Св. Теодор Тирон, небесният покровител на Стара Загора, бил изгорен на клада
Църквата чества паметта на св. Теодор в деня, в който той потърпевш за Христа – 17 февруари по гражданския календар (1 март остарял стил). Но основният празник за него се прави в първата събота от Великия пост (Тодоровден), за възпоминание на чудото, станало няколко десетилетия след неговата гибел.
Царете Максимиан и Максимин, които живеели при започване на IV век, в своята ревнивост към езическата религия заповядали да принуждават християните да принасят жертви на боговете.
В това време в град Амасий, в малоазийската област Понт, се намирал един млад боец на име Теодор Тирон. Когато началникът на полка желал да го принуди към жертвоприношение, Теодор му декларирал, че е християнин и няма да принесе жертва на идолите.
Началниците на войските и на града го убеждавали да се покори, само че Теодор продължавал да изповядва Иисуса Христа като Бог Всевишни. Началниците го оставили краткотрайно, като се надявали, че ще се вразуми и покори на тяхната воля. Но той, без да се бои от заплахата, гръмко славел Бога.
Между това продължавали строго да преследват християните и да ги принуждават да принасят жертви на идолите. Онези, които не желали да изпълнят тая заръка, били затваряни в тюрма. Теодор ги съпровождал, като ги увещавал към неотстъпчивост и самообладание. През една нощ Теодор, движим от ревнивост към същинската религия, запалил един от основните идолски храмове. Това забелязали някои езичници, които донесли за него на градоначалника.
Управителят повикал Теодора на съд. Теодор без всевъзможен боязън признал постъпката си и шефът заповядал да го бият. Той го заплашил с още по-жестоки мъчения, в случай че не се подчини на царската заръка. Но Теодор умерено му дал отговор, че не се бои от страдания, тъй като упованието на бъдещите богатства го укрепява.
Управителят заповядал да отведат Теодор в тюрма, а вратата на тъмницата да заключат и запечатат, тъй като желал да го умори посредством апетит. Нощем, когато Теодор се молел, явил му се Господ Иисус Христос и му споделил: „Дерзай Теодоре! Аз съм с тебе! Не приемай земна храна и пиво! За тебе ще има различен живот, безконечен и безконечен, с Мене на небесата.“
Укрепен от чудесното привидение и изпълнен с неизразима наслада, Теодор почнал с песни възторжено да слави и благославя Господа. Стражите, като чули пението, доближили се до прозореца и с учудване видели, че към това печатът и бравата на вратата били цели. Поразени от смут, те побързали да уведомят за това шефа, който пристигнал до тъмницата.
Тогава шефът издал за Теодор следната присъда: „Теодор, който не се покорява на властта на славните царе и велики богове, а има вяра в Иисуса Христа, Който бил разпнат при Понтия Пилата, би трябвало да бъде предаден на огън.“
Слугите на шефа донесли дърва, създали клада и разпалили огън. След това те довели Теодора, с цел да бъде изгорял на кладата. Теодор се прекръстил, самичък мъжествено се качил на кладата и с молитва и величаене предал на Бога душата си. Една благочестива християнка, на име Евсевия, взела останките на светия страдалец, погребала ги вкъщи си в град Евхаита и всяка година правила помен за него.
И до през днешния ден миряните старозагорци знаят, че точно св. Теодор Тирон е духовният настойник на града им още от 864 година.
След първата седмица на Великденския пост старозагорци и посетители на първо време са се причестявали в съборната черква „Св. Теодор Тирон“, наливали са си вода от Аязмото, на чимшировите дървета в близост си връзвали кончета от дрехата си за здраве, оставяли са блага в символ на признателност за Св. Теодор Тирон.
След това са бързали към панаира, с цел да си купят обичайните мекици и да стартират празнуването на огромния ден.
Сега няма панаир, само че Божият дом още веднъж ще одобри всички вярващи старозагорци и посетители в силата на своя небесен настойник.
Много неповторими неща има в този Божи дом. В средата на църквата по-чувствителните хора незабавно усещат мощно геомагнитно поле. Отец Димитър изясни, че тъкмо там, на 10 метра дълбочина, се намира изворът на лековитата вода – Аязмото, която лекува всевъзможни заболявания.
Тук в действителност са ставали и стават чудеса. Хората са се прибирали десетки пъти, с цел да благодарят на Бога и на Св. Теодор Тирон. Тук е събрана вярата на хората, които пристъпват с вяра, че ще получат това, за което идват.
Царете Максимиан и Максимин, които живеели при започване на IV век, в своята ревнивост към езическата религия заповядали да принуждават християните да принасят жертви на боговете.
В това време в град Амасий, в малоазийската област Понт, се намирал един млад боец на име Теодор Тирон. Когато началникът на полка желал да го принуди към жертвоприношение, Теодор му декларирал, че е християнин и няма да принесе жертва на идолите.
Началниците на войските и на града го убеждавали да се покори, само че Теодор продължавал да изповядва Иисуса Христа като Бог Всевишни. Началниците го оставили краткотрайно, като се надявали, че ще се вразуми и покори на тяхната воля. Но той, без да се бои от заплахата, гръмко славел Бога.
Между това продължавали строго да преследват християните и да ги принуждават да принасят жертви на идолите. Онези, които не желали да изпълнят тая заръка, били затваряни в тюрма. Теодор ги съпровождал, като ги увещавал към неотстъпчивост и самообладание. През една нощ Теодор, движим от ревнивост към същинската религия, запалил един от основните идолски храмове. Това забелязали някои езичници, които донесли за него на градоначалника.
Управителят повикал Теодора на съд. Теодор без всевъзможен боязън признал постъпката си и шефът заповядал да го бият. Той го заплашил с още по-жестоки мъчения, в случай че не се подчини на царската заръка. Но Теодор умерено му дал отговор, че не се бои от страдания, тъй като упованието на бъдещите богатства го укрепява.
Управителят заповядал да отведат Теодор в тюрма, а вратата на тъмницата да заключат и запечатат, тъй като желал да го умори посредством апетит. Нощем, когато Теодор се молел, явил му се Господ Иисус Христос и му споделил: „Дерзай Теодоре! Аз съм с тебе! Не приемай земна храна и пиво! За тебе ще има различен живот, безконечен и безконечен, с Мене на небесата.“
Укрепен от чудесното привидение и изпълнен с неизразима наслада, Теодор почнал с песни възторжено да слави и благославя Господа. Стражите, като чули пението, доближили се до прозореца и с учудване видели, че към това печатът и бравата на вратата били цели. Поразени от смут, те побързали да уведомят за това шефа, който пристигнал до тъмницата.
Тогава шефът издал за Теодор следната присъда: „Теодор, който не се покорява на властта на славните царе и велики богове, а има вяра в Иисуса Христа, Който бил разпнат при Понтия Пилата, би трябвало да бъде предаден на огън.“
Слугите на шефа донесли дърва, създали клада и разпалили огън. След това те довели Теодора, с цел да бъде изгорял на кладата. Теодор се прекръстил, самичък мъжествено се качил на кладата и с молитва и величаене предал на Бога душата си. Една благочестива християнка, на име Евсевия, взела останките на светия страдалец, погребала ги вкъщи си в град Евхаита и всяка година правила помен за него.
И до през днешния ден миряните старозагорци знаят, че точно св. Теодор Тирон е духовният настойник на града им още от 864 година.
След първата седмица на Великденския пост старозагорци и посетители на първо време са се причестявали в съборната черква „Св. Теодор Тирон“, наливали са си вода от Аязмото, на чимшировите дървета в близост си връзвали кончета от дрехата си за здраве, оставяли са блага в символ на признателност за Св. Теодор Тирон.
След това са бързали към панаира, с цел да си купят обичайните мекици и да стартират празнуването на огромния ден.
Сега няма панаир, само че Божият дом още веднъж ще одобри всички вярващи старозагорци и посетители в силата на своя небесен настойник.
Много неповторими неща има в този Божи дом. В средата на църквата по-чувствителните хора незабавно усещат мощно геомагнитно поле. Отец Димитър изясни, че тъкмо там, на 10 метра дълбочина, се намира изворът на лековитата вода – Аязмото, която лекува всевъзможни заболявания.
Тук в действителност са ставали и стават чудеса. Хората са се прибирали десетки пъти, с цел да благодарят на Бога и на Св. Теодор Тирон. Тук е събрана вярата на хората, които пристъпват с вяра, че ще получат това, за което идват.
Източник: bg-voice.com
КОМЕНТАРИ