходването и следенето на този вид средства, които минават през банкови медиатори, се случва постепенно, мъчно, а е допустимо и изобщо да не се случи, изключително в планувания по НПВУ размер.
Разбира се, в тази ситуация е значимо какъв ще бъде и окончателният вид на актуалната процедура за ВЕИ, само че практиката демонстрира, че измененията в първичната версия нормално са минимални. Пълната информация за процедурата е налична на интернет страницата на Министерството на нововъведенията и растежа. Самата процедура евентуално ще започва публично през м. февруари, 2023г.
---------
Мартин Петков е правист и работи по европейски стратегии и планове от 2003 година Има опит в обществения и в частния бранш, обвързван с подготовка, ръководство, наблюдаване и оценка на стратегии и планове по Структурните фондове, Норвежки финансов механизъм, Фонд за обективен преход и други национални и европейски стратегии. Лектор и специалист в региона на публичните поръчки и тръжните процедури (вкл. реализиране на прелиминарен и следващ контрол), оценка на планове по схеми за безплатна помощ, правене на правни и сравнителни разбори.
Процедурата е забавна най-малко по две аргументи:
1) Тя се отличава от познатите до момента процедури за енергийна успеваемост.
2) Най-накрая на оперативно равнище би трябвало да бъде изведен целта за декаробнизация на промишлеността, в тази ситуация – посредством потребление на възобновими енергийни източници (ВЕИ).
Този разбор преглежда процедурата, както в конкретика, по този начин и в по-общия подтекст на НПВУ. В него са обрисувани главните условия към претендентите, само че същите имат директно отношение и към по-общия обзор, който демонстрира прекомерно формалния метод, прилаган при осъществяването на НПВУ.
Кой може да кандидатства за ВЕИ с акумулатори и за каква сума?
Процедурата е отворена за оптимално необятен кръг от компании в две посоки:
- могат да вземат участие на процедура всички браншове от промишлеността и услугите като се изключи селското стопанство и производството и разпределението на горива и сила.
- с изключение на дребни и междинни предприятия, могат да вземат участие и част от огромните предприятия , които в тази ситуация са наречени дребни сдружения със междинна пазарна капитализация и сдружения със междинна пазарна капитализация (или така наречен midcaps).
Посоченият сегмент на midcaps си пробива път в последните години и явно се трансформира в приоритет на равнище Европейски съюз, който е намерил място в НПВУ и в актуалната процедура. Тези предприятия ще могат да аплайват и по част от ограниченията по Програма „ Конкурентоспособност и нововъведения в предприятията “ 2021 – 2027, заради което категорията им заслужава обособен разбор, само че в тази ситуация е значимо да се означи, че тя включва предприятия, които излизат от определението за малко и приблизително дружество (МСП) във връзка с индикатора „ личен състав “ и надлежно по процедурата е възможно присъединяване на сдружения с до 1500 чиновници (при таван от 250 за приблизително предприятие).
При общ бюджет от 200 милиона лв., обособените сдружения ще могат да аплайват за безплатна помощ от 100 хиляди до 1 милион лв., като тази помощ най-често ще съставлява 45-50% от общите разноски по плана. Съответно, от позиция на финансови параметри, е допустимо да се кандидатства за инвестиция на обща стойност от към 2 милиона лв..
Важно е да се означи, че едно от дребното ограничавания касае присъединяване на свързани предприятия, осъществяващи сходна активност – единствено едно от няколко такива може да получи финансиране. На това ограничаване следва да се обърне внимание, доколкото то не е изведено в изискванията за допустимост, а е поместено в раздел „ Краен период за кандидатстване “. Там се показва и че за „ сходна активност “ се смята активност, попадаща в границите на същия тризначен дигитален код (група), според настоящата подредба на икономическите действия.
Технически параметри на процедурата
Процедурата предизвиква потреблението на ВЕИ от предприятията за лични потребности като в същото време се цели да бъде преодолян и един от главните дефекти на ВЕИ от слънчева сила – непостоянното произвеждане.
Основните механически параметри и условия по процедурата разрешават инсталиране на фотоволтаична система за лично ползване до 1 мегават . Това е обвързано с няколко спомагателни условия, както следва:
- конфигурираната мощ не може да надвишава повече от два пъти размера на предоставената мощ от енергоразпределително сдружение (кандидатите следва да показват контракти с такива дружества);
- потребената сила от фотоволтаичната система следва да не е по-малко от 260 kWh на годишна база за всеки 1 kW конфигурирана мощ на енергийното оборудване (неизпълнението на условието ще докара до връщане на предоставеното финансиране).
- локалните уреди за предпазване на сила (батерии), следва да са с общ най-малък потенциал равносилен на предпазване с дълготрайност от най-малко 4 часа за най-малко 25% от конфигурираната мощ на фотоволтаичната система.
След осъществяване на плановете си, съответните сдружения ще имат обвързване в продължение на пет години да дават информация за създадената от тях сила.
Проектите би трябвало да се осъществят в лични обекти на сдруженията, а силата да се употребява за реализиране на главната им икономическа активност. С приемането на финансиране, сдруженията поемат и следните общи отговорности, свързани с инвестицията:
- да изградят нова фотоволтаична система с минимални механически параметри, написани в процедурата (вкл. и във връзка с батериите);
- да рециклират и обезвреждат съответните съставни елементи от системата;
- да не реалокират построената система минимум пет години след осъществяване на проекта;
- да изпълнят инвестицията възоснова на механически план (на стадий кандидатстване е задоволително съществуването на абстрактен проект) и надлежно след инспекция на нуждата от осъществяване на оценка на влияние върху околната среда (ОВОС);
- да застраховат фотоволтаичната система за интервал от пет години след осъществяването на проекта;
- да не продават създадената сила на трети лица най-малко пет години след осъществяване на плана.
Последното демонстрира, че след приключване на посочения петгодишен интервал, продажбата на създадена сила от ВЕИ в предприятието би била кардинално допустима.
На какво се дава преимущество при оценката на плановете?
За да може едно сдружение да реши какви са възможностите му да получи финансиране от основно значение е методиката, по която ще бъде оценено.
В случая може да създадем извод, че оценката на плановете, сходно и на тази по други процедури по НПВУ, значително ще се базира на автоматизирана калкулация на финансовите индикатори на сдруженията. Този метод е справедлив и обезпечава експедитивност, само че остава въпросът – какъв е целта на процедурата и кой следва да бъде финансиран с преимущество при съществуването на стеснен финансов запас.
С оглед на към този момент създалата се процедура от предишни процедури – като определящи при оценката на плановите оферти са заложени коефициентите на доходност и на добавена стойност на сдруженията за последните три финансови години и най-вече точки ще получат сдружения, които имат средновисоки коефициенти за посочения интервал. Това е метод, който евентуално може да бъде необорим в процедура за софтуерна рационализация, само че наподобява необичайно в процедура за ВЕИ в подтекста на съставния елемент „ умна промишленост “.
Същевременно предприятията от браншове с високо ползване на сила (единственият индикатор, относим към общия приоритет за зелен преход) ще получат алегорични точки, т.е. същинският фокус наподобява „ пропуснат “. Още повече, че тези браншове с високо ползване все още липсват в оповестените документи. Едва ли формалните данни от Национален статистически институт не са налични, само че даже и без тях главните енергоемки промишлености са известни и могат да бъдат посочени без изпитание. Остава обаче въпросът – за какво в една видимо „ зелена “ процедура водещи са индикатори, които в най-хубавия случай имат отношение към общата конкурентоспособност на предприятието. Така ще се стигне до обстановка, при която дружество с висок коефициент на доходност и с високо ползване на електрическа сила няма да получи финансиране, защото няма да събере задоволително точки при оценката.
Едва ли последното се дължи на предумисъл, само че се затвърждава усещането, че съответните институции просто се стремят да приключат по-бързо с процедурите по НПВУ и да ги отчетат като изпълнени. Съответно – за следващ път политическото схващане за имплементирането на сходен вид стратегически документи, какъвто е НПВУ, стига до късия небосвод - да покажем, че сме усвоили средствата, без да се интересуваме от реализиране на дълготраен резултат.
Зеленият преход и декарбонизацията на предприятията в НПВУ
Въпросът за целите, свързани със зеления преход и декарбонизацията на предприятията и то най-много индустриалните такива, може да се преглежда и в по-широк подтекст, с оглед наличието на НПВУ. Приоритетът „ Зелена България “ от НПВУ, като цяло, не е ориентиран към индустриалния бранш и това е елементарно обяснимо. Единствената мярка там, която би могла да има отношение към посочената целева група, е процедурата за енергийно възобновяване на нежилищни здания. Тя обаче още веднъж е с оптимално необятен секторен обсег – търговия, услуги, туризъм, произвеждане.
Това ни връща към съставния елемент „ Интелигентна промишленост “ и актуалната процедура. Кратък обзор на програмата за икономическа промяна от този съставен елемент демонстрира, че в случай че за актуалната грантова скица за ВЕИ са отделени 200 милиона лв., то по към този момент отминалите грантови схеми за софтуерна рационализация и интернет уеб сайтове (?!) са отделени съвсем 300 милиона лв.. В допълнение – още 180 милиона лв. са планувани за зелен преход и кръгова стопанска система (т.е. това въпреки всичко е маркирано като приоритет), само че там безвъзмездната помощ ще бъде предоставяна чрез финансови принадлежности.
Темата за грантовете и финансовите принадлежности евентуално заслужава обособен разбор, само че неговото място не е тук. Остава въпросът – кое е приоритет в така наречен зелен преход? Изглежда НПВУ няма подобен във връзка с производството и услугите. Или се пробва да направи щастливи всички и да не обиди никого, както се вижда и от методиката за оценка, прегледана нагоре, а и от плануваното в раздел „ Зелена България “. И действително това, кой ще получи поддръжка, ще се дефинира по метод, равностоен на мятане на чоп.
Ако зеленият преход в действителност е приоритет за нас, то грантовите принадлежности би трябвало да се съсредоточат точно в процедури и в браншове, които директно способстват за него. Наличието на грантова скица за софтуерна рационализация с официално маркиран „ цифров съставен елемент “ след 15 години, изобилстващи от такива процедури, буди неразбиране. Както и отделянето на 180 милиона за зелени финансови принадлежности в случай, че разходването и следенето на този вид средства, които минават през банкови медиатори, се случва постепенно, мъчно, а е допустимо и изобщо да не се случи, изключително в планувания по НПВУ размер.
Разбира се, в тази ситуация е значимо какъв ще бъде и окончателният вид на актуалната процедура за ВЕИ, само че практиката демонстрира, че измененията в първичната версия нормално са минимални. Пълната информация за процедурата е налична на интернет страницата на Министерството на нововъведенията и растежа. Самата процедура евентуално ще започва публично през м. февруари, 2023г.
---------
Мартин Петков е правист и работи по европейски стратегии и планове от 2003 година Има опит в обществения и в частния бранш, обвързван с подготовка, ръководство, наблюдаване и оценка на стратегии и планове по Структурните фондове, Норвежки финансов механизъм, Фонд за обективен преход и други национални и европейски стратегии. Лектор и специалист в региона на публичните поръчки и тръжните процедури (вкл. реализиране на прелиминарен и следващ контрол), оценка на планове по схеми за безплатна помощ, правене на правни и сравнителни разбори.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ