Ваня Григорова: „Работник“ стана мръсна дума
Тя е икономист, синдикалист и цивилен деятел. Икономически консултант на президента на КТ „ Подкрепа “. Завършила е УНСС. Автор на проучвания за въздействието на интернационалните финансови институции върху социално-икономическото развиване на България, за резултатите от договорите за свободна търговия, за следствията от дерегулацията на обществените услуги и други Председател на съдружие „ Солидарна България “.
- Г-жо Григорова, наскоро написахте, че в България няма взаимност и поддръжка сред обособените класи трудещи се. Това не е ли необичайно от устата на ръководител на организация, която се споделя „ Солидарна България”?
Ако солидарността я имаше, нямаше да има потребност от организация като „ Солидарна България “, която цели точно събуждане на задружността сред хората, без която общество просто няма. И освен сред трудещите се. Солидарност няма сред бедните, сред хората с увреждания дори и това го видяхме преди година.
Но да се върна на трудещите се. При огромната учителска стачка преди 12 години имаше всеобщо публично неодобрение, а към учителското съсловие се сипеха обвинявания в несръчност и безгрижие на преподавателите към образованието на децата. Повече от година и половина КТ „ Подкрепа “ води акция за увеличение на нищожната добавка за нощен труд от 25 ст. на час. На проведените митинги идват главно служители на реда, защото един от сътрудниците в акцията е СФС Министерство на вътрешните работи – полицейски профсъюз. Това даде мотив за лавина от отрицателни оценки към това съсловие, вместо да се оцени значимостта на идеята. От друга страна през цялото време на митингите на медицинските сестри тази година в обществените мрежи имаше проливен дъжд от обвинявания и към тях – всеки се сети за случай, в който той или негов непосредствен е бил неглижиран при престой в болница. И, несъмнено, съгласно коментиращите, от това следва, че медицинските експерти не трябва да бъдат подкрепяни.
Това са единствено три образеца за липса на каквато и да е взаимност сред представителите на обособените специалности. Ако медицинските сестри бяха осъзнали, че битката за увеличение на добавката за нощен труд ги визира директно, щяха да получат към 200 лева нарастване на заплатата, защото точно те поставят извънредно доста часове труд през тъмната част на денонощието. Не единствено това – едвам преди месец протестиращи медицински сестри бяха извънредно възмутени от плануванаъа добавка за учителите, работещи в сложни региони. Като че учителите лишават опцията за повишаване на заплатите на здравните служащи, а образованието не е една от най-важните предпоставки за разцвет на цялото общество.
- Според Вас, на какво се дължи изолацията и капсулирането на обособените класи на работещите и могат ли синдикатите, към които се числите и Вие, да трансформират това?
- Основната причина, съгласно мен, е в това, че през последните десетилетия „ служащ “ стана мръсна дума. И освен заради ниското възнаграждение. На нас ни внушават, че би трябвало да се одобряваме като бизнесмени, вложители, бъдещи милионери. Още в първи клас в учебно заведение се учи предмет „ Технологии и предприемачество “, само че никой не ни учи какви са правата ни като трудещи се и методите, по които можем да ги отстояваме. От КТ „ Подкрепа “ неколкократно правихме предложение учениците да имат умишлен предмет „ Трудови права “ или „ Синдикализация “. Това, съгласно думите на зам.-министър на труда забележете, е „ прекомерно ексцентрична концепция “.
Нима шансът да бъдеш наемен служащ не е хиляди пъти по-висок от това да си началник? Нима не е значимо като подобен да знаеш по какъв начин да се обединиш с останалите си сътрудници и дружно да настоявате за увеличение на заплащането и възстановяване на изискванията на труд? Синдикатите нямат запас да вършат всеобщи образования, нито даже да дават безвъзмездни юридически препоръки по трудово-правни въпроси на всеки, който има потребност. Въпреки всеобщата илюзия, профсъюзите не получават държавна дотация, с която да правят такива действия. Затова те съставляват главно личните си членове. Дори това не се знае от българските работещи. А държавното управление не желае да им даде тези познания в учебно заведение, преди да са станали част от трудовия пазар.
И защото тематиката за медицинските сестри сега е настояща – попаднах на мнения на хора от съсловието, които се наскърбяват, когато ги назовават „ здравни служащи “. Работниците били с ниско обучение и предопределена, надали не заслужена орис на едва заплатени наемници, пък медицинските сестри имали висше обучение. Надменността не може да бъде излекувана от никоя синдикална централа.
- В последните години като че ли изчезна ентусиазма на служащите за общи протестни „ площадни” дейности, когато пазят своите права, възнаграждение, условия на труд. Защо към този момент няма такива огромни митинги и манифестации, каквито правеше „ Подкрепа” преди 30-тина години?
- Протест и стачка са разнообразни дейности. Протести вършат разнообразни хора и организации, по всякакви въпроси. Стачката е израз на общата воля на трудещи се за отстояване на техните права като служащи. Причините за всеобщите митинги преди 30 години са били главно партийни, не политически и синдикални. В този смисъл считам, че учителската стачка през 2007-ма и тази на служащите в БДЖ и НКЖИ през 2011-та носят доста повече синдикален заряд, в сравнение с тези при започване на прехода. Вече загатнах, че неналичието на взаимност не ги трансформира в национални, общи за всички специалности протестни акции.
Има и чисто законови проблеми. Например с цел да бъде проведена стачка, е належащо да се събере подписка, която да бъде подкрепена от над 50% от служащите в едно дружество. Без значение какъв брой са синдикалните членове. Това условие затруднява извънредно доста организирането на блокажи в предприятията. А в случай че то не бъде спазено, стачката се афишира за противозаконна. Така бяха наказани 80 миньори, които блокираха работата в мината на Христо Ковачки, в случай че си спомняте.
Впрочем постоянно слушам, че на синдикатите не им е работа да се занимават с политика. Но нали точно политиката дефинира разпоредбите в обществото, в това число в трудовата и обществената сфера? В редица западноевропейски страни синдикатите са в основата на леви партии, с които си сътрудничат, заради общите им цели. Но, за жалост, през последните години и „ политика “ стана мръсна дума. А не трябва – това е методът да променим живота си. Ако не го създадем ние, вършат го други от наше име и за наша сметка.
- Ако би трябвало да пропагандирате, да убедите някого да стане член на вашия профсъюз, какви причини бихте употребила? Защо му е на един работещ да членува в профсъюз?
- Нека си представим, че един служащ счита, че заслужава най-малко 10% нарастване на заплатата и ваучери за храна, каквито не получава. Шансът да реализира задачата си е доста по-голям, в случай че сложи тези си претенции пред работодателя дружно с още 30 или 100 негови сътрудници, в сравнение с в случай че отиде самичък.
Ето още нещо доста значимо – стачка може да се провежда и без профсъюз. Но би трябвало да бъдат изпълнени безусловно същите условия, които важат и при съществуване в предприятието на проведени в профсъюз служащи. Предполагам е ясно, че на обединени трудещите се им е по-лесно да стиковат общи дейности. А обединяването се назовава „ профсъюз “. Това е формата, под която група служащи се показват като едно незаобиколимо цяло. Синдикатите се състоят от служащи, не от костюмари на заплата към някоя профсъюзна централа. Костюмарите ги виждаме по малките екрани, просто тъй като те са тези, които работят на национално равнище по общи за всички тематики. Но главната отбрана е на работното ни място. Дали я има, зависи от нас и нашите сътрудници.
Защо тъкмо КТ „ Подкрепа “? Не бих желала да пренебрегвам работата на сътрудниците от КНСБ, където също има доста положителни специалисти, с които работим дружно по обособени тематики. Но защото въпросът е подобен: в КТ „ Подкрепа “ имах колежка – ръководител на синдиката на административните чиновници, която беше тежко болна, само че води договаряния за подписване на групов трудов контракт, отговаряше на въпроси и организираше работни срещи за решение на трудови въпроси в това число в деня преди да почине. Подобна безрезервност остава отвън полезрението на публиката. Без нея обаче изискванията на труд и заплащането щяха да са доста по-лоши.
- „ Да спрем машината за неравенство” – бяхте лице на тази огромна национална акция. Кажете какво се случи след хилядите подписи, които събрахте? И допустимо ли е изобщо да се спре машината на неравенствата в обществен аспект?
- Не единствено е допустимо, само че е наложително, в случай че желаеме да запазим заварката на обществото. Разслоението в България сега е грандиозно и очевидно без да гледаме статистическите индикатори. В столицата може да се види грозното лице на гетото паралелно до китните затворени комплекси с защита и видеокамери. Но и в гетото, и в Драгалевци канализация няма. Защото публичните услуги не са приоритет на държавните управления през последните десетилетия.
Публичните услуги би трябвало да са в ръцете на обществото и да се устоят през общ бюджет, защото неналичието им заплашва всички ни. Аз бях единствено едно от лицата на данъчната акция, която споменавате. „ Да спрем машината за неравноправие “ беше акция с съответни цели – унищожаване на налога върху минималната работна заплата и по-ниско Данък добавена стойност за артикули от първа нужда, само че по-дългосрочната ѝ цел е осъзнаването на общия интерес. Въпреки събраните и импортирани в Народното събрание над 30 000 подписа, народните представители избраха да не се съобразят с настояванията. Не единствено това – направиха всичко допустимо спор по тематиката да не се състои.
Връщането на публичните услуги в ръцете на жителите, а не действието им в полза на обособени компании, трябваше да е съществена тематика и в акцията за локалните избори в този момент. Може ли детето, което няма условия даже за базова хигиена и здрав покрив над главата си, да има еднакъв късмет с дете, което отива на учебно заведение с персонален водач в бляскав частен лицей? Всички ни приказват за подготовка и преквалификация, само че никой не обезпечава условия даже за базово обучение. За страдание тези тематики останаха отвън акцията за локалните избори, защото нито един от претендентите за кмет на София не ги припозна. Пропускаме следващия късмет за действителна смяна.
- Казват, че пословичното българско усърдие към този момент е мит и през днешния ден е доста мъчно да се намерят съзнателни и положителни служащи, че има кадрова рецесия във всяка една област. Така ли е и на какво се дължи това?
- Наблюдаваме не рецесия на българското усърдие, а недостиг на български жители изобщо. Наглост е казусът да се трансферира от болната глава на хубавичко. Някои от работодателите, не служащите, са некадърни. Не може всеки, на който не му се работи по график или го домързи, да стане притежател на компания и да прави бизнес. Натрупаните по време на мутренските времена в България средства дадоха на една каста самочувствие на родени за шефове. Освен пари обаче би трябвало и ум, и мениджърски умения, и метод към служащите. Най-вече - по-малко лакомия.
Тук обаче няма по какъв начин да не припомня, че точно с изказванията за дефицит на фрагменти, представителите на „ Обединени патриоти “ в Народното събрание прокараха промени, с които анулираха задължението на българските работодатели да оферират свободните работни места първо на българи. Ниски заплати, орязване на обществени права, унищожаване на базови отбрани за български жители, в това число от страна на хора, които търгуват, скрити зад етикети „ родолюбци “. Ако някой търси аргументите за обезлюдяването на страната и вероятно на цеховете, да намерения по какъв начин е дал своя вот на последните избори. Защото централите на синдикатите могат да упорстват, да пишат мнения, да приказват по медии. Но не разполагат със законов механизъм да наложат личната си позиция. Властта е в ръцете на националните избранници – депутати и държавно управление.
- Съдбовна неизбежност или пък друго, е да водим всички ранглисти по беднотия и бедност в параленост с други страни?
- Въпрос на избор. Докато съгражданите ни гласоподават за десни държавни управления, които по формулировка пазят частния бизнес интерес, това няма да се промени. Десните ръководещи водят битка не е против бедността, а против бедните. В този смисъл техните ограничения са сполучливи на 100%.
- Г-жо Григорова, наскоро написахте, че в България няма взаимност и поддръжка сред обособените класи трудещи се. Това не е ли необичайно от устата на ръководител на организация, която се споделя „ Солидарна България”?
Ако солидарността я имаше, нямаше да има потребност от организация като „ Солидарна България “, която цели точно събуждане на задружността сред хората, без която общество просто няма. И освен сред трудещите се. Солидарност няма сред бедните, сред хората с увреждания дори и това го видяхме преди година.
Но да се върна на трудещите се. При огромната учителска стачка преди 12 години имаше всеобщо публично неодобрение, а към учителското съсловие се сипеха обвинявания в несръчност и безгрижие на преподавателите към образованието на децата. Повече от година и половина КТ „ Подкрепа “ води акция за увеличение на нищожната добавка за нощен труд от 25 ст. на час. На проведените митинги идват главно служители на реда, защото един от сътрудниците в акцията е СФС Министерство на вътрешните работи – полицейски профсъюз. Това даде мотив за лавина от отрицателни оценки към това съсловие, вместо да се оцени значимостта на идеята. От друга страна през цялото време на митингите на медицинските сестри тази година в обществените мрежи имаше проливен дъжд от обвинявания и към тях – всеки се сети за случай, в който той или негов непосредствен е бил неглижиран при престой в болница. И, несъмнено, съгласно коментиращите, от това следва, че медицинските експерти не трябва да бъдат подкрепяни.
Това са единствено три образеца за липса на каквато и да е взаимност сред представителите на обособените специалности. Ако медицинските сестри бяха осъзнали, че битката за увеличение на добавката за нощен труд ги визира директно, щяха да получат към 200 лева нарастване на заплатата, защото точно те поставят извънредно доста часове труд през тъмната част на денонощието. Не единствено това – едвам преди месец протестиращи медицински сестри бяха извънредно възмутени от плануванаъа добавка за учителите, работещи в сложни региони. Като че учителите лишават опцията за повишаване на заплатите на здравните служащи, а образованието не е една от най-важните предпоставки за разцвет на цялото общество.
- Според Вас, на какво се дължи изолацията и капсулирането на обособените класи на работещите и могат ли синдикатите, към които се числите и Вие, да трансформират това?
- Основната причина, съгласно мен, е в това, че през последните десетилетия „ служащ “ стана мръсна дума. И освен заради ниското възнаграждение. На нас ни внушават, че би трябвало да се одобряваме като бизнесмени, вложители, бъдещи милионери. Още в първи клас в учебно заведение се учи предмет „ Технологии и предприемачество “, само че никой не ни учи какви са правата ни като трудещи се и методите, по които можем да ги отстояваме. От КТ „ Подкрепа “ неколкократно правихме предложение учениците да имат умишлен предмет „ Трудови права “ или „ Синдикализация “. Това, съгласно думите на зам.-министър на труда забележете, е „ прекомерно ексцентрична концепция “.
Нима шансът да бъдеш наемен служащ не е хиляди пъти по-висок от това да си началник? Нима не е значимо като подобен да знаеш по какъв начин да се обединиш с останалите си сътрудници и дружно да настоявате за увеличение на заплащането и възстановяване на изискванията на труд? Синдикатите нямат запас да вършат всеобщи образования, нито даже да дават безвъзмездни юридически препоръки по трудово-правни въпроси на всеки, който има потребност. Въпреки всеобщата илюзия, профсъюзите не получават държавна дотация, с която да правят такива действия. Затова те съставляват главно личните си членове. Дори това не се знае от българските работещи. А държавното управление не желае да им даде тези познания в учебно заведение, преди да са станали част от трудовия пазар.
И защото тематиката за медицинските сестри сега е настояща – попаднах на мнения на хора от съсловието, които се наскърбяват, когато ги назовават „ здравни служащи “. Работниците били с ниско обучение и предопределена, надали не заслужена орис на едва заплатени наемници, пък медицинските сестри имали висше обучение. Надменността не може да бъде излекувана от никоя синдикална централа.
- В последните години като че ли изчезна ентусиазма на служащите за общи протестни „ площадни” дейности, когато пазят своите права, възнаграждение, условия на труд. Защо към този момент няма такива огромни митинги и манифестации, каквито правеше „ Подкрепа” преди 30-тина години?
- Протест и стачка са разнообразни дейности. Протести вършат разнообразни хора и организации, по всякакви въпроси. Стачката е израз на общата воля на трудещи се за отстояване на техните права като служащи. Причините за всеобщите митинги преди 30 години са били главно партийни, не политически и синдикални. В този смисъл считам, че учителската стачка през 2007-ма и тази на служащите в БДЖ и НКЖИ през 2011-та носят доста повече синдикален заряд, в сравнение с тези при започване на прехода. Вече загатнах, че неналичието на взаимност не ги трансформира в национални, общи за всички специалности протестни акции.
Има и чисто законови проблеми. Например с цел да бъде проведена стачка, е належащо да се събере подписка, която да бъде подкрепена от над 50% от служащите в едно дружество. Без значение какъв брой са синдикалните членове. Това условие затруднява извънредно доста организирането на блокажи в предприятията. А в случай че то не бъде спазено, стачката се афишира за противозаконна. Така бяха наказани 80 миньори, които блокираха работата в мината на Христо Ковачки, в случай че си спомняте.
Впрочем постоянно слушам, че на синдикатите не им е работа да се занимават с политика. Но нали точно политиката дефинира разпоредбите в обществото, в това число в трудовата и обществената сфера? В редица западноевропейски страни синдикатите са в основата на леви партии, с които си сътрудничат, заради общите им цели. Но, за жалост, през последните години и „ политика “ стана мръсна дума. А не трябва – това е методът да променим живота си. Ако не го създадем ние, вършат го други от наше име и за наша сметка.
- Ако би трябвало да пропагандирате, да убедите някого да стане член на вашия профсъюз, какви причини бихте употребила? Защо му е на един работещ да членува в профсъюз?
- Нека си представим, че един служащ счита, че заслужава най-малко 10% нарастване на заплатата и ваучери за храна, каквито не получава. Шансът да реализира задачата си е доста по-голям, в случай че сложи тези си претенции пред работодателя дружно с още 30 или 100 негови сътрудници, в сравнение с в случай че отиде самичък.
Ето още нещо доста значимо – стачка може да се провежда и без профсъюз. Но би трябвало да бъдат изпълнени безусловно същите условия, които важат и при съществуване в предприятието на проведени в профсъюз служащи. Предполагам е ясно, че на обединени трудещите се им е по-лесно да стиковат общи дейности. А обединяването се назовава „ профсъюз “. Това е формата, под която група служащи се показват като едно незаобиколимо цяло. Синдикатите се състоят от служащи, не от костюмари на заплата към някоя профсъюзна централа. Костюмарите ги виждаме по малките екрани, просто тъй като те са тези, които работят на национално равнище по общи за всички тематики. Но главната отбрана е на работното ни място. Дали я има, зависи от нас и нашите сътрудници.
Защо тъкмо КТ „ Подкрепа “? Не бих желала да пренебрегвам работата на сътрудниците от КНСБ, където също има доста положителни специалисти, с които работим дружно по обособени тематики. Но защото въпросът е подобен: в КТ „ Подкрепа “ имах колежка – ръководител на синдиката на административните чиновници, която беше тежко болна, само че води договаряния за подписване на групов трудов контракт, отговаряше на въпроси и организираше работни срещи за решение на трудови въпроси в това число в деня преди да почине. Подобна безрезервност остава отвън полезрението на публиката. Без нея обаче изискванията на труд и заплащането щяха да са доста по-лоши.
- „ Да спрем машината за неравенство” – бяхте лице на тази огромна национална акция. Кажете какво се случи след хилядите подписи, които събрахте? И допустимо ли е изобщо да се спре машината на неравенствата в обществен аспект?
- Не единствено е допустимо, само че е наложително, в случай че желаеме да запазим заварката на обществото. Разслоението в България сега е грандиозно и очевидно без да гледаме статистическите индикатори. В столицата може да се види грозното лице на гетото паралелно до китните затворени комплекси с защита и видеокамери. Но и в гетото, и в Драгалевци канализация няма. Защото публичните услуги не са приоритет на държавните управления през последните десетилетия.
Публичните услуги би трябвало да са в ръцете на обществото и да се устоят през общ бюджет, защото неналичието им заплашва всички ни. Аз бях единствено едно от лицата на данъчната акция, която споменавате. „ Да спрем машината за неравноправие “ беше акция с съответни цели – унищожаване на налога върху минималната работна заплата и по-ниско Данък добавена стойност за артикули от първа нужда, само че по-дългосрочната ѝ цел е осъзнаването на общия интерес. Въпреки събраните и импортирани в Народното събрание над 30 000 подписа, народните представители избраха да не се съобразят с настояванията. Не единствено това – направиха всичко допустимо спор по тематиката да не се състои.
Връщането на публичните услуги в ръцете на жителите, а не действието им в полза на обособени компании, трябваше да е съществена тематика и в акцията за локалните избори в този момент. Може ли детето, което няма условия даже за базова хигиена и здрав покрив над главата си, да има еднакъв късмет с дете, което отива на учебно заведение с персонален водач в бляскав частен лицей? Всички ни приказват за подготовка и преквалификация, само че никой не обезпечава условия даже за базово обучение. За страдание тези тематики останаха отвън акцията за локалните избори, защото нито един от претендентите за кмет на София не ги припозна. Пропускаме следващия късмет за действителна смяна.
- Казват, че пословичното българско усърдие към този момент е мит и през днешния ден е доста мъчно да се намерят съзнателни и положителни служащи, че има кадрова рецесия във всяка една област. Така ли е и на какво се дължи това?
- Наблюдаваме не рецесия на българското усърдие, а недостиг на български жители изобщо. Наглост е казусът да се трансферира от болната глава на хубавичко. Някои от работодателите, не служащите, са некадърни. Не може всеки, на който не му се работи по график или го домързи, да стане притежател на компания и да прави бизнес. Натрупаните по време на мутренските времена в България средства дадоха на една каста самочувствие на родени за шефове. Освен пари обаче би трябвало и ум, и мениджърски умения, и метод към служащите. Най-вече - по-малко лакомия.
Тук обаче няма по какъв начин да не припомня, че точно с изказванията за дефицит на фрагменти, представителите на „ Обединени патриоти “ в Народното събрание прокараха промени, с които анулираха задължението на българските работодатели да оферират свободните работни места първо на българи. Ниски заплати, орязване на обществени права, унищожаване на базови отбрани за български жители, в това число от страна на хора, които търгуват, скрити зад етикети „ родолюбци “. Ако някой търси аргументите за обезлюдяването на страната и вероятно на цеховете, да намерения по какъв начин е дал своя вот на последните избори. Защото централите на синдикатите могат да упорстват, да пишат мнения, да приказват по медии. Но не разполагат със законов механизъм да наложат личната си позиция. Властта е в ръцете на националните избранници – депутати и държавно управление.
- Съдбовна неизбежност или пък друго, е да водим всички ранглисти по беднотия и бедност в параленост с други страни?
- Въпрос на избор. Докато съгражданите ни гласоподават за десни държавни управления, които по формулировка пазят частния бизнес интерес, това няма да се промени. Десните ръководещи водят битка не е против бедността, а против бедните. В този смисъл техните ограничения са сполучливи на 100%.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ