От последни можем да станем първи – изводите от Technovation 2024
Третата годишна конференция на списание,,Мениджър ” Technovation 2024 се организира при огромен интерес в Sofia Event Center на 23 април. Иван Василев , заместител кмет на Столична община, откри форума . По думите му три неща са значими, с цел да може екосистемата да продължи да се развива и да основава артикули с висока добавена стойност, която да остава точно в България - достъпът до капитал и хора, както и положителни условия за правене на бизнес.,,Започваме от тази година да внедряваме AI в общината, само че деликатно, с мисъл за хората. София и България са места с благоприятни условия и човешки капацитет и от нас зависи да ги създадем по-добро място ”, означи той.
Какво бъдеще ни чака през 2040 година и ребрандирането на България като софтуерна локация бе главният фокус на полемиката на първи панел,,Reshaping The Tech Landscape " с модератор Таня Кръстева, основен редактор на списание „ Мениджър “. Според Йордан Гинев , ръководещ шеф за България в DIGITALL,,,ако създадем нужните вложения и препозициониране, бъдещето ни като софтуерна дестинация ще бъде доста по-светло ". Момчил Кюркчиев , Chief Strategy Officer в CleverTap, добави, че,,от последни можем да станем първи ”, подсилен от Петко Карамочев , създател на INDUSTRIA. Участниците в панела се опълчиха на увеличение на осигурителните прагове, изтъквайки, че това следва да е обвързано с повишение на услугата, която обезпечените лица употребяват.
В рамките на панела се организира изявление от Венцислав Савов , част от публицистичния екип на списание „ Мениджър “, с Полина Нинова , началник „ Маркетинг и потребителско преживяване за категория бездимни артикули “ във,,Филип Морис България " на тематика „ Могат ли науката и технологиите да създадат по този начин, че цигарите изцяло да останат в предишното? “. Според нея е изцяло допустимо, като даде за образец Япония, където към 30% от хората действително стопират да пушат обичайни цигари и минават към някакъв тип бездимни устройства.
„ Хубаво е кешът да съществува в някаква минимална част, защото единственото нещо, което не е нечия друга отговорност, е това, което държите в ръката си “. С тези думи модераторът Стойчо Недев , CTO and MoB в DAVID Holding, зададе рамката на диалога във втори панел „ Fintech: A Cashless Society “ . Той първо насочи вниманието към регулаторните рамки във финансите и финтех сферата, като означи, че от известно време България е включена в сивия лист за пране на пари на световния контролен орган Financial Action Task Force (FATF).
По линия на регулациите д-р Неда Мужо , шеф отдел „ Публични сдружения, емитенти на скъпи бумаги и сдружения със специфична капиталова цел “ в Комисията по финансов контрол, означи, че „ целият бизнес, който се основава по света, има потребност от един регулатор, който да е предвидим и транспарантен, в отбрана на потребителите “.
Извършваните през мобилните портфейли преводи към този момент изпреварват тези посредством физически карти, означи Лъчезар Венков , CEO на MyFin. По думите му последните години електронните портфейли са почнали да се видоизменят и всеобщо се трансформират в мегаприложения, благодарение на които потребителите могат да заплащат комунални услуги, да наблюдават персоналните си финанси, да влагат.
Изкуственият разсъдък няма да смени индивида. В това са уверени спийкърите в трети я панел - Стоян Боюклийски , механически началник, Data Science, в DXC Technology, и Тодор Тодоров , Enterprise Account Manager, Hewlett Packard Enterprise operated by Selectium, модерирани от Георги Налбантов , Chief Scientific Officer в CHILDISH.AI. Te са безапелационни, че AI може да се образова посредством данните, подавани от индивида, само че не би трябвало никога да се оставя без контрол. „ AI е естествено продължение на нашата промишленост - както индустриалната гражданска война е била преди, в този момент наред е софтуерната гражданска война. Хората са тези, които значително дават познания на компютрите - архитектите, финансистите. Във всяка една среда работиш със експерт, с цел да извлечеш познания от дадената сфера на работа ", изясни Боюклийски . На въпрос от публиката,,Кои промишлености ще изчезнат поради генеративния AI? ", Тодоров беше безапелационен:,,Всичко в областта на културата е застрашено ". Друг любопитен въпрос бе в посока можем ли да използваме изкуствен интелект на равнище държавно управление. Участниците дадоха отговор позитивно, само че по какъв начин тъкмо да се приложи и кой би поставял дилемите е предизвикателство.
„ През 2022 година имахме над 186 изстрелвания, като единствено през предходната година е имало над 2500 спътника, изпратени в Космоса, а Европа към този момент е четвъртата галактическа мощ “, сподели доктор Стела Ткачова , програмен управител за галактически системи в Европейския съвет по нововъведенията, в специфична презентация при започване на четвъртия панел . В главните комерсиални пазари единствено за 2022 година галактическата стопанска система се прави оценка на 460 милиарда евро, от които 360 милиарда са в комерсиалните пазари и 100 милиарда са институционални.
„ Инвестициите от рисков капитал в Европа през 2023 година са главно в страни като Германия, Франция, Англия, Нидерландия и Италия, като България също е в челните редици. Основните области, към които се насочват вложенията, са ракетоносители, спътници, галактически превоз и услуги за изстрелване “. Тя показа и за подписването на съглашение сред България и НАСА за галактическото съдействие „ Артемида “, което дава благоприятни условия в тази сфера за български компании.
Д-р Веселин Василев, изпълнителен шеф на CASTRA, приказва за технологиите за произвеждане и промишленост в Космоса. „ Може би през този век ще се появи нов пазар – произвеждане на електрическа енергия в Космоса. Той ще смени напълно парадигмата, тъй като ще има отражение и върху независимостта на страните – няма да подвластен от газ и петрол “, добави той. А къде са парите и кои са клиентите в галактическия бранш - в последна сметка потребителите са на Земята.
