Германия е на косъм да бъде детронирана като най-големия производител на ток от въглища в Европа
Турция е напът да изпревари Германия като максимален производител на електрическа енергия от въглища в Европа през 2024 година, написа Reuters. Причината е, че високата инфлация кара производителите на електрическа енергия да понижат покупките на безценен природен газ и да усилят потреблението на по-евтини въглища за произвеждане на електрическа енергия.
Турция е произвела рекордните 117.6 тераватчаса (TWh) електрическа енергия от въглища, което е довело до рекордните 118 млн. тона въглероден диоксид и обвързваните с него газове през 2023 година, сочат данни на екологичния мозъчен концерн Ember.
Този резултат е съпоставим с 117.9 TWh, създадени от най-големия производител на електрическа енергия от въглища в Европа – Германия, и доста надвишава 97 TWh, създадени в най-зависимата от въглища енергийна система в Европа – Полша.
Както Германия, по този начин и Полша означиха внезапно годишно понижение на производството на електрическа енергия от въглища през 2023 година и поеха ангажимент за по-нататъшно понижаване на потреблението на въглища, както и за бързо увеличение на потреблението на възобновима сила за произвеждане на електрическа енергия в бъдеще.
За разлика от това, през 2023 година Турция отбелязва второ следващо годишно нарастване на производството на електрическа енергия от въглища и наподобява, че турските производители на електрическа енергия ще продължат да избират евтините въглища пред други форми на произвеждане на електрическа енергия, до момента в който страната продължава да се бори с високата инфлация.
Годишният % на инфлация в Турция през 2023 година е 64.77%, един от най-високите в света, заради спорно ниските лихвени проценти през първата половина на 2023 година, последвани от внезапно повишение на цените в няколко съществени бранша на стопанската система през втората половина на предходната година.
За да се опита да укроти цените, централната банка на Турция внезапно обърна политиката си през юни и стартира нападателна акция за повишение на лихвените проценти, увеличавайки ги от под 9% до над 42% през втората половина на годината.
Увеличенията на лихвените проценти забавиха темпа на повишаване на цените, само че икономистите чакат цикълът на повишение на лихвите да продължи доникъде на 2024 година, преди индикаторите за инфлацията да станат поредно по-ниски.
Стойността на турската лира на валутните пазари внезапно отслабна вследствие на битката с инфлацията, като от юни насам обменният курс на лирата към щатския $ спадна с към 30%, сочат данни на LSEG.
Болка в енергетиката
За производителите на електрическа енергия, които са мощно подвластни от вноса на горива за произвеждане на електрическа енергия, комбинацията от бързо растящи лихвени проценти и отслабваща валута наложи закъснение на покупките на природен газ, изключително на безценен полутечен природен газ (LNG).
Вносът на полутечен природен газ в Турция е намалял с 8.2 % през 2023 година по отношение на равнището от 2022 година до най-ниската обща стойност от 2019 година насам, сочат данни за следене на кораби от Kpler.
В резултат на понижения импорт на газ производителите на електрическа енергия бяха принудени да понижат производството на електрическа енергия от газови централи до малко над 66 TWh, най-ниското равнище от 4 години насам.
За да компенсират дефицита на газ, енергийните компании са нараснали производството на електрическа енергия от въглищните централи с 3.5 % на годишна база до нов връх, като в същото време са повишили каузи на въглищата в националния микс за произвеждане на електрическа енергия до 37% от 35.4 % през 2022 година, демонстрират данните на Ember.
Общият импорт на въглища в Турция остава съвсем неизменен на годишна база – към 39.3 млн. метрични тона, сочат данните на Kpler.
Но конфигурацията на този импорт показва сериозен завой в покупките към Русия, за която е известно, че предлага сензитивно понижени цени за експорт на сила, откакто през 2022 година бе глобена от страните членки на Европейски Съюз, откакто атакува Украйна.
По данни на Kpler общият импорт на енергийни въглища от Русия в Турция е скочил до рекордните 22.8 млн. тона през предходната година, което е с 25% повече спрямо миналата година.
На Русия се падат и рекордните 58% от износа на въглища от Турция, спрямо 46% през 2022 година и по-малко от 20% през 2018 година
За да освободи място за повече съветски въглища, вносът на Турция от Колумбия, Южна Африка, Австралия и Северна Америка е намалял през предходната година, което евентуално е довело до обилни икономии за вносителите, макар че общият размер на вноса на въглища е останал съвсем неизменен.
Тъй като енергийните компании към момента са подложени на напън от възходящите разноски, съветските въглища е евентуално да останат главен дирек в производството на електрическа енергия през 2024 година, даже когато доставките от възобновими източници като слънцето и вятъра не престават да нарастват.
И в случай че производството на електрическа енергия от въглища в Германия остане без смяна, Турция евентуално ще се трансформира в най-големия производител на електрическа енергия от въглища в Европа през тази година – поставяйки нов акцент върху Южна Европа като основна граница в продължаващите старания за енергиен преход.
Турция е произвела рекордните 117.6 тераватчаса (TWh) електрическа енергия от въглища, което е довело до рекордните 118 млн. тона въглероден диоксид и обвързваните с него газове през 2023 година, сочат данни на екологичния мозъчен концерн Ember.
Този резултат е съпоставим с 117.9 TWh, създадени от най-големия производител на електрическа енергия от въглища в Европа – Германия, и доста надвишава 97 TWh, създадени в най-зависимата от въглища енергийна система в Европа – Полша.
Както Германия, по този начин и Полша означиха внезапно годишно понижение на производството на електрическа енергия от въглища през 2023 година и поеха ангажимент за по-нататъшно понижаване на потреблението на въглища, както и за бързо увеличение на потреблението на възобновима сила за произвеждане на електрическа енергия в бъдеще.
За разлика от това, през 2023 година Турция отбелязва второ следващо годишно нарастване на производството на електрическа енергия от въглища и наподобява, че турските производители на електрическа енергия ще продължат да избират евтините въглища пред други форми на произвеждане на електрическа енергия, до момента в който страната продължава да се бори с високата инфлация.
Годишният % на инфлация в Турция през 2023 година е 64.77%, един от най-високите в света, заради спорно ниските лихвени проценти през първата половина на 2023 година, последвани от внезапно повишение на цените в няколко съществени бранша на стопанската система през втората половина на предходната година.
За да се опита да укроти цените, централната банка на Турция внезапно обърна политиката си през юни и стартира нападателна акция за повишение на лихвените проценти, увеличавайки ги от под 9% до над 42% през втората половина на годината.
Увеличенията на лихвените проценти забавиха темпа на повишаване на цените, само че икономистите чакат цикълът на повишение на лихвите да продължи доникъде на 2024 година, преди индикаторите за инфлацията да станат поредно по-ниски.
Стойността на турската лира на валутните пазари внезапно отслабна вследствие на битката с инфлацията, като от юни насам обменният курс на лирата към щатския $ спадна с към 30%, сочат данни на LSEG.
Болка в енергетиката
За производителите на електрическа енергия, които са мощно подвластни от вноса на горива за произвеждане на електрическа енергия, комбинацията от бързо растящи лихвени проценти и отслабваща валута наложи закъснение на покупките на природен газ, изключително на безценен полутечен природен газ (LNG).
Вносът на полутечен природен газ в Турция е намалял с 8.2 % през 2023 година по отношение на равнището от 2022 година до най-ниската обща стойност от 2019 година насам, сочат данни за следене на кораби от Kpler.
В резултат на понижения импорт на газ производителите на електрическа енергия бяха принудени да понижат производството на електрическа енергия от газови централи до малко над 66 TWh, най-ниското равнище от 4 години насам.
За да компенсират дефицита на газ, енергийните компании са нараснали производството на електрическа енергия от въглищните централи с 3.5 % на годишна база до нов връх, като в същото време са повишили каузи на въглищата в националния микс за произвеждане на електрическа енергия до 37% от 35.4 % през 2022 година, демонстрират данните на Ember.
Общият импорт на въглища в Турция остава съвсем неизменен на годишна база – към 39.3 млн. метрични тона, сочат данните на Kpler.
Но конфигурацията на този импорт показва сериозен завой в покупките към Русия, за която е известно, че предлага сензитивно понижени цени за експорт на сила, откакто през 2022 година бе глобена от страните членки на Европейски Съюз, откакто атакува Украйна.
По данни на Kpler общият импорт на енергийни въглища от Русия в Турция е скочил до рекордните 22.8 млн. тона през предходната година, което е с 25% повече спрямо миналата година.
На Русия се падат и рекордните 58% от износа на въглища от Турция, спрямо 46% през 2022 година и по-малко от 20% през 2018 година
За да освободи място за повече съветски въглища, вносът на Турция от Колумбия, Южна Африка, Австралия и Северна Америка е намалял през предходната година, което евентуално е довело до обилни икономии за вносителите, макар че общият размер на вноса на въглища е останал съвсем неизменен.
Тъй като енергийните компании към момента са подложени на напън от възходящите разноски, съветските въглища е евентуално да останат главен дирек в производството на електрическа енергия през 2024 година, даже когато доставките от възобновими източници като слънцето и вятъра не престават да нарастват.
И в случай че производството на електрическа енергия от въглища в Германия остане без смяна, Турция евентуално ще се трансформира в най-големия производител на електрическа енергия от въглища в Европа през тази година – поставяйки нов акцент върху Южна Европа като основна граница в продължаващите старания за енергиен преход.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ