Икономически център „Козлодуй“: Всичко е енергетика
Център „ Козлодуй “ има развита и високопроизводителна стопанска система, доминирана извънредно от нуклеарната електроцентрала в ядрото. Извън него съществена роля играе селското стопанство. Чуждестранни вложения съвсем отсъстват, а общата капиталова интензивност е слаба. Пазарът на труда се характеризира с висока и трайна безработица и ниска претовареност, само че заплатите са високи с помощта на енергетиката. Център „ Козлодуй “ има очебийно отрицателна просветителна конструкция с висок дял на популацията с главно и по-ниско обучение. Демографската динамичност също е неблагоприятна, като популацията се топи бързо, най-много под въздействие на доста ниския натурален приръст.
Състав и трудова миграция
Център „ Козлодуй “ е формиран от община Козлодуй като ядро и прилежащите общини Хайредин, Мизия, Оряхово и Вълчедръм като негова периферия. Спрямо предходното издание на изследването (2017 г.) центърът се е разширил с присъединението на Вълчедръм. Ежедневната трудова миграция от четирите общини към ядрото надвишава 1000 души, като най-вече са от община Мизия – съвсем 600 души, или 33% от всички заети в нея. Потенциалът за бъдещо разширение на центъра наподобява дребен, като отвън тези общини най-голям дял приходящи служащи в Козлодуй има от Бяла Слатина – 3,8% от всички заети в нея.
Икономика и вложения
През 2021 година създадената продукция на икономически център „ Козлодуй “ доближава 3,2 милиарда лева, или 72,9 хиляди лева на човек от популацията – най-високата стойност на този индикатор в цялата страна. Това отразява най-много нетипичната структура на локалната стопанска система, в която съвсем цялата добавена стойност се основава от производството на електрическа енергия в АЕЦ „ Козлодуй “. Извън ядрото най-голямата периферна стопанска система е тази на Вълчедръм, като и в четирите общини водещият бранш е селското стопанство, което основава повече от половината добавена стойност. Извън ядрената централа, която през 2021 година има 3,7 хиляди служащи и 2,7 милиарда лева доходи, и свързаната с нея „ Атоменергоремонт “, която наема други 814 души, по-големи работодатели са многопрофилната болница в град Козлодуй, както и няколко индустриални предприятия и аграрни производители.
На територията на икономическия център практически отсъстват задгранични вложения съгласно неконфиденциалните данни на Национален статистически институт. Инвестиционната интензивност през 2021 година също е релативно слаба, като общите разноски за придобиване на ДМА през годината са 82 млн. лева – най-ниската стойност измежду 16-те икономически центъра на страната. Разходите за машини, земя и здания са разпределени релативно отмерено, като 31 млн. лева са осъществени в община Козлодуй, 26 млн. лева – във Вълчедръм, 11,5 млн. лева – в Мизия, 10,3 млн. лева – в Оряхово. Извън ядрото на икономическия център почти всички вложения са съсредоточени в селскостопанския бранш. Център „ Козлодуй “ има най-ниските доходи от експорт на нефинансовия бранш през 2021 година – 36,4 млн. лева Това обаче не включва създадената от АЕЦ „ Козлодуй “ електроенергия, изнесена от страната – в случай че нуклеарната централа беше включена в сметките, най-вероятно центърът щеше да е измежду водачите по експорт.
Пазар на труда
На фона на бързото възобновяване във всички останали центрове общините в състава на „ Козлодуй “ остават с доста висока безработица през 2022 година Средната за центъра стойност е 18,7% от популацията на 15–64-годишна възраст. В община Козлодуй делът на безработните е 9%, само че в Хайредин доближава 1/3 от трудоспособните, а във Вълчедръм надвишава 30%. Проблемите с безработицата очевидно са структурни, защото множеството безработни са в групата на трайно безработните, с регистрации в бюрата по труда над една година – в Хайредин те са 19% от трудоспособното население, във Вълчедръм – 16%, в община Козлодуй – 3,5%. Центърът има и значителни проблеми с младежката безработица, като делът на безработните измежду популацията на възраст под 29 години надвишава 10% в повечето общини.
Същевременно коефициентът на претовареност е най-ниският измежду икономическите центрове – 49% съгласно данните от преброяването през 2021 година Заетостта е доста по-ниска в периферните общини, като най-ниската стойност на индикатора е във Вълчедръм – 38%, само че даже в ядрото коефициентът не е изключително висок – 58%. Повечето заети са съсредоточени в община Козлодуй – 7 хиляди души, като водещият бранш е енергетиката, а в периферните общини съществена роля играе селското стопанство. През последните 5 години местният пазар на труда се разраства, като броят на наетите е повишен с 4,1% по отношение на 2017 година
Център „ Козлодуй “ бележи сдържан растеж от 42% на междинната заплата през последните 5 години – до 1693 лева приблизително брутно на месец, като по този показател по-добре се показва само центърът към столицата. Чувствително по-високи са месечните заплати в община Козлодуй – 2682 лева през 2021 година, едно от най-високите равнища на заплащане на общинско ниво в страната.
Човешки запас и работна мощ
В център „ Козлодуй “ се регистрира най-бързият спад на популацията измежду 16-те стопански центъра в страната сред последните две преброявания (–20,5% в границите на десетилетието). Той е и най-малкият по население център с 44 хиляди жители, като 18 хиляди от тях са в ядрото. Центърът е с релативно невисок дял на хората в работоспособна възраст от 15 до 64 години – 61,4%, или 27 хиляди души, като 12 хиляди от тях са в община Козлодуй. На този декор индикаторите за застаряване не са изключително неподходящи, изключително спрямо други елементи на Северозападна България, като делът на популацията над 65-годишна възраст е 24%, само че е сензитивно по-висок в периферните общини.
Център „ Козлодуй “ е единият от двата в страната дружно със „ Сливен-Ямбол “, който губи население вследствие на миграционните процеси, като коефициентът на машинален приръст е –0,1‰ през 2022 година На процедура миграцията е релативно уравновесена, като някои общини (Оряхово, Мизия) чисто притеглят население. Естественият приръст обаче е мощно негативен, като балансът сред смъртността и раждаемостта е –15,3‰ приблизително за центъра, малко по-висок в ядрото (–7,2‰). Тези знаци удостоверяват сериозните демографски спънки пред по-нататъшното икономическо развиване на „ Козлодуй “, изключително отвън енергетиката.
Сходни провокации слага и образователната конструкция на центъра. Делът на висшистите измежду популацията на възраст 7 и повече години е 16,7% – най-ниският измежду центровете и еднакъв с този на „ Кърджали “. Същевременно 1/3 от популацията е с главно и по-ниско образование, а необразованите съгласно данните от преброяването през 2021 година са 1,2%. Образователната конструкция на ядрото е малко по-благоприятна, само че и там делът на слабообразованите е висок, а в периферията делът на висшистите е значително по-нисък от междинния за центъра. Резултатите на учениците също не са изключително окуражителни, като в центъра е регистриран най-ниският резултат на външното оценяване по математика след VII клас в страната, както и едни от най-ниските оценки на матурата по БЕЛ.
Източник: Институт за пазарна икономика
Състав и трудова миграция
Център „ Козлодуй “ е формиран от община Козлодуй като ядро и прилежащите общини Хайредин, Мизия, Оряхово и Вълчедръм като негова периферия. Спрямо предходното издание на изследването (2017 г.) центърът се е разширил с присъединението на Вълчедръм. Ежедневната трудова миграция от четирите общини към ядрото надвишава 1000 души, като най-вече са от община Мизия – съвсем 600 души, или 33% от всички заети в нея. Потенциалът за бъдещо разширение на центъра наподобява дребен, като отвън тези общини най-голям дял приходящи служащи в Козлодуй има от Бяла Слатина – 3,8% от всички заети в нея.
Икономика и вложения
През 2021 година създадената продукция на икономически център „ Козлодуй “ доближава 3,2 милиарда лева, или 72,9 хиляди лева на човек от популацията – най-високата стойност на този индикатор в цялата страна. Това отразява най-много нетипичната структура на локалната стопанска система, в която съвсем цялата добавена стойност се основава от производството на електрическа енергия в АЕЦ „ Козлодуй “. Извън ядрото най-голямата периферна стопанска система е тази на Вълчедръм, като и в четирите общини водещият бранш е селското стопанство, което основава повече от половината добавена стойност. Извън ядрената централа, която през 2021 година има 3,7 хиляди служащи и 2,7 милиарда лева доходи, и свързаната с нея „ Атоменергоремонт “, която наема други 814 души, по-големи работодатели са многопрофилната болница в град Козлодуй, както и няколко индустриални предприятия и аграрни производители.
На територията на икономическия център практически отсъстват задгранични вложения съгласно неконфиденциалните данни на Национален статистически институт. Инвестиционната интензивност през 2021 година също е релативно слаба, като общите разноски за придобиване на ДМА през годината са 82 млн. лева – най-ниската стойност измежду 16-те икономически центъра на страната. Разходите за машини, земя и здания са разпределени релативно отмерено, като 31 млн. лева са осъществени в община Козлодуй, 26 млн. лева – във Вълчедръм, 11,5 млн. лева – в Мизия, 10,3 млн. лева – в Оряхово. Извън ядрото на икономическия център почти всички вложения са съсредоточени в селскостопанския бранш. Център „ Козлодуй “ има най-ниските доходи от експорт на нефинансовия бранш през 2021 година – 36,4 млн. лева Това обаче не включва създадената от АЕЦ „ Козлодуй “ електроенергия, изнесена от страната – в случай че нуклеарната централа беше включена в сметките, най-вероятно центърът щеше да е измежду водачите по експорт.
Пазар на труда
На фона на бързото възобновяване във всички останали центрове общините в състава на „ Козлодуй “ остават с доста висока безработица през 2022 година Средната за центъра стойност е 18,7% от популацията на 15–64-годишна възраст. В община Козлодуй делът на безработните е 9%, само че в Хайредин доближава 1/3 от трудоспособните, а във Вълчедръм надвишава 30%. Проблемите с безработицата очевидно са структурни, защото множеството безработни са в групата на трайно безработните, с регистрации в бюрата по труда над една година – в Хайредин те са 19% от трудоспособното население, във Вълчедръм – 16%, в община Козлодуй – 3,5%. Центърът има и значителни проблеми с младежката безработица, като делът на безработните измежду популацията на възраст под 29 години надвишава 10% в повечето общини.
Същевременно коефициентът на претовареност е най-ниският измежду икономическите центрове – 49% съгласно данните от преброяването през 2021 година Заетостта е доста по-ниска в периферните общини, като най-ниската стойност на индикатора е във Вълчедръм – 38%, само че даже в ядрото коефициентът не е изключително висок – 58%. Повечето заети са съсредоточени в община Козлодуй – 7 хиляди души, като водещият бранш е енергетиката, а в периферните общини съществена роля играе селското стопанство. През последните 5 години местният пазар на труда се разраства, като броят на наетите е повишен с 4,1% по отношение на 2017 година
Център „ Козлодуй “ бележи сдържан растеж от 42% на междинната заплата през последните 5 години – до 1693 лева приблизително брутно на месец, като по този показател по-добре се показва само центърът към столицата. Чувствително по-високи са месечните заплати в община Козлодуй – 2682 лева през 2021 година, едно от най-високите равнища на заплащане на общинско ниво в страната.
Човешки запас и работна мощ
В център „ Козлодуй “ се регистрира най-бързият спад на популацията измежду 16-те стопански центъра в страната сред последните две преброявания (–20,5% в границите на десетилетието). Той е и най-малкият по население център с 44 хиляди жители, като 18 хиляди от тях са в ядрото. Центърът е с релативно невисок дял на хората в работоспособна възраст от 15 до 64 години – 61,4%, или 27 хиляди души, като 12 хиляди от тях са в община Козлодуй. На този декор индикаторите за застаряване не са изключително неподходящи, изключително спрямо други елементи на Северозападна България, като делът на популацията над 65-годишна възраст е 24%, само че е сензитивно по-висок в периферните общини.
Център „ Козлодуй “ е единият от двата в страната дружно със „ Сливен-Ямбол “, който губи население вследствие на миграционните процеси, като коефициентът на машинален приръст е –0,1‰ през 2022 година На процедура миграцията е релативно уравновесена, като някои общини (Оряхово, Мизия) чисто притеглят население. Естественият приръст обаче е мощно негативен, като балансът сред смъртността и раждаемостта е –15,3‰ приблизително за центъра, малко по-висок в ядрото (–7,2‰). Тези знаци удостоверяват сериозните демографски спънки пред по-нататъшното икономическо развиване на „ Козлодуй “, изключително отвън енергетиката.
Сходни провокации слага и образователната конструкция на центъра. Делът на висшистите измежду популацията на възраст 7 и повече години е 16,7% – най-ниският измежду центровете и еднакъв с този на „ Кърджали “. Същевременно 1/3 от популацията е с главно и по-ниско образование, а необразованите съгласно данните от преброяването през 2021 година са 1,2%. Образователната конструкция на ядрото е малко по-благоприятна, само че и там делът на слабообразованите е висок, а в периферията делът на висшистите е значително по-нисък от междинния за центъра. Резултатите на учениците също не са изключително окуражителни, като в центъра е регистриран най-ниският резултат на външното оценяване по математика след VII клас в страната, както и едни от най-ниските оценки на матурата по БЕЛ.
Източник: Институт за пазарна икономика
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ