Бозайник, смятан за изчезнал, бе открит в отдалечена планина в Индонезия
Учени откриха още веднъж от дълго време невъобразим тип бозайник с бодли на таралеж, зурла на мравояд и крайници на къртица в индонезийската планинска верига Циклопи, заяви Ройтерс. Учените се натъкнали на животното шестдесет години откакто типът бил последно регистриран.
Дългоклюна ехидна на Атънбъро , на името на английския природозащитник Дейвид Атънбъро, е снимана за пръв път от следова камера в последния ден от четириседмична експедиция под управлението на откриватели от Оксфордския университет.
В края на пътуването, откакто слязъл от планината, биологът Джеймс Кемптън разкрил измежду сниманото изображение на малко творение, което прекосява гората.
" Имаше огромна еуфория и в това време облекчение след прекараното безплодно дълго време на терен до последния ден ", разказа той момента, когато видял записа дружно с сътрудниците си от индонезийската консервационна организация YAPPENDA. " Извиках на сътрудниците " открихме я ", изтичах от бюрото си и ги прегърнах ", сподели той.
Учените от екипа разказват ехидните като срамежливи животни , известни с това, че са мъчно откриваеми. Причината, заради която са толкоз разнообразни от другите бозайници, е, че са част от еднопроходните бозайници , те са яйценосни и са отделят от останалите бозайници преди към двеста милиона години, сподели биологът.
Видът е научно регистриран и разказан до момента единствено един път, през 1961 година от ботаник от Нидерландия. Друг тип ехидна е открит в Австралия и в Нова Гвинея.
Изследователите от Оксфордския университет са изследвали далечен терен в североизточна Папуа , където ехидната е част от локалната просвета. Там има традиция споровете да се вземат решение, като едната страна отиде в гората да търси ехидна, а другата - в океана да открие марлин. И двете животни са сложни за разкриване и постоянно минават десетилетия и се сменят генерации, до момента в който бъдат открити. Когато това се случи, животните стават знак на края на спора и връщането към естествени взаимоотношения.
Дългоклюна ехидна на Атънбъро , на името на английския природозащитник Дейвид Атънбъро, е снимана за пръв път от следова камера в последния ден от четириседмична експедиция под управлението на откриватели от Оксфордския университет.
В края на пътуването, откакто слязъл от планината, биологът Джеймс Кемптън разкрил измежду сниманото изображение на малко творение, което прекосява гората.
" Имаше огромна еуфория и в това време облекчение след прекараното безплодно дълго време на терен до последния ден ", разказа той момента, когато видял записа дружно с сътрудниците си от индонезийската консервационна организация YAPPENDA. " Извиках на сътрудниците " открихме я ", изтичах от бюрото си и ги прегърнах ", сподели той.
Учените от екипа разказват ехидните като срамежливи животни , известни с това, че са мъчно откриваеми. Причината, заради която са толкоз разнообразни от другите бозайници, е, че са част от еднопроходните бозайници , те са яйценосни и са отделят от останалите бозайници преди към двеста милиона години, сподели биологът.
Видът е научно регистриран и разказан до момента единствено един път, през 1961 година от ботаник от Нидерландия. Друг тип ехидна е открит в Австралия и в Нова Гвинея.
Изследователите от Оксфордския университет са изследвали далечен терен в североизточна Папуа , където ехидната е част от локалната просвета. Там има традиция споровете да се вземат решение, като едната страна отиде в гората да търси ехидна, а другата - в океана да открие марлин. И двете животни са сложни за разкриване и постоянно минават десетилетия и се сменят генерации, до момента в който бъдат открити. Когато това се случи, животните стават знак на края на спора и връщането към естествени взаимоотношения.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ