Как да разпознаете агресивния маниак: Външни признаци на нездравата личност
В днешно време всеки може да се появи в кръга на контактите ни, в това число и рискови нарушители и фанатици. Възможно ли е да ги разпознате? Да, в случай че знаете алармите.
Само преди 20 години кръгът ни от евентуални познати в границите на целия ни живот е бил доста по-малък спрямо през днешния ден, когато позволяваме до себе си, до сниките от персоналния ни живот и постовете си в обществените мрежи разнообразни хора, огромна част от които даже не познаваме. Така рисковете да попаднем в лапите на злодеи и измамници са несравнимо по-високи.
Според изчисленията на американския академик Лео Куин, в случай че виждате към 100 души дневно, тогава през целия си живот ще срещнете минимум четиридесет и един убийци, без да знаете за това. Сега си представете всичко това в мащаба на мегаполиса и неограничените обществени мрежи. И разширете опциите си за срещи от безобидни лунатици, търсещи излаз от ръкавите на пуловерите си, до същински маниаци-убийци, които сега може би са тъкмо пред вас, планирйки своя сюжет на отмъщение за тежкото си детство.
Какво би трябвало да знаете, с цел да не се окаже, че внезапно сте се озовали в центъра на такава злокобна история. На въпроса по какъв начин да разпознаете фанатика или шизофреника в новия прочут отсреща, дава отговор хипнотерапевтът и хипнокоуч Анастасия Сарапина.
1. Маниак в нехаен жанр
Най-важният симптом за появяването на човек, захласнат от фикс идея за свирепост, или с други думи - фанатик, е неналичието на отличителни черти във външния тип на пръв, втори и даже трети взор. Всичките му дейности и външен тип в никакъв случай не са демонстративни, тъй като задачата е изненадваща офанзива.
Маниаците, като хора, които са изгубили връзка с действителността, в противен случай, въобще не ги интересува мнението на близките и не мислят какво усещане вършат. Те избират тоалети под въздействието на вътрешни облици и хрумвания, които ръководят държанието им. Облеклото им постоянно не дава отговор на етикета и възрастта, а претенциозността, глупостта и занемаряването на хигиената са фрапиращи.
Цветовете в облеклото, на които нормално залагат фанатиците, са сивото и бежовото. За разлика от болните от шизофрения, чийто външен тип постоянно е неподреден, нехаен и очевидно не на място, фанатиците се грижат за външния си тип, само че задоволително, с цел да не притеглят прекомерно доста внимание към себе си. Така че не се отпускайте доста, когато видите подреден мъж с каскет в кола, спрял покрай вас.
Липсата на клоунска маска на лицето му или кука вместо ръка не е знак за неговата надеждност. Наивно е да имаме вяра, че можем да определим доброжелателността на събеседника си единствено по външния му тип. Това, което в действителност можем и би трябвало да вършим, е да не приписваме нито неприятни, нито положителни черти на непознати, а да поддържаме връзка деликатно в границите на нормалните правила на вежливост.
2. Обикновено са не изключително общителни, неразговорливи и сбити
Предвид житейските си цели и насоки, фанатиците не обичат да се демонстрират в обществото, да притеглят внимание или да спорят. Предпочитайки по-малко думи и повече каузи, те не са изключително подготвени да бъдат откровени със събеседника и да вземат участие в прочувствени разговори. Няма да чуете от тях подробни отговори или разсъждения по някои дълги тематики. Най-вероятно това ще бъде изсъхнал диалог за главните потребности на човек от храна, сън или отмора. Маниаците са по-често сбити, изключително когато става въпрос за персоналния им живот. В последна сметка точно там е съсредоточена повода за тяхната експанзия и свирепост. Съдбата на фанатика е самотата, тъй като обществените контакти, заради неналичието на емпатия, са му недостъпни и безсмислени. Ето за какво, макар че новият ви другар ви наподобява спокоен и балансиран, до момента в който не видите и разпознаете неговите другари, родственици, познати, не би трябвало да бързате да се хвърляте сляпо в обятията му.
3. Липса на емпатия
Поради съществени психологични разстройства, резулутат най-често на детски контузии, фанатиците стават нечувствителни към непознатата болежка и прекарвания. Единственото нещо, което може да ги спре да извършат закононарушение, е страхът да не бъдат хванати, а сълзите и убеждаването на жертвата да я пощади единствено ще предизвикат и подклаждат ненавист у тях. Например сърцераздирателни фрагменти от филм, които могат да провокират сълзи у елементарния човек, не могат да подействат по същия метод на фанатика. Независимо от протичащото се на екрана или в действителния живот, той постоянно ще остане невъзмутим и безчувствен към болката на другия.
Дори по време на следствените въпроси той умерено ще опише всички стадии на клането, в случай че, несъмнено, не бъде хванат. Садистичните пристрастености могат елементарно да се видят в метода, по който се отнася към животните и по какъв начин реагира на подиуми с принуждение. Така че от време на време по-дълъг диалог на разнообразни тематики ще разреши на вашия събеседник да се отвори от най-неочакваните страни.
4. Висок разсъдък
Колкото и долни и несъответстващи да са претекстовете на дейностите му, фанатикът, даже без висше обучение, воден от манията си, деликатно възнамерява офанзива. Той избира жертвата и мястото на закононарушението, приготвя прикритието, както и превоза за изпращане на тялото, тъй че, за разлика от жертвата си, той е добре квалифициран. Усилията му за прикриване са толкоз щателни, че могат да отнеме десетилетия, с цел да бъде хванат.
Способен да води опитни детективи за носа, той умерено ще убеди всеки разсеян човек да влезе или да отиде някъде или просто да се отдръпне за пет минути. Основно жертвите му са дами и деца, по тази причина проверяващите предлагат дамите в никакъв случай да не приказват с непознати, а децата да не биват пускани на никое място сами, защото са наивни. И това добре го знаят самите фанатици, които най-често избират за жертви точно деца и дами.
Проблемът е, че в този момент законът не разрешава провеждането на психическа и психиатрична експертиза отвън правосъдното произвеждане, а единствено въз основа на подозрения на съседи. И затова множеството от евентуално рисковите хора с увреждания живеят безшумно измежду нас и може да не са регистрирани в органите на реда, което в допълнение развързва ръцете им. Въпреки че въпросът за причисляването на човек към категорията на психологично болните е толкоз многостранен и комплициран, че за самите лекари това постоянно е дълъг и сложен развой. Така че има единствено един метод да не се сблъскате с тях в живота - първо да помислите и да вземете предивд описанията нагоре, преди да се доверите!
Само преди 20 години кръгът ни от евентуални познати в границите на целия ни живот е бил доста по-малък спрямо през днешния ден, когато позволяваме до себе си, до сниките от персоналния ни живот и постовете си в обществените мрежи разнообразни хора, огромна част от които даже не познаваме. Така рисковете да попаднем в лапите на злодеи и измамници са несравнимо по-високи.
Според изчисленията на американския академик Лео Куин, в случай че виждате към 100 души дневно, тогава през целия си живот ще срещнете минимум четиридесет и един убийци, без да знаете за това. Сега си представете всичко това в мащаба на мегаполиса и неограничените обществени мрежи. И разширете опциите си за срещи от безобидни лунатици, търсещи излаз от ръкавите на пуловерите си, до същински маниаци-убийци, които сега може би са тъкмо пред вас, планирйки своя сюжет на отмъщение за тежкото си детство.
Какво би трябвало да знаете, с цел да не се окаже, че внезапно сте се озовали в центъра на такава злокобна история. На въпроса по какъв начин да разпознаете фанатика или шизофреника в новия прочут отсреща, дава отговор хипнотерапевтът и хипнокоуч Анастасия Сарапина.
1. Маниак в нехаен жанр
Най-важният симптом за появяването на човек, захласнат от фикс идея за свирепост, или с други думи - фанатик, е неналичието на отличителни черти във външния тип на пръв, втори и даже трети взор. Всичките му дейности и външен тип в никакъв случай не са демонстративни, тъй като задачата е изненадваща офанзива.
Маниаците, като хора, които са изгубили връзка с действителността, в противен случай, въобще не ги интересува мнението на близките и не мислят какво усещане вършат. Те избират тоалети под въздействието на вътрешни облици и хрумвания, които ръководят държанието им. Облеклото им постоянно не дава отговор на етикета и възрастта, а претенциозността, глупостта и занемаряването на хигиената са фрапиращи.
Цветовете в облеклото, на които нормално залагат фанатиците, са сивото и бежовото. За разлика от болните от шизофрения, чийто външен тип постоянно е неподреден, нехаен и очевидно не на място, фанатиците се грижат за външния си тип, само че задоволително, с цел да не притеглят прекомерно доста внимание към себе си. Така че не се отпускайте доста, когато видите подреден мъж с каскет в кола, спрял покрай вас.
Липсата на клоунска маска на лицето му или кука вместо ръка не е знак за неговата надеждност. Наивно е да имаме вяра, че можем да определим доброжелателността на събеседника си единствено по външния му тип. Това, което в действителност можем и би трябвало да вършим, е да не приписваме нито неприятни, нито положителни черти на непознати, а да поддържаме връзка деликатно в границите на нормалните правила на вежливост.
2. Обикновено са не изключително общителни, неразговорливи и сбити
Предвид житейските си цели и насоки, фанатиците не обичат да се демонстрират в обществото, да притеглят внимание или да спорят. Предпочитайки по-малко думи и повече каузи, те не са изключително подготвени да бъдат откровени със събеседника и да вземат участие в прочувствени разговори. Няма да чуете от тях подробни отговори или разсъждения по някои дълги тематики. Най-вероятно това ще бъде изсъхнал диалог за главните потребности на човек от храна, сън или отмора. Маниаците са по-често сбити, изключително когато става въпрос за персоналния им живот. В последна сметка точно там е съсредоточена повода за тяхната експанзия и свирепост. Съдбата на фанатика е самотата, тъй като обществените контакти, заради неналичието на емпатия, са му недостъпни и безсмислени. Ето за какво, макар че новият ви другар ви наподобява спокоен и балансиран, до момента в който не видите и разпознаете неговите другари, родственици, познати, не би трябвало да бързате да се хвърляте сляпо в обятията му.
3. Липса на емпатия
Поради съществени психологични разстройства, резулутат най-често на детски контузии, фанатиците стават нечувствителни към непознатата болежка и прекарвания. Единственото нещо, което може да ги спре да извършат закононарушение, е страхът да не бъдат хванати, а сълзите и убеждаването на жертвата да я пощади единствено ще предизвикат и подклаждат ненавист у тях. Например сърцераздирателни фрагменти от филм, които могат да провокират сълзи у елементарния човек, не могат да подействат по същия метод на фанатика. Независимо от протичащото се на екрана или в действителния живот, той постоянно ще остане невъзмутим и безчувствен към болката на другия.
Дори по време на следствените въпроси той умерено ще опише всички стадии на клането, в случай че, несъмнено, не бъде хванат. Садистичните пристрастености могат елементарно да се видят в метода, по който се отнася към животните и по какъв начин реагира на подиуми с принуждение. Така че от време на време по-дълъг диалог на разнообразни тематики ще разреши на вашия събеседник да се отвори от най-неочакваните страни.
4. Висок разсъдък
Колкото и долни и несъответстващи да са претекстовете на дейностите му, фанатикът, даже без висше обучение, воден от манията си, деликатно възнамерява офанзива. Той избира жертвата и мястото на закононарушението, приготвя прикритието, както и превоза за изпращане на тялото, тъй че, за разлика от жертвата си, той е добре квалифициран. Усилията му за прикриване са толкоз щателни, че могат да отнеме десетилетия, с цел да бъде хванат.
Способен да води опитни детективи за носа, той умерено ще убеди всеки разсеян човек да влезе или да отиде някъде или просто да се отдръпне за пет минути. Основно жертвите му са дами и деца, по тази причина проверяващите предлагат дамите в никакъв случай да не приказват с непознати, а децата да не биват пускани на никое място сами, защото са наивни. И това добре го знаят самите фанатици, които най-често избират за жертви точно деца и дами.
Проблемът е, че в този момент законът не разрешава провеждането на психическа и психиатрична експертиза отвън правосъдното произвеждане, а единствено въз основа на подозрения на съседи. И затова множеството от евентуално рисковите хора с увреждания живеят безшумно измежду нас и може да не са регистрирани в органите на реда, което в допълнение развързва ръцете им. Въпреки че въпросът за причисляването на човек към категорията на психологично болните е толкоз многостранен и комплициран, че за самите лекари това постоянно е дълъг и сложен развой. Така че има единствено един метод да не се сблъскате с тях в живота - първо да помислите и да вземете предивд описанията нагоре, преди да се доверите!
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ