Увертюрата Римски карнавал и вокалният цикъл Летни нощи от Берлиоз,

Увертюрата " Римски карнавал " и вокалният цикъл " Летни нощи " от Берлиоз, както и определени фрагменти от първа и втора сюита из балета " Ромео и Жулиета " ще звучат на 4 април в зала „ България “ в осъществяване на Софийската филахрмония и под палката на основния диригент на Бременската филхармония, притежател на премиите Грамофон и Хелпман Марко Летоня. Солист на вечерта е мецосопранът Валентина Куцарова.

Увертюрата „ Римски карнавал “ е отличен образец по какъв начин Берлиоз ползва правилата, изложени в неговия капитален „ Голям етюд за актуалната инструментация и оркестровка ”. Композиторът  постоянно самичък дирижира „ Римски карнавал ” при своите концертни гастроли.

Вокалният цикъл „ Les nuits d’été ” („ Летни нощи ”) разкривадруг слой в буйната и пламенна натура наЕктор Берлиоз  –натихия модернист. Майсторът на огромните форми към този момент е написал първата сантиментална програмна симфония - „ Фантастична симфония ”, „ Харолд в Италия ”, „ Ромео и Жулиета ”, Траурно-триумфална симфония, Реквием, операта „ Бенвенуто Челини ”. И към 1840 година, въодушевен от поетичната колекция на Теофил Готие „ Комедия на гибелта ” (1838), избира шест стихотворения и основава песните, обединени в цикъла „ Летни нощи ”. Тук Берлиоз реализира нова, нечувана до тогава равноценност на гласа и оркестъра в многоизмерната музикална интерпретация на стиховете на Готие.

След Октомврийската гражданска война през 1917 година Сергей Прокофиев напуща Русия и след 18 години  пътешествие в Европа и Съединени американски щати, се завръща в родината – към този момент е пианист и композитор със международна популярност. Първата публична поръчка към него идва през 1934 година от Държавния научен спектакъл за опера  и балет  в Ленинград (бившият Мариински театър) да напише балет по безсмъртната покруса на Шекспир “Ромео и Жулиета “. Прокофиев и либретистът Адриан Пиотровски се захващат за работа, в помощ е и театралът Сергей Радлов, на който хрумва концепцията балетът да приключи с благополучен край. Жулиета се разсънва в точния момент преди покрусеният от тъга Ромео да погълне отровата... Прокофиев шеговито я приема: „ Живите хора могат да танцуват, мъртвите не могат да го вършат, лежешком ”.

Билети за концерта са налични на касата на зала „ България “ и в.

Марко Летоня  продължава забележителната си кариера като основен диригент и общоприет музикален шеф на Бременската филхармония, пост, който поема през 2018 година Известен със своя огромен и разнороден репертоар на симфоничните и оперни подиуми, Летоня притегля непрекъснати възхвали за своето „ изумително ”, „ майсторско “ („ Passauer Neue Presse ”), „ интелигентно “ („ The Times ”) и „ въодушевено “ („ Bachtrack ”) музикално управление и „ визия на високо равнище “, съчетана със „ мощно изтънчен жанр “ („ Frankfurter Allgemeine Zeitung ”) в работата му както с оркестри, по този начин и с артисти.

Марко Летоня приключва Музикалната академия в Любляна с две специалности - диригентство и пиано. Продължава образованието си в Университета за музика и театрални изкуства във Виена, където учи диригентство при Отмар Суитнер. Две години, откакто се дипломира, е назначен за музикален шеф на Словенския филхармоничен оркестър, който управлява от 1991 до 2003 година

Девет години е бил основен диригент на Филхармоничния оркестър на Страсбург (2012 - 2021). Мандат, включващ съдействие с известни актьори като Изабеле Фауст, Стивън Хаф, Емануел Чекнаворян, Неманя Радулович, Жан-Ефлам Бавузе и други Записът му с оркестъра и вокалиста Майкъл Спайърс, озаглавен „ Baritenor ”, бързо натрупва утвърждение от критиците и е определен за един от 10-те най-хубави типичен албуми за 2021 година от „ The Times ” и печели премията „ вокален албум на годината ” на сп. „ Gramophone ” за 2022 година Марко е отличен и с премията „ Хелпман ” за „ най-хубав концерт на симфоничен оркестър ” за осъществяването на операта „ Тристан и Изолда ” от Вагнер с Нина Стеме и Стюарт Скелтън.

Като гост-диригент се изявява с някои от най-престижните оркестри в света: Виенския симфоничен оркестър, Мюнхенската филхармония, Оркестърът на Романска Швейцария, Хамбургски симфоничен оркестър, Моцартеум - Залцбург, Филхармоничния оркестър на Миланската канара, Оркестър „ Виктория ” в Мелбърн, Симфоничен оркестър на Берлинското радио.

Професионалният му път е обвързван и с други важни  позиции –  той е бил основен диригент на Тасманийския симфоничен оркестър, музикален шеф и основен диригент на Симфоничния оркестър и на Театъра в Базел, където записва интеграл със симфониите на Феликс Вайнгартнер и дирижира нови продукции на оперите „ Тристан и Изолда ” и „ Танхойзер ” от Вагнер, „ Вълшебният стрелец ” от Вебер, „ Травиата ” и „ Риголето ” от Верди, „ Борис Годунов ” от Мусоргски, „ Дон Жуан ” от В.А.Моцарт.

Ентусиазиран поддръжник на вагнеровата музика, Летоня е дирижирал „ Пръстенът на Нибелунга ” в Кралската шведска опера и Националния спектакъл „ Сао Карлос ” в Лисабон, както и продукции на „ Парсифал ”, „ Валкюри ” и „ Залезът на боговете ” в Националната опера на Рейн в Страсбург. Гастролирал е като диригент също във Виенската държавна опера („ Дама Пика ” от Чайковски и „ Хофманови разкази ” от Офенбах); Гранд спектакъл, Женева („ Манон ” от Масне и „ Медея ” от Керубини); Оперния спектакъл в Рим(„ Ромео и Жулиета ” от Гуно); „ Земпер ” опера в Дрезден („ Набуко ”); Миланската „ Ла Скала ” („ Делото Макропулос ” от Яначек, „ Хофманови разкази ”, „ Оправданият блудник ” от Жузе Самараго в композиция със „ Св.Сузана ” от Хиндемит); Държавна опера в Берлин („ Мадам Бътерфлай ” от Пучини); Дойче опер - Берлин („ Травиата ” от Верди), Националната опера на Рейн („ Валкюра ”, „ Залезът на боговете ” и „ Летящият холандец ” от Вагнер, „ Делото Макропулос ”, „ Дама Пика ”) и в Театро лирико - Каляри („ Селска чест ” от Маскани, „ Палячи ” от Леонкавало и „ Летящият холандец ”).

Валентина Куцарова е родена във Варна. Завършва оперно пеене в Националната музикална акодемия „ Проф. П. Владигеров ” в София в класа на проф. Лили Стефанова. След специализацията си в Международното оперно студио в Цюрих става член на най-известните оперни театри в  Европа: „ Театро ла Фениче ” във Венеция, Сасари, Неапол, Линц, Инсбрук, Сен Гален, Базел, Женева, Страсбург, Париж, Монпелие, Бордо, Билбао, Мюнхен, Хановер, Дюселдорф, както и в театрите на Лас Палмас, Гуадалахара (Мексико), Мумбай и доста други.

Репертоарът на надарената певица включва дълга поредност основни мецосопранови партии от оперите: „ Вертер ” от Масне; „ Милосърдието на Тит ”, „ Сватбата на Фигаро ”, „ Идоменей ”, „ Така вършат всички ”, „ Вълшебната флейта ” и  „ Дон Жуан ” от В.А.Моцарт; „ Ксеркс ” от Хендел; „ Орфей ” от Монтеверди; „ Севилският бръснар ”, „ Турчинът в Италия ”, „ Пепеляшка ” и „ Италианката в Алжир ” от Росини; „ Норма ” и „ Капулети и Монтеки ” от Белини;  „ Мария Стюарт ” от Доницети; „ Кармен ” от Бизе; „ Капричио ” и „ Кавалерът на розата ” от Р.Щраус; „ Валкюра ”, „ Рейнско злато ” и „ Залезът на боговете ” от Вагнер; „ Дама Пика ” от Чайковски; „ Жулиета ” от Мартину; „ Мадам Бътерфлай ” от Пучини; „ Хофманови разкази ” от Офенбах;  „ Фалстаф ” от Верди; „ Поругаването на Лукреция ” от Бритън; „ Мойсей и Арон ” от Шьонберг; „ Индианската кралица ” от Пърсел; „ Графиня Марица ” от Калман и други

Куцарова е работила с реномирани диригенти като Джовани Антонини, Андреа Маркон, Райнхард Гьобел, Адам Фишер, Франс Брюген, Давид Цинман, Иржи Коут, Денис Расел Дейвис, Филип Жордан, Марко Летоня, Саша Гьотцел, Гюнтер Нойхолд, Маурицио Барбачини, Йоханес Вилднер, Марко Дзамбели и други