Притча за успешния и неуспешния дървар
В едно село решили да провеждат конкуренция по най-вече сечене на дърва.
В надпреварата се присъединили мъже от всякаква възраст, само че най-после останали единствено един възрастен дървар и един юноша. Вторият неотдавна бил в занаята, само че имал огромна упоритост и юношески възторг да се потвърди.
След като двамата мъже премерили сили с останалите хора, останали 3 часа до края на надпреварата.
През това време на всеки 45 минути възрастният секач правел пауза от 15 минути. Младият му сътрудник, от своя страна, се амбицирал да сече още по-бързо.
Младежът бързал с всички сили и въпреки умората към този момент да го била превзела, не желал да стопира. Бил сигурен, че с тази скорост ще насече повече дърва от съперника си.
Но сами можете да си представители голямото му удивление, когато надпреварата свършило и се оказало, че възрастният дървар е насякъл повече дърва. Ето за какво победеният юноша го запитал:
- Но по какъв начин е допустимо да си приключил повече работа от мен? Ти все правеше паузи, а аз работех безкрайно и бързо.
- Когато спирах да цепя, ръцете ми си почиваха и след това действаха още по-добре. Освен това всякога острех брадвата си отначало. Това е тайната на триумфа ми.
Притчата ни учи, че бързането не всеки път е поръчител за триумф в живота. Човек не трябва да препуска, без да мисли. Ще му е по-полезно да стопира от време на време, да си почине и да работи със тактика.
Това е поуката от притчата за сполучливия и несполучливия дървар.
