В края на XIX и началото на XX век сред

В края на XIX и началото на XX век измежду работохолиците в Америка се появява риск от развиване на, заболяване – родствено на неврастенията – което се предизвиква от нервно безсилие и е директен артикул на „ бързането, суетата и непрестанния блян на американския характер “, написа самоукият поп-психолог Уилям С. Садлър през 20-те години на ХХ век.

Терминът се появява за първи път през 80-те години на XIX в. и най-вероятно е фиктивен от британски откривател, или, както твърди Ани Пейсън Пол, създател на книгата “ Сила посредством покой “ (1891 г.), от немски доктор. Така или другояче, не лишава доста време, с цел да се трансформира в най-популярната диагноза в страната.

Имало е разногласия дали американитът изобщо е болест, или просто предвестител на по-сериозни здравословни проблеми, като сърдечен удар и даже полуда. Почти всички специалисти обаче упрекват напрежението, породен от неумолимия темп на живот в Съединени американски щати, който единствено се изостря от новите софтуерни достижения. Някои показват с пръст разпространяването на електрическото осветяване, което удължава работния ден.

Повечето специалисти считат, че единственият лек за страдащите е „ да спрат и да помиришат розите„. Елбърт Хъбард, създател на книги за самопомощ от онази ера, предлага на читателите си „ да съкратят диалозите по телефона, да играят повече с децата и да оставят света да се върти малко без тяхно присъединяване “. За прекомерно заетите, с цел да работят единствено по няколко часа дневно, както Хъбард предлага, има и редица медицински лекувания, в това число електротерапия и отвари с дейна съставна част канабис.

Сред известните персони с американит са Теодор Рузвелт, който е изпратен на усамотение като част от възобновяване си; Шарлот Пъркинс Гилман, Джейн Адамс и магнатът в месопреработването Нелсън Морис, за който се твърди, че даже е умрял от него. Състоянието се следи най-често при мъже на междинна възраст. През 1925 година създател в списание TIME твърди, че американитът е причина за края на 240 000 живота годишно.

До настъпването на Голямата меланхолия обаче американитът към този момент не е бил толкоз настоящ. В края на краищата неналичието на работа означавала липса и на стрес от нея.