В живота му има много събития, които могат да се

В живота му има доста събития, които могат да се нарекат чудеса. „ За мен беше знамение, че изобщо се озовах в Атон, а може се каже, че там се родих за повторно “, споделя духовник Авел.

На Възнесение, през 2012 година, той претърпява тежка злополука, от която се отървава без драскотина. „ Паднахме с камион в бездна от няколко метра... Богородица ни избави. Да се ​​надяваме, че е било за положително “, прибавя с усмивка монахът, който, с изключение на с вярата, се пробва да сплотява хората и с гения си на пианист.

През март зала 1 на НДК бе хазаин на първия му концерт у нас – измежду пъстро море от слушатели, от разнообразни националности и възрасти. Бах, Моцарт, Бетовен, Шопен, Шостакович, Рахманинов и Чайковски звучат паралелно с известни части от по-ново време, кино музика и незабравими мелодии. С чувство за Ричард Клайдерман, само че с една доста по-голяма компактност. Заради особената атмосфера, даже поради расото и аскетичното осветяване. Заради особения дух, с който е зареден този репертоар.

Двадесетгодишен отпътува за Света гора, където остава общо седем години. Подстриган е за духовник в манастира „ Дохиар “ от архимандрит Григорий. В продължение на години е послушник в строителната бригада на обителта. Бърка хоросан и цимент, носи камъни и бетон. Участва в реставрацията на главната постройка и в основаването на постройки за помощното стопанство в гръцкото село Сухос. През 2018 година се връща в Русия, а от към три години интензивно се занимава с музика.

Снимка: Даниел Димитров

А тя, музиката, е във и със него през целия му умишлен живот – в музикално учебно заведение, след това – в държавната консерватория, в родния му Санкт Петербург. Първите пет години на Атон минават без ноти и свирене, само че след това там идва пиано и той стартира да свири по малко. В момента, пианото заема най-голямата част от неговото ежедневие – дейни подготовки, записи и гастроли, които стават от ден на ден и повече. През октомври и ноември духовник Авел ще има нови три концерта у нас – в София, Варна и Бургас.

Тези, които са го чули, сигурно, ще се върнат отново, с цел да почувстват още веднъж със сърцето си резонанса, който идва от него и от душата му... А това е обич в най-чист тип. Любов към музиката и пианото, почнала в един различен живот, и продължена с ново начало. Начало, поощрено от допира с невидимата мощ... 

Монах Авел – за избора на музика и монашеското му име, за Атон и чудесата, които са му се случили там. И още: Би ли излязъл на сцената в костюм, а не с расо. Защо от време на време хората, които не имат вяра в Бог, са доста по-приятни от вярващите. Какво има смисъл за него отвън вярата и музиката...

Монах Авел, на концерта в София към мен имаше хора с насълзени очи. Как си обяснявате този резултат върху феновете? Това знамение ли е?

- Не за първи път се сблъсквам с сходна реакция на хората към моите осъществявания. Мисля, че за това има две пояснения. Едното е самата музика. Аз върша стратегия, която провокира доста разнообразни усеща и мемоари у индивида. Другото е, че аз се пробвам да изсвирвам с цялото си сърце. Всичко, което е вътре в мен и в душата ми, резонира в сърцата на хората.

Изпълнявате най-вече известни мелодии. Поне по този начин беше в зала 1 на НДК...

- Програмата ми има две посоки – класическа музика и по-съвременна, неокласическа музика, в това число и от филми.

Свиря класика, тъй като я обичам от дете. Аз съм типичен пианист, а и хората по-лесно възприемат и схващат тази музика.

Снимка: Даниел Димитров

От друга страна, в случай че изсвирвам единствено класическа музика, на доста хора ще им е мъчно да устоят цялостен концерт. Затова изборът ми на репертоар не е сложен – изсвирвам това, което ми харесва, и това, което е близо до хората.

Бихте ли излязъл на сцената в костюм, а не в расо?

- Не, не бих. Защото съм духовник и нямам право да излизам на сцената и на обществени места в костюм. Другият въпрос е за какво да го върша... Имам възприятието, че, в случай че хората ме харесват като пианист, няма значение дали ще изляза пред тях с расо или с яке...

Какво е посланието, което един духовник желае да каже за музиката си – само че не свирейки, а с думи?

- Това, което е споделил и ни е учил Христос – хората да се обичат един различен.

Никога ли не говорите по време на концерт?

- Наскоро имах концерт в Москва. Там обявявах всяко парче. Но в чужбина евентуално не всеки знае британски, а аз не желая да употребявам преводач. Затова мисля, че най-добре е просто да изсвирвам...

Как избрахте монашеското си име? Има ли връзка с известния духовник Авел от 16-и век, който прави предсказания?

- Не, няма никаква връзка, а и монахът не избира самичък името си. Когато бях подстриган за духовник, името ми даде моят отец, царство му небесно. В името Авел няма никакъв прибавен смисъл – Бог е желал по този начин и по този начин е станало.

Казвате, че от време на време хората, които не имат вяра в Бог, може да са доста по-приятни от вярващите. Какво имате поради?

- Знаете ли, аз поддържам връзка с доста и най-различни хора – и вярващи, и невярващи. Вярващите от време на време живеят доста строго и тъкмо съгласно разпоредбите. Оградени и предпазени от разпоредбите, те не помнят за главното – не помнят за любовта...

Ще Ви дам един образец. Човек влиза за първи път в храма. Там го посреща зла бабичка, която стартира да го хока и да му подрежда „ Недей да вървиш там! Не прави това! Не прави това! Защо си пристигнал въобще? “. Този човек в никакъв случай повече няма да се върне. И, ето, тази стара жена, която ние би трябвало да обичаме, съгласно Божията заповед, която, може би, не излиза от църквата, ще бъде отговорна, че този човек в никакъв случай повече няма да пристигна при Бога.

Затова имам вяра, че има хора, в това число и в църквата, които с отрицателното си държание, отчуждават хората – и от църквата, и от Бог.

Бил съм в Атон преди доста години и за мен това е място с магична, тайнствена атмосфера? Какво е Атон за Вас?

- За мен, преди всичко, това е градината на Богородица, това е нейната земя, под нейното застъпничество. Света гора е в действителност необикновено място – може би, единственото в света, където има специфична централизация на хора, събрани на една немного огромна повърхност – с цел да прекарат живота си в сгода на Бога.

Снимка: Даниел Димитров

Смятам, че това е феномен в нашия актуален свят. Например, в Русия има един манастир, в Дивеево, учреден от нашия популярен светец Серафим Саровски. Там също има доста монаси, монахини, послушници... Не знам какъв брой са през днешния ден, само че до наскоро бяха към 700. Това е най-големият манастир в Русия. Едно благословено място. Удивително средище, което също е без аналог.

Усетихте ли Божието знамение на Атон?

- За мен беше знамение, че изобщо се озовах в Атон... В живота ми има доста събития, които могат да се нарекат чудеса. Защото се случват от единствено себе си, без моето директно присъединяване. Тоест, аз може и да съм имал някакво предпочитание, за което съм се помолил на Господ с вярата, че ще направи нещата както откри за добре. И след известно време желанието ми се сбъдва. Това не е ли знамение?... Това е знамение...

Снимка: Даниел Димитров

На Атон също се случи знамение. Може се каже, че там се родих за повторно, тъй като претърпяхме доста тежка злополука, а аз нямах нито една драскотина. Паднахме с камион в бездна от няколко метра... И нямаше никакви вреди. Това беше знамение. Богородица ни избави. Да се ​​надяваме, че е било за положително (Усмихва се – бел. а.).

Помня този ден. Беше на Възнесение. Годината беше 2012-а.

(Възнесение Господне, Възнесение Христово или Спасовден е християнски празник. Той чества момента, когато Иисус Христос според поверието се възкачва на небето. Празникът е 40 дни след Възкресението и постоянно се пада в четвъртък – 39 дни след първия ден на Великден – бел. а.)

Познавате ли монасите в българския манастир?

- Не, не познавам никого в българския манастир „ Зограф “. Бил съм там единствено един или два пъти.

Какво има смисъл за Вас отвън вярата и музиката?

- Знаете ли, аз постоянно пребивавам и споделям, че всички би трябвало да бъдем хора. Да останем същински хора във всички обстановки. А вярата и Божиите заповедите оказват помощ. Помагат ни да запомним какво ни е учил Христос. Ще повторя това, което към този момент споделих: Обичайте се един различен. Това е най-важният принцип, който освен християнинът, само че всеки човек би трябвало да съблюдава. Тогава светът ще стане несъмнено по-добър.

Коя е обичаната дума на родния Ви език?

- Нека е обич.

Снимка: Даниел Димитров

Как бихте траял изречението „ Аз съм човек, който обича... "?

- Бих дал отговор по този начин: Аз съм човек, който се пробва да обича хората и Бог.