В Индийския океан има гравитационна дупка – място, на което

В Индийския океан има " гравитационна дупка " – място, на което гравитацията се усеща по-слабо, а равнището на водата е с към 103,6 метра по-ниско от това в близките региони.

Тази особеност озадачава геолозите през десетки години, в този момент обаче откриватели от Индийския теоретичен институт в Бенгалуру имат пояснение за нея.

Според тях гравитационната дупка се е формирала поради магма с по-ниска компактност. Новото научно проучване е извършено благодарение на суперкомпютърни.

С тяхна помощ са направени симулации по какъв начин може да се е образувала тази област. Учените се връщат до 140 милиона години обратно. Изводите им са в детайли разказани в изследване, оповестено неотдавна в списанието Geophysical Research Letters. Те са съсредоточени към античен океан, който към този момент не съществува.

Хората са привикнали да мислят за Земята като за съвършена сфера, само че това е надалеч от истината. „ Технически това не е сфера, а елипсоид, тъй като до момента в който планетата се върти, междинната ѝ част се издува на открито. Тя е като повреден картоф “, споделя съавторът на проучването Атрий Гош - геофизик и доцент в Центъра за земни науки на Индийския теоретичен институт.

„ Нашата планета не е хомогенна в своята компактност - това се отразява на земната повърхнина и нейната гравитация. Ако излеете вода върху повърхността на Земята, тя ще се разпредели друго съгласно плътността на „ материала “ в структурата на планетата “, изяснява Гош, представен от БТВ.

„ Гравитационната дупка “ в Индийския океан е най-ниската точка в този модел и неговата най-голяма гравитационна особеност, образуваща кръгла меланхолия, която стартира от южния завършек на Индия и обгръща към 3 милиона квадратни километра. Аномалията е открита от холандския геофизик Феликс Андрис Венинг Майнес  през 1948 година по време на гравитационно проучване от транспортен съд. Оттогава тя остава мистерия.

Гош и нейните сътрудници върнали часовника с 140 милиона години обратно, с цел да видят огромната картина.

 „ Имаме известна информация и известно доверие за това по какъв начин е изглеждала Земята тогава. Континентите и океаните са били доста разнообразни и структурата на плътността на Земята също е била доста друга “, считат учените.

Екипът организира 19 симулации, с цел да стигне до наши дни. В шест от сюжетите се образува модел, сходен на този в Индийския океан.

Отличителният фактор при тях е съществуването на магма към дъното на „ гравитационната дупка “.

„ Индия е била на доста друго място преди 140 милиона години и е имало океан сред Индийската плоча и Азия. Индия стартира да се движи на север, а до момента в който го прави, океанът изчезва и пропастта с Азия се затваря. Това е подтикнало образуването на магмени струи, приближавайки материал с ниска компактност до повърхността на Земята “, изясняват учените.

Според изчисленията на екипа „ гравитационната дупка “ се е образувала преди към 20 милиона години. Не може да се предвижда обаче дали в миналото тя ще изчезне и дали ще се измести.

„ Всичко зависи от това по какъв начин се движат аномалиите в Земята. Възможно е да я има още доста дълго време. Но също по този начин е допустимо придвижванията на плочите да провокират нейното изгубване. Това обаче може да се случи след няколко стотици милиона години в бъдещето ", показва Гош.

Според други учени обаче не всеки вероятен фактор в геологичните процеси преди милиони години може да бъде регистриран в симулациите.

„ Не знаем с безспорна акуратност по какъв начин е изглеждала Земята в предишното. Колкото по-назад се връщаме във времето, толкоз по-малко доверие можем да имаме в моделите. Не можем да вземем под внимание всеки вероятен сюжет и би трябвало да приемем обстоятелството, че може да има някои несъответствия по отношение на това по какъв начин плочите са се движили във времето Но имаме вяра, че главната причина за това ниско равнище на планетата към този момент е напълно ясна “, споделя Гош.