От Замбия в космоса и на парти с Мао. Фотографката Кристина де Мидел, която огъва реалността
Тя върви „ по ръба на действителността “, както се споделя новата ѝ галерия в София. Играе си с границата сред истина и нереалност като че ли е въже за скачане. Снимките ѝ са като пътешестване, което изненадва на всяка спирка. Фотографката Кристина де Мидел е Човек на деня на Свободна Европа.
Знаете ли, че Замбия е имала галактическа стратегия? А че комунистическите писания на Мао Дзъдун могат да се употребяват в актуален фотографски план?
Тези тематики участват в работата на испанската фотографка Кристина де Мидел . Нейната „ По ръба на действителността “ беше открита на 25 януари в Националната изложба - Двореца в София и ще остане там до 17 март. Тя се провежда във връзка десетата годишнина на фестивала „ ФотоФабрика “ .
Кристина де Мидел е родена през 1975 година в град Аликанте в Испания. Първоначално се занимава с изобразяване и учи изящни изкуства, само че по-късно се ориентира към фотографията.
Започва кариерата си като фотожурналистка във вестник и остава в медиите съвсем 10 години. В един миг обаче губи доверието си в публицистиката и стартира да открива повече смисъл в художествената снимка.
Мидел е била кураторка на международни фотографски фестивали в Испания, Лагос, Нигерия, Сан Хосе и Уругвай. Авторка е на повече от 14 книги, а също така е президентка на влиятелния фотографски колектив „ Магнум “ , учреден още през 1947 година
Замбия, Мао и мъжете, които заплащат за секс
Изложбата „ По ръба на действителността “ показва фотографии от 5 от най-известните серии на Кристина де Мидел.
Сред тях е първият план, който ѝ носи международна популярност - „ Афронавти “ от 2012 година Серията е въодушевена от опита за основаване на галактическа стратегия в Замбия през 60-те години на предишния век.
Програмата е трябвало да изпрати тийнейджърка, 2 котки и християнски мисионер до Луната. Целта на нейния създател, замбийският деятел Едуард Макука Нколосо , е била да победи Съединени американски щати и Съветския съюз в това начинание.
С възстановката на тази забравена история в серията „ Афронавти “ Мидел насочва непосредствено предизвикателство към обичайното показване на Африка във фотографията.
В за „ Капитал “ тя назовава тази своя серия „ упражнение по фикция “.
В серията „ Парти “ Мидел придвижва феновете в актуален Китай . Към фотосите тя прибавя текстови фрагменти от книгата „ Цитатите на ръководителя Мао Дзъдун “.
Мао е ръководителят на Китайската комунистическа партия от 1943 до гибелта си през 1976 година Освен политик, той е и теоретик на комунизма. Книгата му е втората най-отпечатвана в историята на света.
Мидел се заиграва с неговите „ Цитати “, като редактира и задрасква елементи от текстовете. Така се отдалечава от класическата комунистическа идеология и доближава облика на Китай до актуалната действителност.
Интерес провокира и друга от сериите на Мидел, наречена „ Джентълменски клуб “ . Тя се състои от фотоси и изявленията на мъже в разнообразни страни по света, които са консуматори на платени полови услуги.
Мидел прави повече от 100 фотографии в продължение на 7 години. За задачата обикаля Хавана, Мексико Сити, Париж, Банкок, Лос Анджелис, Лагос, Кабул, Амстердам и Мумбай в търсене на аргументите за готовността на мъжете да заплащат за секс.
Пред „ Капитал “ Мидел споделя, че с тази серия се връща към документалната снимка, с цел да събира същински истории с доза комизъм.
В сегашната галерия на Мидел са включени и фотоси от сериите ѝ „ Това направи омразата “ и „ Ян Майен “ . Първата реконструира сюжета на разказ на нигерийския публицист Амос Тутуола , а втората е въодушевена от несполучлива арктическа експедиция от 1911 година
Между фотографията и действителността
Мидел е известна с преплитането на документална и концептуална снимка. В работата ѝ границите сред действителността и фикцията се размиват.
В за Би Ти Ви тя споделя, че не е проблем да има такова разминаване сред фотографията и истината, тъй като една фотография неизбежно съставлява операция на действителността.
Пред Българска национална телевизия Мидел за сериозния взор, който има към обичайния метод на описване в медиите чрез фотографията.
„ Да направиш фотография на нещо необикновено постоянно основава прочут спор в мозъка ни, защото сме привикнали снимка и реалност да се покриват “, споделя тя, като се базира на опита си като фотожурналистка.
Това, което най-силно я вълнува, откакто напуща медиите, е по какъв начин изкуството слага под въпрос отношението сред снимка и реалност.
Художествената ми работа е отговор или имитация на това, което правех като фотожурналист.
„ Художествената ми работа е отговор или имитация на това, което правех като фотожурналист “, споделя Мидел. Тя прибавя, че по този начин или другояче се интересува от тематиките, които занимават публицистите - да вземем за пример миграция или проституция. Разликата е, че поглежда към тях с един „ по-свободен език, какъвто ми разрешава изкуството “.
Мидел се е разделила с концепцията, че фотографията може да промени света. Но има вяра, че има смисъл да продължи да се пробва.
„ Не съм оптимистка във връзка с бъдещето, само че съм доста огромен оптимист във връзка с сегашното “, споделя тя и прибавя:
„ И във връзка с това да използваме всички средства, с които разполагаме, с цел да не изгубим вярата. “
Знаете ли, че Замбия е имала галактическа стратегия? А че комунистическите писания на Мао Дзъдун могат да се употребяват в актуален фотографски план?
Тези тематики участват в работата на испанската фотографка Кристина де Мидел . Нейната „ По ръба на действителността “ беше открита на 25 януари в Националната изложба - Двореца в София и ще остане там до 17 март. Тя се провежда във връзка десетата годишнина на фестивала „ ФотоФабрика “ .
Кристина де Мидел е родена през 1975 година в град Аликанте в Испания. Първоначално се занимава с изобразяване и учи изящни изкуства, само че по-късно се ориентира към фотографията.
Започва кариерата си като фотожурналистка във вестник и остава в медиите съвсем 10 години. В един миг обаче губи доверието си в публицистиката и стартира да открива повече смисъл в художествената снимка.
Мидел е била кураторка на международни фотографски фестивали в Испания, Лагос, Нигерия, Сан Хосе и Уругвай. Авторка е на повече от 14 книги, а също така е президентка на влиятелния фотографски колектив „ Магнум “ , учреден още през 1947 година
Замбия, Мао и мъжете, които заплащат за секс
Изложбата „ По ръба на действителността “ показва фотографии от 5 от най-известните серии на Кристина де Мидел.
Сред тях е първият план, който ѝ носи международна популярност - „ Афронавти “ от 2012 година Серията е въодушевена от опита за основаване на галактическа стратегия в Замбия през 60-те години на предишния век.
Програмата е трябвало да изпрати тийнейджърка, 2 котки и християнски мисионер до Луната. Целта на нейния създател, замбийският деятел Едуард Макука Нколосо , е била да победи Съединени американски щати и Съветския съюз в това начинание.
С възстановката на тази забравена история в серията „ Афронавти “ Мидел насочва непосредствено предизвикателство към обичайното показване на Африка във фотографията.
В за „ Капитал “ тя назовава тази своя серия „ упражнение по фикция “.
В серията „ Парти “ Мидел придвижва феновете в актуален Китай . Към фотосите тя прибавя текстови фрагменти от книгата „ Цитатите на ръководителя Мао Дзъдун “.
Мао е ръководителят на Китайската комунистическа партия от 1943 до гибелта си през 1976 година Освен политик, той е и теоретик на комунизма. Книгата му е втората най-отпечатвана в историята на света.
Мидел се заиграва с неговите „ Цитати “, като редактира и задрасква елементи от текстовете. Така се отдалечава от класическата комунистическа идеология и доближава облика на Китай до актуалната действителност.
Интерес провокира и друга от сериите на Мидел, наречена „ Джентълменски клуб “ . Тя се състои от фотоси и изявленията на мъже в разнообразни страни по света, които са консуматори на платени полови услуги.
Мидел прави повече от 100 фотографии в продължение на 7 години. За задачата обикаля Хавана, Мексико Сити, Париж, Банкок, Лос Анджелис, Лагос, Кабул, Амстердам и Мумбай в търсене на аргументите за готовността на мъжете да заплащат за секс.
Пред „ Капитал “ Мидел споделя, че с тази серия се връща към документалната снимка, с цел да събира същински истории с доза комизъм.
В сегашната галерия на Мидел са включени и фотоси от сериите ѝ „ Това направи омразата “ и „ Ян Майен “ . Първата реконструира сюжета на разказ на нигерийския публицист Амос Тутуола , а втората е въодушевена от несполучлива арктическа експедиция от 1911 година
Между фотографията и действителността
Мидел е известна с преплитането на документална и концептуална снимка. В работата ѝ границите сред действителността и фикцията се размиват.
В за Би Ти Ви тя споделя, че не е проблем да има такова разминаване сред фотографията и истината, тъй като една фотография неизбежно съставлява операция на действителността.
Пред Българска национална телевизия Мидел за сериозния взор, който има към обичайния метод на описване в медиите чрез фотографията.
„ Да направиш фотография на нещо необикновено постоянно основава прочут спор в мозъка ни, защото сме привикнали снимка и реалност да се покриват “, споделя тя, като се базира на опита си като фотожурналистка.
Това, което най-силно я вълнува, откакто напуща медиите, е по какъв начин изкуството слага под въпрос отношението сред снимка и реалност.
Художествената ми работа е отговор или имитация на това, което правех като фотожурналист.
„ Художествената ми работа е отговор или имитация на това, което правех като фотожурналист “, споделя Мидел. Тя прибавя, че по този начин или другояче се интересува от тематиките, които занимават публицистите - да вземем за пример миграция или проституция. Разликата е, че поглежда към тях с един „ по-свободен език, какъвто ми разрешава изкуството “.
Мидел се е разделила с концепцията, че фотографията може да промени света. Но има вяра, че има смисъл да продължи да се пробва.
„ Не съм оптимистка във връзка с бъдещето, само че съм доста огромен оптимист във връзка с сегашното “, споделя тя и прибавя:
„ И във връзка с това да използваме всички средства, с които разполагаме, с цел да не изгубим вярата. “
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ