Антония Апостолова: Трябва да се говори за добрата литература без клишета
В литературата ни има задоволително книги, които са положителни и за които заради някаква причина не се приказва. Трябва да се приказва за положителната литература без клишета. Това сподели създателят, редактор, рецензент и книжовен публицист и съветник Антония Апостолова в предаването " Един неделен ден по шосето " на Радио " Фокус " .
Провокирана от публикация на Силвия Недкова за доста нашумяла театрална режисура на прочут наш режисьор, от които е останала мощно разочарована, само че не може да си разреши да уточни минусите й и името му, Антония Апостолова написа дълъг пост във " Facebook ", който получава необятен публичен отзив. " Подех това и го трансферирах на територията на литературата, където колкото и да желаеме да се заблуждаваме, важат сходни правила ", показа тя.
Публикацията й среща сериозна рецензия от страна на гилдията и тя я отстранява. " Това беше посланието на моя пост – че не ни стига храброст. Тук нещата се възприемат извънредно персонално, извънредно остро се реагира на персоналното мнение, то не е хубаво нещо и е по-добре да го нямаш. Няма открита цензура. Просто по-късно към теб нещата се позатягат. Дори неизказано, даже в мълчанието си, някои хора са извънредно безапелационни. Не става въпрос за храброст и аз не съм жертва. Напротив, желаех да кажа тъкмо противоположното – че не съм воин, че не мога да си разреша избрани неща и че по този начин се случват нещата ", изясни литературният публицист.
Според нея всяка среда може да бъде токсична, изключително в случай че в нея битуват интелигентни хора. " Тогава е изключително перфидно токсична. Трудно е да имаш друг глас, когато има болшинство от гласове, които са подели друга ария. Никога не си сигурен дали това е откровено, дали зад него стои някаква друга режисура. Когато излезе нова книга и никой не е писал за нея, има едно изчакване, с цел да се види кой първи ще изрази някакво мнение, и останалите отзиви стартират да гравитират към него ", показа Апостолова.
Проблемът съгласно нея идва от това, че литературният фронт е дребен и всички се познават. " В тези доста тесни връзки е доста мъчно да проявиш откровеност до дъно, тъй като има зависимости, има другарства. И в това няма нищо неприятно в действителност. Много мъчно е и да си безусловно отхвърлен от всичко. На това също не се гледа с положително око. Тогава си някакъв чудак, който има лично мнение или е злобар. Най-безболезненият метод е да мълчиш за неприятното и да изтъкваш положителното ", изясни литературният критик.
В ролята си на рецензент обаче Антония Апостолова споделя, че може да си разреши да бъде смела. " Преди книгата да е излязла нещата се случват на едно извънредно професионално равнище. Тогава можеш да си позволиш да " нахраниш " създателя, тъй като когато книгата към този момент е реалност и зад нея стоят издателства, екипи и имена, е доста мъчно да тръгнеш против техните старания. Но когато против себе си имаш просто един ръкопис, можеш да си доста по-искрен. "
Признава, че отхвърля 9 от 10 постъпили ръкописа. " Има ужасно огромна графомания. Разбира се хората, които пишат тези неща, по никакъв метод не желаят да чуят това и до дъно пазят написаното от себе си. Това, което получавам като рецензент, има необикновено доста клишета. Клишето не е единствено на равнище език, то е на всички места – в сюжетните линии, в психическите облици на героите, в връзките, в обстановките, които се разказват. Всичко като че ли е съчинено, кино и непреживяно. Всички истории към този момент са разказани и в случай че не го направиш посредством езика, с цел да бъдат видени по нов метод, просто правиш един копи-пейст ", счита редакторът.
Преди пет години Антония Апостолова основава уеб страницата " Литературни диалози ", където написа за новите книги, които излизат на българския пазар. Неусетно по думите й се насочва съвсем напълно към българската литература. " Няма гениални неща в актуалната българска литература. Има доста положителни неща, допустими неща и положителни неща, само че методът, по който са ме разтърсвали, докосвали и преосмисляли целия ми свят някои непознати романи, не съм го изпитала за тези пет години с български разказ ", показа тя.
По думите й българските читатели към момента избират положителната история, която натъртва на човешкото и която не допира наложително по някакъв прочувствен метод. " Все още си търсим приказките и мисля, че доста книги заради това остават невидяни, непрочетени, недоразбрани, просто тъй като са доста по-висока литература ", добави Апостолова.
Провокирана от публикация на Силвия Недкова за доста нашумяла театрална режисура на прочут наш режисьор, от които е останала мощно разочарована, само че не може да си разреши да уточни минусите й и името му, Антония Апостолова написа дълъг пост във " Facebook ", който получава необятен публичен отзив. " Подех това и го трансферирах на територията на литературата, където колкото и да желаеме да се заблуждаваме, важат сходни правила ", показа тя.
Публикацията й среща сериозна рецензия от страна на гилдията и тя я отстранява. " Това беше посланието на моя пост – че не ни стига храброст. Тук нещата се възприемат извънредно персонално, извънредно остро се реагира на персоналното мнение, то не е хубаво нещо и е по-добре да го нямаш. Няма открита цензура. Просто по-късно към теб нещата се позатягат. Дори неизказано, даже в мълчанието си, някои хора са извънредно безапелационни. Не става въпрос за храброст и аз не съм жертва. Напротив, желаех да кажа тъкмо противоположното – че не съм воин, че не мога да си разреша избрани неща и че по този начин се случват нещата ", изясни литературният публицист.
Според нея всяка среда може да бъде токсична, изключително в случай че в нея битуват интелигентни хора. " Тогава е изключително перфидно токсична. Трудно е да имаш друг глас, когато има болшинство от гласове, които са подели друга ария. Никога не си сигурен дали това е откровено, дали зад него стои някаква друга режисура. Когато излезе нова книга и никой не е писал за нея, има едно изчакване, с цел да се види кой първи ще изрази някакво мнение, и останалите отзиви стартират да гравитират към него ", показа Апостолова.
Проблемът съгласно нея идва от това, че литературният фронт е дребен и всички се познават. " В тези доста тесни връзки е доста мъчно да проявиш откровеност до дъно, тъй като има зависимости, има другарства. И в това няма нищо неприятно в действителност. Много мъчно е и да си безусловно отхвърлен от всичко. На това също не се гледа с положително око. Тогава си някакъв чудак, който има лично мнение или е злобар. Най-безболезненият метод е да мълчиш за неприятното и да изтъкваш положителното ", изясни литературният критик.
В ролята си на рецензент обаче Антония Апостолова споделя, че може да си разреши да бъде смела. " Преди книгата да е излязла нещата се случват на едно извънредно професионално равнище. Тогава можеш да си позволиш да " нахраниш " създателя, тъй като когато книгата към този момент е реалност и зад нея стоят издателства, екипи и имена, е доста мъчно да тръгнеш против техните старания. Но когато против себе си имаш просто един ръкопис, можеш да си доста по-искрен. "
Признава, че отхвърля 9 от 10 постъпили ръкописа. " Има ужасно огромна графомания. Разбира се хората, които пишат тези неща, по никакъв метод не желаят да чуят това и до дъно пазят написаното от себе си. Това, което получавам като рецензент, има необикновено доста клишета. Клишето не е единствено на равнище език, то е на всички места – в сюжетните линии, в психическите облици на героите, в връзките, в обстановките, които се разказват. Всичко като че ли е съчинено, кино и непреживяно. Всички истории към този момент са разказани и в случай че не го направиш посредством езика, с цел да бъдат видени по нов метод, просто правиш един копи-пейст ", счита редакторът.
Преди пет години Антония Апостолова основава уеб страницата " Литературни диалози ", където написа за новите книги, които излизат на българския пазар. Неусетно по думите й се насочва съвсем напълно към българската литература. " Няма гениални неща в актуалната българска литература. Има доста положителни неща, допустими неща и положителни неща, само че методът, по който са ме разтърсвали, докосвали и преосмисляли целия ми свят някои непознати романи, не съм го изпитала за тези пет години с български разказ ", показа тя.
По думите й българските читатели към момента избират положителната история, която натъртва на човешкото и която не допира наложително по някакъв прочувствен метод. " Все още си търсим приказките и мисля, че доста книги заради това остават невидяни, непрочетени, недоразбрани, просто тъй като са доста по-висока литература ", добави Апостолова.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ