Тя си отиде от този свят през февруари тази година.

Тя си отиде от този свят през февруари тази година. Беше на 90-годишна възраст. Социалната й гибел обаче се случи доста по-рано – през 2001-а, когато за последно се появи под светлината на прожекторите, с цел да одобри най-високото кино отличие на Италия – “Давид на Донатело ”. После Алцхаймерът завладя живота й. 

Да живееш втори живот – по този начин се споделя, в случай че си преодолял някаква смъртна заплаха и ли болест. Случаят на Моника Вити обаче не е подобен. 

“Първият ” живот й бива ненадейно лишен не от самолетна злополука или инфаркт, а от… незаконно заплеснат жуврналист във френския ежедневник Le Monde, на страниците на който през 1988 година тя е обявявена за мъртва – исторически гаф, който обаче по някакъв подигравателен, извънреден метод е съумял да удължи толкоз “втория ” й живот. 

Родена в Рим през 1931 година под името Мария Луиза Чечиарели, детството й е много тъжно и самотно – родителите са строги и консервативни, а братята й не я бръснат за слива. Качва се на тетраланата сцена още 14-годишна, тъй като за нея актьорството е метод да се махне от действителността и да живее живота на различен, пък въпреки и единствено наужким. Kогато е на 18, техните емигрират за Съединени американски щати. Мария остава в Италия. След като приключва Римската национална академия за трагични изкуства, приема креативния псевдоним Моника Вити (моминското име на майка й е Витиля). 

Ранната й кариера не е с нищо запаметяваща се. Обаче всичко ще се промени в деня, в който начинаещият режисьор Микеланджело Антониони я гледа в пиеса на Жорж Фейдо и остава запленен от невероятния тембър на гласа й. Кани я да дублира основната героиня във кино лентата му “Викът ” (1957). За Моника Антониони се оказва трамплинът, който я изстрелва към международната популярност, а тя за него – муза като никоя друга. 

Вити ще посвети най-хубавите си години на киното и ще се превъплъщава с идентичен триумф във всемъзможни, разнородни облици – ще бъде и комедиантка, и трагична героиня, и интелектуалка, и сексапила жена-мечта. Но до момента в който на екрана ще обича доста мъже, в живота й те ще са единствено трима…

Когато ориста я среща с Антониони, на Вити незабавно й излиза наяве, че двамата си наподобяват единствено по общата си пристрастеност – киното, само че се различват във всичко останало. За разлика от нея Микеланджело е израстнал в любяща фамилна среда и бързо съумява да се наложи като режисьор с огромен капацитет. И по темперамент той е цялостната й диаметралност: въздържан и претенциозен, интелектуалец до мозъка на костите си. Обикновено запазен и обран в държанието си към сътрудниците, съумява мощно да изненада Вити, когато един ден влиза в озвучителното студио на “Викът ” и, наблюдавайки я известно време, й споделя: “Имаш красива шия. Трябва да се пробваш пред камерата. ”

Следват 10 години на сполучлива взаимна работа… и буйна обич. 

Вити играе главаната роля във кино лентата “Приключението ” (1960), който се оказва първият от общо четири, обединени от една обща тематика: невъзможността на хората от модерното общество да споделят между тях. Другите три ленти от цикъла, който превръща  режисьора и актрисата в звезди от международна големина, са “Нощта ”, “Затъмнението ” и “Червената пустиня ”. “Приключението ” печели специфичната премия на журито на фестивала в Кан през 1960-а, а съгласно анкета, проведена  от английското кино списание Sight and Sound всред 70 кино критици от целия свят, “Приключението ” е най-великият филм на всички времена… след “Гражданинът Кейн. ” Моника Вити печели “Златен Глобус ” за най-хубав женски дебют. Следват предложения за участия в американски филми. Тя обаче не се блазни от мисълта да размени Чинечита за кариера в Холивуд и с хонорара от “Приключението ” си купува апартамент в Рим. В този над него се нанася Антониони. Въпреки че са любовници, въпреки всичко избират да живеят на едно стълбище разстояние. 

Връзката сред Антониони и Вити е обичаната световна клевета, с която се развлича италианското общество при започване на 60-те. Само че по този начин и не изниква нещо кой знае какъв брой скандално към двойката. Може би тъй като персоналната им история е до известна степен имитация на посланието, което Антониони цели да изпрати посредством кино лентата си “Затъмнение ”, а точно, че любовта в днешни дни е безсмислена. 

“Трябва да й се признае на Моника Вити, че ловко съумява да ни убеди в неврозата си, като в същото време обаче не ни ограбва от чувството за меродавност на късата любовна връзка, в клопката на която се оказва героинята й. ” Това е част от критическата публикация на писателя Алберто Моравия за първия пъстър филм на Антониони “Червената пустия ”, която излиза във вестник L’Espresso през 1964 година. Филмът печели аплодисменти най-много поради забелжителната работа на оператора Карло ди Палма. Антониони пък печели “Златната палма ”, само че губи своята муза. Защото се оказва, че освен Венеция е влюбена в Ди Палма…

След “Пустинята ” пътищата на Антониони и Вити повече не се пресичат. Това е преиодът, в който Моника сменя фрапантно актьорското си амплоа и от невротизирана пушачка се трансформира в свежа комедиантка.  През 60-те италианското кино, съчетаващо в себе си повърхностна комедия и остра обществена ирония, е в своя разцвет. С функциите си във филми като “Развод по италиански ”, “Момичето с револвера ” и други Моника затвърждава позицията си на примадона в род, доминиран до този миг от мъжете. 

И тъй като при Вити киното и любовта вървят ръка за ръка, през идващите няколко години тя става основно настоящо лице във филмите на новия си обичан, Карло ди Палма. А последният е толкоз запленен от нея, че никой преди и след него няма да запечати на лента чертите на съвършеното й, като че ли изваяно от порцелан лице, по толкоз въздействащ метод!

Романтичната им връзка продължава три години и завършва по някое време през 1974 година.

Какво става след това? Ами Ди Палма отпътува за Ню Йорк да снима филми с Уди Алън и се дами за Адриана Киеза, а Моника Вити се омъжва за доста по-младия от нея фотограф Роберто Русо.

По време на фотосите на “Звезден прахуляк ” (1973), в който си партнира с Алберто Сорди, Вити среща огромната си обич – Роберто. По това време тя е на 52, а той – на 36. Разбира се,  такава разлика във възрастта скандализира пуританска Италия, още повече че дамата е по-възрастната от мъжа. На връзката им се гледа с неприятно око, като на нещо сбъркано, което няма по какъв начин да продължи дълго. Само че Вити и Русо опровергават всички скептици. Двамата остават дружно през идващия половин век! 

Любопитен факт е, че са сгодени в продължение на 17 години, преди да официализират връзката си през 2000 година и то не къде и да е, а на едно от най-култовите места в Рим – хълма Капитолий. 

Бракът им е спокоен и спокоен – без кавги, без злословия, без трагични обрати. След 2002-а, когато Вити изчезва от публичното пространство през поради непредващото дегенеративно заболяване, Роберто е все по този начин непрестанно до нея. Хората описват, че през последните години са ги виждали да се разхождат бавничко по Вия Боргезе, хванати за ръка. Когато стартира да се приказва, че актрисата е постъпила в швейцарска клиника, Роберто излиза с публично послание пред медиите: “Искам да опровергая слуховете, че жена ми е в клиника в Швейцария. През последните 20 години не е напускала дома ни в Рим, където за нея се грижим аз и една болногледачка. Присъствието ми е значимо за нея, тъй като единствено аз съумявам да установя разговор с нея, въпреки и тя да ми приказва единствено с очите си. ”

Иконата на италианското кино с котешкия взор и незабравимия глас издъхва на 2 февруари 2022-а.