Проф. Диана Гергова, археолог: Траките са познавали безсмъртието на душата
Цялата публикация е оповестена в брой 12/2018 година на Списание 8
Проф. Диана Гергова, археолог:
Траките са познавали безсмъртието на душата
Заедно с Рождество в Списание 8 се ражда новата ни графа „ Предците наши “. Тя ще разплита нишките, които водят към героичното ни минало. Ще се опита да откри изчезналите части от пъзела на историята ни и да очертае, доколкото е допустимо, облиците на нашите предшественици.
Историята на България постоянно е била фокус в търсенията на Списание 8. Първи публикувахме резултатите от наши експедиции в Афганистан и Иран. Първи съобщихме какво споделя ДНК на българите. Организирахме експертиза на костите, за които имаше основателни догатки, че може да са на Хаджи Димитър. Оспорихме смъртната присъда на Васил Левски... Дадохме естрада за десетки смели исторически хипотези, за търсенията на млади откриватели и историци... Новото в рубриката „ Предците наши “ е, че занапред тя ще излиза в безусловно всеки брой на „ 8 “ с помощта на великодушната помощ на семейство същински българи, които откликнаха на молбата ни за финансова поддръжка и „ осиновиха “ рубриката. „ Нетера.бг “ също към този момент има „ своя “ графа в „ 8 “ - „ Доброделници “ (стр. 68). Тя е за хората, които невидимо, поради себе си вършат непрекъснато положителни каузи в своите делници. Точно като фамилията спомоществуватели на тази графа. Те изрично отхвърлят да споменем имената им, само че държат да напишем за тяхното решение, с цел да дадат образец и на други българи да се включат в идеята - „ Списание 8 - за хората и от хората “.
- Проф. Гергова, от кое място знаем, че траките са вярвали в безсмъртието?
- Има доста източници. От тях е известно, че Орфей формулира учението за безсмъртието. А за практиките на обезсмъртяване, за характерните ритуали, които правят траките, има много писмени извори. Най-много те са за гетите, защото това е племето, което съгласно античния създател Йорданес е духовно най-извисено всред всичките им модерни нации. Херодот пък написа, че те обезсмъртяват, споделя за тях и техния сановник, господ и цар Залмоксис, който ги събира на софра, с цел да ги учи на величие. А александрийските създатели приказват за това, че келтските друиди одобряват концепцията за безсмъртието от Залмоксис, който античните създатели считали за оракул и един от първите философи измежду варварите.
Бих желала да подчертая, че в случай че промяната на Орфей от откривателите на религията се датира в последните епохи на II хиляди пр.Хр., то дейните траколожки археологически изследвания през изминалите почти 50 години удостоверяват, че точно в същото време в тракийската просвета настъпват дълбоки промени, част от които несъмнено са свързани с една нова теория. Появяват се доста светилища, които действат над хилядолетие, надгробните могили са всеобща форма на заравяне, в земята се заравят в чест на боговете блага от злато и сребро, наричани най-достъпно съкровища, появяват се мегалитните монументи и т. н. Тракия в действителност е земята на Орфей. Неслучайно Херодот споделя, че защото тракиецът Орфей пръв въвел мистериите, те били наречени поради него „ трескея “.
- А това истинска концепция на Орфей ли е, или той я заимства отнякъде?
- Орфей я формулира и трансформира в обучение въз основа на по-стари вярвания. Известно е, че той е ходил в Египет. Оттам я заимства. Това е в действителност концепцията за Озирис, който се възражда още веднъж и още веднъж и е близка до концепцията за Дионис, който е раздран, само че също се възражда. Тази концепция е публикувана в Тракия от втората половина на второто хилядолетие пр.Хр., мощно демонстрирана като преобладаваща през I хиляди прочие Хр., когато тракийската култура и държавност доближават своя разцвет, но непокътната в християнските погребални практики в някои елементи на България и до наши дни. Тази теория има своите по-ранни прототипи и на север в Европа. Вижда се материализирана в доста интересните мегалитни монументи – да вземем за пример фамозните мегалитни гробници от Ирландия и други монументи от Северна Европа, т.е. тя е позната и в земите на митичните хипербореи - на всички места жреци на Аполон. Интересното е, че и Тракия е земята на хипербореите, а и самият Орфей е именуван хиперборей. Орфей формулира съгласно откривателите на античната религия идеята за безсмъртието по нов метод и трансформира тези по-ранни показа в едно обучение, което се популяризира на доста места – орфизмът е присъщ освен за Тракия и Македония, има го и в Северното Причерноморие, както и в Южна Италия, където е Питагор. Това учение се е отразило върху материалната и духовната просвета и в погребалните практики в цялото Източно Средиземноморие през обособени интервали.
- Траките имат ли разбиране за душа и кое се обезсмъртява – единствено тя или цялостният субект с физическото му тяло?
- Да, имат разбиране за душа. И тя е безконечна. Според орфическото обучение тялото е затвор за душата и с цел да се слее тя с Космоса, с вечността, би трябвало да бъде освободена от пандиза на материята.
- Как става това?- За да се обезсмъртят, траките би трябвало да умрат по същия метод като Орфей. Той е раздран от басаридите и е препогребан на няколко места. Главата му е положена в могила, която се трансформира в хероон, костите му са събрани в урна, сложена на колона. Орфическата гибел значи тъкмо това – освобождение на душата от материята посредством мистерии, разчленяване на тялото, препогребване на костите и т. н. Древните са вярвали, че за същинското обезсмъртяване костите би трябвало да бъдат допрени от безоблачен лъч и душата да се изкачи по него към Kосмоса. А за погребенията на питагорейците се знае, че посветените можели да поддържат връзка с мъртвия, с цел да са сигурни, че са направили всички обреди вярно.
- Затова ли в тракийски погребения се откриват разчленени тела?
- Дълги години се задаваше въпросът за какво в Тракия намираме празни гробници, съвсем нямаме цели скелети. Или пък златото и скъпоценните предмети са непокътнати, а костите ги няма. Този въпрос си е задавал още Богдан Филов. Той допуска, че вероятно става дума не за плячкосване на гробниците, а за характерен траурен обрeд.
Смея да кажа, че това негово съмнение се постарах да потвърдя с неоспорими обстоятелства при проучванията ми на елитарните некрополи на гетската духовна и политическа столица в Сборяново. Бяха приложени за пръв път нови способи на разкопаване на могилите с гробници. От тези разкопки стана несъмнено очевидно, че обстановката, която намираме в една гробница – единствено част от скелетите, по-късни жертво-приношения, „ умъртвени “ блага, е истинската – оставена е такава от траките, а не е зародила в резултат на по-късни ограбвания. Т.е. гробниците в Тракия имат функционалността на гробници храмове. Това са местата, където се правят част от мистериите на обезсмъртяването, свързани с препогребване или разпръскване на костите в духа на орфическата концепция за унищожаването на материята и обезсмъртяване на душата.
Златни бижута, открити от проф. Гергова в Голямата свещарска могила - част от съкровището от кг и половина чисто злато
В Свещарската гробница част от костите на владетеля и неговата съпруга бяха открити извадени в преддверието. В една малка гробница до нея намерихме част от скелетите на три индивида – млад мъж, мъж на междинна възраст и жена. Друга част от техните кости открихме пред гробницата до една ритуална яма, а трета не намерихме. При препогребването им е осъществено жертвоприношение на петел и на голямо куче от порода, която към този момент не съществува. Но животинските кости бяха разграничени само на две половини – едната в гробницата, а другата пред ритуалната яма пред гробницата. Знае се, че кучето, вълкът е освен тотем на гетите, само че и медиатор сред двата свята и лидер на душата към отвъдното. А за петела се е считало, че обезпечава чистотата на душата. На праговете на тази и на прилежащата гробница имаше по едно човешко ребро, което подсказва, че тази концепция за „ реброто на Адам “ съществува от по-рано. Т.е. препогребването на костите става редом с осъществяване на нови жертвоприношения. Насипването на могила над гробницата ставало на три стадия, като в първия и втория е можело да се влиза в гробницата и да се правят обреди. Това, което съумях да потвърдя с обстоятелства, а не е единствено съмнение, е, че тези странни обстановки, включващи и процеса на насипването на могилите, са част от обреда на обезсмъртяване, което гетите, както споделя Херодот, практикуват. Още образци: в Голямата свещарска могила, където в насипа є открих дъбовото ковчеже със златни блага (още в бр.12/ 2012 г.), намерихме доста малко кости, измежду които по-добре непокътната една бедрена кост, а в няколко от прилежащите могили имаше обособени елементи от скелет. Само че те са в такова положение, че не можем да създадем ДНК разбор, за да видим дали са принадлежали на един и същи субект и дали всъщност групата могили е обвързвана и с прахосване и препогребване на част от останките на Котела - обезсмъртения гетски държател от втората половина на IV в. прочие Хр. В Тракия празни или единствено с част от скелети са най-вече гробниците или гробовете с доста богат инвентар. Което значи, че това обезсмъртяване визира най-вече елита на траките.
Поморийската гробница с централна колона е строена през римската ера.
Много забавен случай е могилата Голямата Kосматка с гроба на одриския държател Севт Трети. В Голямата Kосматка има прекрасно запазен богат инвентар – шлема на Севт с написано името му, златен венец, който се е слагал върху шлема, сребърни съдове, златни предмети, прекрасен меч, ризница и така нататък Но няма нито една кост. В същото време пред дромоса на гробницата в една яма е заровена бронзовата глава на Севт. Костите му в могилата въобще липсват. Това още веднъж ни демонстрира по какъв начин идеята за обезсмъртяването е обвързвана с заличаване на материята и даже с нейното изгубване въобще. Това е забавен миг, който се среща в много проблеми в Тракия, в столицата на гетите в Свещари и особено в Орфеевата планина Родопите. Но даже и при по-разпространения метод на погребване за по-ниските обществени категории – посредством кремиране, специално при гетите кремираните кости отново са пръснати на няколко места. Т.е. има обрeди и правила, които са свързани с тази концепция. И ние ги виждаме материализирани в археологията.
- При самото заравяне какви ритуали за обезсмъртяване са осъществявани?- Херодот разказва доста забавни ритуали – пиршества, надбягвания и т.н. Безсмъртието е обвързвано и с жертвопринасянето на най-достойната брачна половинка. Трябва да се подчертае, че това жертвоприношение го има единствено при няколко народа – траките, индусите, скандинавците и прабългарите. Т.е. в нашите земи имаме предаване на една традиция, която евентуално е обвързвана с едно и също аристократично обучение за безсмъртието. Мъжът би трябвало да бъде последван от най-достойната си брачна половинка, другояче той няма да стане вечен. Идеята е, че дамата е знак на Богинята майка. А тя е тази, която в тракийското изкуство – да вземем за пример в сцената от Свещари - сервира венеца на безсмъртието на владетеля, а в централната сцена в Казанлъшката гробница тя, а не владетелят седи на трона.
- Къде обитава безсмъртната душа?- Залмоксис учи, че тя отива в различен, ярък свят, където няма премеждия и грижи. Смята се, че това е по-ранната концепция за парадайса, която минава в християнството дружно със самата концепция за душата и съпътстващите пътя є мистерии. Самият Орфей пък се трансформира в положителния овчар или Иисус и е показан като подобен в християнските катакомби, както и в десетки мозайки. Христос, положителният овчар, е представян постоянно с лира.
Орфей е шаманът, артистът, музикантът, магьосникът, който омайва всичко живо с музиката си. Според Херодот той вкарва мистериите в Гърция и тъй като е тракиец, мистериите се назовават траскея. Така че той вкарва цяла система от ритуали, свързани с неговото обучение...
Цялата публикация е оповестена в брой 12/2018 година на Списание 8
Купи броя от тук
Проф. Диана Гергова, археолог:
Траките са познавали безсмъртието на душата
Заедно с Рождество в Списание 8 се ражда новата ни графа „ Предците наши “. Тя ще разплита нишките, които водят към героичното ни минало. Ще се опита да откри изчезналите части от пъзела на историята ни и да очертае, доколкото е допустимо, облиците на нашите предшественици.
Историята на България постоянно е била фокус в търсенията на Списание 8. Първи публикувахме резултатите от наши експедиции в Афганистан и Иран. Първи съобщихме какво споделя ДНК на българите. Организирахме експертиза на костите, за които имаше основателни догатки, че може да са на Хаджи Димитър. Оспорихме смъртната присъда на Васил Левски... Дадохме естрада за десетки смели исторически хипотези, за търсенията на млади откриватели и историци... Новото в рубриката „ Предците наши “ е, че занапред тя ще излиза в безусловно всеки брой на „ 8 “ с помощта на великодушната помощ на семейство същински българи, които откликнаха на молбата ни за финансова поддръжка и „ осиновиха “ рубриката. „ Нетера.бг “ също към този момент има „ своя “ графа в „ 8 “ - „ Доброделници “ (стр. 68). Тя е за хората, които невидимо, поради себе си вършат непрекъснато положителни каузи в своите делници. Точно като фамилията спомоществуватели на тази графа. Те изрично отхвърлят да споменем имената им, само че държат да напишем за тяхното решение, с цел да дадат образец и на други българи да се включат в идеята - „ Списание 8 - за хората и от хората “.
- Проф. Гергова, от кое място знаем, че траките са вярвали в безсмъртието?
- Има доста източници. От тях е известно, че Орфей формулира учението за безсмъртието. А за практиките на обезсмъртяване, за характерните ритуали, които правят траките, има много писмени извори. Най-много те са за гетите, защото това е племето, което съгласно античния създател Йорданес е духовно най-извисено всред всичките им модерни нации. Херодот пък написа, че те обезсмъртяват, споделя за тях и техния сановник, господ и цар Залмоксис, който ги събира на софра, с цел да ги учи на величие. А александрийските създатели приказват за това, че келтските друиди одобряват концепцията за безсмъртието от Залмоксис, който античните създатели считали за оракул и един от първите философи измежду варварите.
Бих желала да подчертая, че в случай че промяната на Орфей от откривателите на религията се датира в последните епохи на II хиляди пр.Хр., то дейните траколожки археологически изследвания през изминалите почти 50 години удостоверяват, че точно в същото време в тракийската просвета настъпват дълбоки промени, част от които несъмнено са свързани с една нова теория. Появяват се доста светилища, които действат над хилядолетие, надгробните могили са всеобща форма на заравяне, в земята се заравят в чест на боговете блага от злато и сребро, наричани най-достъпно съкровища, появяват се мегалитните монументи и т. н. Тракия в действителност е земята на Орфей. Неслучайно Херодот споделя, че защото тракиецът Орфей пръв въвел мистериите, те били наречени поради него „ трескея “.
- А това истинска концепция на Орфей ли е, или той я заимства отнякъде?
- Орфей я формулира и трансформира в обучение въз основа на по-стари вярвания. Известно е, че той е ходил в Египет. Оттам я заимства. Това е в действителност концепцията за Озирис, който се възражда още веднъж и още веднъж и е близка до концепцията за Дионис, който е раздран, само че също се възражда. Тази концепция е публикувана в Тракия от втората половина на второто хилядолетие пр.Хр., мощно демонстрирана като преобладаваща през I хиляди прочие Хр., когато тракийската култура и държавност доближават своя разцвет, но непокътната в християнските погребални практики в някои елементи на България и до наши дни. Тази теория има своите по-ранни прототипи и на север в Европа. Вижда се материализирана в доста интересните мегалитни монументи – да вземем за пример фамозните мегалитни гробници от Ирландия и други монументи от Северна Европа, т.е. тя е позната и в земите на митичните хипербореи - на всички места жреци на Аполон. Интересното е, че и Тракия е земята на хипербореите, а и самият Орфей е именуван хиперборей. Орфей формулира съгласно откривателите на античната религия идеята за безсмъртието по нов метод и трансформира тези по-ранни показа в едно обучение, което се популяризира на доста места – орфизмът е присъщ освен за Тракия и Македония, има го и в Северното Причерноморие, както и в Южна Италия, където е Питагор. Това учение се е отразило върху материалната и духовната просвета и в погребалните практики в цялото Източно Средиземноморие през обособени интервали.
- Траките имат ли разбиране за душа и кое се обезсмъртява – единствено тя или цялостният субект с физическото му тяло?
- Да, имат разбиране за душа. И тя е безконечна. Според орфическото обучение тялото е затвор за душата и с цел да се слее тя с Космоса, с вечността, би трябвало да бъде освободена от пандиза на материята.
- Как става това?- За да се обезсмъртят, траките би трябвало да умрат по същия метод като Орфей. Той е раздран от басаридите и е препогребан на няколко места. Главата му е положена в могила, която се трансформира в хероон, костите му са събрани в урна, сложена на колона. Орфическата гибел значи тъкмо това – освобождение на душата от материята посредством мистерии, разчленяване на тялото, препогребване на костите и т. н. Древните са вярвали, че за същинското обезсмъртяване костите би трябвало да бъдат допрени от безоблачен лъч и душата да се изкачи по него към Kосмоса. А за погребенията на питагорейците се знае, че посветените можели да поддържат връзка с мъртвия, с цел да са сигурни, че са направили всички обреди вярно.
- Затова ли в тракийски погребения се откриват разчленени тела?
- Дълги години се задаваше въпросът за какво в Тракия намираме празни гробници, съвсем нямаме цели скелети. Или пък златото и скъпоценните предмети са непокътнати, а костите ги няма. Този въпрос си е задавал още Богдан Филов. Той допуска, че вероятно става дума не за плячкосване на гробниците, а за характерен траурен обрeд.
Смея да кажа, че това негово съмнение се постарах да потвърдя с неоспорими обстоятелства при проучванията ми на елитарните некрополи на гетската духовна и политическа столица в Сборяново. Бяха приложени за пръв път нови способи на разкопаване на могилите с гробници. От тези разкопки стана несъмнено очевидно, че обстановката, която намираме в една гробница – единствено част от скелетите, по-късни жертво-приношения, „ умъртвени “ блага, е истинската – оставена е такава от траките, а не е зародила в резултат на по-късни ограбвания. Т.е. гробниците в Тракия имат функционалността на гробници храмове. Това са местата, където се правят част от мистериите на обезсмъртяването, свързани с препогребване или разпръскване на костите в духа на орфическата концепция за унищожаването на материята и обезсмъртяване на душата.
Златни бижута, открити от проф. Гергова в Голямата свещарска могила - част от съкровището от кг и половина чисто злато В Свещарската гробница част от костите на владетеля и неговата съпруга бяха открити извадени в преддверието. В една малка гробница до нея намерихме част от скелетите на три индивида – млад мъж, мъж на междинна възраст и жена. Друга част от техните кости открихме пред гробницата до една ритуална яма, а трета не намерихме. При препогребването им е осъществено жертвоприношение на петел и на голямо куче от порода, която към този момент не съществува. Но животинските кости бяха разграничени само на две половини – едната в гробницата, а другата пред ритуалната яма пред гробницата. Знае се, че кучето, вълкът е освен тотем на гетите, само че и медиатор сред двата свята и лидер на душата към отвъдното. А за петела се е считало, че обезпечава чистотата на душата. На праговете на тази и на прилежащата гробница имаше по едно човешко ребро, което подсказва, че тази концепция за „ реброто на Адам “ съществува от по-рано. Т.е. препогребването на костите става редом с осъществяване на нови жертвоприношения. Насипването на могила над гробницата ставало на три стадия, като в първия и втория е можело да се влиза в гробницата и да се правят обреди. Това, което съумях да потвърдя с обстоятелства, а не е единствено съмнение, е, че тези странни обстановки, включващи и процеса на насипването на могилите, са част от обреда на обезсмъртяване, което гетите, както споделя Херодот, практикуват. Още образци: в Голямата свещарска могила, където в насипа є открих дъбовото ковчеже със златни блага (още в бр.12/ 2012 г.), намерихме доста малко кости, измежду които по-добре непокътната една бедрена кост, а в няколко от прилежащите могили имаше обособени елементи от скелет. Само че те са в такова положение, че не можем да създадем ДНК разбор, за да видим дали са принадлежали на един и същи субект и дали всъщност групата могили е обвързвана и с прахосване и препогребване на част от останките на Котела - обезсмъртения гетски държател от втората половина на IV в. прочие Хр. В Тракия празни или единствено с част от скелети са най-вече гробниците или гробовете с доста богат инвентар. Което значи, че това обезсмъртяване визира най-вече елита на траките.
Поморийската гробница с централна колона е строена през римската ера. Много забавен случай е могилата Голямата Kосматка с гроба на одриския държател Севт Трети. В Голямата Kосматка има прекрасно запазен богат инвентар – шлема на Севт с написано името му, златен венец, който се е слагал върху шлема, сребърни съдове, златни предмети, прекрасен меч, ризница и така нататък Но няма нито една кост. В същото време пред дромоса на гробницата в една яма е заровена бронзовата глава на Севт. Костите му в могилата въобще липсват. Това още веднъж ни демонстрира по какъв начин идеята за обезсмъртяването е обвързвана с заличаване на материята и даже с нейното изгубване въобще. Това е забавен миг, който се среща в много проблеми в Тракия, в столицата на гетите в Свещари и особено в Орфеевата планина Родопите. Но даже и при по-разпространения метод на погребване за по-ниските обществени категории – посредством кремиране, специално при гетите кремираните кости отново са пръснати на няколко места. Т.е. има обрeди и правила, които са свързани с тази концепция. И ние ги виждаме материализирани в археологията.
Прочети още:
Змия пази златното богатство от Свещари
Археологът Диана Гергова разкрива още секрети за ми(с)тичната змия
- При самото заравяне какви ритуали за обезсмъртяване са осъществявани?- Херодот разказва доста забавни ритуали – пиршества, надбягвания и т.н. Безсмъртието е обвързвано и с жертвопринасянето на най-достойната брачна половинка. Трябва да се подчертае, че това жертвоприношение го има единствено при няколко народа – траките, индусите, скандинавците и прабългарите. Т.е. в нашите земи имаме предаване на една традиция, която евентуално е обвързвана с едно и също аристократично обучение за безсмъртието. Мъжът би трябвало да бъде последван от най-достойната си брачна половинка, другояче той няма да стане вечен. Идеята е, че дамата е знак на Богинята майка. А тя е тази, която в тракийското изкуство – да вземем за пример в сцената от Свещари - сервира венеца на безсмъртието на владетеля, а в централната сцена в Казанлъшката гробница тя, а не владетелят седи на трона.
- Къде обитава безсмъртната душа?- Залмоксис учи, че тя отива в различен, ярък свят, където няма премеждия и грижи. Смята се, че това е по-ранната концепция за парадайса, която минава в християнството дружно със самата концепция за душата и съпътстващите пътя є мистерии. Самият Орфей пък се трансформира в положителния овчар или Иисус и е показан като подобен в християнските катакомби, както и в десетки мозайки. Христос, положителният овчар, е представян постоянно с лира.
Орфей е шаманът, артистът, музикантът, магьосникът, който омайва всичко живо с музиката си. Според Херодот той вкарва мистериите в Гърция и тъй като е тракиец, мистериите се назовават траскея. Така че той вкарва цяла система от ритуали, свързани с неговото обучение...
Цялата публикация е оповестена в брой 12/2018 година на Списание 8
Купи броя от тук
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ