Трябва ли да бъде променено съдържанието на учебниците по литература,

Трябва ли да бъде променено наличието на учебниците по литература , каква е ролята на точния и логичен превод в художествените творби и в кои случаи може да се приказва не за неточност, а за директна цензура ?

Над тези въпроси разсъждава създателят Диан Тодоров , който дава образци с преводи на типичен произведения, които се преведени от непознат език , с цел да стигнат до българския четец . Публикуваме цялостния му разбор по тематиката без редакторска интервенция:

„ От дълго време в обществото се разяснява, че е нужна смяна в наличието на учебниците, защото е прекомерно усложнено и неясно за учениците.

Конкретно за художествените творби считам, че е доста значим и положителният превод. Давам два образеца с произведения на Пушкин, които могат да бъдат открити в учебници, утвърдени от МОН, макар че не съществуват НЕодобрени от МОН. Творбите съдържат много неточности и грешки в превода. Защо тъкмо Пушкин, биха попитали мнозина. А за какво пък не?

Първият образец може да се откри в стихотворението на Пушкин „ Пророк ”. Според превод на творбата на български език архангелът се явил на пътя, а в оригинала – на кръстопът /перепутье/. Тук се губи символиката на кръстопътя – там се вземат значими решения.

Виден съветски книжовен критик беше забелязал, че Пушкин е основал нравствено обучение чрез творбите си, което е в прорез с обичайното схващане за морал. Според него естественото положение на тогавашната Руска империя е положение на кръстопът, на непосилен избор, люлеене сред два полюса. Истината не е безапелационна, руснакът се люшка сред крайности, не знае какъв път да избере в живота, което е много настоящо и за настояща Русия. Руснаците са непостоянни в оценката си, през днешния ден хвалят някого, а на следващия ден го анатемосват. За разлика от нас, българите, които сме постоянно праволинейни и непрекъснати в мнението си, като коне с капаци /емотикон намигване/.

Следващ образец, обвързван с кръстопътя, е съдействието с властта. Разбирателството с властта е рискова химера и Пушкин го е схванал, доста негови другари отхвърляли властта. От позицията на своята държавна работа поетът е считал, че е по-добре да има този опит, с цел да може да направи нещо положително за хората. Допирът с властта е противен, само че не би трябвало да се изпуска опцията за него. Разбира се, някои считат, че да използваш властта в помощ на хората е неуместно, тъй като самите властници няма да го позволен, само че поетите са безпределно наивни. Това, несъмнено, не би трябвало да се споделя на учениците. Освен това за тях това е скучна тематика, за разлика от електронни игри, компютри и други занимания.

Във връзка с допира до властта и правейки паралел със сегашната политическа обстановка в България, където още веднъж сме на кръстопът, ще установим, че новото държавно управление може и в действителност да има положителни планове, само че това ще се окаже репутационна вреда и отлив на доверие поради странната „ коалиция ”.

В „ Евгений Онегин ”, друго произведение на Александър Пушкин, изучавано в учебните заведения, се приказва за „ брань, саблю и свинец “ (в превод „ война, сабя и олово “), а в българския превод – за „ двубой, гълчава, буйства, гуляй “ – Първа глава, XVIII-та част. Това решение на преводача не намирам за успешно и удачно, защото Пушкин употребява метафори, които губят смисъла си при превода. Например, с олово са лекували сифилис по това време, като някои съветски анализатори считат, че създателят загатва за заболяване на Онегин от тази болест поради безразборните му полови връзки. Тълкуването е ексцентрично, само че подтиква към размисъл.

Освен това в едноименното произведение не се загатва Онегин да е взел участие във война, заради което някои се чудят за каква война става дума. Би могло да се касае за война сред половете. А сабята …… Преди години се издаваше българско комикс списание „ Дъга ”, в което имаше следното изречение: „ Шведската стомана на мечовете ни плаче за отплата! Вадете „ Солингена “! “  Авторът на това изречение е показал ужасно възприятие за комизъм, неясно за мнозина. Но пък на нас, младежите, първата ни мисъл при типа на госпожица с хубави извивки беше „ Шведската стомана на мечовете ни плаче за отплата! Вадете „ Солингена “! “.   

Тъй че, както виждате, точният и логичен превод е извънредно значим и визира наличието.

На идващия абзац не му е тук мястото, само че се блазня да го вмъкна, защото още веднъж става въпрос за Пушкин. Една позната учителка твърди, че Евгений Онегин бил интелигентен и хубав, макар че на никое място в поемата не се открива изложение на външността му, базирайки се на илюстрация на някакъв художник. Очевидно тя не прави разлика сред литературното произведение и визията на илюстратора и в този случай даже и правилният превод няма да й послужи. Относно интелигентността на Онегин в поемата се загатва, че знаел малко латински и завладяно рецитирал по някой различен ред от „ Енеида ”, с цел да направи усещане на женския пол, което е изцяло задоволително, защото мъжът не би трябвало да е съперник на женската хубост. А по отношение на това, че говорел свободно френски език, това се дължи на обстоятелството, че е бил учтив от френска гувернантка, а не на интелигентността му. Чуждият език е изучаван от него от ранно детство, когато усвояването му е елементарно. Руските аристократи от XVIII–XIX век са били увлечени по френския език и го предпочитали пред родния си съветски. В поемата обичаната му Татяна също признава, че не владее добре съветски, по тази причина му написа на френски.

И до момента в който някои приказват за прецизен превод, други непосредствено цензурират несъответствуващи елементи от творбите. Западноевропейските леви либерали, които нямат нищо общо с класическите либерали, съумяха да наложат своя дневен ред и да подчинят на него страхливите политици. Там цензурират освен типичен произведения, само че даже и развлекателни творби с героя Джеймс Бонд на Флеминг. В книгите за Бонд някои реплики за чернокожи са отстранени. Както споделя американският създател Робърт Спенсър за въпросните цензури: те не имат гения и остроумието на Флеминг, а си мислят, че могат да го цензурират, само че в никакъв случай не биха си разрешили да бъдат толкоз почтени като него. Интересно, че понастоящем в книгите за Джеймс Бонд цензурите не са премахнали препратките към други етноси и гей-обществата, което също е част от дневния ред на левите, само че очевидно е въпрос на време.

В България като цяло към този момент не се употребяват методите на сходна цензура, макар някои инцидентни несполучливи оферти, да вземем за пример за смяна на заглавието „ Под игото ”. Тук съществува избелване на неуместни обстоятелства или тяхното игнориране – различен тип цензура. Например в учебници по история и цивилизация Пактът на Омар се показва като образец за приемливост към християните. Този документ евентуално е апокрифен, само че някои от най-големите ислямски учени, в това число Ал-Халал, Ибн Хазм, Ибн Таймия и Ибн Катир, го считат за достоверен. За Пакта се твърди, че е зародил по време на ръководството на втория халиф, Омар I. Съществуват няколко версии по отношение на наличието му, които бихте могли да намерите в интернет.

Не откривам никаква приемливост в това християните да отстъпват място на мюсюлмани, защото са считани за по-нисши, да яздят магаре на една страна вместо кон, да не строят по-високи здания от тези на мюсюлманите, мъжете да нямат право да встъпват в брак с мюсюлманки и така нататък Ако създателите на учебника открива някаква приемливост в изброените образци от Пакта на Омар, ме кара да се възнамерявам каква е повода за това – неведение или някакви ползи към избрана етническа партия.

Според ислямските закони християните, евреите и зороастрийците могат да бъдат оставени живи, само че да живеят в послушание и оскърбление, а политеистите – да бъдат избити. Тук още веднъж не откривам приемливост, а само оскърбление и прояви на геноцид.

Надявам се, че някои от горепосочените образци към този момент са отстранени от учебниците, не проследявам всички издания.

В умозаключение ще подчертая, че преди всичко е належащо да мислим, да употребяваме разсъдъка си при разбора на творбите и да вникваме в техния смисъл. Много зависи от типа на читателя, както и метода на създателя. Във времената на Шекспир, Гьоте, Пушкин, Достоевски, Вазов не е имало интернет и други модерни улеснения, които ни вършат мързеливи и лесни за надзор и манипулиране, само че и е липсвала сходна цензура. Това е и повода за основаването на такива велики творби.

Както върви, май ще се наложи да укриваме истинските творби на книжен притежател, да ги качваме на флашки, преди да бъдат изтрити от интернет пространството. Друг е въпросът, че няма на кого да ги завещаем, защото всяко последващо потомство изпитва все по-малко интерес към книгата и предпочитание за ограмотяване. Тенденцията, която виждаме измежду родителите, е да се теглят заеми за абитуриентските балове за силиконови бюстове и хиалуронови джуки. Не зная за изкуствения разсъдък, само че естествената дивотия е непобедима. “